Ан Мейджър
Отвъд любовта (7)

Седма глава

Когато Дина стъпи на хлъзгавата от дъжда писта, мъгла бе обвила Сан Франциско. Беше слязла от частния реактивен самолет на дьо Ландо. Полетът бе тежък. Заради мъглата пилотът бе обикалял трийсет минути, преди да се приземи. По време на това забавяне Дина ставаше все по-нервна.

Останала съвсем сама сред самолети и шумни непознати, тя се чувстваше объркана и несигурна. Някаква смесица от студ и нервно напрежение я караше да трепери в тънката си, сива, вълнена рокля. Спря до самолета и се пъхна в рисовото си палто, което носеше преметнато на ръката. Не се бе обадила в имението, така че никой не знаеше, че пристига днес. Донякъде беше доволна, защото не би могла да понесе тълпа от посрещачи. И без това щеше да й е трудно, когато пристигне вкъщи. Но заради своята потайност сега трябваше да намери транспорт до долината Напа.

Изведнъж усети присъствието на висок, мургав мъж, който си пробиваше път сред хората и тя залитна от изненада. Само един мъж можеше да е така висок и широкоплещест. Изпълни я внезапно, пламенно вълнение и преди да помисли, се усмихна и извика името му, като махаше припряно. Затича се, а после се принуди да спре от страх да не си помисли, че наистина се радва да го види.

Той обърна глава и я забеляза. Сърцето й остана спокойно при широката му заразителна усмивка. Нещо първично насити въздуха, който ги разделяше. Тя поднесе ръка несигурно към устните си.

Присъствието му я накара да повярва, че се е върнала и това е прекрасно. Докато Морган бързаше към нея, тези мимолетни усещания на неописуема радост избледняха. Напомни си, че мрази този мъж, който я бе принудил да се върне в стария си дом. Прие първоначалната си реакция като изблик на глупава сантименталност.

Морган не обърна внимание на напрегнатото й, пребледняло лице и хладното мълчание и я взе в прегръдките си. Притискаше гърдите й към своите и хълбоците й към мускулестите си бедра. Огромното му тяло се изви властно към нейното. За да му се противопостави, трябваше да направи сцена, така че остана неподвижна в ръцете му и изтърпя мощната прегръдка.

— Добре дошла, Дина. Изглеждаш великолепно!

Гласът му бе приятен и мелодичен, какъвто го помнеше и тя се опита да преодолее вълнението, което бе предизвикал.

Усети възхищението в топлотата на премрежения му поглед, пробягващ по лицето и фигурата й. Под неспокойните си ръце тя усещаше гладките, мощни мускули на гърдите му. Топлина я заливаше навсякъде, където я докоснеше с тялото си. От него сякаш се изливаше разтопено злато във вените й.

— Как разбра, че се връщам днес? — едва успя да попита.

— Едуард ми каза.

— Колко мило от негова страна! — за първи път се усмихна замислено тя.

— Аз му се обадих, така че аз заслужавам похвалата.

— Не заслужаваш нищо подобно! — отвърна тя язвително.

— Копнежът по онзи благороден образ няма да ти помогне, любов моя. — Сините му очи потъмняха. — Не можеш да се отървеш от мен. — Той притисна раменете й и я придърпа към себе си.

— Напълно го съзнавам — каза тя мрачно.

— Хубаво.

Наведе се към треперещите й устни. Изучаващата му целувка я увещаваше да отстъпи. После се отдръпна. Зарови пръсти в дългата й коса.

— Стига да не забравяш кому принадлежиш.

— Не и на теб!

— През тези шест месеца ще принадлежиш точно на мен.

— Дойдох заради Стивън.

— Сигурна ли си?

Сините му очи блуждаеха около изящната хубост на лицето й.

— Разбира се — започна тя неуверено. — Мразя те, Морган.

— Само ако можех и аз да те мразя — промълви той тихо, — всичко щеше да е далеч по-просто. Ала изпитвам други, много по-интересни чувства. А ти се целуваш божествено, за да си изпълнена с омраза.

Тя искаше да възрази, обаче упоритите му устни поискаха нейните, този път много по-настоятелно от преди, като че бе луд от желание по нея. Цялата й интуиция я предупреждаваше да се бори и да бяга, но не можеше да го направи. Той я привличаше така неудържимо, както и тя него. Държеше своята пленница с мощния натиск на ръцете си. За миг почти се бе предала на съблазнителната топлина и чувственост на страстните му устни.

