Включено в книгата
Оригинално заглавие
Abeille, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Анатол Франс. Пчелица

Първо издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Илюстрации: Еди Легран, гравирани върху дърво от А. и П. Бодие

Коректор: Маргарита Чобанова

ДИ „Отечество“, София, 1982

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1982


Глава първа

в която се разказва за лицето на земята и служи за увод
pchelitsa-01.png

Днес морето покрива земята там, където се намираше херцогството на Кларидите. Нито следа от град или от замък. Но казват, че на една левга навътре в морето, когато времето е тихо, се виждат огромни стебла на дървета, които се издигат направо от дъното. Едно място от крайбрежието, което служи за караулно помещение на митничарите и до днес се нарича „Дюкянчето на шивача“. Може би това название е останало от някой си майстор Жан, за когото се говори в нашия разказ. Морето с всяка година настъпва все повече и повече в сушата и скоро ще залее това място с толкова необикновено име.

Такива промени са в реда на нещата. Планините се огъват с течение на вековете; обратно — дъното на морето се издига и донася в царството на облаците и на ледовете раковини и корали.

Нищо не е вечно. Очертанията на земята и на моретата непрекъснато се променят. Само споменът за душите и за формите надживява вековете и ни връща към онова, което вече отдавна не съществува.

За да ви разказвам за Кларидите, трябва да ви отведа в едно много далечно минало. И така, започвам:

Графиня дьо Бланшеланд, като сложи на златните си коси черна шапчица, обшита с перли…

Но преди да продължа разказа си, умолявам сериозните хора в никакъв случай да не ме четат. Написаното тук не е за тях. То не е предназначено за разсъдливи души, които се занимават със сериозни работи и искат винаги да научават нещо. Осмелявам се да предложа тази приказка само на хора, които искат да бъдат забавлявани, чийто дух е млад и понякога обичат да си измислят. Само тези, които харесват забавните истории, пълни с наивност, ще ме прочетат докрай. И аз моля точно тези хора, ако имат малки деца, да им разкажат моята „Пчелица“. Иска ми се този разказ да се хареса на малките момчета и момичета; но честно казано, не смея да се надявам. Той е много несериозен за тях и става само за деца от доброто старо време. Имам една миловидна съседка на девет години и онзи ден прегледах личната й библиотека. Там открих много книги за микроскопа и актиниите, както и няколко научни романа. Разгърнах един от тези романи и попаднах на следните редове:

Плоската Sepia officinalis е главоного мекотело, в тялото на което има гъбовиден орган, състоящ се от хитин и калциев карбонат.

Моята миловидна съседка намира този роман за много интересен. А аз я моля, ако тя не иска да умра от срам, никога да не чете приказката за Пчелица.