Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Crystal Spheres, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Изгубеното бъдеще

Съвременна американска фантастика

SF разкази и новели

 

Съставител-редактор: Петър Кърджилов

Художествено оформление: Любомир Михайлов

Художник на корицата: Фико Фиков

Технически редактор: Младения Яначкова

Коректор: Стоян Панайотов

София, ноември 1992 година

 

ИК „Златното пате“

Печатница „София принт“

 

ISBN 954-431-023-1

История

  1. — Добавяне

6.

„Пеленор“ не би могъл да се справи сам с изследването на системата. Прекарахме цяла година във възстановяване и модифициране на античните кораби, легнали на дрейф край планетата, за да могат няколко групи да огледат далечните краища на тази система.

Към втората годишнина от пристигането ни стотици биолози кръстосваха повърхността на Търся. Изучаваха генотипа на локалната флора и фауна с вълнение и вече бяха пригодили няколко земни растения към екосистемата, без да нарушават баланса й. Скоро щяха да извадят и първите животни от нашите геноконтейнери.

Инженерите, изучаващи малките тела, развълнувани докладваха, че ще съумеят да възстановят почти половината от машините, оставени от предишните обитатели.

Но с най-голямо нетърпение очаквахме доклада на археолозите. Натовариха ме с прехвърляне на тяхната екипировка, когато бях свободен от вътрешносистемни полети. Присъединих се към тях в прашните руини на Стария град, в края на Дългата долина, където подреждаха купища артефакти за каталогизиране и последващ анализ.

Научихме, че предишните обитатели са се наричали „Натарал“.

Били са почти като нас, както се очакваше — двукраки, десетопръсти, чудновати. С течение на времето свикнахме с лицата им, които ни гледаха от многобройните скулптури и картини. Съумявахме дори да различим отделни черти, деликатни, чувствителни оттенъци на изражението. Когато разшифровахме езика им, научихме техните имена и малко от историята им.

За разлика от другите извънземни цивилизации, които бяхме наблюдавали от разстояние, натаралите бяха индивидуалисти и изследователи. Те също са се разпрострели в планетната си система след обществено развитие, цветущо и противоречиво като нашето.

Имали са мечти като нашите. Тъгували са по звездите, по безкрайния простор. Жадували са и за други лица, за съседи.

По времето, когато построили първия си звездолет, те вече са се били отказали от идеята за съседи. Не намерили никакъв знак, че светът им е бил посещаван. Не доловили нищо друго освен тишина от звездите.

Въпреки това, когато приключили с подготовката, изстреляли първия кораб. Няколко седмици след старта тяхната Кристална сфера се пропукала.

 

 

Повече от две седмици проверявахме отново и отново преводите.

Повече от хилядолетие бяхме търсили начин да разрушим тези смъртоносни бариери около добрите звезди… Да съумеем да контролираме това, което „Търсещ“ бе постигнал случайно. И сега имахме готов отговор!

Подобно на нас натаралите са успели да разрушат само една-единствена Кристална сфера. Тяхната собствена. И моделът е бил абсолютно същият, включително Войната с кометите, която почти щяла да унищожи тяхната цивилизация.

Изводът бе очевиден. Смъртоносните бариери са разрушими, НО САМО ОТВЪТРЕ!

Едва бяхме осмислили тази идея, когато археолозите откриха Обелиска.