Л. Спрег Де Камп, Флетчър Прат
Наръчник по когнитивна магия (32)

Дванайсет

Когато и последният от осемдесетте стражи получи заповедите си, Ший почувства умора. Медоро деликатно прикри прозявката си с длан и каза:

— Днес отхвърлихме толкова работа, че над лагера би трябвало да се спусне мракът на ада. После лесно ще успеем да измъкнем девойката от харема. Доста съм неспокоен, но съвършенството на плана ти ми вдъхва доверие. Сега ни остава само да поспим и да изчакаме волята на Аллаха.

— Само това не — каза Ший. — В моята страна имаме поговорка, че Аллах помага само на този, който си помага сам, а сега ни предстои да свършим още нещо. Става дума за Роджър. Нали си спомняш, че ми обеща?

Той се изправи и постави шлема на главата си, препаса меча и подмушна кинжала под пояса. Огледа ризницата, но реши да я остави в палатката, тъй като планът му налагаше отстраняването на всеки излишен грам тегло. Медоро го наблюдаваше нацупено.

Хълмът, върху който беше разположен лагерът, вече хвърляше дълга сянка върху долината. Ший не знаеше точния час на вечерната молитва, но предполагаше, че нямаше да се налага да чака дълго. Това означаваше, че ако искаше да получи Роджър като част от плячката на сложната операция, трябваше да побърза. Когато настанеше суматохата, щеше да е невъзможно да го открият.

Но Медоро беше гений в разтакаването. На всяка крачка той се спираше да се поздрави с този и онзи, като завързваше безконечни разговори за няма нищо.

Ший реши, че в този свят няма по-словоохотливи хора от сарацините.

— Слушай какво ще ти кажа — дръпна най-накрая Медоро той. — Ако не престанеш с бъбренето и не дойдеш с мен, ще ти спретна магия да извикаш Роджър на дуел.

До този момент Ший само беше чувал, че зъбите на хората тракали от страх, а сега вече чу и как става това. Медоро ускори крачка.

Роджър явно живееше също в просторна палатка, но при определено спартански условия. Двама свирепи наглед брадати мъже крачеха напред-назад пред входа й с голи ятагани в ръка.

— Искаме да видим Роджър от Карена — каза Ший на по-близкия от тях. Другият спря, приближи се и се присъедини към групичката около първия часови.

Първият часови каза:

— В лагера има още много палатки. Нека господарите да потърсят някоя друга, защото всички тук са приятели в името на Аллах. — Той държеше ятагана си на равнището на кръста просто за всеки случай.

Ший погледна над рамото му и видя залеза.

— Но ние трябва да се видим с него преди вечерната молитва — настоя той, докато се опитваше да се освободи от ръката на Медоро, която го дърпаше за ръкава. — Ние сме негови приятели, познаваме се от замъка Карена.

— О, господарю, принц Роджър със сигурност ще се вбеси. А е казано, че е по-добре човек да изтърпи нещастието, което Аллах му е отредил в определения час, вместо сам да си търси смъртта. Ако събудим господаря Роджър преди вечерна молитва, ще загубим главите си. Самият той се закле в брадата си да го направи.

— Той няма брада — възрази Ший.

Медоро продължаваше да го дърпа и му зашепна в ухото:

— Не ни остава нищо друго, освен да променим плана си. Тези двама доблестни мъже няма да ни пуснат за нищо на света. Нима ще изтеглиш меч срещу тях за срам и позор на исляма?

— Не, но ще опитам нещо друго… — каза Ший и се отдалечи. Медоро го последва колебливо зад съседната палатка, където се спряха. Ший дялна от едното от колчетата на палатката осем дълги трески. Втъкна две от тях под шлема си като рога и други две — под горната си устна като глиги. След това украси Медоро с останалите четири.

Всичко това трябваше да съставлява „соматичния“ според определението на Рийд Чалмърс елемент на магията му. Колкото до вербалния елемент, какво по-добро от преработен за случая Шекспиров стих? Ший започна да се върти на пета и да движи ръце според предписанията на Чалмърс, като тихо припяваше:

Джинове черни, джинове бели, рижи и сиви,

сплетете, сплетете, сплетете настръхнали гриви.

Непочтеният е честен и нечестният — почтен,

промени се, формо наша, със отлитащия ден.

— Добре — каза Медоро. — Хайде да опитаме.

Те излязоха иззад палатката. Войникът, с когото бяха разговаряли, се обърна и ги забеляза, след което успя само да извика прегракнало:

— Дяволи! — После захвърли ятагана си и драсна да спасява живота си.

