Брайън Перо
Гневът на Енки (1)

Пролог

Енки, важен бог от пантеона на шумерските богове, внушил на своя първожрец да построи огромна кула, която да стигне чак до облаците. Кулата, наречена Ал Баб, трябвало да се превърне в едно от чудесата на света и да накара всички народи на земята да се прекланят пред едно-единствено божество, да се обединят в обща религия, възхваляваща величието и великолепието на Енки.

Направена била невиждана дотогава строителна площадка, а за изпълнението на тази задача били поробени хиляди мъже и жени. Започнал строежът на кула, чиято височина била истинско предизвикателство за законите на физиката. Без да щадят сили и без да влагат много ум и разум, първожрецът Енмеркар и кралят на обширните земи на Дур Сарукен — Арата, обединили властта си за построяването на Ал Баб.

В пантеона на шумерските богове Енки бил строго смъмрен и порицан, задето е внушил подобно нещо на жреца си. Обвинили го в узурпиране на божествена власт и му отказали така желаната титла на върховен бог. Срещу него се образувала коалиция и самовлюбеният бог бил изхвърлен от пантеона.

Ала злото вече било сторено и кулата Ал Баб, макар завършена едва на четвъртина, оказвала толкова силно въздействие, че мощта на Енки се изравнила със силата на всичките му някогашни божествени събратя, взети заедно. Когато напускал пантеона, богът изкрещял с неудържима ярост:

— Ще си отмъстя на всички вас, като ви унижа пред лицето на хората. Ще им покажа кой е единственият бог, на когото да се кланят, и какво ще им струва, ако не повярват в мен. Безсилни сте пред гнева ми и вашите поклонници ще ме умоляват да сложа край на мъките им.

Онова, което оракули, гадатели, предсказатели, знамения и хороскопи отдавна били предрекли, скоро щяло да се стовари върху обширните полупустинни земи и да разруши стабилността в тази част на света. Гневът на великия бог щял да причини толкова ужасяващи бедствия, че онези, които имали нещастието да ги преживеят, щели да ги нарекат „десетте проклятия на Енки“.