Такъв типаж книги, поне се надявам, че наистина можем да говорим за типаж сред това море от литература, могат да бъдат описани с няколко простички слова-човешкия живот най-често в свят, извън „модерното общество“. Закваската на подобни книги е мястото на действие, а както често ще Ви се набива графично на очи „Железопътната линия пресичаше Саръ-Озеките…. А влаковете продължаваха да се движат от изток на запад и от запад на изток“ (неточен е цитатът ми). В тези своебразни няколко реда, както и в цялата книга, са заплетени въпроси, проблеми къде простички, къде общочовешки, които читателят, философът или който и да е посегнал към книгата е задължен поне малко да помисли. Философски разсъждения, съчинения върху отделни фрагменти на такива книги мисля не бива да очудват никого.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.