Другият чернобрад мъжага също се извърна да ги погледне. По лицето му избиха петна, след което той нададе вече познатия вик:

— Дяволи! — Падна по очи и се опита да зарие глава в тревата.

Ший отметна чергилото на входа и влезе в палатката с ведра крачка. Вътре нямаше запален фенер и цареше сивкав полумрак, но нямаше как да не се забележи камарата от мускули върху застланите килими. Ший тръгна към нея, но в тъмнината стъпи върху някакъв предмет, залитна и неспособен да се спре, се стовари върху спящия в позата на хлебар, месещ огромен казан тесто.

Роджър се събуди на мига и скочи на крака с неподозирана бързина.

— Ла-Аллах-ил-Аллах! — викна той и откачи огромен ятаган от опорния кол на палатката. — Дяволи! Никога досега не съм се бил с дяволи! — Ятаганът му се издигна за удар и Медоро се сви и примря.

— Спри! — извика властно Ший.

Ятаганът замръзна във въздуха.

— Изчакай малко — заговори успокоително Ший. — Ние наистина сме твои приятели. Сега ще ти покажа.

Той отиде до Медоро, произнесе тържествено противозаклинанието и дръпна дългите до под брадичката глиги, в които се бяха превърнали клечките под горната устна на поета.

Нищо не се промени. Глигите си останаха все така остри и здраво закрепени. Устните на Медоро бяха изкривени в глуповата, изплашена усмивка. Гледката се допълваше от двата дебели биволски рога, подаващи се през дупките, които бяха пробили в шлема му.

Ший повтори противозаклинанието още веднъж на висок глас, докато се обливаше в топли вълни при мисълта, че също е окичен с подобни рога и глиги. И отново не се случи нищо.

Някъде в далечината ходжата нададе вой. Явно будилникът, или каквото използваше там за измерване на времето, беше подранил и сега той призоваваше правоверните на молитва. Скоро всички щяха да се съберат.

Ший изгледа дръзко Роджър и каза:

— Слушай какво, вече приказвахме достатъчно. Ние наистина сме джинове и сме изпратени тук от най-високостоящото началство да се бием с най-добрия воин сред смъртните. Но притежаваме някои ужасяващи способности, нали разбираш, и сме дошли само за да уточним нещата, така че въобще не си мисли да си играеш с дявола, още повече пък с двама дяволи.

Това обяснение звучеше невероятно смешно дори на самия Ший, но Роджър свали ятагана си и се ухили тъпо:

— В името на Всемогъщия Аллах дойде и моят звезден час. Надали има по-голямо щастие от това, да сразиш двама дяволи в битка.

Роджър се тръшна върху килимите с гръб към Ший, който започна усърдно да прави знаци на Медоро да седне до исполина. Харолд се надяваше Медоро да направи единственото, което можеше, а именно — да подхване някой безкраен разговор. Досадникът беше толкова изплашен, че се подчини безпрекословно, седна до Роджър и каза:

— При нас долу има една поема за битката с джинове. Дали твоя милост би искал да я чуе? А ако ти се намира и лютня…

— О, джин, искам да я чуя точно толкова, колкото и някоя поема за пикаещите кучета на пазара. Знай, че съм намразил вовеки поезията, откакто най-некадърният поет в целия свят, името му е Медоро, да го приберете дано, ме посети в замъка Карена.

Ший забеляза отровния поглед, който му тегли новоизпеченият дявол Медоро. На близкия кол беше окачен широк кинжал с тежка, обсипана със скъпоценни камъни златна дръжка. Той го откачи, хвана го здраво за острието и се загледа в тила на Роджър.

— Знай, о, господарю Роджър — възпламени се Медоро, — че този свят се движи единствено от песента и стиха. Тъй като самият Пророк, да пребъде името Му…

Над центъра на Роджъровия тюрбан надничаше къс стоманен връх, подсказващ, че под плата има шлем. Ако Ший го удареше, дръжката на кинжала щеше само да издрънчи върху стоманата, а Роджър щеше да се обърне и щеше да стане една…

Медоро се беше впуснал в буен словесен поток, който, както винаги, беше напълно безсмислен.

Ший се протегна, хвана стоманения връх и го натисна напред, като нахлупи едновременно шлема и чалмата върху лицето на здравеняка.

— Ей! — извика приглушено Роджър и се опита да стане.

Туп! Дръжката на кинжала се стовари върху бръснатия му череп точно на мястото, където се намираше продълговатият мозък. Комбинацията от шлем и чалма остана в лявата ръка на Ший, а якият като бивол бабаит се стовари на земята. Отвън се разнасяха последните подкани за молитва.

Край лявата глига на трескаво размахващия ръце Медоро се беше проточила тънка струйка слюнка.

