Ан Мейджър
На кръстопът (6)

Шеста глава

Два дни по-късно, почти към обяд, Лесли преглеждаше натрупалите се на бюрото й документи. Напоследък бе толкова заета с търговска дейност, че не й оставаше никакво време за канцеларска работа в офиса.

— Изглеждаш така, като че ли си се барикадирала — засмя се Тед от вратата. — Защо не се отбиеш при мен, когато свършиш?

— Здравей, Тед! Как си? — Лесли отметна златистите кичури от челото си и вдигна поглед към красивия млад мъж, с когото я свързваше най-чисто приятелство.

— Какво да ти кажа, за съжаление съм… Ужасно съм самотен. Луси замина при родителите си и ще остане там няколко дни. Ще се срещнем с нея едва в новогодишната нощ, на бала в ранчото Девълс Бранд.

— Е, добре е все пак, че имате нещо предвид. Какво да кажа аз? Карън също замина.

— Ще дойдеш ли тази вечер на събирането с колегите?

— О, не съм мислила още за това… — отвърна Лесли неохотно, почуквайки с молив по бюрото.

Не беше вярно. От развода си насам не бе излизала с приятели. Гореше от желание да се позабавлява тази вечер, но мисълта за самотното й завръщане след празненството убиваше цялото й настроение. Бун беше извън града, но Роуз-Мари й бе доверила тайно, че за Коледа ще се върне.

— Ако решиш да дойдеш, бих могъл да те взема с колата си — предложи й Тед любезно.

— О, Тед, бих се радвала, но… Добре. Ще се възползвам от предложението ти. Идеята да си седя сама вкъщи тази нощ изобщо не ме въодушевява.

— Ще те взема в седем.

 

 

Вече цял час Лесли седеше пред огледалото в спалнята и старателно се подготвяше за вечерята с колегите си. Тъкмо бе привършила грима си, когато телефонът иззвъня. Вдигна слушалката едва на третото позвъняване и доста се изненада, когато в мембраната прозвуча типичният провлечен тексаски диалект на бившия й съпруг. Краката й се подкосиха. Предчувствайки най-лошото, тя едва успя да запита:

— Тим, да не би… Карън… Случило ли се е нещо?

— Карън е добре. Всичко е наред… Само че… Мисля, че не е нещо сериозно.

— Но какво има?

— Много е депресирана заради развода ни. Иска да ни събере отново или поне да ни накара да поговорим.

Лесли си пое дъх.

— Минаха осемнайсет месеца, Тим.

— В Деня на благодарността не каза нищо, но през нощта плака часове наред… Каза ми, че си се тревожела за нея непрекъснато, и то само защото съм ви изоставил. Заяви ми още, че ще й направя най-хубавия коледен подарък, ако дойда за празниците при вас в Колорадо. Дори не пожела да погледне подаръците, които съм й купил… Мисля, че тайно се надява, че ако се видим, ще се съберем отново…

— Твърде късно е, Тим — стисна устни Лесли, припомняйки си всичките дни и месеци на болка и унижение. За сдобряване и дума не можеше да става.

— Знам, но тя е едва на седем години. Не може да разбере. Реших да я доведа на трийсет и първи декември. Може би ще измислиш някое местенце, където да прекараме тримата новогодишната нощ? Заради Карън… и разбира се, ако нямаш други планове за вечерта.

Това беше последното нещо, което Лесли желаеше. Да празнува с Тим! Но когато си спомни колко лошо се бе държала с Карън напоследък, реши, че вероятно поведението й е причина за дълбоката душевна травма на детето. Ако Тим дойде сега в Колорадо, а тя откаже да се срещне с него, не бе сигурна дали няма да изправи Карън срещу себе си.

— Засега нямам никакви планове, а ако това действително ще е добре за Карън, ще направя всичко възможно…

— Добре. Ще се видим тогава на трийсет и първи.

— О, Тим, с какво ли ще се променят отношенията ни след тази среща? — възкликна Лесли.

