Любен Дилов
Многото имена на страха (16)

16

— Едната четворка удовлетворихме — каза полковникът. — Знаеш ли как се зарадваха, като си получиха своя Жаклинов! А Гатева се подмлади с десет години. Но другите, дето твърдяха, че Жабарски е Жаклинов? Не е ли време също да им го заведем? Основания имаме вече.

— Не, шефе — отвърна майорът, разположил се така в креслото, че дългите му крака стигаха едва ли не до средата на кабинета. — Това, че се е запознал с една от институтските моми, още нищо не значи. Може да е и случайно. Той е ерген, тя — мома с бъдеще и положение, която иска да се омъжи. Сигурно е съвсем случайно, както е случайно и това, че Антонов си поправя колата само при бригадира на Стефчо.

— Ти… това… Истина ли?

— Така е, можеш ли да кажеш нещо против Антонов? Аз, не. Полковникът тихо подсвирна и Велев се засмя като хлапак:

— Вие сте изненадан, другарю полковник?

— Остави шегите! Виждаш, че щом ги приберем, веднага се разбъбрят като чудомировата кака Сийка — намръщи се полковникът. — Изобщо профанска история! Самодейци! Не е като във военното разузнаване. Според твоите кибернетични изчисления трябва да търсим пет души: двама имаме сигурни, автомонтьора и Жабарски, те ще ни кажат и останалите.

— Колкото ти ги каза Жаклинов. Писмено му било наредено да се представя с този псевдоним.

— Каза ни още, че е получавал парите и инструкциите чрез автомонтьора. Малко ли е?

— Толкова ще ти каже и Жабарски. А монтьорът пък ще ти каже, че са му ги носили разни чужденци туристи, които не познава, и аз ще му повярвам. Нашите наистина са самодейци, но зад тях стои някой, който съвсем не е профан.

— И продължаваш да твърдиш, че той е в чужбина?

— Теорията на игрите го твърди. Допускам, че и четвъртият е там. А освен това как ще ми обясниш противоречието между четиримата арестувани, които са за Жабарски-Жаклинов, и показанията на ония, които са разговаряли по телефона с Жаклинов на дати, когато Жабарски е бил в Афганистан да снима документален филм? Пък хванатият Жаклинов ти отрича да е водил такива разговори, защото не е бил във връзка с тия хора от мрежата. Той не можа да ни обясни също така защо му е наредено да търси проникване само в биохимическото отделение на института. Жабарски, ако е един от четворката, също търси допир с това отделение. Та в другите отделения се вършат не по-малко важни неща, нали? Отговорите могат да бъдат два: или за петия не е интересно какво се върши в останалите сектори на института, или за тях той е по-добре информиран. А от кого? Това и Жабарски няма да ни каже, защото няма да го знае, както Жаклинов не знае дори за съществуването на Жабарски. Не, другарю полковник, нека монтьорът и Жабарски се порадват още мъничко на свободата си! Та ние досега не хванахме нито една подозрителна връзка на Жабарски освен тая със стажантката на брат ми. Не видяхме и къде отиде камерата или съдържанието й. Пък ако искаш да знаеш, аз бързам повече от тебе. Като решим и четвъртото уравнение на задачата, ще ти поискам седем дена извънреден отпуск. Нали толкова се полага за сватба?

— За сватба? — ахна полковникът. — Ама слушай! Това е нечувано! И да не ми кажеш досега! А и аз нищо да не забележа…

— Не си, значи, достатъчно проницателен. Така е, като не искаш да овладяваш сериозно кибернетичните методи на разследване — засмя се майорът.

— Мъча се, като грешен дявол се мъча, момчето ми, ама, изглежда, мозъкът ми вече не възприема — натъжи се изведнъж полковникът. — Не забелязваш ли разликата? Мен ми предстои пенсионирване, когато на теб едва сега ти наближава да се жениш. Та… няма ли да кажеш нещичко за момичето на своя стар началник?

— Момиче като момиче! Не мислех да се женя, но то се опита да спасява живота ми и аз по логико-математически път реших, че сигурно съм му нужен за нещо, щом пък чак толкова се е загрижило за мен.

— Шегуваш се, ама наистина сте такива вие младите — въздъхна полковникът. — Любов и кибернетика! А къде остана романтиката на нашата младост!…

— За твоята романтика се иска време, другарю полковник. И пенсия. Сега всичко се определя от темповете на кибернетиката.

Полковникът добродушно се засмя:

— Как беше казал един оплешивял хуморист? „Махай се бе, хлапе, стига ми се емчи, твоето перчемче също ще окапе“. А какво ще кажеш, драги ми годенико, така, като сватбен подарък…

— Ще кажа, другарю полковник, че много ми досаждате с вашите педагогически методи — прекъсна го майорът сърдито и се изправи, а полковникът се сконфузи, защото пак бяха отгадали мислите му. — Свободен ли съм? Впрочем годеницата ми се казва Елза Крьогер, специализантка биохимичка в института, родом от Берлин. Погрижете се за проучването й и ми съобщете решението си!

— Елза Крьогер? Тая… тая… дето с Жаклинов?

— Същата! — усмихна се тънко майор Велев над изумлението му, удари по военному токове и излезе.