Елена Павлова
Три житни класа (2)

2.

Телурион го нямаше.

Беше напуснал мрачния си роден свят веднага щом получи първото сериозно предложение за издателска работа. Сумата не беше голяма, но той напусна Телурион още на следващия ден. Не би могъл да издържи и миг повече в побъркания си свят, пренаселен и раздиран от противоречия, затънал в мизерия, страховит и жесток; свят, където всеки ден очакваше да го убият, където винаги му заповядваха как да пише, където подкастряха и думите, и крилете му…

Никога не съжали за избора си, макар горе сред звездите да го гризеше носталгия, каквато не беше очаквал… и макар горе сред звездите да откри, че обича Телурион, че е в състояние да открие стотици хубави неща в онзи кошмарен свят… и че му липсва.

Запази връзките си, доколкото можеше. Не съществува мрежа и компютър, които да пресекат звездите, но все пак корабите носеха товари и така в пощенската му кутия, понякога със закъснение, но по-често общо-взето навреме, пристигаха списания; добрите и топли издания от мрачния Телурион, а обратно се връщаха негови статии и разкази, и дисковете с новите му творения… така общуваше с дома си.

Отписа ги едно по-едно, всички онези издания, в които с тъжна нотка започнаха да споменават мрака, с годините пакетите в кутията ставаха все по-редки, страниците бяха изпъстрени с разкази и литературна критика. Не искаше да знае, ако го бяха публикували редом с реклама за поредната ракета и съобщението за поредната война. Не искаше да чува за мрака; предпочиташе топлата светлина на най-добрите умове у дома…

И с годините остана само едно списание, което той разтваряше с трепет, сигурен, че ще се потопи в топлата утроба на Телурион Добрия, още щом разгърне първата му страница. „Тера Телурион“; твърдяха, че е дисидентско, че го издава умопобърканото малцинство там у дома, но това беше връзката му с истинския дом и такава си я запази.

И после, внезапно, Телурион го нямаше…