Брайън Перо
Гневът на Енки (21)

20
Развалините

Близо месец след сгромолясването на кулата Ал Баб приятелите на Амос претърсваха развалините, за да открият тялото му. Пазителя на маските се беше изпарил безследно!

Разяждан от чувство за вина, че го е изоставил, Беорф често проливаше сълзи, докато търсеше тленните останки на приятеля си. Лолия беше съсипана, но все пак намираше сили по няколко пъти на ден да утешава Фрила, която бе изпаднала в отчаяние. Сартиган внезапно бе станал много мълчалив, а Медуза ходеше насам-натам в търсене на най-невероятни следи.

След като Амос изчезна, Мино вече беше свободен от обещанието си и се раздели с юношите, за да се завърне в родината си. Той ги прегърна горещо и без да се обръща, бавно потъна в далечината.

— Елате! Намерих нещо! — извика Беорф.

Цялата група се събра около беорита.

— Вижте! — продължи дебеланкото. — Открих чантата му, кристалните уши и книгата.

— Но… но… — тревожно заекна Лолия. — Нищо друго ли няма, сигурен ли си? Тялото му не е ли затрупано някъде наоколо?

— Не — въздъхна Беорф. — Няма нищо. Това е всичко, което намерих от него.

— Ако не открием тялото му — оптимистично поде Лолия, — значи е още жив! Да търсим! Да търсим още!

— Не — каза внезапно Фрила. — Няма смисъл да търсим, той вече не е тук! Упоритостта няма да ни доведе доникъде, а добрите ни намерения няма да съживят детето ми. Да си приготвим багажа и да напуснем тези руини. Всичко свърши.

Изправени пред очевидната правдивост на майчините думи, тримата юноши се хвърлиха в прегръдките си. Облян в сълзи като малко дете, Беорф с мъка продума:

— Амос… Амос е… той е мъртъв!