Агоп Мелконян
В началото на пътя

Никола Кесаровски е почти непознат за читателите на научна фантастика, защото и той споделя нелеката съдба на писателя-фантаст у нас — да нямаш свое издание и да разчиташ на случайната благосклонност на редактори и издатели. Но това пък има и своите предимства. Когато не си изкушаван от много и лесни възможности за изява и бърза популярност, по-старателно фокусираш вниманието си върху своите произведения и тогава резултатите са по-зрели.

Сега фантастика се пише трудно. След половинвековното триумфално развитие на жанра младият автор трудно намира своята тема, своята скала на ценностите, своя ъгъл за оценка на явленията. Освен това фантастиката изисква не само литературна дарба, но и познаване на проблемите на науката и техниката, на техните противоречиви социални проекции, на ролята им върху развитието на съвременните хуманитарни идеи. И накрая — научната фантастика по призвание е интелектуална литература, а това предполага задълбочена подготовка в целия спектър на днешното знание.

В този смисъл Никола Кесаровски е облагодетелствуван, в него предварително е формирана необходимата „симбиоза“ — той е математик по образование и журналист по професия. Досега го познавахме като популяризатор на модерните идеи на математиката, сега той превключва на съвсем друг диапазон — към света на художественото познание, където няма аксиоми и теореми, а логиката е съвсем различна.

Аз съм убеден, че резултатът от тази „рогация в пространството на изявите“ ще се хареса на читателите. Преди всичко защото Кесаровски може да мисли. (Това мое изявление не трябва да предизвиква усмивка; автори, които могат да мислят със собствената си глава, не се срещат на всяка крачка.) Освен това Кесаровски мисли съвременно. И накрая (а това е най-трудното), може да направи от мисълта си литература.

Разказите и новелите на Кесаровски са типична научна фантастика, без прибежки към „нестопроцентовите проби“, без рискована игра върху трапеца на експериментите. Или както би казал някой теоретик, за него фантастичното е не само средство, но и цел, и същност. Освен това читателят ще открие типичното за математиката неуморимо усилие да анализира, да следва железния ход на логиката, да търси многото варианти на решението. И разбира се, да прогнозира, защото математиката винаги е обичала да гради предварителни модели на бъдещите възможни и невъзможни ситуации.

„Петият закон“ е първата книга на Никола Кесаровски. И читателите, и критиката тепърва ще търсят нейните постижения и недостатъци, но по-важното е друго — тя указва вектора на едно плодотворно бъдещо развитие.

Кесаровски е нов глас в камерния хор на българските фантасти, малко неукрепнал глас, но със своя собствена партитура. И точно затова сме стоплени от надежда.

Агоп Мелконян