— С какво ли? — Тим въздъхна. — Тази нощ Карън и аз ще спим най-после спокойно. Ето, говори с нея по телефона, за да й съобщиш сама добрата новина.

Веднага щом Тим затвори, Лесли се свърза с ранчото Девълс Бранд и направи резервация за трима за новогодишния бал. Стори й се странно, че се готви да излиза с Тим. Само преди месец би дала всичко за тази покана, но сега друг мъж бе завладял ума и сърцето й.

За миг Лесли изпита досада и раздразнение от това, че Тим се бе оставил да бъде манипулиран от едно седемгодишно дете. Карън винаги е била голямата му слабост, а сега, когато я виждаше толкова рядко, бе започнал да задоволява всичките й прищевки. Вероятно, ако е опитал, би могъл да намери довод да отклони желанието й. Но може би не е искал?…

 

 

Лесли и Тед закъсняха. Тържеството беше в разгара си, когато портиерът отвори любезно вратата пред тях. Тънките й пръсти се бяха вкопчили здраво в ръкава на сакото му. Погледът й обходи препълнената зала и най-после откри това, което търсеше. Сърцето й се сви болезнено, когато видя елегантно облечения и изглеждащ по-свеж от всякога Бун. Добре ушитият му сив костюм беше като излят по него. Всяко негово движение подчертаваше силата и гъвкавостта му. Под официалния му външен вид обаче дремеше някаква дива, необуздана страст, която усещаха само нежните половинки на тълпящите се около него приятели.

Вниманието на Лесли привлякоха застаналите от двете му страни червенокоси дами, които много си приличаха. По-младата от тях беше същата, която Лесли бе видяла с Бун в хижата. Очевидно двамата бяха в интимни отношения. Лесли усети сърцето си да изстива.

Когато Тед й помагаше да си съблече палтото, тъмният поглед на Бун се плъзна случайно към нея и усмивката му замръзна в мига, в който я видя. В черна, дълга до глезените кадифена рокля, с подарения от баба й бял сапфир на нежната шия Лесли изглеждаше ослепително.

— Да ти донеса ли нещо за пиене? — запита я Тед.

— Да, добре би било — усмихна му се тя мило.

Нямаше смисъл да разваля вечерта на Тед, само защото нечие присъствие я смущаваше. Бе решила, колкото и да е трудно, да се забавлява, и Бун трябваше да признае, че го прави успешно. Постоянно беше в центъра на тълпа ухажори и някой все я отвличаше за поредния танц на дансинга. И изглежда никой не забелязваше, че Лесли бе доста по-шумна от обикновено и че изпи малко повече чаши от друг път.

Никой, освен Бун. Стомахът й се свиваше болезнено, когато очите й случайно срещаха острия му поглед, следващ я непрекъснато и навсякъде.

Джош, колегата от съседния отдел, танцуваше с нея и я притискаше малко по-силно, отколкото тя би желала, когато ненадейно широка мъжка длан докосна рамото й.

— Може ли да ви разделя? — Сърцето й замря.

— Разбира се, Ер Би! — Джош отстъпи встрани.

Силните пръсти на Бун се впиха в голата плът на гърба й. Трите чаши вино, изпити на гладен стомах, се качиха в главата й и въпреки че съзнаваше какво прави, неволно се опита да го подразни. Устните й се впиха в тялото му през ризата и горещият й дъх, проникнал през плата, се сля с плътта му.

— Така ли танцуваш и с другите мъже? — Дрезгавият му глас търсеше ухото й.

— Не, само е теб! — замечтано отвърна тя, заравяйки пръсти в косите му над колосаната яка на ризата. — О, Бун…

Музиката спря и те останаха няколко мига прегърнати. Нито Бун, нито Лесли видяха Роуз-Мари, която ги наблюдаваше отдалече със загадъчна доволна усмивка.