— Не можеш ли поне мъничко да се зарадваш, че се връщаш? — прошепна дрезгаво.

Тя почувства бясното туптене на сърцето му. Долови нотката потискана мъка в тихия му глас, която се бе опитал да скрие и се сепна. Обичаше ли я? Повече, отколкото можеше да признае? Дали гордостта не го караше да иска друго?

— Вероятно се радвам… поне мъничко.

Той я целуна мълчаливо, бавно, превъзходно. Държеше я така, сякаш бе нещо много ценно и тя дори не помисли да се съпротивлява…

След това взеха багажа и той я заведе до колата си. Пътуваха, без да знаят какво да си кажат. Морган заговори за първи път, когато стигнаха моста Голдън Гейт. От океана се стелеше кълбовидна мъгла.

— Време беше да се върнеш. Станах нетърпелив от твоите извинения, въпреки че бе забавно да отгатвам какъв претекст ще измислиш всеки път. Знаеш ли, че наближава Коледа?

— Не бяха точно извинения — разгорещи се тя. — Не можех просто да зарежа Едуард, без да съм приключила рекламната кампания, която започнах. След това трябваше да отида до Тексас. Имаше проблеми с винарската изба. Наложи се да наема нов шеф на лозето, а после се оказа, че той не разбира нито от подрязване, нито от пръскане.

— Съгласен съм, че извиненията ти са ужасно правдоподобни, но ако не бях поискал да дойдеш миналата седмица, още щеше да стоиш в Тексас.

Дина прехапа устни. Беше прекалено честна, за да продължи да спори. Истинската причина за закъснението й остана неизказана. Тя се страхуваше да се върне, страхуваше се да се предаде на ужасното бреме на своите най-съкровени чувства, които винаги я бяха теглили към имението Кирстен. Беше я страх и да не се провали в опита си да бъде истинска майка на сина им, когото едва познаваше. Но преди всичко се страхуваше от Морган и опасните чувства, които той събуждаше.

Стигнаха долината през късния, студен следобед. Смрачаваше се. Дина оглеждаше имението на дядо си с неспокоен интерес. Навсякъде се чувстваха амбициите и влиянието на Морган. Имението бе разширено и модернизирано. Сега то имаше три пъти повече земя, отколкото когато Морган дойде. Дори през този зимен ден на паркинга имаше няколко коли, пълни с туристи. Бялата сграда скоро беше боядисана и бе построено ново крило. Изглежда само долината беше останала непроменена.

Дина изучаваше стария си дом през замъглените си очи, изпълнена с непреодолима носталгия. Колко скъпи й бяха хълмовете и горите, въпреки промените, направени от Морган! Колко бяха красиви, въпреки този мразовит, сив ден! Споменът за това място, за дома й, който никога не бе искала да напуска, я беше преследвал навсякъде. Бе посещавала много по-бляскави места, но нито едно не я беше обсебвало така, както това безценно късче земя.

Ред след ред лозята приличаха на скрити черни статуи, които започваха от внушителната къща на хълма. Групата за подрязване в жълтите си дъждобрани бавно си проправяше път. Настроението на Дина се промени и ужасена се попита дали не се бе отдалечила много от онова момиче, което обичаше това място. Прекалено много, за да се приспособи отново. Тя хвърли бърз поглед към безкомпромисните черти на мъжа до нея и потрепери. Би било глупаво да очаква помощ от него. Сбърка ли, като се върна?

Внезапно мразовитият мрачен ден й се стори злокобен за ново начало. Морган я поведе през портите нагоре по дългата алея към къщата. Стивън изтича, за да я посрещне.

— Лельо Дина, лельо Дина! — извика той и се спусна през широката веранда надолу по стълбите.

Нейното дете! При тази мисъл Дина премигна, за да скрие сълзите си. Най-после то можеше истински да й принадлежи. Не знаеше какво да направи, какво да каже. Усети състрадателния поглед на Морган и се обърна към вратата, за да го избегне.

Насочи вниманието си към седемгодишното момче, което внезапно се притесни от нейното присъствие. Завладяна от чувствата си, го вдигна на ръце и го прегърна силно. Морган ги наблюдаваше мълчаливо.

Стивън се освободи от прегръдката й.

— Ще останеш ли за Коледа, лельо Дина?

— Да.

— Чудесно! — извика той. — Знаеш ли, че това ще бъде първата ни Коледа заедно?

