Дейвид Брин
Кристалните сфери (4)

4.

Тогава, в дните преди космическите кораби, преди „Търсещ“ да разчупи черупката и да предизвика двестагодишната Война с кометите, в човечеството се бе пробудило недоумение, основна причина за безсънните нощи на неговите най-големи мислители.

С усъвършенстване на телескопите, с разширяване познанията на биолозите за живота и дори придобиване на умения за неговото скрояване, все повече и повече хора отправяха поглед към небето и питаха: „Къде, по дяволите, са всички?“

Огромни камери, разположени на лунната повърхност, следяха планетите около всички близки жълти слънца. Някои от данните от тези наблюдения бяха многообещаващи още в началото на XXI век. Философи правеха прибързани заключения, че галактиките трябва да гъмжат от живи светове.

И докато се подготвяха първите звездни кораби, мислителите започнаха да се чудят. Ако пътуването между звездите бе толкова лесно, колкото обещаваше, защо подходящите звезди не са колонизирани вече от някой ДРУГ!

Та нали ние сме готови да започнем колонизиране. Дори при най-скромни темпове на експанзия със сигурност ще запълним галактиката с човешки поселения само след няколко милиона години.

Така че, защо това вече не се е СЛУЧИЛО? Защо никъде не се наблюдаваха следи от постоянен трафик между звездите? Защо очакваната радиомрежа от комуникации не бе засечена?

Още по-загадъчно… Защо нямаше абсолютно НИКАКВО доказателство, че Земята е била колонизирана в миналото? По онова време вече бяхме напълно сигурни, че Земята никога не е приютявала посетители от други светове.

Например, историята на предкамбрийския период.

Преди епохата на влечугите, преди дори рибите или трилобитите, или даже амебите, в мъчителната борба за изграждане основната структура на живота на Земята е имало двумилиарден период, в който единствените живи форми са били простите едноклетъчни организми без ядро — прокариотите.

Никакви извънземни колонисти не са посещавали Земята по онова време. Знаем го със сигурност, защото иначе дори техните отпадъци биха променили историята на живота на нашата планета. Обикновена разхерметизирана тоалетна би напълнила океаните с по-висши форми на живот, за които нашите далечни едноклетъчни предшественици щяха да са лесна плячка.

Два милиарда години, без да бъдем колонизирани… А след това безмълвната пустота на радиоефира… философите на XXI век я нарекли Великата тишина. Надявали се, че космическите кораби ще открият отговора.

След това първият космически кораб „Търсещ“ по някакъв начин разбил Кристалната сфера, чието съществувание никой не подозирал и поднесъл първото обяснение на загадката.

По време на последвалата Война с кометите сме имали малко време за философски размишления. Аз се родих в тази битка и прекарах първите си петстотин години в малки кораби, разрушавайки и отблъсквайки ледени топки, които иначе биха пресрещнали и унищожили нашите крехки светове.

Бихме могли да им оставим Земята. В края на краищата повече от половината човечество по онова време живееше в космическите колонии, които не бяха така беззащитни като тази неподвижна мишена — Земята.

Може би това би било логично. Но когато под заплаха бе поставена родната планета, човечеството полудя! Обитатели на астероидния пояс подкарваха цели градове-пръстени на пътя на ледените топки, за да спасят един свят, който познаваха само от книгите, синя точица в чернотата на Космоса. Доста време им трябваше на психолозите да обяснят защо. Тогава това изглеждаше като божествена лудост.

Накрая войната бе спечелена. Кометите бяха укротени и отново отправихме поглед навън. Построихме нови звездолети, по-усъвършенствани.

Трябваше да чакам за свободно място на дванадесетия звездолет и точно това очакване ми спаси живота.

Първите седем кораба не се завърнаха. Оставяйки след себе си възторжени съобщения за красивите сини и зелени светове, към които се приближаваха, те се забиваха в невидимите Кристални сфери и прекратяваха съществуването си. И за разлика от „Търсещ“, те не постигнаха нищо със смъртта си. Кристалните сфери оставаха, след като корабите се разбиваха и превръщаха в комети.

А имахме такива надежди… макар и попарени от трагедията с „Търсещ“. Най-накрая човечеството се надяваше да въздъхне свободно! Искахме да поставим наши яйца и в други кошници и за първи път да се почувстваме в безопасност. Да не се страхуваме повече от свръхпопулация, теснотия и стагнация.

И само в един миг — всички наши надежди рухнаха. Разбити в тези невидими, смъртноопасни Сфери.

Трябваше да минат векове, докато открием докъде се простират опасните зони. ЗАЩО, питахме ние. Защо Вселената е толкова жестока? Дали това не е само една лоша шега? Какви бяха тези чудовищни бариери, които обръщаха с главата надолу всички наши представи и затваряха достъпа ни до красивите и желани малки светове?

Три столетия човечеството потъна в лудост.

Аз пропуснах най-лошите години от свръхдепресията. Бях в група, която се опитваше да изучи Сферата на Тау Сети. По времето, когато се завърнах, редът до известна степен бе възстановен.

Но аз се върнах в една Слънчева система, напълно загубила покоя на своето сърце. Доста време мина, преди да чуя отново истински смях на Земята и нейните малки тела.

Аз също се пъхнах в леглото и се завих през глава в следващите неколкостотин години.