Ан Мейджър
На кръстопът (3)

Трета глава

Не бих ти сторил нищо лошо от любов…

Думите на Бун отекнаха в съзнанието й, докато тя отчаяно се опитваше да се освободи от силните му ръце.

Косите й се спускаха в безпорядък назад, а отделни златисти кичури засенчваха зеления й поглед. Приличаше му на подплашена сърна. Дишаше неравно и учестено. Гърдите й се повдигаха и спускаха и при всяко вдишване зърната им докосваха твърдите косъмчета, покриващи гърдите му. Мускулите му бяха като излети от бронз. Лесли продължаваше отчаяно да се опитва да се освободи, но всяко нейно движение само засилваше възбудата му и караше пламналото му тяло да се притиска към нейното. С всяка своя фибра тя усещаше нарастващото му желание. По-скоро интуитивно, отколкото с разума си, Лесли осъзна, че почти животинското сливане на плътта им е неизбежно.

Бун бавно отпусна тялото си върху нейното. Тъмната му глава се наклони към русите й къдрици. Жестоко опустошавайки влажната мекота на устните й, той ги отвори насила и езикът му се плъзна в кадифените дълбини на устата й. Лесли се разбунтува под него, заудря го с юмруци, но дългата му изтощаваща целувка скоро сломи съпротивата й. Ръцете й сами се отпуснаха върху килима. Когато яростта й се смири, той отслаби прегръдката си и грубостта му премина в гальовна нежност…

Лесли усети как тялото й инстинктивно започва да отвръща на ласките му, на неспирния порой целувки, с който Бун обсипваше шията, лицето, косите й. Милувките на ръцете му предизвикваха у нея странна непозната дотогава топлина, и това продължи до мига, в който цялото й същество, закопняло за любов, се устреми задъхано към него.

Тогава неочаквано Бун се отдръпна от нея и дълбок стон на разочарование се изтръгна от гърдите й.

— Кажи ми, че ме желаеш! — настоятелно прозвуча гласът му.

Отначало Лесли не разбра думите му. Цялата трепереше от възбуда. Притворила очи, тя обгръщаше с ръце тила му и го придърпваше към себе си. От горещите й устни се изтръгна кратък стон.

Бун вдигна отново глава.

— Кажи, кажи, че ме искаш!

Лек спазъм премина през тялото й.

— Желая те! О, как те желая! Моля те, Бун… Люби ме!…

Дълбоките резки от двете страни на устните му се издължиха и на лицето му затрептя едва доловима усмивка. Сърцето му биеше ускорено, в ритъм с лудешкото препускане на нейното… Възнесоха се високо, там, където свършваха всички човешки страдания и безкраят бе белязан с наслади. За миг им се стори, че се познават отпреди, че са се познавали винаги, че са си принадлежали изцяло — отдавна, много отдавна…

— О, любов моя! — Сподавеният вик на Лесли разкъса тишината, когато телата и душите им се сляха.

 

 

Студен повей разпиля разпуснатите коси на Лесли и тя в просъница се сви на топка под грижливо наметнатата върху й завивка. Звукът от затварящата се външна врата я разбуди напълно. Отвори очи и все още замаяна от съня, огледа стаята. Погледът й попадна на измачканата в краката й смарагдовозелена роба, после се спря на изпитата до половина чаша с вино. Страните й поруменяха, когато споменът за отминалата нощ нахлу в главата й.

Но къде е Бун? Ръцете й опипаха мястото до нея, но откриха само меката хладина на дебелия килим. Надигна се и разтревожено се огледа наоколо.

Беше си отишъл. В душата й зейна ужасна празнина. Жестока болка като тънко острие прониза сърцето й. Отпусна се по гръб в нямо отчаяние. Мислите й се заблъскаха в главата. Беше се отдала още от първата нощ на мъж, когото едва познаваше! Беше й трудно да проумее какво се бе случило… Знаеше само, че този мъж й е изпратен от съдбата. Него бе чакала тя, за неговите ласки бе копняла през целия си живот…

С Тим й беше по-лесно — чувствата й към него се бяха раждали бавно и постепенно. Този внезапен копнеж, връхлетял я изневиделица, й беше чужд до неотдавна. Докосването на Бун, нежността и неумолимостта, с които я любеше, способността му да я довежда до пълна самозабрава бяха съвършено непознати преживявания за нея. През осемте години брачен живот тя нито веднъж не се бе почувствала така изцяло привлечена и притежавана от някого.