— Да, зная — отвърна тя.

От радост Стивън подскачаше пред тях по стълбите. Обърна се и сините му очи блеснаха.

— Колко ще останеш?

— Аз… аз… — Дина бе прекалено стресната, за да отговори.

Иззад нея се чу дълбокият баритон на Морган:

— Завинаги!

Момчето плесна с ръце от щастие и изтича напред към антрето. Дина стрелна Морган с яростен поглед.

— Не играеш честно — каза тя през зъби.

Огорчена усмивка изкриви лицето му:

— Не, Дина. Играя, за да победя.

— С позволени и непозволени средства.

— Точно така — засмя се той. — Радвам се, че се разбираме — погледът му я разсъбличаше.

— Не ме гледай така! — извика Дина, пламнала от смущение.

— Добре, изморен съм вече от гледане — измрънка той с иронично задоволство. — Нямаш представа каква мъка беше за мен да седя в колата до тебе през цялото това време!

Той се размърда лениво и сложи ръка на вратата, като й препречи пътя. Огромното му тяло се надвеси над нея. Плъзна другата си ръка около тънкия й кръст и после впи устни в нейните.

Най-после Морган се отдръпна и тя го погледна, почувствала силна, гибелна болка. Той беше нейната съдба. Не можеше да избяга.

Морган наклони главата си и отново дълго я целува.

— Да, права си. Много, по-хубаво е да докосваш, отколкото да гледаш.

— Нямах това предвид — отговори бързо тя.

— Друго не съм и предполагал. Но се надявам да те убедя.

— Е, в това никога няма да ме убедиш!

Той затегна прегръдката си, когато тя опита да се дръпне.

— Заради това, че с Едуард бяхте любовници, така ли? — В гласа му прозвуча някаква обида.

— Не! — отхвърли тя обвинението, преди още да помисли. После, когато осъзна какво е признала, почервеня от гняв. — Нямаш право да питаш за това!

— Може би. — Широка усмивка се разля по лицето му. — Но се радвам, че го направих.

— Върнах се заради Стивън!

— Това си казваме и двамата.

— Това е истината.

— Така ли? Дина, никога ли не си била самотна през тези осем години? Нито веднъж? Никога ли не пожела да се върнеш? Винаги си обичала това място. Мисля, че някога обичаше и мен. Може ли фактът, че си знаменитост, която печели конкурси и която прехвърча от един курорт на друг в ръцете на своя граф, да те накара да забравиш всичко това?

Внезапно очертанията на хубавото му лице се замъглиха, защото очите й бяха пълни със сълзи.

— Може би исках да забравя! Не можеш ли да разбереш? Ти беше женен за Холи! А аз се бях отказала от сина си! Нямаше нищо, заради което да се върна…

Морган разхлаби прегръдката си, тя дръпна силно вратата и избяга с лице, обляно в сълзи.

Той се опита да я върне и утеши, почти я настигна, ала изведнъж спря с отпуснати ръце — последното нещо, което би искала, е да бъде утешена от него. При тази мисъл той се спусна гневно по стълбите и слезе в избата, за да забрави, унесен в работата.

Изминаха две седмици. Две седмици, които почти не намалиха напрежението между Морган и Дина. Но за нея това бе незабравимо време, защото беше при своите обичани дядо и син и можеше да върши всичко, за което бе копняла толкова дълго. На осемдесет и четири, Брус беше отслабнал и вече не участваше така активно в управлението на избата и лозята, освен чрез редки съвети към Морган. Изглеждаше доволен да прекарва дните си като чете, гледа телевизия или преравя миналото с няколко пенсионирани свои приятели, които идваха да го видят.

Сега на Дина й се струваше странно, че се бе страхувала да бъде със Стивън, да го докосне. Стивън искаше да бъде с нея, точно колкото и тя с него. Изглежда жадуваше за вниманието й. Тя му помагаше да пише домашните си. Заедно ходиха да пазаруват за Коледа. Дълго се разхождаха и яздеха покрай реката. Всеки миг бе изключителен, защото тя бе част от неговия живот.

Една седмица преди Коледа Морган закара Дина и Стивън в Калистога да купят елха. Вечерта тя му помогна да преместят кафявия, златист шкаф от един ъгъл на предната гостна, така че Морган да може да вкара вътре огромната елха, която Стивън бе избрал, и да я постави върху персийския килим. Очите на Стивън блестяха от копнеж, когато се взираше първо в дръвчето, а след това в кутиите с украшения, които държеше. Брус наблюдаваше от своето кресло как тримата украсяваха дървото и се вълнуваха като деца.