Към тях се приближи Тед и разтревожено каза:

— Съжалявам, че ви прекъсвам… Обади се брат ми. Трябва да се прибера веднага у дома. Лесли, Джош обеща да те закара у вас.

— Можеш да кажеш на Джош, че ще я закарам аз — раздразнено заяви Бун.

Почувствал се неудобно, Тед се извини още веднъж и се отдалечи.

— Можех да си отида и с Джош… — плахо подметна Лесли. Тя се радваше и същевременно се страхуваше да остане насаме с Бун.

— Нямаш избор, мила… — Бун я притисна отново.

— Наистина бих могла…

— Виж какво, глупаче! — Той се ядоса. — Джош е пил, а пътищата са заледени.

— Не ми изглежда пиян — настояваше Лесли.

Бун спря и зениците му се разшириха.

— Марни загина в нощ като тази. Не я спрях, въпреки че бе пила.

 

 

Той шофираше бавно, умело управлявайки кадилака си през току-що падналия дълбок сняг. Високи преспи се издигаха като планини от двете страни на магистралата. Бун предложи да закара и Джош и пътят, по който се движеха сега, бе напълно непознат за Лесли.

Когато след около час спряха пред голяма триетажна къща, красиво разположена сред гора от смърчове, тя се обърна учудено към Бун:

— Не живея тук…

— Знам. Аз живея тук.

Преди да успее да каже нещо, той излезе от колата и й отвори вратата.

— Не си ме питал дали искам да дойда тук.

— Знам, че щеше да ми откажеш.

Нямаше смисъл да му противоречи. Подаде му ръка и слезе.

Вътрешната уредба на къщата беше точно толкова изискана, колкото и външният й вид. Фронталната стена на първия етаж беше изцяло остъклена. С един поглед Лесли усети типично мъжкия вкус, с който бе подреден този дом: безкрайна ламперия от кедрово дърво покриваше стените, тежки, тапицирани с кожа фотьойли и дивани бяха основната мебелировка, позлатени и излъскани до блясък метални пластики можеха да се видят навсякъде, а десетки картини с индиански сюжети допълваха сполучливо интериора. Нищо в къщата не издаваше и най-слабо женско присъствие.

Бун й помогна да си съблече палтото.

— Прекрасна рокля! — Погледът му одобрително се плъзна от главата до петите й и се върна на блестящите й очи, чиято изумрудена зеленина се подсилваше от вечерния грим. Гърдите й, предизвикателно открити от дълбокото деколте на роклята, се повдигаха леко. Лесли беше неотразима. Бун с мъка откъсна очи от нея.

— Какво се опита да разиграеш тази вечер? — с престорена безцеремонност я запита той. — Да се присламчиш към Тед, докато Луси отсъства? Или искаше да получиш централна роля в спектакъла? Накара всички мъже в залата да тичат след теб…

Въпросът му прозвуча толкова неочаквано, че тя само прехапа устни.

— Как можеш да си помислиш, че искам да се вмъкна между Тед и Луси? — Лесли се изчерви от възмущение. — И какво искаш да кажеш за роклята ми? Всички жени тази вечер бяха облечени официално!

— Вярно, не се различаваше много от останалите жени. Затова се питам защо всеки мъж тази вечер искаше да извлече някаква полза от теб?

— Как се осмеляваш да ми говориш така! Самият ти доста добре се забавляваше с червенокосото момиче! А защо, ако смея да попитам, точно с нея? Та тя може да ти бъде дъщеря!

Бун се засмя широко. Белите му зъби лъснаха. Очите му, я гледаха самодоволно. Очевидно целият разговор го забавляваше истински.

— Момичето ли? Може да се каже, че в известен смисъл ми е наистина дъщеря… — Лесли го погледна озадачено. — Племенница ми е.

По дяволите! Този мъж бе в състояние да превърне живота й в низ от недоразумения.

— Искам само да те предупредя Лесли — продължи Бун, вече сериозен, — че не желая да те виждам повече с Тед.

