Джейн Фийдър
Дивата хризантема (6)

5.

Бела слезе с танцуваща стъпка пред Джулиана по извитата стълба към голямата зала. Джулиана напредваше значително по-бавно и се държеше здраво за парапета, обзета от ужасен страх да не падне. Ала лицето й остана напълно спокойно.

Когато слязоха, мистър Гарстън се появи по обичая си от нищото и за огромно смайване на Джулиана се поклони учтиво.

— Много се радвам да ви видя между нас, мис. Последвайте ме, ако обичате.

Наистина, положението се бе променило драстично. Джулиана само наклони глава и го последва към двукрилата врата в задния край на залата. Достойният иконом отвори широко двете крила и възвести тържествено:

— Мис Джулиана!

— Ах, добре дошла, скъпа моя! — Елизабет Денисън беше самата любезност. Сякаш грозната сцена в таванската стаичка никога не се беше състояла. — Прекрасно изглеждате, наистина. Роклята е създадена специално за вас. Цветът е съвършен, нали, мили дами? — Тя забърза към Джулиана, протегнала двете си ръце за поздрав. — Елате да ви запозная с нашето малко семейство.

Усмихвайки се сърдечно, дамата улови ръката на Джулиана и я потегли към овалната маса, където десет млади жени стояха до столовете си. Джулиана позна Лили и Ема от срещата в залата първия ден след пристигането й. Имената и лицата на другите се смесиха в пъстра бъркотия, защото мисис Денисън ги представяше твърде бързо, но тя все пак успя да разбере коя е Дебора и да погледне по-внимателно косата й. Бела беше абсолютно права да твърди, че изобщо не може да се сравни с живия блясък на нейните къдрици. Незнайно по каква причина това й хареса и тя започна да се пита какво всъщност става с нея. Обикновено не се замисляше за външността си, а сега стоеше тук и оглеждаше другите момичета, сякаш й бяха съперници. Съперници за какво?

Велики Боже! Очевидно започваше да мисли като проститутка. Сигурно вината беше в атмосферата на тази къща.

Тя направи учтив реверанс пред дамите, които отговориха със същата любезност и я подложиха на остър, преценяващ оглед.

— Седнете, ако обичате. — Елизабет направи широк подканващ жест. — След като най-сетне се събрахме всички, вече няма причини да сме официални. Джулиана, седнете, моля, до мистър Денисън.

Да заеме почетното място? Джулиана се запъти към стола отдясно на Ричард. Той й помогна да седне и се поклони, сякаш вечерята наистина се даваше в нейна чест.

Един лакей напълни чашите с вино.

— Ще опитате ли яребицата, Джулиана? — попита Лили, докато сръчно разрязваше птицата, поднесена в сребърно плато.

Джулиана забеляза, че повечето момичета бяха заети с поднесените от лакеите плата и разрязваха риба, патица, гълъби и още една яребица.

— Умеете ли да разрязвате печено, Джулиана? — осведоми се любезно Ричард. — Според нас това е необходимо умение за всяка образована млада дама, която се движи в обществото.

И за курвите ли? — едва не попита Джулиана, но успя да преглътне думите навреме. Защо да обижда сътрапезничките си? Тя бе в конфликт с господарите им, не с тях.

— Съпругата на моя настойник също смяташе така — отговори неутрално тя. Фактът, че не беше в състояние да разреже елегантно печена птица и да направи приличен шев, нямаше никакво значение. Вярно, умееше и двете неща, но беше твърде нетърпелива, за да ги изпълни както трябва.

Отпи глътка вино и се заслуша в разговорите на масата. Младите жени, облечени в шумоляща коприна, говореха една през друга и се смееха. Джулиана неволно ги оприличи на пъстро ято птици и се засмя. Всички изглеждаха в най-добро настроение, пускаха шеги и си разказваха за клиентите си или за бивши „колежки“, напуснали къщата, за да станат метреси на видни благородници и да живеят в лукс.

Джулиана не казваше нищо и никой не се опитваше да я заговори, но често-често някое от момичетата я поглеждаше изпитателно отстрани. Очевидно се опитваха да я преценят. Неволно се запита дали нарочно се преструват на безгрижни и весели, за да й покажат колко добре се живее при мистрес Денисън. Може би момичетата са получили нареждане да се правят на весели и да разказват истории за проститутки, осигурили си блестящ живот. Ако беше така, то нямаше да промени нищо в отношението й, нито щеше да успокои подозренията и тревогата й.

Ричард Денисън също говореше малко и предоставяше на съпругата си да води разговора на масата. Ала Джулиана моментално забеляза, че очите му са навсякъде. Направи й впечатление, че някои от момичетата веднага млъкват, като усетят, че е погледнал в тяхната посока. Без съмнение главният сводник упражняваше силно влияние върху младите дами.

Яденето беше превъзходно. След първото ястие последваха още вкусни неща — яйца от пъдпъдъци, задушени котлети, пикантни пастети, крем с вино, кошница със сладки и плодове със сметана. Джулиана прогони тревогите си и се нахрани със завиден апетит, докато си припомняше как седеше в таванската си стаичка и се опитваше да различи сладостните миризми, които долитаха от кухнята. Задушено говеждо, рагу с бъбречета и риба на пара — хубави неща, които засищаха апетита й, но не задоволяваха сетивата.

Най-сетне мистрес Денисън стана.

— Хайде, дами, време е да се оттеглим. Нашите приятели ще се появят много скоро. Лили, скъпа, не е зле да освежите ружа по бузките си. Мери, на ръкава ви виждам петънце от сос. Повикайте камериерката си и й кажете да го избърше с мокра гъба. Джентълмените не обичат небрежните момичета.

При тази забележка Джулиана неволно вдигна ръце и попипа кока, от който непрестанно се отделяха непокорни кичури и падаха по раменете й.

— Бела не ви ли каза да оставите косата си пусната? — осведоми се Ричард, който не беше станал от масата, докато момичетата наоколо се надигаха. Наля си чаша портвайн и я погледна изпитателно.

— Каза ми, но аз предпочитам да нося косите си прибрани — отговори спокойно тя. Не й убягна, че няколко момичета изохкаха тихо, уплашени от думите й.

— Ще трябва да се научите да пренебрегвате собствените си предпочитания и да се нагодите към вкуса на джентълмените, скъпа — намеси се Елизабет. — Вашият благодетел специално помоли тази вечер да сте с разпусната коса.

— Аз не се ръководя от ничии предпочитания, освен от своите, мадам — отговори все така спокойно Джулиана, макар че сърцето й се качи в гърлото и устата й пресъхна. Нямаше да се предаде без бой.

За нейно учудване Елизабет само се усмихна меко.

— Убедена съм, че това ще се промени много скоро. Елате.

Джулиана последва групата в големия салон, където беше надникнала първата сутрин. Навсякъде в помещението бяха запалени високи восъчни свещи, макар че лъчите на вечерното слънце все още падаха през прозорците. На всяко свободно местенце бяха поставени вази и купи с цветя, въздухът тежеше от аромат на лавандула и миризма на пчелен восък. На дълга маса бяха наредени гарафи, бутилки и чаши, а на ниската масичка пред дивана, където се настани мистрес Денисън, ги очакваха кафе и чай. Момичетата я наобиколиха и зачакаха да им налее. След това се разпределиха по столовете около масичката. В помещението се възцари атмосфера на очакване.

Джулиана отклони предложения чай и застана до прозореца, който гледаше към улицата. Чуваше гласовете на момичетата, но не се опитваше да разбере за какво си говорят. Чу как Лили и Мери се върнаха в салона и мистрес Денисън провери дали са изпълнили нарежданията й. Някой засвири на чембало.

След няколко минути на улицата се появиха двама джентълмени, които се запътиха право към къщата. Разговаряха оживено и размахваха бастуните си. Изкачиха стълбището пред къщата и скоро след това се чу звънчето на входната врата. Момичето на чембалото продължи да свири, другите изправиха гърбове, подредиха полите си, отвориха ветрилата и устремиха погледи към вратата, за да видят кои са първите им гости.

— Лорд Бриджуорт и сър Амброуз Белтън — оповести тържествено мистър Гарстън.

Когато джентълмените влязоха в салона, мистрес Денисън се надигна и направи грациозен реверанс. Останалите дами последваха примера й — с изключение на Джулиана, която се отдръпна назад, докато опря гръб в брокатените завеси. Дебора и бледото русо момиче, което май се казваше Розамунд, се запътиха към господата. Джулиана си спомни, че Бела бе споменала лорд Бриджуорт като специален клиент на Дебора. Вероятно сър Амброуз и Розамунд също бяха двойка.

