Метаданни
Данни
- Серия
- Хейло (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fall of Reach, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Лиан Неделчев, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ерик Нюланд. Падането на Рийч
Редактор: Милена Иванова
Коректор: Ангелина Вълчева
Дизайн на корицата: Бисер Тодоров
Предпечатна подготовка: Таня Петрова
© 2001 by Microsoft Corporation ISBN 0-345-45132-5
© Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД, София, 2005
ISBN 954-761-172-0
История
- — Добавяне
Глава 34
0558 часа, 30 август 2552 (по Военния календар) / крайцер на КУОН „Есенна колона“, система Епсилон Еридани
Мисията току-що се бе натъкнала на нова пречка.
През ума на Командира никога дори не бе минавало, че няма да успее да изпълни поставените му задачи. Трябваше да успее. Провалът щеше да означава смърт не само за него, но и за останалите спартанци, за цялото човечество. Бе застанал пред екрана на товарния отсек и препрочиташе съобщението с „Алфа“ приоритет, което им бе препратил капитан Кийс:
Канал с приоритет „Алфа“: До главнокомандването на флота от интенданта на корабостроителната база ИИ-8575 (известен още като Доплер)/(тройно кодиран, маркиран по време код за достъп: червена мишена червена мишена)
(начало на файла)
Необходими са незабавни мерки
Съобщение: Регистрирано е проникване на шпионски пакети с данни на Съглашението през защитната стена на мрежата REACH DOC NET. Задействани са програмите за контраатака. Становище: вероятност за неутрализиране на проникването — 99.9%.
Съобщение: При инициализация на протокола за тройно сканиране бе засечена корветата „Окръжност“ (Док „Гама-9“) и бе изолирана от мрежата REACH DOC NET.
Съобщение: Регистрирано е приближаване на кораби на Съглашението по вектор в хиперпространството, пресичащ док „Гама-9“.
Заключение: Силите на Съглашението са регистрирали наличието на незащитени навигационни данни на „Окръжност“.
Заключение: Нарушение на протокола на Коул. Необходими са незабавни мерки.
(край на файла)
Той пусна отново сигнала за помощ от главната квартира на флота на планетата: „… проникнаха в зоната. Оттегляй се! Оттегляй се! До всеки, който чува това — силите на Съглашението са на земята. Групират се около оръжейния склад… те са…“
Командира изкопира файловете и ги изпрати до комуникационния канал на своя отряд. Те също имаха право да знаят всичко. Имаше само една причина за наземното нашествие на Съглашението — разрушаването на защитните генератори. Ако този замисъл успееше, Рийч щеше да падне. И също имаше само една причина, поради която Съглашението искаше да завладее кораба „Окръжност“ — за да измъкне навигационната му база данни — и да открие всеки населяван от хора свят, включително и Земята.
На наблюдателния екран се появи капитан Кийс. Държеше лулата си в едната ръка и я беше стиснал толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.
— Командире, смятам, че силите на Съглашението ще използват насочен хиперпространствен скок към позиция в непосредствена близост до космическия док. Вероятно ще опитат да прехвърлят войските си на станцията преди корабите им да бъдат атакувани от нашите супермагнитни оръдия. Мисията няма да е лесна, Командире. Готов съм да чуя предложенията ви.
— Ние ще се погрижим — отвърна Командира.
Очите на капитан Кийс се разшириха и той се надигна от капитанското кресло.
— Как точно ще стане това, Командире?
— С цялото ми уважение, сър, спартанците са обучени да се справят с трудни мисии. Ще разделя отряда си на две. Трима ще се качат на космическия док и ще имат грижата навигационните данни да не попаднат в ръцете на Съглашението. Останалите спартанци ще слязат на планетата, за да отблъснат нашествениците.
Капитан Кийс се замисли.
— Не, Командире, твърде е рисковано. Трябва да направим всичко възможно навигационните данни да не попаднат в ръцете на Съглашението. Ще използваме ядрена мина. Ще я заложим до станцията и ще я взривим.
— Сър, електромагнитното поле ще изгори свръхпроводящите намотки на орбиталните оръдия. А ако използвате конвенционалните оръжия на кораба, базата данни може да не бъде напълно унищожена. И ако силите на Съглашението претърсят останките, е възможно да се доберат до данните.
— Така е — каза Кийс и замислено почука брадичката си с лулата. — Добре тогава, Командире. Ще последвам вашето предложение. Ще се насочим към станцията. Подгответе вашите спартанци и два спускаеми кораба. Ще ви изстреляме… — той направи справка с Кортана — след пет минути.
