Джейн Остин
Абатството Нортангър (8)

Глава осма

Все пак, „Удолфо“ и шивачката не попречиха на компанията от Пълтни Стрийт да пристигне съвсем навреме в Горните увеселителни зали. Семейство Торп и Джеймс Морланд ги бяха изпреварили само с две минути. Изабела посрещна приятелката си с обичайната церемония — забърза към нея усмихната и сърдечна, възхити се на роклята й, завидя на къдриците й, след което, хванати за ръце, последваха по-възрастните дами към балната зала и шепнешком споделяха всяка хрумнала им мисъл, а останалото време запълваха с ръкостискания и нежни усмивки.

Танците започнаха само няколко минути след като бяха седнали. Джеймс и сестра му бяха определили партньорите си горе-долу по едно и също време. Братът настойчиво умоляваше Изабела да започнат, но Джон беше отишъл в игралния салон да поговори със свой приятел и нищо не би могло да я накара, твърдеше тя, да се присъедини към танцуващите без скъпата й Катрин.

— Уверявам ви — обяви тя, — че за нищо на света няма да се включа в танците без милата ви сестра, защото това би означавало да останем разделени през цялата вечер.

Катрин бе признателна за тази проява на внимание. Всички останаха по местата си, но след три минути Изабела се откъсна от разговора със седящия от другата й страна Джеймс и прошепна на сестра му:

— Скъпа моя, боя се, че трябва да те оставя. Брат ти е изумително нетърпелив да започнем час по-скоро да танцуваме. Знам, че няма да имаш нищо против, ако тръгнем. Предполагам, че Джон ще се върне всеки момент и лесно ще ни намерите.

Катрин остана малко разочарована, но бе прекалено добра, за да възрази. В този момент останалите станаха и Изабела имаше време само да стисне ръката на приятелката си с едно „Довиждане, любов моя“, преди да се отдалечи. По-младите мис Торп също танцуваха и Катрин се озова седнала между мисис Торп и мисис Алън и оставена на милостта им. Тя не можеше да не се дразни от отсъствието на мистър Торп, не само защото жадуваше да танцува, а и защото съзнаваше, че другите нямаше как да разберат действителното й достойно положение. За тях тя споделяше клеймото на непоканена на танц, заедно с множество други седящи млади дами. Беше опозорена в очите на света и външно покрита с безчестие, докато всъщност сърцето й беше кристалночисто, а действията й напълно невинни. Долното поведение на друг — истинската причина за нейното унижение — остана скрита за света. Както знаем, подобно състояние неизменно присъства в живота на всяка героиня, а духовната й сила при такива трагични обстоятелства извисява нейния характер. Катрин притежаваше духовна сила и страдаше мълчаливо, без от устните й да се отрони ропот.

Изминаха десет минути. Изведнъж тя се отърси от усещането, че е изложена на присмех и у нея се породиха по-приятни чувства, защото само на три ярда от мястото, където седяха, бе съзряла не мистър Торп, а мистър Тилни. Той се движеше в тяхната посока, но не я беше видял, затова усмивката и руменината, предизвикани от внезапната му поява, останаха незабелязани и не накърниха достойнството й на героиня. Тилни изглеждаше все така хубав и жизнерадостен и говореше с увлечение нещо на млада, елегантна и привлекателна жена, хванала го под ръка, за която Катрин веднага се досети, че е сестра му. Без да се замисля, тя отхвърли една прекрасна възможност да реши, че той е женен и завинаги загубен за нея. Причината беше, че Катрин се ръководеше само от простички и основателни аргументи — никога не й бе хрумвало, че мистър Тилни може да е женен. Той не се беше държал и говорил както женените мъже, които тя познаваше и не бе споменал за съпруга, но бе казал, че има сестра. Тези обстоятелства моментално доведоха до извода, че жената до него е сестра му, така че, вместо да припадне върху гърдите на мисис Алън, Катрин остана да седи изправена и напълно хладнокръвна — само страните й бяха малко по-зачервени от обикновено.

Непосредствено пред мистър Тилни и придружаващото го момиче, които все така, макар и бавно, приближаваха към тях, вървеше дама, която се оказа позната на мисис Торп и спря да я заговори. Спряха и останалите, защото бяха от една компания, погледите на Катрин и мистър Тилни се срещнаха и той веднага й се усмихна в знак, че я е познал. Тя на свой ред радостно му се усмихна и той пристъпи по-близо и заговори нея и мисис Алън, която много любезно показа, че го помни.

— Много съм щастлива да ви видя отново, господине, опасявах се, че сте напуснали Бат.

Той поблагодари за тези опасения и съобщи, че е отсъствал цяла седмица. Наложило се да замине на следващата сутрин, след като бил имал удоволствието да се запознае с нея.

— Предполагам, господине, че не съжалявате, задето сте се върнали. Това място е за млади хора, макар че и за другите никак не е зле. Когато мистър Алън заговори колко много му е омръзнало тук, аз го уверявам, че не бива да се оплаква, защото градът е доста приятен и е много по-добре да прекараме тук този скучен сезон, отколкото у дома. Казвам му, че направо има късмет, че го изпратиха да лекува здравето си в Бат.

— Надявам се, госпожо, че мистър Алън няма как да не хареса града, когато усети, че той му е донесъл подобрение.

— Благодаря ви, господине. Не се съмнявам, че ще го хареса. Един наш съсед, д-р Скинър, дойде да поправи здравето си тук миналата година и си замина доста напълнял.

— Навярно това е много насърчаващо обстоятелство.

— Да, господине, д-р Скинър и семейството му прекараха тук три месеца, затова аз увещавам мистър Алън да не бърза да си заминаваме.

Тук ги прекъсна мисис Торп, която помоли мисис Алън малко да се отмести, за да направят място на мис Тилни и мисис Хюз да седнат, тъй като са се съгласили да се присъединят към компанията им. Двете дами бяха настанени, а мистър Тилни продължи да стои пред тях. След като помисли няколко минути, той покани Катрин да танцуват. Този толкова приятен жест причини жестока мъка на дамата. Тя му отказа със съжаление, което изглеждаше твърде неподправено и ако появилият се Торп бе избързал само с една минута, вероятно би сметнал, че страданието й е прекалено силно. Небрежният начин, по който отбеляза, че я накарал да чака, изобщо не я примири поне донякъде с отредената й участ. Подробните му разкази по време на танците за конете и кучетата на приятеля, с когото току-що се бе разделил, и за предложената размяна на териери също не я заинтересуваха толкова, че да престане да хвърля чести погледи към онази част на залата, в която се намираше мистър Тилни. Скъпата й Изабела, на която особено копнееше да покаже този мъж, не се виждаше никъде. Беше невъзможно да се срещнат при изпълнението на фигурите — намираха се в различни групи. Катрин бе разделена от цялата си компания и откъсната от всички познати. Страданията я зачестиха едно след друго и от цялото положение тя извлече полезната поука, че една млада дама не се издига непременно в очите на света, нито пък се забавлява по-добре, когато отива на бал, предварително поканена на танц. От тези поучителни размишления внезапно я откъсна докосване по рамото. Тя се обърна и видя мисис Хюз, застанала непосредствено зад нея, заедно с мис Тилни и един господин.

— Извинете, мис Морланд — каза тя, — за безцеремонността, но не мога никъде да открия мис Торп, а мисис Торп бе убедена, че не бихте имали нищо против тази млада дама да се включи в танца до вас.

Мисис Хюз не би могла да отправи молбата си към друго момиче в тази зала, което с такава радост да е готово да направи нещо за мис Тилни. Младите дами бяха представени една на друга. Мис Тилни оцени по достойнство проявената добрина, мис Морланд омаловажи жеста с истинската деликатност на щедрите души, а мисис Хюз, доволна, че така удачно е намерила място на младата си повереница, се върна при компанията.

Мис Тилни имаше стройна фигура, хубаво лице и много дружелюбно изражение. Външният й вид, макар лишен от подчертаната претенциозност и биещата на очи елегантност на мис Торп, излъчваше повече истинска изтънченост. В обноските й прозираха разсъдливост и добро възпитание. Тя не беше нито много стеснителна, нито престорено открита. Млада и чаровна, очевидно бе способна да се яви на бал, без да се стреми да привлече вниманието на всички мъже върху себе си и без да показва преувеличени чувства на екзалтирана радост или безкрайно раздразнение по повод на всяка дребна случка. Катрин, притегляна едновременно от външността и родствената й връзка с мистър Тилни, имаше огромно желание да я опознае по-отблизо и охотно казваше всичко, което успяваше да измисли и намираше смелост и възможност да изрече. Ала пречките, изправящи се на пътя на всяко твърде бързо сближаване, не им позволиха да отидат по-далече от най-повърхностно запознанство. Те се осведомиха взаимно колко много им харесва Бат, колко ги възхищават неговите сгради и околности, дали рисуват, свирят или пеят и дали обичат ездата.

Едва бяха приключили първите два танца, когато вярната Изабела нежно хвана ръката на Катрин и в много приповдигнато настроение възкликна:

— Най-после те открих! Скъпа моя, търся те вече цял час! Какво те накара да се включиш в тази група, когато знаеше, че аз съм в другата? Без тебе се чувствах много нещастна.

— Скъпа Изабела, нима беше възможно да стигна до тебе? Та аз дори не можех да видя къде си!

— И аз повтарях същото на брат ти през цялото време, но той не искаше да ми повярва. Идете и вижте къде е тя, мистър Морланд, казвах аз, но напразно, той не помръдна нито крачка. Не беше ли така, мистър Морланд? Но вие, мъжете, винаги сте били безкрайно мързеливи. Ще се учудиш, Катрин, ако разбереш колко му се карах. Знаеш, че изобщо не се церемоня с подобни хора.

— Виж онази млада дама с белите мъниста в косите си — прошепна Катрин, като дръпна Изабела настрана от Джеймс. — Това е сестрата на мистър Тилни.

