Включено в книгата
Оригинално заглавие
Setkání, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010 г.)

Издание:

Ярослав Вайс. Кутията на Пандора

Разкази. Първо издание.

Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна, 1988

Съставители: Светослав Славчев, Злата Куфнерова

Превод от чешки: Матилда Бераха-Теофилова

Редактор: Невена Захариева

Редактор на издателството: Гергана Калчева-Донева

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Тонка Костадинова

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Енчева

 

Чешка, I издание

 

Дадена за набор на 24.11.1988 г.

Подписана за печат на 13.IX.1988 г.

Излязла от печат: месец октомври 1988 г.

Формат 70×100/32. Изд. №2156. Цена 1,50 лв.

Печ. коли 16. Изд. коли 10.36. УИК 11.28

ЕКП 95364 5627-40–88

ДП „Георги Димитров“, София

 

Jaroslav Veis

Experiment pro třetí planetu. Mladá fronta, 1976

Pandořina skříňka. Mlada fronta. 1979

Moře času. Mladá fronta. 1986


— Пристигнахме!

Килик провери още веднъж координатите и мрачно огледа безлюдната местност. После добави:

— Май напразно бързахме. Не виждам никого.

— Някой трябваше да бъде пръв — защо да не сме ние? — Върху лицето на Фоск цъфна усмивка на роден оптимист. — Това означава, че ни се пада ролята на домакини. На твое място щях да си подготвя приветствената реч.

Килик тръсна недоволен пипалцето си.

— Може би искаш да кажеш двете приветствени речи, а? Непрекъснато се чудя на тази случайност. Толкова дълго време — нищо и извед…

Той не довърши. Само забеляза как ненадейно започна да се смрачава, а после върху двамата се стовари някаква огромна маса и ги размаза заедно с космическия им кораб.

Фернандо Анастези дори не усети, че под тока му нещо леко изхруска. Погледна часовника си.

— Струва ми се, че нашите нови познати не държат много на точността. И едните, и другите.

— Сигурен ли си, че сме на уговореното място? — усъмни се Джим Кроокен.

— Абсолютно! — увери го Фернандо. — Че кой познава по-добре от нас това загубено място? Не е ли така?

Джим кимна, спомни си първото им пребиваване на Тауг IV. Прекараха тук безполезно цял месец и едва не се побъркаха от скука. Но трябваше да доведат нещата докрай. Работата беше изнурителна, изследваха всеки квадратен километър от повърхността на планетата под оранжевата светлина на гаснещата Таутиана. И в резултат на тридесетдневното бъхтене — стандартният, лаконичен рапорт до Земята и сухият запис в корабния дневник: „Система Таугиана, планета Тауг IV. Изследвана площ: 100%. Признаци на живот: 0. Възможност за използване: 0. Основания за повторно проучване: 0.“

И ето на! Бяха минали само няколко дни и те отново са тук. Какъв парадокс — жалката планета, която не бе съумяла да сътвори собствен живот, съвсем скоро ще се превърне в историческо място, където ще се срещнат наведнъж три вселенски култури.

Смехът на Фернандо прекъсна мислите му.

— Знаеш ли… знаеш ли на какво се смея, Джим? На господа математиците и на техните изчисления за вероятностите. Можеш ли да си представиш? Единия контакт — как да е, ще го преживеят, но втория?!… Страхувам се, че от всичко това старият Хагард може да получи удар.

— Че и ти самият не беше далеч от него!

Всъщност Джим все още не беше се опомнил от шока, в който изпаднаха, когато на вълната на корабния приемател уловиха непосредствено един след друг сигналите на два чужди космически кораба. Беше им необходим целият запас от оптимизъм, за да повярват, че нито един от тях не подозира за съществуването на другия и че идват от противоположни краища на Вселената…

Фернандо престана да се превива от смях.

— Ако не се появят в най-скоро време — каза той нетърпеливо, — ще започна да мисля, че просто сме сънували. Трябваше да бъдат тук преди петнадесет минути… Та толкова дълго се чака само много хубаво момиче. Не е ли така, Джим?

— Охо, чудесно ще бъде, ако наистина долетят хубави момичета — каза Джим. — И без това си мисля, че онези сигурно много приличат на нас. Като са разбрали, че става дума за двоен контакт, и те просто са се шашнали.

Тогава трябваше да мине доста време, докато екипажите на трите кораба се опомнят, за да могат после сравнително бързо да се споразумеят за мястото и времето на срещата. Тауг IV беше наистина най-близката планета и нейната отчайващо пуста повърхност гарантираше абсолютна безопасност.

Фернандо отново погледна с нетърпение часовника си.

— Джим, както ми се струва, май ще се вдигнем и ще идем в най-близката кръчма на халба бира — пошегува се той.

В същия миг вместо усмивка на лицето му се изписа учудване, а след това гримаса. Почвата под краката им потрепери.

„Нали тази планета е тектонично мъртва?“ — успя да си помисли Джим, преди мракът да погълне и двамата.

 

Гавранах спря и погледна с упрек Дунадах:

— Ти все се боеше, че ще закъснеем. А както изглежда, сме първи.

— Все някой трябва да е пръв. Защо да не сме ние — добродушно се усмихна Дунадах. — И щом ще чакаме, вместо да мърмориш, не е ли по-добре да си изрепетираш приветствената реч?

— Защо не…

Гавранах вдигна рамене и иронично се поклони на празното пространство пред себе си. С широк жест прогони облаците и започна:

— Скъпи приятели от далечни светове!…

Край
Читателите на „Среща“ са прочели и: