Марк Аврелий
Към себе си (13)

Десета книга

1. Ти, моя душа, ще станеш ли някога добра, безизкуствена, една и гола, по-открита от обгръщащото те тяло? Ще се изпълниш ли с обич и привързаност? Няма ли да се почувствуваш пълна и ненуждаеща се, некопнееща и нежелаеща нищо одушевено или неодушевено за изпитване на удоволствия, нито време за по-дълго наслаждаване, нито място, страна или по-добър климат, нито по-добра човешка среда? Не ти ли стига състоянието, в което си в момента, не си ли доволна от всичко настоящо и няма ли да се убедиш, че всичко твое е наред, че идва от боговете и че което те решат в своя угода да пратят за благото на съвършеното същество, добро, достойно, раждащо всичко, задържащо, обхващащо и обгръщащо разпадащото се, за да се породи друго подобно, то непременно ще бъде наред? Ще станеш ли някога достойна съгражданка на боговете и хората, така че за нищо да не ги укоряваш, нито да бъдеш порицавана от тях?

2. Внимателно проследи какво изисква твоята природа като от същество, ръководено единствено от природата. После го приеми радушно и го върши, ако природата ти на живо същество няма да загуби доброто си разположение. А след това проследи внимателно какво изисква природата ти на живо същество и възприеми каквото откриеш, ако природата ти на разумно същество няма да загуби доброто си разположение. А първото, което означава разумно, е обществено. Та спазвай тия правила и не се занимавай с друго — излишно е.

3. Каквото ти се случва, ти се случва било както ти е дадено по природа да го понесеш, било не както ти е дадено. Та ако ти се случва, както ти е дадено по природа да го понесеш, не недоволствувай, ами го понеси, както ти е дадено. Ако пък ти се случва, както не ти е дадено по природа да го понесеш, също не недоволствувай, защото то ще превари да те надмогне. Помни обаче, че ти е дадено по природа да понесеш всичко, което зависи от твоето схващане да го направиш леко и поносимо, стига само да си представиш, че го вършиш за своя полза или от дълг.

4. Ако някой бърка, поучи го добронамерено и му покажи в какво бърка. Ако не е по силите ти, вини себе си или недей да се виниш.

5. Всичко, което ти се случва, е предварително подготвено от вечността. Оплетените една в друга причини са вплели от незапомнено време основата на твоята личност и това събитие.

6. Независимо дали атоми или природа, основно положение да ми бъде, че съм част от цялото, ръководено от природата, а после, че между мене и другите части от същия род е налице отношение на сродство. Помнейки тези положения, след като съм част, няма да недоволствувам срещу отреденото ми от цялото, тъй като, което е полезно за цялото, не е вредно за частта. Цялото няма в себе си нищо неполезно за него. Това е общо за всички природи, а всеобщата природа притежава допълнително възможността да не е принуждавана от никаква външна причина да поражда нещо вредно за себе си. Та помнейки, че съм част от подобно цяло, ще бъда доволен от всичко случващо ми се. А доколкото съм в отношение на сродство с части от същия род, няма да постъпвам себично, напротив — ще се съобразявам със себеподобните, ще насочвам всеки свой подтик към общото благо и ще се отклонявам от противното. Ако това се върши така, няма как да не е щастлив животът ми, както можеш да си представиш, че е щастлив животът на един гражданин, по чийто път има само полезни за гражданството дела и който посреща с радост отрежданото му от града.

7. Няма как да не погиват частите на цялото, които се съдържат във вселената. Това да се разбира в смисъл, че те постоянно се променят в друго. Ако тази необходимост е зло за тях, значи, че цялото не е устроено добре, след като частите му подлежат на промяна, и че за разлика от него те са създадени, за да погинат. Дали природата по своя инициатива постъпва зле спрямо своите части и ги създава тъй, че да попадат и по необходимост да изпадат в зло, или това става незабелязано от нея? И едното, и другото е невероятно.