— Разбрано, капитане. Ще бъдем готови.
— Желая ви късмет — каза капитан Кийс и изключи екрана.
Късмет. Командира винаги беше имал късмет. А сега късметът му бе по-необходим отвсякога. Обърна се към спартанците… неговите спартанци. Те бяха застанали мирно. Напред излезе Кели.
— Командире, разрешете да оглавя космическата операция, сър.
— Не разрешавам — отвърна той. — Аз ще се заема с това.
Оценяваше жеста й. Космическата операция щеше да е многократно по-опасна от наземната. На планетата извънземните щяха да са над десет пъти повече от тях, но спартанците бяха свикнали да се сражават срещу числено превъзхождащ ги противник. На земята винаги побеждаваха. Извличането на базата данни на „Окръжност“ обаче, щеше да става във вакуум при нулева гравитация и вероятно щеше да им се наложи да се сражават с боен кораб на Съглашението, за да достигнат до целта си. Условията съвсем не бяха идеални.
— Линда и Джеймс — каза той, — идвате с мен. Фред, ти си водач на червения отряд. Поемаш тактическото командване на наземната операция.
— Сър! — викна Фред. — Да, сър.
— А сега се подгответе — продължи той. — Не ни остава много време.
Командира съжали почти веднага за неудачния израз. За миг спартанците останаха по местата си. После Кели извика „Мирно“ и те удариха пети и отдадоха отривисто чест на Командира. Той се изпъна и отвърна на поздрава им. Истински се гордееше с тях.
Спартанците се разпръснаха и събраха екипировката си, после се затичаха към корабния отсек. Командира ги гледаше, докато се отдалечаваха. Това бе мисията, за която се бяха подготвяли по време на всички досегашни мисии. Щеше да бъде техният звезден час, но той знаеше, че може да се окаже и последният им час. Главния Мендес бе казал, че на водача може да се наложи да пожертва живота на хората, които ръководи. Командира знаеше, че днес ще загуби някои от бойните си другари, но дали смъртта им щеше да е оправдана или животът им просто щеше да бъде пропилян?
И в двата случая те бяха готови да го последват.
* * *
Джон задейства страничните двигатели и завъртя пеликана на 180 градуса. Даде пълна тяга на двигателите, за да убие скоростта. „Есенна колона“ ги бе спуснала, докато се носеше с една трета от максималната си скорост. За да намалят, се нуждаеха от всеки милиметър от десетте хиляди километра, прострели се между тях и космическия док. Командира бе взел модифицирания от спартанците пеликан, целия облепен с експлозиви. Станцията щеше да е затворена, всяка въздушна камера запечатана. Щеше да се наложи да си пробият пътя навътре. Погледна назад.
Линда проверяваше един от трите снайпера, които бе взела със себе си. Джеймс оглеждаше портативния си реактивен двигател. Избрал бе Линда, защото нямаше друг спартанец, който да притежава нейните умения за битка от голямо разстояние. А командирът искаше точно това: битка от голямо разстояние. Ако се стигнеше до ръкопашен бой в безтегловност с пълчищата на Съглашението, дори неговият късмет нямаше да му помогне.
Беше избрал Джеймс, защото той никога не се предаваше. Дори когато ръката му бе изгорена, той поне за малко се бе отърсил от шока и им бе помогнал да се справят с гигантските същества на Сигма Октанус IV. Командира имаше нужда от неговата решителност в тази мисия.
Загледа се напред, през предния екран на пеликана. Другият спускаем кораб включи двигателите си и се понесе надолу, към Рийч. Кели, Фред, Джошуа… и всички останали. Част от него копнееше да се присъедини към тях в наземната операция.
На екрана на радара замига предупреждение за приближаване: пеликанът бе на хиляда километра от космическия док. Командира включи за кратко страничните двигатели, за да коригира курса на кораба и блокира алармения сигнал за приближаване. Почти веднага алармата се включи отново. Странно. Посегна да я изключи, но спря, като видя как пространството около пеликана започва да се променя. Появиха се искри зелена светлина, в началото само точици, които се надуха като отоци в кадифеночерното небе. Зелените петна се издължиха, сближиха се и звездите зад тях се изкривиха — това бе точка на излизане от хиперпространството.
Командира спря двигателите на пеликана и намали скорост, готов за удара. Само на километър пред спускаемия кораб се материализира фрегата на Съглашението. Носът й запълни наблюдателния му екран.