Стоян Михайловски
Камили и камилар

Аполог, писан преди десет години и посветен на българските данъкоплатци

На мрене като бил, туниский камилар Ел-Хар’ри

камилите си пожелал за сетний път да види…

Довели му ги… „Сбогом, о, добри мои другари —

промълвил той тъжовно, — смъртний час за мене иде!

 

Години дълги бил съм аз ваш господар, и много

лют господар: излагах ви на мъки многобройни!

Днес искам прошка за това обнасяние^[1] строго!

Простете ме, да не умра със мисли безпокойни!“

 

Най-старата камила отвещала^[2] велегласно^[3]:

„Прощаваме ти, гдето ни държеше жадни, гладни

и гдето ни пребиваше с юмруци безпощадни,

 

и гдето ни товареше без мярка и всечасно!…

Не можеме да ти простим един грях само, гдето

ни даваше магаре да ни води из полето!“