Ако човек се откаже от намесата на природата и разгледа тези неща като естествени, пак ще е смешно да твърди, че за частите на цялото промяната е естествена, и същевременно да се чуди и недоволствува все едно че ставащото е противно на природата, особено като се има предвид, че при разпадането на всяко нещо се получават елементите, които го съставят. Или разпръскване на елементи, от които е съставено, или превръщане на твърдото тяло в земя и на диханието във въздух, така щото и тези неща да бъдат поети от разума на цялото, което било погива в огън на определени интервали от време, било се обновява, подменяйки се вечно.

Нито за твърдото, нито за въздушното в нас си представяй, че са такива от момента на рождението ни. Те са нараснали вчера или завчера вследствие прилива на храна и вдишването на въздух. Променя се това, което е поето сега, а не онова, което някога е родила майката. Да предположим, че собствената ти личност те привързва силно към онова, което си бил. Това, мисля, съвсем не обезсилва току-що казаното.

8. Като си се нарекъл с тези имена — достоен, скромен, обичащ истината, разсъдителен, сговорчив, великодушен, внимавай да не се наречеш с други, и ако ги загубиш, гледай скоро да се върнеш при тях. Помни, че разсъдителен означава за тебе внимателно вникване във всичко и непропускане на съображения, сговорчив — приемане с добра воля на отрежданото от всеобщата природа, великодушен — надмощие на мислещата част в тебе над слабото или силното движение на плътта над славата, смъртта и другото от този род. Та ако се задържиш в тези имена и не настояваш да ти ги дават хората ще станеш друг и ще встъпиш в нов живот. Защото продължиш ли да си такъв, какъвто беше до този момент разкъсван и цапан от подобен живот, значи, че си крайно безчувствен и вкопчен в живеенето съвсем като полуизядените борци срещу диви зверове, които, потънали в рани и кръв, се молят все пак да запазят живота им до утре, та в това състояние да бъдат хвърлени на същите нокти и зъби. Повери се да те носят тези няколко имена. И ако можеш да останеш при тях, остани, все едно, че си се преселил в нещо като острови на блажените.# А ако усетиш, че не успяваш и ти се изплъзват, запази спокойствие и иди в някое ъгълче, където ще ги овладееш. Или пък съвсем напусни живота, но не с гняв, а безизкуствено, скромно и независимо, извършил в живота си поне това, че си го напуснал по този начин. За помненето на тия имена ще допринесе много помненето на боговете и на това, че те искат да не бъдат ласкани, а всичко разумно да се стреми да им прилича и смокинята да върши делата на смокиня, кучето на куче, пчелата на пчела и човекът на човек.

9. Мимическите представления, войни, страхове, вцепенение, робство — с всеки изминат ден те ще изтриват ония свещени възгледи, които са в ума ти по време на твоите занимания с природата и които охраняваш. Нужно е да гледаш и да вършиш всичко, така че належащата в момента работа да се осъществява, но същевременно да не спира занимаването с всеобщото, като се пази и самочувствието, което човек получава от научното подхождане към всичко, самочувствие незабележимо, но не и скривано. Кога ще вкусиш от простотата? Кога от достойнството, кога от доброто познаване на всяко нещо — какво представлява в същността си, какво място заема във вселената, колко време му е дадено да съществува, от какви елементи се състои, на кои хора е достояние и от кои може да се дава и отнема?

10. Паякът се гордее, че е уловил муха, някой друг, че е хванал заек, трети — сардина в мрежата си, четвърти — диво прасе, пети — мечка, шести — сармати.#

Няма ли да установиш, че са разбойници, ако разгледаш основните им възгледи?

11. Как всичко се променя, преминавайки от едно в друго — упражнявай се в тази насока и нека вниманието ти да е непрекъснато насочено към придобиване на метод за подобни наблюдения, тъй като нищо друго не е така способно да сътвори великодушие.

Той се освободи от тялото и разбирайки, че съвсем скоро ще трябва да си иде от хората, се отдаде във вършените от него дела цял на справедливостта, а в другото, което му се случваше, на всеобщата природа. И дори не допуска в ума си да се пита какво ще каже или сметне някой, или какво ще направи срещу него, защото му е достатъчно да знае тези две неща — дали изпълнява справедливо вършеното сега и дали приема с обич отрежданото му в момента. Така може да остави всякаква друга заетост и грижи. И нищо друго не желае, освен да върви по правия път, упован на закона и движейки се по него, да следва бога.