Звънчето се чу отново и в салона влязоха шестима джентълмени. Джулиана се скри в сянката на завесите, за да наблюдава сцената отдалеч, докато нервно прибираше косата си с фуркети. Един от новодошлите я забеляза и се наведе да каже нещо на мистрес Денисън. Джулиана чу съвсем ясно думите „Негова Светлост херцог Редмейн“ в отговора на Елизабет, която се обърна и с усмивка я повика да се присъедини към нея.

— Джулиана, виконт Амбърсток желае да се запознае с вас.

Очевидно нямаше друг избор, освен да изпълни желанието на домакинята. Макар и неохотно, Джулиана се отдели от полумрака на прозоречната ниша и прекоси помещението със ситни стъпки. На високите токове се чувстваше несигурна като бебе, което се учи да ходи.

— Редмейн е щастливец — заяви виконтът с гръмък глас. Улови ръката й и я поднесе към устните си, после направи елегантен поклон. Джулиана му отговори с реверанс, но запази мълчание и издържа изпитателния му поглед.

— Велики боже, мадам, защо младата дама е толкова плаха? Още ли не се е научила да говори?

— Точно обратното — отговори съвсем спокойно Елизабет. — Мога да ви уверя, че има извънредно остър език и когато пожелае, може да бъде твърде остроумна.

— Сигурно пази остроумията си за Редмейн — предположи виконтът и се изсмя гръмогласно. — Ясно ми е, че останалите нямат друг изход, освен да се късат от копнеж по хубавото момиче. — Пусна ръката на Джулиана, тя направи още един реверанс и побърза да се върне на мястото си до прозореца.

— Ако продължавате да се държите настрана, мистрес Денисън ще се ядоса. — Ема се приближи до нея, обгърната в облак от розов тюл и коприна.

— Това ми е абсолютно безразлично.

— Повярвайте, няма да ви е безразлично, ако Денисънови се разгневят сериозно — отговори Ема и смръщи чело. — Те се грижат добре за нас, но очакват да работим здравата. Според мен сделката е добра.

Джулиана срещна изпитателния поглед на Ема и откри в тъмнокафявите очи любопитство и готовност да помогне.

— Аз съм тук против волята си — обясни просто тя. — Затова не виждам причина да участвам. Искам да ме пуснат да си отида и толкоз.

— О, мила моя, вие не знаете какво говорите! — протестира Ема. — Навън е пълно със сводници и проклети старици, които ще ви измъкват всяка припечелена стотинка, само заради правото да упражнявате занаята в някоя мръсна стаичка на пазара. Ще плащате по пет шилинга за стара рокля и шал и ще ви изстискат до последно за виното и другите напитки, които ще купувате за господата. Ако откажете или не можете да плащате, ще ви пратят в поправителен дом или в затвора, откъдето няма да излезете жива!

Джулиана слушаше с нарастващ ужас.

— Но аз нямам намерение да стана уличница — отговори гневно тя. — Нито тук, нито където и да било другаде.

Ема поклати глава.

— Нима момичетата като нас имат друг избор? — Тя направи широк жест към салона. — Тук живеем в лукс и сигурност. Клиентите ни са аристократи, хора с маниери, разглезени, внимателни… или поне по-голямата част от тях — добави честно тя. — Ако разиграете добре картите си, ще си намерите някой щедър джентълмен, който ще ви направи своя метреса, ще се отнася добре с вас и ще осигури бъдещето ви.

— Аз не съм тук, защото искам да стана нечия метреса — повтори упорито Джулиана.

Ема вдигна рамене.

— Коя от нас е тук доброволно? Въпреки това се смятаме за късметлийки. Вие също би трябвало да сте благодарна за възможностите, които се разкриват пред вас в тази къща. Иначе много скоро ще се озовете под храстите в парка Сент Джеймс. Повярвайте, знам какво говоря… О, ето го и лорд Фаркор! — Като изписа на лицето си прелестна усмивка, Ема се втурна да поздрави току-що влезлия в салона възрастен мъж, облечен в яркочервен жакет, обсипан с прашинки тютюн.

Само след пет минути Гарстън обяви пристигането на лорд Редмейн. Стомахът на Джулиана се сви на топка. Бързо обърна гръб на салона и се загледа към потъналата в мрак Ръсел стрийт.