— Но той само ме докара на вечерята… Приятели сме, нищо повече…

Бун замълча, отиде до бара и си наля скоч с лед. За Лесли отвори бутилка маркова диетична кока-кола, каквато я бе виждал да пие в службата.

— Веднъж ми каза, че приятелството е качество, което много цениш у мъжете… — неочаквано поднови разговора той.

— Едно от качествата — поправи го Лесли.

Бун тръгна към нея. Всяка негова крачка я караше да настръхва. Черната му коса беше грижливо пригладена назад и блестеше като полиран абанос. Смуглото му лице бе като изваяно. За кой ли път Лесли трябваше да се убеди, че е красив мъж. Тя наведе очи. Споменът за първата нощ нахлу в нея и я разкъса на хиляди малки парченца.

— Последните два дни — без теб, Лесли, бяха истински ад за мен — развълнувано промълви Бун.

— Бун, ако си ме довел тук, за да ме накараш по някакъв начин да си променя отношението към теб, сбъркал си. Наистина пийнах повечко тази вечер, но все още знам какво върша.

— Доведох те тук, защото тази вечер си зашеметяващо красива и защото искам да прекарам поне един час с теб насаме…

— Бун… — Лесли усети как волята й за съпротива постепенно намалява.

— Лесли, желая те толкова много, че съм готов да изпълня всички твои условия.

Лесли затаи дъх. Добре ли чу? Това беше най-голямото и може би единственото унижение, което Бун си бе позволявал някога пред жена. В гърдите й се надигнаха същевременно радост и съчувствие към него. Но внезапно я обзе съмнение: ами ако всичко е просто трик, за да облекчи съвестта й, да притъпи вниманието й и по този начин да я вкара в леглото си?

— Какво имаш предвид? — запита тя предпазливо.

— Може ли да те поканя утре на ски? В събота хижата и пистите са обикновено пренаселени, а и в този студ ще бъдем така дебело облечени, че ще ни е по-лесно да се държим един към друг като… хм… приятели. — Той умишлено наблегна на последната дума.

— Знаеш, че не умея все още добре да карам ски…

— Значи трябва да практикуваш. Бих могъл да ти дам някои съвети… Но този уикенд ще е повод да се опознаем по-добре, което е по-важно за нас, нали?

— Бун, аз… — Лесли просто не знаеше какво да отговори.

— Лес, искам да бъдем заедно — дори и без секс. Не е ли ясно? — Той включи телевизора. — Какво ще кажеш — да погледаме малко телевизия? Късните филми винаги са интересни…

— Защо… Защо не… — Предложението му я изненада. Когато понечи да седне в най-близкия фотьойл, Бун я придърпа към дивана.

— Седни до мен. Не се страхувай!

— Не ме е страх… — потрепери неволно тя.

— Лъжкиня! — нежно прошепна в ухото й Бун. Огромните му ръце я обгърнаха, но този път в ласката му Лесли откри повече нежност и привързаност, отколкото сексуално желание.

Тя се опита да се съсредоточи върху комедията и скоро крехкият й смях се смеси с гърления му дълбок глас.

Така измина около час. Бун продължаваше да я притиска до себе си и да държи малките й ръце. Когато филмът свърши, той прехвърли на друг канал и отново напълни чашите.

— Не искаш ли да ми разкажеш за себе си, Лесли? — обърна се неочаквано той към нея.

— Вече знаеш доста неща за мен — опита се да отклони молбата му тя. Все пак му разказа за детството си, за ученическите и студентските си години, като се стараеше да не пропусне нищо, с изключение на някои подробности около брака и развода си.

— А сега е твой ред! — погледна го подканващо тя, когато свърши разказа си.

— Няма много за разказване — уклончиво й отвърна Бун.

— Струва ми се, че си по-възрастен от мен, а аз разказвах повече от четвърт час…

— Тогава ще трябва да чуеш познатата стара история за доброто бедно момче, преуспяло в живота…

— Няма две съдби на света, които да се покриват изцяло. Твоят живот си е твой и е неповторим.

