Йохан Волфганг Гьоте
Любовна жажда

Кой ще чуе? На кого да кажа?

А да плача, ще ли ме пожалят?

Устната, която толкоз радост

Вкусваше и даваше в замяна,

Се разцепи и боли ужасно.

Раната кърви, но не защото

Милата ми в пламенна целувка

Сладко зъб е впила, та по-силно

На любимия да се порадва:

Нежната ми устна се разцепи,

Ах, понеже в дни на мраз и хали

Ветрове враждебни ме връхлитат.

 

Нека сок от скъпо грозде, смесен

С пчелен мед край моето огнище,

В миг ме изцели: но, ах, едва ли,

Ако любовта в сместа не влее

Капка от балсама си чудесен!

 

1776