Торкин спря за момент на прага и спокойно си взе щипка емфие. Погледът му обходи дългия салон и скоро откри самотната фигура до прозореца. Косите й блестяха медноцветни в сиянието на свещите. Не виждаше лицето й, но стройните бели рамене бяха сковани и излъчваха непоколебимост. Докато я наблюдаваше, една къдрица се изплъзна от стегнатата прическа и се спусна по стройния тил. Джулиана не вдигна ръце да я прибере.

Без да бърза, Торкин прекоси салона и застана пред домакинята.

— Елизабет, очарователна както винаги! — Наведе се над ръката й. — А дамите… коя от коя по-красиви. Истинска радост за окото. — Вдигна монокъла си и измери с поглед присъстващите момичета, които една по една направиха реверанс. Елизабет се обърна демонстративно към Джулиана, изправи се и вдигна въпросително едната си вежда. Негова Светлост едва забележимо поклати глава и седна до нея на дивана.

— Засега я оставете на спокойствие.

— По-упорита е от всякога, Ваша Светлост — отбеляза приглушено Елизабет и му наля чаша чай.

— Все пак сте я убедили да се облече и да слезе в салона.

— Да, но с известни трудности.

— Хмм… — Херцогът отпи глътка чай. — Бяхте ли принудени да упражните натиск върху момичето?

— Ще се изразя по друг начин — изяснихме й каква е истинската й ситуация.

Херцогът кимна.

— Е, радвам се да видя, че не е глупава и разбира как стоят нещата.

— О, мис Джулиана в никакъв случай не е глупава — заяви мистрес Денисън. — Езикът й е остър като бръснач.

Херцогът се усмихна и остави чашата на масичката.

— Моля да ме извините, мадам. Ще поздравя новата ви питомка. — Надигна се и се придвижи с бавни крачки към прозореца. Джулиана усети приближаването му. По гърба й пробяга трънка. Още един кичур се отдели от кока й и ръцете й автоматично се вдигнаха към главата.

— Позволете… — Гласът му прозвуча дълбок и кадифен и макар да очакваше поздрава му, тя се стресна. — Уплаших ли ви? — осведоми се меко Торкин. — Странно… бях готов да се закълна, че забелязахте появата ми. — Внимателно отмести ръцете й и се зае с косата й.

Джулиана имаше нужда от време, за да проумее, че той изважда фуркетите от кока й.

— Не! — извика сърдито и посегна към ръцете му. — Не искам да нося косата си пусната.

— Само че косата ви е на друго мнение — отвърна той и задържа китките й с една ръка. — Вече се убедих, че вашата коса има собствена воля, скъпа Джулиана. — Свободната му ръка продължи да вади фуркетите и само след минута копринената маса от гъсти червени къдрици се разсипа по раменете й. — Ето, готово. Трябва да кажа, че с тази фризура сте много по-красива.

— Ни най-малко не ме интересува как ме намирате, милорд. — Джулиана се дръпна и той моментално я пусна.

— Уверен съм, че това много скоро ще се промени — отговори с усмивка той, сложи ръце на раменете й и я обърна към себе си. — В момента изглеждате, сякаш сте готова да забиете кама в сърцето ми.

— И да я завъртя като тирбушон във вътрешностите ви — отговори с треперещ от гняв глас Джулиана. — С огромно удоволствие ще издълбая инициалите си върху корема ви и ще гледам как ви мъчат, бесят и разчекват! — Потърка ръце с физиономията на човек, свършил нещо важно и напълно доволен от себе си, след като е довършил противника си. Очите и святкаха триумфално, сякаш наистина бе присъствала на жалкия му край.

Торкин избухна в смях.

— Какво зло дете сте, малката!

— Не съм дете — изсъска тя и се измъкна от хватката му. — Ако си въобразявате, че съм само неопитна хлапачка, която можете да превиете като сламка, за да отговаря на желанията и представите ви, вие се лъжете ужасно, сър!

— Боя се, че гостите ни гледат — пошепна в ухото й той. — Хайде да отидем някъде, където никой няма да ни пречи. Там ще ме ругаете на воля.

Джулиана, която едва сега усети любопитното мълчание в салона, се огледа бързо. Момичетата и джентълмените бързо отвърнаха очи и отново заговориха помежду си, за да покажат, че двойката до прозореца изобщо не ги интересува.