12. Има ли нужда от догадки, когато можеш да прецениш как трябва да постъпиш? Ако успяваш сам, отправи се натам в добро разположение на духа и без да се обръщаш назад. Ако не успяваш, насочи се към най-умните съветници и се опри на тях. А ако нещо друго ти попречи, отправи се нататък, упован на добрите обстоятелства в момента и съзнателно следвайки каквото ти се струва справедливо. Най-добре е да се следва, защото неуспехите са следствие от несъобразяването с него. Безметежен и леко подвижен, ведър и същевременно събран в себе си е оня, който във всичко следва разума.

13. Щом се събудиш, веднага да се запиташ: „Да не би да има значение за тебе, че доброто и достойното, което става, е дело на друг?“ Няма значение. — Да не би да си забравил какви хора са вдигащите толкова шум при хваленето и укоряването на други — какви са в леглото и какви на трапезата, какво вършат, какво преследват и от какво бягат, какво крадат и какво грабят, не с ръцете и краката си, а с най-ценната си част, от която, ако човек пожелае, може да се роди вярност, свян, истина, закон и добро божество?

14. Ето какво казва скромният и образован човек на природата, която дава и взима обратно всичко: „Дай каквото желаеш, вземи си каквото желаеш.“ Казва го не одързостен, а единствено с послушание и добро чувство към нея.

15. Малко време е останало. Изживей го като на планина. Всъщност е без значение дали там или тук, ако навсякъде в света човек живее като в един град. Нека хората видят, нека се запознаят с един човек, който наистина живее съобразно природата. Нека го убият, ако не го понасят. По-добре е, отколкото да живее като тях.

16. Изобщо вече не става дума да обсъждаш какъв трябва да е достойният човек, а да си такъв човек.

17. Непрестанно да си представяш цялата вечност и цялата материална същност, както и това, че всяко нещо поотделно, отнесено към материалната същност, е като смокиново зрънце, а отнесено към времето — като едно завъртване на свредел.

18. Всяка вещ, която попада пред погледа ти, да си представяш вече разпадаща се, подложена на промяна, на гниене, разсипване или тъй както на едно или друго нещо му е дадено да погине.

19. Виж какви са, когато се хранят, спят, съвъкупяват, облекчават естествените си нужди и в други подобни случаи. После ги виж, когато се надуват и перчат или когато се сърдят и ругаят с чувство за превъзходство. И след малко на колко господари стават роби и за какво. И след още малко в какво ще се превърнат.

20. Всекиму е полезно това, което му донася всеобщата природа и тогава му е полезно, когато му го донася.

21. „За дъжд копнее земята. Копнее и величавият ефир.“# А вселената копнее да сътвори това, което ще стане. Та аз казвам на вселената: „Обичам каквото и ти обичаш.“ Не казваме ли същото с фразата „така обича да става“?

22. Или живееш тук и вече си привикнал, или се отправяш другаде и го желаеш, или умираш и си изпълнил задълженията си. Освен това няма нищо друго. Затова бъди в добро настроение!

23. Нека винаги да бъде очевидно какво е това да си на село и че всичко е едно и също и тук, и на село, в планината, на морския бряг и всякъде другаде. Веднага ще попаднеш на това място у Платон: „Огражда се в кошара в планината, казва той, доейки блеещото стадо.“#

24. Какво е моето ръководно начало сега. Какво съм направил от него и за какво го използувам в момента? Да не би да е останало без ум и да се е отделило и откъснало от общността? Да не би да се е претопило и смесило с плътта и да споделя нейните промени?

25. Роб-беглец е който бяга от своя господар. Законът е господар, а престъпващият закона — роб-беглец. Също така и който изпитва огорчение, гняв или страх, не желае станалото, ставащото или предстоящото да стане, определено от управляващия вселената закон, отреждащ всекиму каквото подхожда. Значи който изпитва огорчение, гняв или страх, е роб-беглец.