— Ед-д-дин е Аллах! — запелтечи той. — А сега какво мислиш да правим?

— Остави всичко на мен и междувременно намери още няколко чалми. И не се притеснявай. Досега не съм те подвел, нали?

Добре запознатият с живота в боен лагер Медоро бързо откри чалми във вътрешното отделение на палатката, с които увиха Роджър като копринена буба и ги затегнаха на здрав възел. Той дишаше и това беше добре. Ший се надяваше да не е счупил черепа му. Времето се скъсяваше все повече и повече и представлението щеше да започне всеки миг.

Медоро се обади:

— О, господарю Хар, никога няма да успеем да се измъкнем оттук и що за страховита външност ни придаде?

— Млъкни! — каза Ший. — Не виждаш ли, че мисля?

— Ех, да имахме някой летящ багдадски килим…

Ший щракна с пръсти.

— Право в десетката! Знаех си, че съм забравил нещо важно. Бързо открий нещо, с което да напалим малък огън с много дим. И потърси наоколо някаква перушина. Не се опитвай да спориш! Нали искаш да зърнеш отново Белфегор…

Когато Медоро излезе от вътрешното отделение на палатката със сноп ароматни пръчици, декоративен плюмаж и чалма от рисувана коприна в ръце, завари Ший да работи трескаво. Самоукият магьосник беше уловил няколко големи сини мухи и с помощта на копринен конец от подгъва на Роджър ги завързваше една по една към ресните на големия килим, покриващ пода на палатката. Мухите подемаха жалките си опити да отлетят веднага щом ги пуснеше.

— Струпай тези пръчици на малка купчинка и разпали огън! — разпореди Ший, като придърпа килима, за да му освободи място.

Докато Медоро се опитваше да добие огън с огниво, кремък и прахан, Ший разкъса плюмажа и завърза отделните пера за ресните на килима. Навън май че ставаше нещо. Когато пламъкът заблиза пръчиците, отвън се чуха викове и тропот на тичащи хора. Пръчиците вдигаха остър, задушлив дим, а Ший се опитваше през кашлица да произнесе заклинанието, което беше съставил:

Бъди ти лек… кашлюк… като есенно листо.

Бъди ти по-лек и от облаците бели.

Извиси се в небесата с нас ведно,

към свободата мила всички ний поели,

на крилете твои мощни полетели

като същи джинове… кашлюк… връз тебе и ифрити,

кой ще може да премери скоростта си с нас?

Духове небесни в теб влагат сили скрити.

Трябва ти да ни измъкнеш в този труден час!

Кашлюк, кашлюк, кашлюк…

Димът изчезна. Килимът започна да помръдва, като отделни негови части се повдигаха, а после се отпускаха обратно на земята с леко пошляпване. Суматохата навън нарастваше. Джинът Медоро триеше с две ръце подлютените си от дима очи.

— О, шейх Хар — каза възхитено той, — ти разбираш и от поезия? Макар да трябва да призная, че отсъствието на съпровод на лютня снижава качеството й. Освен това на шестия стих пропускаш стъпка, а и краят е някак неубедителен.

— Не ме занимавай с литературна критика, ами вземи да ми помогнеш да преместим тоя слон върху килима! — скастри го Ший.

Те увиха здравеняка в един по-малък килим, преди да го поставят върху — както се надяваше Ший — летящия. Очите на пленника им се отвориха и той втренчи в тях поглед. Когато успя да различи надвесените над него лица, той се вглъби в дълга усърдна молитва.

Ший отметна чергилото на палатката и се огледа. В спускащия се мрак със сигурност ставаше нещо. Групи мъже тичаха насам-натам из лагера и крещяха с цяло гърло.

Докато Ший наблюдаваше, една от големите четириъгълни палатки с байрак на върха се сгърчи и започна да се нагъва към земята.

— Сядай и се дръж здраво! — обърна се той към Медоро, след това също се покачи на килима, който продължаваше да се повдига дори под тежкото тяло на Роджър. Като се изправи в цял ръст, Ший замахна с меча си срещу покрива на палатката и над главите им се откри гледката на индиговосиньото небе, върху което блещукаше самотна звезда. Той приклекна и издекламира:

През процепа, що мечът ми откри,

в небето нощно ти се издигни!

Кръц! Нечий меч отсече едното от въжетата на палатката. Кръц! Последва го и второ.

— Стой в името на Аллаха! — ревна страховит глас навън.

Ший довърши:

Плавно и устойчиво лети

и към нас дълга си изпълни.

Палатката се свлече на земята, а килимът се издигна през разреза с развети ресни.