— Елате — повтори херцогът и й предложи ръката си.

— Няма да отида никъде с вас.

— Елате, хайде — настоя той и зад добродушното веселие в дълбоките сиви очи за секунда светна желязна твърдост. Когато Джулиана не отговори, той хвана ръката й и я мушна под лакътя си. — Нямате какво да губите, ако се държите мило и разумно, скъпа моя, можете само да спечелите.

Джулиана не виждаше изход. Салонът беше пълен с мъже, чиито очи святкаха жадно. Всички искаха свежа плът. Можеше да се разпищи, да направи сцена, но нито купувачите, нито продавачите в този бордей, скрит зад фасадата на елегантен салон, нямаше да проявят съчувствие и да й се притекат на помощ. Никой не изпитваше съчувствие към начинаещата уличница.

Дали би могла да се откъсне и да избяга? Но дори да успееше да се отърве от Гарстън и силните лакеи в преддверието и да изскочи на улицата — към кого би могла да се обърне? В тази биеща на очи рокля не можеше да се скрие в тесните, извити улички около Ковънт Гардън.

Единственият й шанс беше да апелира към по-доброто аз на херцог Редмейн — ако имаше такова. Ако го настройваше срещу себе си, щеше само да загуби.

Джулиана кимна мълчаливо и му позволи да я изведе от салона. Последваха ги скрити погледи. Когато излязоха в коридора, насреща им изникна Ричард Денисън.

— Ваша Светлост! — Домакинът се поклони дълбоко. Погледът му се плъзна по Джулиана и той кимна одобрително към разпуснатата й коса. На лицето му изгря усмивка. — Вие ще окажете на Негова Светлост гостоприемството на този дом, Джулиана.

— Ако бях член на домакинството, щях да се чувствам задължена да го направя — отвърна тя хладно.

Ричард стисна устни, за да не изругае. Торкин се засмя тихо и си каза, че рядко е срещал момиче с такъв кураж.

— Желая ви приятна вечер, Денисън — изрече хладно той и поведе Джулиана към малкия салон на втория етаж, където се бяха срещнали за пръв път.

Щом влязоха, той пусна ръката й, затвори вратата и дръпна шнура на звънеца.

— Ако си спомням добре, пиете само шампанско.

Джулиана поклати глава. Нямаше смисъл да лицемери.

— Всъщност не.

— Аха. — Той кимна с разбиране. — Значи сте се опитали да ме шокирате?

— Нима това изобщо е възможно?

Забележката й отново го разсмя.

— Какво да ви донесе лакеят?

— Нищо, благодаря.

— Както желаете. — Той нареди на влезлия лакей да му донесе бутилка бордо и застана зад високото кресло, сложил ръка върху облегалката, с поглед, неотстъпно устремен към Джулиана. Тя стоеше пред камината и се взираше в празното огнище.

Нещо у нея го трогваше до дън душа. Някаква ранимост, която вървеше ръка за ръка с отчаяната решителност да се опълчи срещу съдбата, макар че шансовете й бяха нищожни. Наистина не мога да я нарека красива, помисли си той. Изглеждаше като малка, упорита дивачка, а тромавостта й нямаше нищо общо с красотата в традиционния смисъл. Но като си припомни голото й тяло, Торкин моментално се възбуди. Да, не беше красива, но истинските мъже я намираха желана. Точно по тази причина Люсиен нямаше да я хареса. Той не беше истински мъж и пищното й тяло не би могло да го възбуди.

Внезапно Джулиана се хвърли в едно кресло и изрита обувките си с такава сила, че едната се удари в близката масичка. Свещникът се залюля застрашително и по полирания плот покапа горещ восък.

— Чумата да ги вземе! — Джулиана простена и се наведе да разкрие ходилата си. — Как смеят да искат от бедните жени да носят такива инструменти за мъчение?

— Повечето жени се справят без усилия — отбеляза херцогът, безкрайно развеселен от промяната в поведението й. Косата скриваше лицето й, когато се наведе над краката си, но той си представяше живо възмутената линия около устните, гневните блясъци в зелените очи. Странно, помисли си той, че само след две кратки срещи си представям толкова точно реакциите й.

