Страхотна книга! Струва ли ми се, или е пародия/намигане към „Следите остават“на Павел Вежинов? Напомня ми за още една детско-детективска, „Приключенията на Павел Сираков“. Някой знае ли за други подобни български книги? Едни са ми такива умилителни — разказват за време, което хем знаеш, че го е имало, хем е като много далечен сън — мрежите с олио, стоенето до късно вечер пред блока и увереността на всеки непознат възрастен, че има право да възпитава, включително и с физически методи всяко дете, което види. Последното впрочем винаги много ме е възмущавало — не е сън, който да ми липсва :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.