— О, небеса! Наистина ли? Какво прелестно момиче! Не съм виждала друга, която наполовина да може да се мери с нея по хубост. А къде е неотразимият й брат? В залата ли е? Бързо ми го покажи! Умирам от нетърпение да го видя. Мистър Морланд, не бива да слушате. Не говорим за вас.

— За какво толкова си шепнете? Какво има?

— Ето, знаех си, вие, мъжете, сте неудържимо любопитни. А се говори за любопитството на жените! Говорим за лични неща. Но бъдете уверен, че не ви се полага да знаете каквото и да е по този въпрос.

— И мислите, че това ще ме успокои?

— Е, кълна се, никога не съм виждала друг като вас. Какво значение може да има за вас какво си говорим? Може би обсъждаме вас, затова бих ви посъветвала да не слушате, в противен случай е възможно да чуете нещо не съвсем приятно.

В потока на тези банални фрази първоначалната тема бе изцяло забравена. Катрин беше съгласна известно време да говорят за друго, но не можа да избегне лекото учудване, когато Изабела напълно забрави за нетърпеливото си желание да види мистър Тилни. Оркестърът засвири нова мелодия и Джеймс искаше да отведе красивата си партньорка, но тя се възпротиви:

— Казвам ви, мистър Морланд — възкликна тя, — че няма да направя такова нещо за нищо на света. Как можете така да ме ядосвате? Само си представи, скъпа Катрин, какво иска брат ти от мене. Той желае отново да танцувам с него, макар да му казвам, че това е неприлично и изцяло против правилата. Ще накараме целия град да говори за нас, ако не си намерим нови партньори.

— Кълна се — отговори Морланд, — че на тези светски увеселения много двойки не се разделят след първите танци.

— Нищо подобно, как можете да говорите така! Но когато вие, мъжете, искате да постигнете своето, не се съобразявате с нищо. Мила Катрин, ела ми на помощ, убеди брат си, че желанието му е абсолютно неосъществимо. Кажи му, че направо ще бъдеш възмутена от подобна моя постъпка.

— Не, няма, но ако смяташ, че е нередно, много по-добре ще бъде да си намерите нови партньори.

— Ето — извика Изабела, — чувате какво казва сестра ви, но не се вслушвате в думите й. Добре, помнете, че вината няма да е моя, ако възбудим клюкарския дух у всички възрастни дами в Бат. Ела, скъпа Катрин, за Бога, и ме поддържай.

И те двамата се отдалечиха, за да заемат предишните си места сред танцуващите. Междувременно, Джон Торп отново беше изчезнал. Катрин, която през цялото време желаеше да даде възможност на мистър Тилни да повтори приятната покана, така поласкала я първия път, си проправи път към мисис Алън и мисис Торп с възможно най-голяма бързина, като се надяваше той да е още при тях. Надеждата се оказа безполезна и изведнъж й се стори напълно безпочвена.

— Е, мила — обърна се към нея мисис Торп, нетърпелива да чуе похвала за сина си, — надявам се, че танцувахте с приятен партньор.

— Много приятен, госпожо.

— Радвам се да го чуя. Джон е очарователно занимателен, не намирате ли?

— Срещна ли мистър Тилни, скъпа? — попита мисис Алън.

Не, къде е той?

— Току-що беше тук и каза, че му е омръзнало да се чуди какво да прави и е решил да потанцува. Помислих, че ще те покани, ако те срещне.

— Къде ли би могъл да бъде? — каза Катрин и се огледа наоколо, но много скоро го видя, повел една млада дама към танцуващите.

— О, той си е намерил партньорка. Щеше ми се да те покани — забеляза мисис Алън и след кратко мълчание добави: — Той е много приятен млад мъж.

— Наистина е такъв, мисис Алън — каза самодоволно мисис Торп. — Трябва да кажа, въпреки че съм му майка, че той е най-приятният млад мъж на света.

Този неуместен отговор би останал неразбираем за мнозина, но той не обърка мисис Алън, защото тя се замисли само за момент и прошепна на Катрин:

— Предполагам, тя мисли, че говорех за сина й.

Катрин беше разочарована и ядосана. Изглежда само за секунди се бе разминала с желания обект. Този извод не я предразположи да отговори много благосклонно на Джон Торп, който скоро след това се появи, за да й каже:

— Е, мис Морланд, предполагам, че двамата трябва да станем и пак да поскачаме малко.

— О, не, много съм ви признателна, но двата ни танца свършиха, освен това съм много изморена и не смятам да танцувам повече.

— Така ли? Тогава да се поразходим и да се посмеем на някои хора. Елате с мене и ще ви покажа четирите най-смахнати личности в тази зала — двете ми по-малки сестри и техните партньори.

Катрин отново се извини и отказа. Накрая той отиде да се посмее на сестрите си сам. Останалата част от вечерта й се стори много отегчителна. По време на чая мистър Тилни бе откъснат от компанията им, тъй като се присъедини към познатите на своята партньорка. Мис Тилни остана с тях, но седеше далече от нея, а Джеймс и Изабела бяха така погълнати от разговора помежду си, че приятелката й не намери време за повече от една усмивка, едно ръкостискане и едно „скъпа Катрин“.