Тя вдигна глава и отметна косата от лицето си — той видя, че предположенията му са се оказали верни.

— Не ме е грижа как се справят другите жени! Според мен тези обувки са непоносими. — Вдигна единия си крак и започна да свива и обтяга пръсти, за да раздвижи схванатите мускули.

— С малко упражнения и вие ще се справите — отговори Торкин, вдигна едната обувка от пода и се огледа, за да намери другата. Откри я в лопатката за въглища пред камината. Поклати глава, издуха праха от светлозелената коприна и промърмори: — Не е редно да се отнасяте така с обувки, които струват петдесет гвинеи.

Аха! Значи наистина той е платил дрехите ми, помисли си Джулиана, облегна се назад и отговори небрежно:

— Сигурна съм, че няма да останат забравени в някой ъгъл, милорд. Има предостатъчно дами, които ще приемат с радост такъв подарък.

— Сигурно сте права — отвърна меко той, — но жени с толкова голям крак не се намират лесно.

Появата на лакея с виното даде време на Джулиана да стисне устни и да преглътне ядната забележка. Когато вратата се затвори зад лакея, беше готова да апелира към доброто аз на херцога.

— Милорд — започна тя, стана от креслото и се изправи пред него с изправен гръб и стегнати рамене, — искам да ви помоля да прекратите това преследване. Аз не мога да изпълня желанията ви. Планът ви е ужасяващ… Варварство е да искате такова нещо от лице, което не може да разчита на закрилници и приятели. Без съмнение десетки други жени ще проявят готовност… да, сигурно очакват с нетърпение… да сключат такъв договор с вас. Но аз не принадлежа към тях. Моля ви, умолявам ви, позволете ми да си отида. Не ме оскърбявайте повече.

Торкин беше убеден, че всяка друга жена в нейното положение би приела предложението му без ни най-малко колебание. Той предлагаше уникална възможност да спечели богатство, обществена позиция, сигурност. Това момиче беше или много глупаво, или наистина необикновено. Въпреки това запази мислите си за себе си и отбеляза с лека ирония:

— Защо имам впечатлението, че молбите са абсолютно чужди на характера ви? — Отпи глътка бордо и заключи: — Малката ви реч не прозвуча особено убедително.

— Вървете в ада с вашите остроумия! Вие сте един рафиниран главорез! — изкрещя вбесено Джулиана. — Вие сте отвратителен! Вонящ червей от уличната кал! Ако си мислите, че ще ме накарате да се подчиня на волята ви, аз ви уверявам, че никога през целия си жалък живот не сте се лъгали така!

Тя се хвърли към него, но не успя да преодолее разстоянието, което ги разделяше. Спъна се в ръба на роклята, хвана се за близкия стол, изправи се и се обърна към него като фурия на отмъщението — с оголени зъби и разперени ръце като нокти на птица, докато от очите й хвърчаха искри на омраза.

Торкин бързо отстъпи назад. Желанието му да се смее се изпари изведнъж. Джулиана явно не понасяше подигравки.

— Добре, добре, няма вече. — Разпери ръце в успокоителен жест и продължи: — Най-смирено моля за извинение. Седнете, ако обичате, и ще започнем отначало.

Джулиана спря. Трескава червенина покри кремавите й бузи, гърдите й се вдигаха и спускаха в бърз ритъм. Тя пое няколко пъти въздух с надежда да си възвърне самообладанието.

— Мръсен изнудвач! — изсъска с треперещ глас.

Торкин вдигна вежди. Май започваше да му омръзва. Въпреки това мълча, докато гневната червенина се оттегли от лицето й и дишането й се успокои. Едва тогава попита хладно:

— Свършихте ли най-сетне, или ще продължите да ме обсипвате с обиди?

— Каквото и да кажа, не бих могла да ви засегна толкова дълбоко, колкото вие искате да ме обидите, милорд — отвърна горчиво тя.

— Нямам никакво намерение да ви обидя. Седнете, преди мебелите да пострадат от нов пристъп на буйство, и изпийте чаша бордо.

Скучаещият му тон я отрезви. Тя седна потиснато и прие чашата, която той й поднесе. Гневният изблик я бе оставил изтощена и на ръба на безнадеждността.

— Защо не си потърсите някоя по-подходяща? — пошепна уморено тя.

Торкин приседна срещу нея.

