Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wo der Pirol ruft, 1977 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Венцеслав Константинов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от сайта на преводача)
Първа сцена
(Градина. Градински мебели; на масата чаши за кафе, стъклени чаши, бутилки, чиния с плодове. Господин и госпожа Шулер седят до масата в удобни столове и четат.)
ГЛАС
(отдалеч)
Лайно!
ТЯ
Чуй!
ТОЙ
Какво има?
ТЯ
Някой извика.
ТОЙ
Не. — Това беше дрозд.
ТЯ
Изобщо не беше дрозд.
ТОЙ
Все ще позная един дрозд!
ТЯ
От години не съм чувала тук дрозд.
ТОЙ
Добре де, значи не е било дрозд.
(Пауза. Тя взима чашата си от масата. Започва да пие.)
ГЛАС
Лайно!
(Тя замръзва в движението си, после рязко оставя чашата. Той се изправя и слухти.)
ТЯ
Това не е… Там някой вика…
ТОЙ
Лайно…
ТЯ
Моля те, Франц-Карл…
ТОЙ
Там някой вика „лайно“!
ТЯ
Трябва ли веднага да го повтаряш като папагал! Слизаш на едно равнище с подобно нещо, щом…
ТОЙ
Дойде отсреща.
ТЯ
Подобно нещо няма да слушам!
(Двамата отново се заемат с четивата си. Минава известно време.)
ТЯ
Как можа да ти хрумне, че е дрозд?
ТОЙ
Той точно така се обажда: „лайно“.
ТЯ
Моля те, Франц-Карл, не обичам тези ординарни изрази. Мисля… исках само да кажа, спомням си, четох някъде, че дроздите вече са изтребени.
ТОЙ
Дроздовете.
ТЯ
Как, моля?
ТОЙ
Множественото число на „дрозд“ е „дроздове“.
ТЯ
Късаш ми нервите с твоя педантизъм.
ТОЙ
Не съм виновен, че множественото число гласи „дроздове“.
ТЯ
(презрително)
Ах!
(Тя продължава да чете. Той става, ходи напред-назад, озърта се изпитателно.)
ТОЙ
Дойде отсреща.
ТЯ
Малко отдясно.
ТОЙ
Сигурна ли си?
ТЯ
Напълно.
ТОЙ
Тогава е дошло от градината на Айнцингер.
ТЯ
Само оттам може да бъде.
ТОЙ
И аз така мисля, но исках първо да се уверя.
ТЯ
Чух съвсем точно. Беше от Айнцингер.
ТОЙ
Навярно самият той.
ТЯ
Сигурно. Че кой друг може да бъде?
ТОЙ
Някой минувач…
ТЯ
Тогава щяхме да го чуем не оттам, а оттам.
ТОЙ
Тъй значи, Айнцингер…
ТЯ
Какво друго очакваш от него. Това е ординарен човек, простак, колкото и да се мъчи да го скрие.
(Четат. Минава известно време.)
ТОЙ
За кого ли се е отнасяло?
ТЯ
Как мога да знам? А и не го смятам за интересно. Може да го е казал на своята… ах, не, тя е още в болница. Жена му ще си дойде чак в сряда или четвъртък.
ТОЙ
Аха!
(Той излиза наляво, след известно време се връща отдясно.)
ТОЙ
Може да е стоял само зад храстите.
ТЯ
Или при зарзалата.
ТОЙ
Там много лесно щяха да го видят. А който вика подобно нещо, се крие. Отпред и към страната на Майерхофер няма никаква възможност да се скрие.
ТЯ
Ами при бараката със сауната?
ТОЙ
Оттам нямаше да се чуе така ясно. Беше много по-близо.
ТЯ
Защо те интересува толкова?
ТОЙ
Изобщо не ме интересува… ни най-малко.
(Той сяда, продължават да четат. После той внезапно се изправя, хвърля книгата на масата.)
ТОЙ
Възмутително е, че трябва да търпим подобно нещо! Възмутително!
ТЯ
Какво друго си очаквал от един толкова ординарен човек, Франц-Карл?
ТОЙ
Едва ли ще е толкова ординарен, че да не разбере кой съм аз! Има да се чуди.
ТЯ
Освен това изобщо не знаеш дали се е отнасяло за тебе.
ТОЙ
Ще е възмутително и ако се е отнасяло за тебе.
ТЯ
За мене? Доколкото ми е известно, подобно нещо се казва само на мъж. Наистина, не знам защо…
ТОЙ
Няма значение. Наругал е един от нас.
ТЯ
Но все пак би могло…
ТОЙ
Не, не! Това си беше отправена към нас ругатня. Жена му я няма, никакви гости, стоял е зад храстите, значи към нашата страна. А дори възможността сам да се е наругал — това се случва при такива хора, когато си ударят пръста с чук или нещо подобно — дори тази възможност е изключена. Защото тогава гласът звучи по друг начин. А щом някой си извиси гласа и извика ето тъй: „лайно“…
ТЯ
Франц-Карл, за последен път…
ТОЙ
… знам го от детството си — чрез тази постановка на гласа човек се опитва да създаде илюзията за по-голямо разстояние и иска да затрудни идентифицирането. Но не и на мене тия! Тук господин Айнцингер се лъже. — Е, ще разбере кой съм аз, ще му покажа, кой е лайно…
ТЯ
Франц-Карл…
ТОЙ
Не се опитвай да ме възпираш.
ЗАВЕСА