26. Пуска своето семе в майчиното лоно и си отива. Нататък го поема друга причина, обработва го и се получава дете. Какво беше, а какво става. И отново — пуска храна през гърлото си, а нататък я поема друга причина и я превръща в усещане, влечение и изобщо в живот, в сила и в какво ли не още. Наблюдавай тези неща, които стават толкова скрито, и виждай тяхната произвеждаща ги сила тъй както виждаш произвеждащата сила на тежестта и повдигането, макар и не с очите, но не по-неясно.

27. Постоянно мисли, че всички неща и по-рано са били такива, каквито са сега. Мисли, че и в бъдеще ще са такива. Нека да бъдат пред погледа ти цели трагедии и постановки с подобен характер, които познаваш от собствения си опит или по свидетелства от миналото — примерно целият двор на Адриан, целият двор на Антонин, на Филип и Александър, на Крез. Всички те са подобни, само че изпълнени от други актьори.

28. Представяй си всеки, който страда и недоволствува от нещо, като ритащо и квичащо прасенце, принасяно в жертва. В подобно положение е и оня, който сам и в мълчание оплаква в кревата си нашата обвързаност. И си мисли, че единствено на разумното същество е дадено да следва доброволно случващото се, докато самото следване е необходимост за всички.

29. Насочвай вниманието си към всяко отделно нещо, което вършиш, и се питай дали смъртта е страшна, понеже те лишава от него.

30. Когато те засегне нечия грешка, веднага се отмести и пресметни наум нещо подобно, в което ти бъркаш — примерно, че смяташ парите, удоволствието, славата и друго от този род за благо. Насочил вниманието си натам, лесно ще забравиш гнева си, като съобразиш, че нещо го принуждава. Какво да направи? Или ако можеш, отърви го от принудата.

31. Като видиш Сатирон, представи си някой сократически философ — Еутихес или Химен. Като видиш Еуфратес, представи си Еутихион или Силуан. Представи си, че Алкифрон е Тропеофор и като видиш Ксенофонт, представи си Критон или Север. А като погледнеш себе си, представи си някой друг император и при всеки случай постъпвай по подобен начин. После да ти дойде наум следното. Къде са те? Никъде или където и да е. Така непрекъснато ще виждаш човешките работи като дим и нищо, особено ако си напомняш, че претърпялото веднъж промяна повече няма да се появи в безкрая на времето. Тогава защо се напрягаш? Защо не ти е достатъчно да преминеш краткото разстояние, както подобава? Какво представлява материята, от която бягаш? Какво е всичко, ако не упражнение за разума, който прониква в нещата на живота точно и съобразно науката за природата? Затова упорствувай, докато усвоиш и тези положения, също както здравият стомах усвоява всичко, както лумналият огън превръща в пламък и светлина каквото хвърлиш в него.

32. Нека, ако говори истината, никой да не може да каже за тебе, че не си безизкуствен или че не си достоен човек. И нека да се окаже лъжец, който изрази подобно мнение за тебе. Това изцяло зависи от тебе. Кой може да ти пречи да си безизкуствен и достоен човек? Ти само реши, че няма повече да живееш, ако не бъдеш такъв. Защото липсва разумно основание да живееш, ако не си такъв.

33. Кое е най-разумното, което може да се направи или каже в границите на тази материя? Каквото и да е то, можеш да го направиш и кажеш. Не се извинявай, че нещо ти пречи.

Няма да престанеш да охкаш, додето като сладострастник, потънал в наслаждението си, не изпиташ същото, когато вършиш присъщото за строежа ти на човек при всяка работа, която ти се случва и изпречва на пътя. Нужно е да приемаш за наслаждение всичко, което може да се върши съобразно собствената природа. Възможно е навсякъде. Впрочем на цилиндъра не навсякъде му е дадено да извърши своето движение, нито на водата и огъня, нито на другото, което се управлява от природата или от лишена от разум душа, защото преградите и пречките са много. Но умът и разумът са в състояние, следвайки своята природа и желание, да преминат през всичко изпречващо се. Като държиш пред погледа си лекотата, с която се движи разумът навсякъде, както огънят нагоре, камъкът надолу, а цилиндърът по наклон, нека да не ти трябва нищо повече. Останалите пречки са за този труп тялото. Без намесата на мнението и подкрепата на собствения разум те не са в състояние да пречупят човека, нито да му сторят някакво зло; иначе изпречеха ли се някому, той веднага щеше да се проваля. При всички други творения каквото зло им се случи, толкова зле стават изпитващите го. Докато тук, редно е да кажем, човек става по-силен и по-заслужаващ похвала, ако правилно се възползува от изпречващото му се. Изобщо помни, че на истинския гражданин не вреди това, което не вреди на града, нито на града вреди онова, което не вреди на закона. Никоя от тези несполуки не вреди на закона. А което не вреди на закона, не вреди нито на града, нито на гражданина.