Когато свършиха и Стивън неохотно се качи с Брус да си легне, Дина и Морган дълго останаха мълчаливи, загледани в елхата. Украсата бе малко разпиляна, ала въпреки това дръвчето изглеждаше прекрасно и на двамата.

Дина колебливо премести дядо Коледа от струпаните на едно място играчки на свободно клонче. Тъкмо се пресягаше за друга играчка, когато загорялата ръка на Морган хвана нейната.

Не я беше докосвал, откакто я бе довел вкъщи и целувал на верандата, и тази чувствена ласка на неговите пръсти се разля като трепетна вълна из цялото й тяло. Тя дръпна ръката си като опарена.

— Недей — прошепна той. — Остави ги както са! Знаеш ли, че това е първата елха, която украсяваме заедно цялото семейство, откакто ти замина? Винаги Холи правеше това и дръвчето ставаше съвършено. Тя не позволяваше на Стивън да го пипа.

— Просто си мислех да балансирам…

Дина не можа да разбере, че Морган иска да й покаже колко важно е било винаги присъствието й в имението Кирстен. Вместо това се поддаде на старата си ревност към Холи, предизвикана от забележката му.

— Холи винаги много добре се е справяла с такива неща. Не мога и да се сравнявам с нея.

— По дяволите! — измърмори Морган, почервенял от гняв. — Не можеш ли да превъзмогнеш тези чувства? Аз живях с Холи седем години. Бях неин съпруг, не забравяй това!

Дина кимна мълчаливо, изгаряна от суровия му поглед. Този болезнен факт щеше да остане незабравим.

— Дина, какво ще стане, ако ти кажа, че Холи те ревнуваше? — попита той по-спокойно.

— Какво?

— Тя те ревнуваше, точно както и ти нея.

— Не вярвам!

Сериозният му поглед срещна учудените й очи.

— Е, повярвай — рече той мрачно. — Казваше, че ти винаги си била подходяща тук, а тя никога. Че ти работиш на лозето и в избата, интересуваш се от всичко, което Брус говори и върши, а за нея това е било много скучно. Казваше, че понякога се чувства сякаш тя е осиновената, а не ти. Или пък, че са те взели, защото не са били доволни от нея. Беше отчаяна, защото не можеше да се сравнява с теб.

— Ала тя беше тяхното истинско дете! Не разбираш ли? А аз упорито се опитвах да бъда част от всичко тук.

— Разбирам, но Холи очевидно не разбираше. Мисля, че тя искаше да ме спечели, за да те постави на мястото ти. Омъжи се и взе сина ти, но не бе доволна. Вбесяваше се, че името ти постоянно се срещаше в заглавията на списанията и че в жълтите рубрики пишеха за теб и френския граф. Вярвай ми, Дина, Холи беснееше с часове, след като прочетеше и ред за теб. Мразеше, че бе тук, вързана за мен и Стивън, докато ти пътуваше от един изискан европейски курорт към друг.

— Трудно ми е да повярвам, че някой, особено Холи, е можела да ми завижда — каза Дина несигурно.

— Ти винаги си смятала, че Брус обича повече Холи, но всъщност е точно обратното.

— Какво?!

— Той ми каза веднъж, че винаги му е било по-трудно с Холи, отколкото с теб, че никога не я е разбирал и не е успял да събуди у нея някакъв интерес. Каза, че се чувствал виновен за това, че обичал повече теб и че компенсирал, като й се посветил в желанието си да промени това. Но не успял. Той е обичал теб, Дина, не Холи.

— А аз всичките тези години мислех…

— Ти си изключителна жена, когато не позволяваш на чувството ти на несигурност и ревност да те заслепяват — каза той.

Дина забеляза нотка на нежност в гласа му.

— Може би си прав за Холи и за дядо. Вече не знам. Толкова съм объркана! Тази вечер ти преобърна всичките ми представи!

— Време беше. Твоите представи винаги са били с главата надолу.

Ръцете му обвиха раменете й и Дина настръхна от обезпокояващия допир на пръстите по кожата й.

— Благодаря — каза тя със свенлива усмивка.

