Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dejame que te cuente…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 164 гласа)

Информация

Сканиране и допълнителна корекция
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Anaid (2011)

Издание:

Хорхе Букай. Нека ти разкажа

Първо издание.

ИК „Хермес“, 2008

Преводач: Екатерина Делева

Коректор: Недялка Георгиева

Художествено оформление на корицата: Георги Станков

ISBN: 978–954–26–0618–5

История

  1. — Добавяне

Горките овце

Продължих да мисля за отношенията между родители и деца.

Дебелия беше прав! Всяко поколение вижда нещата от собствена и единствена гледна точка. Ние се караме с тях, както те с нашите дядовци навремето, защото не можем да се разберем дори за гледната точка.

— Знаеш ли, говорих с нашите.

— Така ли?

— Разказах им приказката за кокошката.

— И какво?

— В началото реагираха точно както си мислех. Майка ми каза, че не вижда връзката, а баща ми, че не е съгласен. Но после мълчахме дълго и накрая вече не мислехме така различно.

— Успя най-сетне да изгладиш нещата.

— Да, така е. Да се разберем, когато сме на едно мнение, е лесно. Трудното е, когато не сме на едно мнение. Но това свърши вече.

— Чудесно!

— И все пак накрая баща ми поясни, че има предимство в мненията заради възрастта си, заради опита си и защото в живота съществуват опасности, с които още не сме готови да се справим без тяхна помощ, и тям подобни.

— А ти какво мислиш?

— Че не е вярно. Че мога да се справя с много неща.

— А с други?

— С други не мога.

— Тогава баща ти е прав. Съществуват „опасности“, за които още имаш нужда от тях.

— Да, така е.

— Тази позиция не е изгодна за теб, а?

— Да, но е истина.

— Истина е! Сега остава да видим дали е цялата истина.

— Как?

— Слушай…

 

 

Имало едно семейство овчари. Те държали всичките си овце в една кошара. Хранели ги, вардели ги и ги извеждали на пàша.

От време на време овцете се опитвали да бягат.

Тогава най-старият овчар отивал при тях и им казвал:

— Вие, глупави и своенравни овце, не знаете, че навън равнината е пълна с опасности. Само тук ще намерите вода, храна и най-важното — защита от вълците.

Обикновено така укротявал „свободолюбието“ на овцете.

Един ден се пръкнала по-различна овца. Да кажем, че била нещо като черна овца. Била вироглава и подучвала другите да избягат на свобода в равнината.

Старият овчар ходел все по-често при овцете да им говори, че навън е опасно. Ала те били неспокойни и когато ги изкарвали на пàша, им било все по-трудно да ги прибират в кошарата.

Докато една нощ черната овца ги придумала и те избягали.

Овчарите не усетили нищо до зори, когато видели разбитата и празна кошара.

Вкупом отишли да се жалват на стареца, глава на семейството.

— Избягали са, избягали са!

— Горките…

— Ами гладът?

— Ами жаждата?

— Ами вълкът?

— Какво ще стане с тях без нас?

Старецът се прокашлял, смукнал от лулата и рекъл:

— Вярно, какво ще стане с тях без нас? И още по-лошо…

… Какво ще стане с нас без тях?