Дали тази нощ не направи най-голямата грешка живота си? Досега доброто й възпитание не й бе позволявало дори да помисли за подобен грях… Но вече беше късно: бе неспособна да се спре. Независимо какво се бе случило между тях, то беше толкова примамливо и хубаво, че тя за нищо не съжаля ваше.

Звук от тежки мъжки стъпки долетя откъм външната стълба пред къщата. Вратата се отвори припряно и бързо се затвори. Лесли трепна. Усмивка заигра по устните й.

Беше Бун. Снежинки блестяха по косите и дрехите му, а в ръцете си носеше наръч заскрежени цепеници. Очите му срещнаха нейните. Едва доловим разочарование се изписа по лицето й, когато съзря горчивина в погледа му.

— Аз съм… Съжалявам, че те събудих. — То клекна пред камината и пъхна няколко цепеници вътре. — Изглежда ще трябва да остана тук до утре сутринта… — Гласът му прозвуча дрезгаво. — Не трябваше да оставям джипа навън. Гумите няма да издържат, ако реша да се спусна по склона сега… Ще се наложи да почакам, докато разчистят улиците.

Бун говореше, вперил очи в тлеещите въглени.

Лесли го погледна с недоумение: нито един нежен поглед към нея, нито един намек за случилото се през нощта! Бун просто говореше и вършеше обичайни неща — подклаждаше огъня, тревожеше се за колата си…

Тя се раздвижи и завивката се смъкна. Бялата й гръд се откри и привлече погледа му. Само след минути огънят се разгоря буйно и изпълни стаята с приятна топлина. Бун приседна до нея и нежно приглади косите й, които като водопад се спускаха върху голите рамене.

— Казвал ли ти е някой колко си красива, когато се събуждаш сутрин, след като си се любила? — прошепна той очарован.

Нима Бун допускаше, че нощи като тази са нещо обичайно за нея? Тя се смути.

— Не — отвърна му тихо. — Може да ти прозвучи странно, но ти си първият мъж, в когото аз… След раздялата с Тим…

— Знам! — рязко се изправи Бун. — Но тъй като това вече се случи, искам да бъда откровен с теб и да ти кажа, че не смятам да се съобразявам с този факт занапред.

Думите му я шибнаха безмилостно.

— Н-н-н-о… — Самотното й възражение затрептя във въздуха. — Да не искаш да кажеш, че нощи като тази са често явление в живота ти, че аз не означавам нищо за теб?

Само при мисълта за тази възможност Лесли се почувства безкрайно нещастна. Бун съзря болката в очите й.

— Не. Не бих казал… — Отговорът му беше неопределен, лицето му не изразяваше нищо утешително.

— Тогава какво имаш предвид?

— Трудно ми е да ти обясня. Каквото стана тази нощ — стана. Не знам защо. Нищо подобно досега не ми се е случвало. Виж, не искам да наранявам чувствата ти с това, което ще кажа, но… — Той се почувства неловко и млъкна. Зелените й очи не му даваха покой. — Не бих искал да се обвързвам с теб или с която и да е друга жена. Това, което се случи между нас, с нищо не променя нещата. Не че има нещо против теб, но…

Лесли не вярваше на ушите си.

— Разбирам… — прошепна тя тихо, наранена до смърт от признанието му.

— Виж какво, Лесли, ако се опиташ да погледнеш на нещата от моя ъгъл, ще се разберем чудесно. Няма причини да не се срещаме и занапред. Само искам да разбереш, че не желая сериозна връзка.

— Ще се разбираме чудесно… — подхвърли му тя горчиво. — Как можеш да кажеш, че това, което се случи между нас, не означава нищо за теб?