— Баща ми почина, когато бях още момче — започна Бун, вперил поглед в чашата си. — След смъртта му трябваше да работя много — лете, през ваканциите, дори по време на следването си… Ти вече си имала име, когато аз създавах своето. През целия си живот съм искал да бъда лекар и последната година в колежа имах късмет да получа стипендия. Продължавах обаче да работя, тъй като парите от нея съвсем не бяха достатъчни. Майка ми се разболя и трябваше да се подложи на няколко операции. Двамата се лишавахме от много неща, за да мога да продължа да уча. И тогава отново срещнах Марни, с която ме свързваха хубави детски спомени. Непрекъснато бяхме заедно, така че не ни оставаше време да учим. Всъщност вината беше нейна. Когато забременя, аз изоставих следването и се оженихме. След месец тя загуби детето. А аз, въпреки че след това се канех да се върна в института, не го направих. Трябваше да издържам жена си, а и майка ми се нуждаеше от подкрепа. Реших да се препитавам по друг начин и случайно попаднах в строителния бизнес. Останалото го знаеш.

Лесли слушаше внимателно. Постепенно откриваше нови, неподозирани черти в характера на Бун. Стана й ясно, че в основата на успеха му лежат непоколебима решителност и непрекъсната борба. Струваше й се, че не би се спрял пред нищо, за да се домогне до целта си. Беше се обиграл до такава степен в живота, че превръщаше с лекота всяка неудача в успех. Лесли подозираше, че Бун премълчава доста неща от житейската си съдба. Тя все още не можеше да си обясни откъде се бе взела у него тази невероятна неприязън спрямо жените, това недоверие и пренебрежение към тяхното поведение и начин на мислене.

През цялата вечер той не се опита да интимничи с нея. Когато накрая я откара до дома й и я изпрати до входа, двамата се спряха нерешително под студената лунна светлина. Колебанието на Лесли трая само миг. Веднага след това тя се обърна рязко и пъхна ключа в ключалката. Бун я хвана за ръката.

— Надявам се приятелството да не е всичко, което очакваш от нашата връзка, Лесли…

— Не, Бун, не е.

Тази вечер го чувстваше особено близък. И когато той я повдигна по познатия й вече начин, за да я целуне на сбогуване, устните й се разтвориха с готовност, а пръстите й като ветрило се плъзнаха по раменете му и се сключиха на тила. С познатото й вече умение Бун започна да гали тялото й с длани и устни, докато леката й възбуда постепенно прерасна в болезнена, зашеметяваща потребност, която само той можеше да задоволи.

Във всяко негово движение, във всеки негов жест прозираше големият му опит в любовта. Въпреки че ненавиждаше жените, Бун беше доста находчив, когато се любеше с тях. Но Лесли бе така погълната от чувствата и изживяванията си, че през ум не й минаваше дори да се запита как един мъж, способен да дари толкова радост на една жена, може да изпитва ненавист и презрение към пола й…

Магнетизмът му й въздействаше поразително силно. Чувстваше се пламнала от желание и изтощена от копнеж. Обезумяваше при мисълта, че в следващия миг той ще си тръгне — а тя ще остане — и двамата ще легнат самотни в студените си празни домове.

Устните му докоснаха върха на ухото й. Трябва само да го покани. Сега… Веднага…

— Лека нощ, Лесли! — отдръпна се леко той. Пръстите му вдигнаха една къдрица, паднала на челото й. — Надявам се, че ще спиш по-спокойно от мен, скъпа!

Устните й тръпнеха от целувката му.

— До утре, Бун…

Когато затвори след него, тя се облегна на вратата, притворила очи. Тъжна усмивка заигра по лицето й. После в душата й внезапно нахлу радост от предстоящия ден, като че ли предвкусваше сладките мигове, които щеше да й донесе той.