— Живях в ада заради теб, Дина. Кога ще осъзнаеш, че не само ти си наранена? Прекарах седем години с жена, която ме презираше от минутата, в която разбра, че ме е отнела от теб. Мъча се да забравя миналото. Всичко, за което те моля, е и ти да направиш същото!

От допира на пръстите му в нея се разля познатата топлина. Беше много трудно да не потрепне в ръцете му.

— Морган, аз… аз се страхувам… — Гласът й трепна предателски. Сведе очи и гъстите й мигли легнаха върху бледите бузи като тъмни полумесеци.

— От какво? — попита той с плътен, тих глас, сякаш нежно я погали.

Дина стоеше неподвижна, едва дишаше, а пулсът й биеше лудо.

— Да бъда с теб…

— Искаш ли да се върнеш при Едуард? Или си щастлива тук?

— Тук съм щастлива! Много щастлива! — призна тя и сведе очи, за да не забележи той издайническата радост.

Все още не можеше да срещне изгарящия му поглед. Така не успя да види облекчението, което за момент се изписа на лицето му.

— Но ми е трудно да повярвам, че няма да се случи нещо, което отново да развали всичко. Веднъж вече загубих теб и Стивън…

— Нищо лошо няма да се случи — отговори той нежно. — Само недей да се тревожиш и започни да вярваш. Отново ще се намерим, Дина. Повярвай ми! Просто ти трябва време.

— Не… мога да повярвам. — Отскубна се от ръцете му и изтича до камината. Зарови лице в ръцете си.

— Защо просто не ме оставиш? — извика тя отчаяно. — Не ти ли стига, че аз и Стивън сме заедно?

Морган отиде бързо при нея и преди да каже нещо, тя усети предателската тръпка, предизвикана от прегръдката, обвила тялото й. Той отново сграбчи раменете й и когато тя не го отблъсна, бавно загали ръцете й.

— Не, не е достатъчно, защото знам причината за всички тези бариери, които продължаваш да спускаш между нас!

— Какво искаш да кажеш?

— И двамата знаем, че се опитваш да избегнеш това.

Той я обърна с лице към себе си. Мощното му тяло гореше, когато я притисна, целуна я по устните, после продължи по грациозната извивка на бялата й шия. Коленичи и изпи с устни гърдите й.

Целувката я разтърси и Дина затвори очи в безполезен опит да изличи съществуването му. Това само подчерта усещането от възбуждащата топлина на неговите целувки, от първичната емоционална сила, която предизвикваше у нея без особени усилия. Вцепенените й устни се разтрепериха от мощната, изненадваща атака на мекия и влажен език.

Тя вдишваше чистия мъжки аромат, примесен с аромата на одеколона. Докато тялото й се радваше на дивия магнетизъм, умът й все още правеше опит за съпротива.

— Моля те, пусни ме! Искам да си легна — успя да каже, като го отблъсна.

— Аз също — каза той и в очите му блесна насмешливо пламъче. — Веднъж да сме на едно мнение.

— Но аз не исках… — запъна се тя.

— Разбира се, че искаш, скъпа!

Той се усмихна с онази безумна усмивка, която караше стомаха й да се свива.

Затвори устата й с нова, търсеща целувка. Сочното й тяло бе здраво заключено в неговото, а ръцете му бяха като стоманени обръчи.

Тя опря ръка на рамото му, за да го държи на разстояние. Той се ядоса, че все още бе способна да устоява и Дина усети напрежението в мускулите му. Грубо я дръпна към себе си и пречупи съпротивата й.

Устните му бяха екстаз и мъчение едновременно. Дина с ужас откри, че му отвръща, въпреки решението си да остане безразлична. Въгленът на стария копнеж, който би искала да е мъртъв, се възпламени.

Омразата изчезна, заменена от страстното, болезнено желание, което се бе спотайвало дълбоко в нея.

Опита да се освободи за последен път, но той я вдигна и я понесе към задната част на къщата, където сега беше стаята му. Главата й бе силно притисната към гърдите му. Чуваше лудото биене на сърцето му, усещаше неравномерното дишане. Притисна се към него, изплашена и жадна за ласки.

— Морган… пусни ме! Моля те…

Сякаш не я чуваше. Просто непреклонно я носеше през разстланата тъмнина на катраненочерните стаи към спалнята си. Отвори вратата, а после я затвори с крак, занесе я до леглото и внимателно я остави върху него.