— Е, беше чудесна, не отричам — заяви Бун хладно. — И на двамата ни беше добре заедно. Имах нужда от това, което ти предлагаше, и го взех. Но това е всичко, което искам от теб… или от която и да било друга жена. Изглеждаш като осемнайсетгодишно момиче, но все пак си жена на възраст, със свой собствен живот, с горчивия опит на един несполучлив брак зад гърба си, с дете, което трябва да отглеждаш и възпитаваш. И се съмнявам, че ще пожелаеш да се обвържеш с човек като мен. Ако си достатъчно честна пред себе си, трябва да признаеш, че виждаш нещата не по-различно от мен…

Напротив… напротив, възропта Лесли мислено, но стисна устни.

— Какво имаш против жените? — запита тя след дълго мълчание.

— Събирал съм опит през целия си живот. Ако сега започна да ти разказвам, сигурно ще те отегча…

— Искам да знам! — настоя тя. — След като не уважаваш нежния пол, искам да знам защо!

— Добре. Ти ме попита! — погледна я той предупредително. В гласа му се долови раздразнение. — Жените, които досега съм познавал, винаги са целели да разбият живота ми. Ти да не си по-различна от тях? Вярно, изглеждаш много мила, но такава ли си всъщност? — Той я изгледа изпитателно. Ръката му се плъзна по шията й. — В мига, в който те видях за първи път, те пожелах и ти вече го знаеше. Прочетох страстта в очите ти. Изглеждаше плаха, самотна и тъй красива в уединения си ъгъл. А през нощта се оказа темпераментна и емоционална. Жените рядко са това, което изглеждат, особено красивите…

Лесли долови разочарованието в гласа му. У нея се прокрадна желание да опровергае думите му, да го накара да разбере, че не всички жени са безскрупулни. Мъжете също са в състояние да превърнат в ад живота на любимия човек. Както впрочем Лесли много добре знаеше… Тя погледна в упор Бун и понечи да заговори, но той сложи ръка на устните й. Чертите на лицето му се изопнаха и гласът му стана груб:

— Кажи ми, и ти ли си като останалите? От умора и отегчение ли напусна, съпруга си? Искаше да разнообразиш живота си, нали?

— Не! — прошепна тя задъхано. — Не беше така.

— Или реши като много жени в днешно време да преоткриеш себе си, напускайки семейството?

— Не… не… — Думите й го догонваха като шепот, който той не искаше да чуе.

Внезапно личната обида отстъпи назад и женската й същност яростно се разбунтува. Искаше да нагрубява, да наранява, да причинява болка така, както нея я болеше.

— О-о-о! — Отчаяният й тревожен вик, изтръгнал се направо от тръпнещото й от обида сърце, беше разсечен от звучна плесница върху загорялата му буза. Разтреперана, Лесли отпусна ръка. Дланта й пареше от болка. Там, където го бе ударила, се появиха тъмночервени петна.

Той сграбчи китката й и в очите му проблесна мълния:

— Никога вече не си го позволявай! — процеди през зъби и я отблъсна встрани. Неволната й реакция го върна, към действителността. Той разтърка бузата си и я стрелна с яден поглед, ала тя прочете в очите му изненада и недоумение.

Лесли бе шокирана от постъпката си.

— Аз… аз… съжалявам! Вбеси ме това, което каза. Та ти изобщо не ме познаваш!

— Виж — поомекна Бун, — може би представям нещата твърде брутално, но някога срещнах една жена, която поразително приличаше на теб и която се вмъкна в живота ми и го опустоши…

Говори навярно за Марни, помисли си Лесли. Обичал я е и смъртта й го е съсипала. Сърцето й се изпълни със състрадание.

— Пожелах те, въпреки че не трябваше — продължи Бун. — Но да спрем дотук!

— Нищо не искам от теб! — Лесли внезапно почувства умора. Като че ли слушаше Тим… Толкова ли са еднакви мъжете, Боже милостиви? Последното нещо, което желаеше, беше да се обвърже с мъж като бившия си съпруг, без значение колко е привлекателен. Всъщност беше благодарна на Бун, че й отвори очите от самото начало… Лесли сгреши, че допусна близост помежду им, преди да узнае що за човек е той. Но занапред не желаеше да повтаря и задълбочава тази грешка. Животът й даде добър урок…

— Радвам се, че се разбрахме — усмихна се Бун и я погали по рамото.