34. За човека, ухапан от истинските възгледи, е достатъчна една фраза, и то най-обикновена, за да му напомни да остави мъката и страха. Примерно:

„Смъртните хора приличат съвсем на листата в гората:

Вятърът сваля едни на земята …“#

Листенца са и децата ти, листенца — и ония, които така убедително те приветствуват с викове и славословят или обратно, те проклинат или укоряват и злословят в себе си. Листенца са също и до които ще достигне твоето име след смъртта ти. Те са други, които „свежи напролет покарват.“# После вятърът ги смъква, а после на тяхното място покарва нова зеленина. Кратковечието е общо за всичко. А ти бягаш и преследваш всичко. Все едно, че е вечно. Скоро ще склопиш очи, някой ще те погребе, а после друг ще оплаче и него.

35. Здравото око е редно да гледа всичко, което е за гледане, и да не казва: „Искам зелено.“ Защото то е за болното око. И здравият слух и мирис е редно да са готови да чуват и миришат всичко, което е за слушане и мирисане. И здравият стомах трябва да се отнася еднакво към всички храни, както воденичният камък към всичко, за чието мелене е създаден. Значи и здравият ум е редно да бъде готов да приема всичко случващо се. Казва ли: „Да са ми живи чедата!“ и „Нека всички да хвалят каквото правя!“, той е като око, което търси зелено, и зъби, които търсят меко.

36. Никой не е дотам галеник на съдбата, щото край смъртния му одър да не се изправят хора, които да приветствуват скръбното събитие. Бил е сериозен и умен човек, но накрая ще се намери някой да си каже с облекчение: „Ще си отдъхнем от този наставник. Към никого от нас не се е показал лош, но усещах, че в себе си ни укорява.“ Та това за сериозния човек. А за колко ли други наши неща мнозина с удоволствие желаят да се отърват от нас. Та имай в ума си, когато умираш, това съображение, то ще направи по-леко излизането ти от живота. „Ето такъв живот напускам, в който най-близките ми другари, стрували ми толкова усилия, молитви и грижи, те именно желаят да си отида, надявайки се, че това може да ги облекчи в нещо.“ Та за какво при това положение човек би настоявал да бъде по-дълго пребиваването му тук? Но недей поради това да си отиваш по-недобронамерен към тях. Напротив — запази своя нрав и остани техен приятел, благосклонен и любезен. И не се дръж тъй, все едно, че някой те откъсва, а както при споходения от лека смърт душата лесно се отделя от тялото, подобно трябва да бъде и твоето тръгване от тях. Понеже природата те е свързала и смесила с тях. — Да, но сега тя те отвързва. — Оставям се да ме отвърже като от близки, но без да се тегля и без да се противя. Защото и това е едно от нещата, съобразни с природата.

37. Привикни, доколкото е възможно, когато някой върши нещо, да се питаш наум: „Този човек към каква цел насочва това действие?“ Но започни от себе си и себе си най-напред подложи на проверка.

38. Помни, че ни разиграва като марионетки това, което е скрито вътре в нас. То е красноречието, то е животът, то е, така да се каже, човекът. Никога недей да намесваш в мисълта си за него представата за обгръщащия го съд и за инструментите, изваяни около него. Те по нищо друго не се отличават от домашните вещи освен по това, че са прикрепени към нас по рождение. Впрочем без движещата ги и даващата им сила причина човек едва ли би имал повече полза от тия части, отколкото тъкачката от совалката, пишещият от перото и колесничарят от камшика.