Вероятно щеше да направи отново слаб опит за протест, ако не я бе целунал толкова страстно, че всички мисли за това се изпариха от ума й. Усещаше само нажежената до бяло тъмнина, устните, които я искаха безумно, и ръцете, които настойчиво и нежно бродеха по тялото й.

Той легна върху нея и започна да целува устните, лицето, гърлото, нежния врат, докато я остави без дъх. Шептеше името й отново и отново. Усети как пръстите му разкопчават дрехата й и тънката копринена материя се скъса под нетърпеливата му ръка. Свали блузата, след това и сутиена. Освободи гърдите й, така че да ги обсипва с целувки. Горещият му език втвърди зърната им, докато опипваше с ръце пищната им мекота.

Като дишаше тежко, той свлече ризата и разкопча джинсите си. Съблече се напълно, а тя се възхищаваше на бронзовата, мъжка красота. После съблече и нея. Тя лежеше безмълвна. След това той отново пожела устните и тялото й и тя се прилепи към него. Тъмнината ги обгръщаше с безумна, бясна сладост, на която никой от тях не можеше да устои.

Усети загрубелите му ръце да се движат по кожата й в малки, чувствени кръгове, почувства болка, когато спря и простена, за да продължи.

— С удоволствие, моя любов — чу гърления баритон.

Отново опитните ръце се заровиха в тялото й, а устните му нежно милваха всяка ерогенна точка. Волностите, които си позволяваше, бяха необуздано божествени и тя не можеше да прави друго, освен да се извива към него и да посреща търсещите му устни. Той мачкаше гърдите й, навеждаше се да хапе и ближе зърната им, докато се превърнеха в горещи, влажни хълмчета с пулсиращи от удоволствие връхчета. Когато прошепна името му със сподавени любовни думи, устните му проследиха копринено нежната кожа на корема й, надолу към абаносово черния триъгълник, където ръцете и езикът му я възбуждаха. Тя лежеше със затворени очи, замаяна от възбуда, чувстваща топлия натиск на устните му върху бялото си бедро.

— Люби ме — каза тя накрая. — Моля те, люби ме!

Той се изправи над нея и се плъзна леко в кадифената топлина. Влизаше все по-дълбоко, докато накрая тялото й започна да отвръща на всеки негов тласък.

Огънят на страстта им бе вулканичен и всепоглъщащ, но Морган съзнателно прекъсна порива си. Дина обви здраво ръце около гърба му, точно когато той се отдръпна и отдалечи от нея, като дишаше тежко.

Тя отвори тъмните си очи, учудена и наранена. Бяха като светещи камъни на бледото й лице.

— Защо спря?

— Не искам да те насилвам — отвърна тихо той.

— Не ме насилваш — прошепна тя накъсано. Нуждата от него я караше да се чувства унизена.

Протегна се и го докосна.

— Как да бъда сигурен?

— Моля те! — проплака тихо тя.

— За какво? — попита той безжалостно, като се обърна към нея. — Винаги ме караш да те насилвам.

— Моля те — каза неуверено тя, — люби ме!

Той стоеше неподвижен.

— Морган, моля те!

Пръстите му започнаха умело да възбуждат влажната й мекота. Той ликуваше.

— Просто исках да признаеш, че ме желаеш, скъпа! Поне веднъж да го признаеш!

— Грубиян!

— Не ме обиждай или ще спра — каза той и тихо се засмя.

Ръката му престана да я гали.

Тя чу тихия, дразнещ смях и дълбоко се засрами, че го искаше и трябваше да моли.

— Без обиди, нали малката? — присмя се той.

Трябваше да прехапе езика си.

Морган въздъхна победоносно, като гледаше в пламенните й очи. Бе доказала, че го иска, че не може без него, така както и той без нея.

Като се наведе над тялото й, той я люби с огромна, пулсираща жажда. Проникваше все по-дълбоко, докато и двамата потръпваха от удоволствие.

Всеки път, когато се отдръпваше, тя го прегръщаше свирепо. Накрая я доведе до екстаз, който сякаш разтърси земята. Остана в нея неподвижен, докато вълните на удоволствието бавно избледняха. После я сграбчи още по-страстно и за втори път я доведе до задоволство, по-пълно от първото, преди да си позволи да излее топлината си в нея.

После Морган заспа в ръцете й. Дина лежеше будна, черната й коса се преплиташе в ръцете му, главата й бе до рамото му, а в ума й цареше бъркотия.

Какво беше направила?!