— Не ме докосвай! — отдръпна се тя.

— Малко е късно за протести, мила! Задава се дълга студена нощ и съвсем нямам намерение да я прекарам сам… — прегракнало се засмя той. Мрачното му настроение се изпари, щом си представи нежното й тяло в прегръдките си. Спусна ръката си надолу по кадифената кожа на гърдите й.

— Ще спиш на дивана! — охлади ентусиазма му тя.

— Лесли-и-и… — проточи глас Бун. — Предполагам, знаеш, че това е най-старият номер, описан в литературата…

— Какво имаш предвид?

— Какво ли?… Показваш се най-напред разгорещена и опитна в любовта, а след това се правиш на скромна и целомъдрена. Какво си мислиш — сега, след като съм изпробвал стоката, ще приема да я имам на всяка цена, така ли…

Безочието му я отврати.

— О, млъкни! — яростно го прекъсна тя. — Уморих се да те слушам! Престани да ме преценяваш — какво мисля, какво искам… Ако беше замълчал поне за минута и ме бе изслушал, щях да ти кажа каква съм и какво обичам!

Докато я слушаше, в очите на Бун блесна игриво пламъче и това я вбеси. Устните му се разтеглиха в иронична усмивка, като я видя пламнала и трепереща от гняв.

— Красива си, когато се ядосаш, бебчо! — подразни я с видимо задоволство той.

— Утре, веднага щом съмне… — Лесли се задушаваше от ярост. — … искам да напуснеш колкото се може по-бързо дома и живота ми! Нямам никакво желание да поддържам каквито и да били връзки с теб, тъй като преди още да опозная самата себе си, познавах дузина мъже като теб — и съм отвратена!

С тези думи тя грабна робата си и изхвръкна от стаята. Зад себе си чу подигравателния му смях.

— Прилича ти, малка злобарке! Но ако промениш мнението си, знаеш къде да ме намериш…

 

 

Въпреки че навън беше още тъмно, когато Лесли се върна, Бун вече си бе заминал. Макар и уморена, тя оправи старателно жилището и заличи всяка следа от присъствието му. Да можеше да го изтрие по този начин от ума и сърцето си…

Очите й се задържаха дълго на смачканата завивка пред камината. Сгъна я и с треперещи пръсти я сложи в стенния гардероб. В душата й цареше хаос. Как е възможно! Да се любиш с някого и да не знаеш дори фамилното му име… Ако само…

Тя се сепна. Нямаше време за размишления. Погледът й пробяга по календара: днес в десет щеше да я посети господин Карсън, богатият петролен магнат от Тексас. Нуждаеше се от нейната помощ. Тя трябваше да му предложи подходящо местенце за ски отдих, където той се готвеше да прекарва уикендите със семейството си. Вече бяха разгледали няколко имота и днес господин Карсън бе пожелал да разговарят.

Лесли грижливо избра тоалета си. Искаше да изглежда елегантна. Огледа се критично в голямото огледало в спалнята. Трябваше да сложи още един слой светъл грим на лицето си, тъй като под очите й личаха дълбоки тъмни сенки. Но видът й беше хубав. Огромно удоволствие й доставяше да си представя реакцията на Тим, когато я види отново. Щеше да бъде шокиран. От малкото грозно патенце нямаше и следа. Сега тя се бе превърнала в прекрасен грациозен лебед.

Златистите й къдрици бяха прихванати с пъстър шал, чиито ярки тонове бяха отлично съчетани с копринената блуза. Дълго златно колие се криеше във вдлъбнатината между гърдите й, които дискретно се показваха през леко разкопчаната блуза. Сако и тъмнокафява, прилепнала по тялото вълнена пола с дълбок шлиц отзад, допълваха чудесно ансамбъла. При всяка крачка се показваха добре оформените й дълги крака, обути във фини копринени чорапи. За последен път Лесли се огледа и се изненада: тя ли беше това елегантно създание в огледалото?

Звънецът на входната врата прекъсна мислите й.