— Защото вие, моя мила Джулиана, сте перфектният избор. — Започна да изброява предимствата й, като броеше на пръстите си: — Получили сте отлично възпитание и това ви прави подходяща за съпруга на виконт. Никой няма да се чуди, никой няма да се подиграва. Имате и възпитанието, и всички други качества, които ви правят отлична майка за детето ми. И накрая — имате нужда от това, което ви предлагам като ответна услуга: сигурност, високо обществено положение, финансови средства. И най-важното, Джулиана — независимост!

— Независимост? — повтори невярващо тя. — А как се съчетава тази независимост с ролята ми на кобила за разплод?

Торкин стана и отново напълни чашата си. Момичето не беше глупаво, но той започваше да се пита дали — необикновено или не — наистина заслужаваше да й посвети толкова време и усилия. Както бе заявила тя, много лесно можеше да й намери заместница. Десетки жени буквално горяха от нетърпение да чуят подобно предложение. Обърна се отново към нея и я загледа мълчаливо, докато отпиваше замислено от виното си.

Тя се бе отпуснала в креслото и очите й бяха затворени. Червените къдрици падаха в безредие по раменете й и се плъзгаха като живи огнени езици по бледото лице. Дълбоката цепка между пълните й гърди прикова погледа му. У Джулиана имаше нещо дразнещо и в същото време необикновено. Упоритата й съпротива представляваше за него напълно ново предизвикателство и той не можеше да му устои. Искаше да разбере какво прави Джулиана толкова привлекателна, толкова различна от другите млади жени. Откъде идва, в каква обстановка е израснала? Сигурно беше глупак, но нещо дълбоко в него му казваше, че мис Джулиана си струва и времето, и усилията и че той трябва да направи всичко, за да я убеди.

Остави чашата си и отиде при нея. Наведе се бързо, хвана ръцете й и я дръпна да се изправи.

— Искам да ви покажа нещо.

Джулиана отвори уста да протестира и шумно пое въздух, когато той рязко сведе глава и притисна устни към нейните. Пръстите му се заровиха в косата й и обхванаха здраво главата. Устните му бяха топли и гъвкави. Езикът му се плъзна нежно по долната устна, после по горната, помилва ъгълчетата сякаш на игра и тя загуби почва под краката си. Пред очите й се спусна пламтяща червена пелена, кръвта зашумя неистово в ушите й и без да иска, тя съсредоточи всичките си сетива върху устата, за да се наслади на прекрасния вкус и емоцията на целувката му. Устните й се поддадоха на възбуждащия натиск и се отвориха с готовност, езикът му се плъзна навътре и жадно се зае да изследва устата й, изпълни я с никога неизпитвана сладост. В тялото й се надигна горещ копнеж и я разтрепери от главата до петите.

Торкин бавно отдели устни от нейните и се вгледа усмихнато в смаяното й лице. С неохота извади ръцете си от косата й и промълви:

— Това е, което исках да ви покажа.

— Вие… вие ме опозорихте!

Мъжът отметна глава назад и се засмя.

— Разбира се, че не, малката. Аз само ви обещах нещо. — Нежно сложи ръка на бузата й и палецът му помилва зачервените устни.

Джулиана се взираше в него като замаяна и той прочете в очите й объркване, стъписване… и възбуда.

— Обещах ви, че онова, което ще се случи между нас, ще ви достави удоволствие и ще удържа на думата си. Няма да предприема нищо, с което вие да не сте съгласна.

— Тогава ме пуснете да си отида — помоли отчаяно тя, защото вече бе проумяла, че Торкин, херцог Редмейн, ще я победи и ще завладее тялото й. Тя се бе отдала доброволно на целувката, без дори да помисли за съпротива. Господи, без никакво колебание бе отворила устни за милувките на езика му!

— Не, малката. Трябва да останете в тази къща. Настоявам.

Джулиана му обърна гръб и прекоси помещението, за да вдигне захвърлените си обувки. Седна в креслото и с мъка напъха стъпалата си в тях. Естествено, той щеше да изтълкува жеста й като съгласие, но в момента нямаше сили за още битки. Стана и като в транс се запъти към вратата.

— Позволете да се оттегля за сън, милорд — изрече с тих, безизразен глас и приклекна в официален реверанс.

— Позволявам — отговори Торкин и се усмихна обещаващо. — Утре ще направим още един опит.