Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wo der Pirol ruft, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от сайта на преводача)
Четвърта сцена
(Както преди. Тя седи до масата с ръкоделие, забелязва, че той идва и става да го посрещне. Със страдалческо изражение той притиска ръка към стомаха си, сяда.)
ТЯ
Знаех си, че много ще се нервираш.
ТОЙ
Искат да ме довършат, да ме убият…
ТЯ
Ще ти донеса праховете.
(Тя влиза в къщата, връща се с чаша вода и прахче. Той го изпива.)
ТОЙ
Ще обжалваме.
ТЯ
Отново загубихме.
ТОЙ
Ще обжалваме. Все някъде трябва да има справедливост.
ТЯ
Колко ще ни струва?
ТОЙ
Откъде да знам какво е издрънкал този идиот, съдията. Изобщо не внимавах повече, понеже тази присъда няма да издържи. В никакъв случай!
ТЯ
Трябваше да дойда с тебе.
ТОЙ
Не, не, ти щеше да се нервираш много повече. Съдията, разбираш ли, това не е съдия, а посмешище. Ще пиша на министъра, или не, направо на президента, понеже подобно нещо не бива да съществува.
ТЯ
Защо всъщност загубихме?
ТОЙ
Госпожа Шумайер, тази гадина, заяви, че видяла как съм разпръсвал гвоздеи по неговото място за паркиране.
ТЯ
Нали ти казах, че ден и нощ стои на прозореца, ден и нощ.
ТОЙ
Но как той ме наруга и как хвърли срещу мене клона от зарзалата, това нито е чула, нито е видяла.
ТЯ
Страхува се от Айнцингер.
ТОЙ
Не се страхува от него, а има нещо с него.
ТЯ
При неговия вкус направо го смятам за способен на подобно нещо. Но моля те, не казвай това на никого, иначе веднага ще си навлечем пак дело за клевета. Трябва да се сдържаш.
ТОЙ
А пък Айнцингер не трябва да се сдържа, така ли? Не и той! Може да ме нарича „лайно“, а когато го дам под съд, го оправдават. А пък аз мога да плащам хиляда шилинга и разноските по адвокатите и делото, понеже не съм сторил нищо друго. Хвърля такъв един клон (показва) срещу мен — това е телесно увреждане, побой, опит за убийство — и какво става? Нищо. Той отрича всичко, аз нямам свидетели и отново трябва да плащам! Не, така не може в една правова държава! Този път няма да позволя да ме осъдят, дори да трябва да се явя пред Комисията по човешките права в Страсбург!
ТЯ
Моля те, Франц-Карл, не се заплитай в това.
ТОЙ
Трябва да го изтърпим. Няма да позволя на едно нищожество да ме унижава.
ТЯ
Наистина, това не бива. Но нека изчакаме да се появи отново удобен случай. Нали видя колко добре стана всичко със сауната.
ТОЙ
Ще обжалваме. Понеже тази Шумайер, сега и нея съм я взел на мушката. За неверни свидетелски показания.
ТЯ
Но, Франц-Карл, как ще го направиш? В края на краищата тя действително те е…
ТОЙ
Ще взема друг адвокат. Такъв, който може да разгроми всяко свидетелско показание. Доктор Монд е некадърен. Напълно некадърен. Дори не запита тази Шумайер дали ползва очила или не, не поиска оглед на мястото, за да се установи какво изобщо може да се види от нейния прозорец. Всичко преглътна.
(Скача на крака, свива юмруци, цялото му тяло се гърчи.)
ТОЙ
Но аз няма да го преглътна! Не и аз! Не и аз!
ТЯ
Франц-Карл!
ТОЙ
Не и аз! Не и аз!
(Той изведнъж се втурва в градината.)
ТОЙ
(отдалечавайки се)
Гадино! Проклета гадино, ще ти дам да се разбереш!
(Чува се изквичаването на котка. След малко той се връща.)
ТОЙ
А това е друга опера: котката на тази Шумайер.
ТЯ
Франц-Карл, моля те, не се нервирай още повече.
ТОЙ
Ще убия тази гадина.
ТЯ
Сега ще пием кафе, нали?
ТОЙ
Ще я застрелям, тази котка. В моята градина повече няма да разравя лехите.
ТЯ
Кафе и орехови кифлички, нали, Франц-Карл?
ТОЙ
За малко и сега да я хвана. Чу ли я как изквича?
ТЯ
Сега ще донеса кафето, нали?
(Тя влиза в къщата, той сяда, гледа в една точка. След малко тя се връща с табла, подрежда всичко за следобедна закуска. Обажда се дрозд.)
ТОЙ
Чуй!
(Той скача, диша тежко, цялото му тяло трепери.)
ТЯ
Какво има?
ТОЙ
Някой извика.
ТЯ
Не. — Това беше дрозд.
ТОЙ
Изобщо не беше дрозд.
ТЯ
Все ще позная един дрозд.
(Дроздът се обажда отново. Той скача, цялото му тяло трепери.)
ТЯ
Но какво има?
ТОЙ
Той отново вика „лайно“.
ТЯ
Какво? Кой?
ТОЙ
Айнцингер! Това беше Айнцингер. Търпението ми се изчерпа! Край! Точка!
ТЯ
Но, Франц-Карл, какво става с тебе?
ТОЙ
Няма повече да търпя!
(Дроздът се обажда отново.)
ТОЙ
Сега ще го убия!
ТЯ
За бога, Франц-Карл!
(Тя се вкопчва в него, той я отхвърля, втурва се в къщата. Тя тича след него. Той се връща с пушката. Тя се увисва на врата му, опитва се да го възпре.)
ТОЙ
Няма повече да търпя! Дори да прекарам остатъка от живота си зад решетките, сам ще намеря удовлетворение и справедливост!
(Той най-сетне се е освободил от нея, вдига пушката и се прицелва.)
ТЯ
Франц-Карл, моля те, недей!
(Той стреля в съседната градина. Оттам се чува силен вик.)
ТЯ
Не! Не!
(Той презарежда пушката и отново стреля в съседната градина. Там виковете се превръщат в рев и внезапно секват. Той обаче, заслепен от гняв, продължава да стреля, и докато сцената се затъмнява, стрелбата се усилва и преминава в грохот от сражение.)
1987