 

 

Господин Карсън сложи очилата си и подробно разгледа няколкото цветни скици на кокетни вили. Лесли и той се бяха разположили удобно във всекидневната и вече половин час разговаряха делово и спокойно. Чашата с кафе стоеше недокосната на масата пред него, но от кристалния пепелник се виеше струйка дим.

— Не мога да реша на коя от четирите да се спра… — изпъшка той.

— Ако вземете скица А, ще имате четири спални и изглед към Континентал Дивайд — любезно му се притече на помощ Лесли.

Той се вгледа внимателно в скицата.

— Гледката навярно е впечатляваща, но жена ми не обича да изкачва стълби…

— В такъв случай за предпочитане е скица В. Ще сте близо до парка и гаражите…

— Този младеж, за когото работите — Декстър — неочаквано смени темата Карсън, — е навярно голям талант в строителния бизнес… Мисля, че ще купя и четирите! — неочаквано отсече господинът. — Така не ще се наложи да търся най-правилното решение…

— Ще купите и четирите?! — Дъхът й секна. Това беше първата й голяма сделка.

— Едната ще оставя за себе си, а в трите останали просто ще вложа парите си. — Карсън си отдъхна с облекчение. — По кое време да мина утре през офиса ви, за да оформим договорите?

— Когато пожелаете, господин Карсън! Винаги сме на ваше разположение! — Лесли сияеше.

В този миг на входната врата се позвъни.

— Кой ли може да бъде? — разсеяно промърмори тя. Карън нямаше да се върне по-рано от обяд.

— Извинете ме, господин Карсън.

— Но моля ви… — Той кимна разбиращо с посивялата си глава.

Веднага щом ключът се превъртя в бравата, вратата се блъсна отвън и на прага застана висока сянка.

— Бун! — Лесли пребледня. Лицето му беше измъчено и брадясало, а бръчките около очите му бяха станали още по-дълбоки. Но за нея той и сега беше най-красивият мъж на света. Носеше джинси и кожух, под който яката на трикотажната му риза беше разтворена. В ръцете си държеше дузина дългостеблени червени рози.

— Н-не мислех, че ти… — Лесли се смути и млъкна.

Защо се беше върнал? В душата й трепна плаха радост.

— Кого очакваше? — запита я Бун сухо.

— Аз…

— Несъмнено не мен! Би трябвало да ти се обадя предварително по телефона, но не знаех фамилното ти име. Може ли да вляза?

Зад нея господин Карсън прошумоля нетърпеливо с документите.

— Е, добре… — запъна се Лесли. — Радвам се, че дойде, но точно сега съм заета. Може би… по-късно.

Погледът на Бун се насочи към отворената стая и попадна на палтото на госта, преметнато небрежно през облегалката на фотьойла. Аромат на висококачествен тютюн, който Бун не бе доловил през нощта, се носеше из въздуха.

— Както виждам, моментът е неподходящ — заключи той лаконично. — Трябваше да позвъня, преди да дойда. За теб са! — тръсна той розите в ръцете й.

Бодлите се впиха в пръстите й, но Лесли не усети болката.

— Бун, моля те, не е това, което си мислиш…

— Можеш да запазиш обясненията си за следващия наивник, който ще дойде след мен!

— Бун!

Но той не чу умоляващия й глас, и се втурна разярен навън. Белотата на огромните преспи го погълна. Лесли бавно затвори вратата.

— Недоразумение с вашия приятел… — Господин Карсън съчувствено поклати глава.

— Може и така да се нарече — уморено отвърна тя и постави цветята в кристална ваза. После се върна на масата и се усмихна пресилено.

— Уболи сте се, момичето ми… — Възрастният човек извади носната си кърпа. — Ето, вземете!

Лесли притисна кърпата до кървящия си пръст и с благодарност погледна кръглото добродушно лице срещу себе си.

— Господин Карсън, съжалявам — изрече смутено тя, — но… трябва да спрем дотук.

— Разбирам, разбирам… Е, мисля, че за днес си свършихме работата. — Той прелисти малкия си черен бележник. — И така, до утре в десет. Удобно ли е?

Лесли кимна.

Когато гостът й си отиде, тя се строполи тежко на дивана. Бун се бе върнал, ала тя беше сигурна, че го вижда за последен път.