Ерик Нюланд
Падането на Рийч (13)

Глава 11

0600 часа, 2 ноември 2525 (по Военния календар) / система Епсилон Еридани, Военен комплекс на КУОН „Рийч“, планета Рийч

Джон се питаше кой е загинал. Само веднъж досега спартанците трябваше да облекат парадните си униформи — при погребението на техните другари. Пурпурното сърце, с което бе отличен след последната мисия, грееше на гърдите му. Беше го излъскал старателно и сега то се открояваше на фона на черната вълнена тъкан на парадната му униформа. От време на време поглеждаше към него, сякаш за да се увери, че още е там.

Седна на третия ред на амфитеатъра, с лице към подиума в средата. Останалите спартанци тихо бяха насядали по разположените в концентрични кръгове седалки. Сцената бе огряна от прожектори. Беше идвал в тайната заседателна зала на комплекса и преди. Именно тук д-р Хелси им каза, че ще стават войници. Точно тук животът му се бе променил и се бе изпълнил със съдържание.

В залата влезе Главния Мендес и се отправи към подиума. Той също бе с черна парадна униформа. Гърдите му бяха отрупани със сребърни и бронзови звезди, три пурпурни сърца, знак на червения почетен легион и лента с отличия. Наскоро си бе обръснал косата. Спартанците се изправиха и застанаха мирно.

Влезе и д-р Хелси. На Джон му се стори остаряла, бръчките около очите и устата й бяха рязко очертани, а в тъмната й коса се виждаха прошарени кичури. Погледът на сините й очи обаче, бе все така пронизващ, както обикновено. Носеше сиви панталони, черна риза, а на гърдите й висяха очила на златна верижка.

— Посещение на адмирала — обяви Мендес.

Всички се изпънаха като струни. На подиума се изкачи мъж с около десет години по-възрастен от д-р Хелси. Късата му сребристосива коса приличаше на стоманен шлем. Ходеше с особен широк разкрач — наричаха този вървеж „космическа походка“ — породен явно от дългото време, прекарано почти в безтегловност. Бе облечен в проста черна униформа без никакви отличия. Нито медали, нито ленти. Никой обаче не можеше да сбърка отличителния знак на рамото му — златната контраадмиралска звезда.

— Спартанци, свободно — каза той, — аз съм адмирал Станфорд.

Спартанците седнаха по местата си като един. На подиума се завихри светлина и оформи загърната в роба фигура. Лицето й бе потънало в сянката на качулката. Джон не виждаше от краищата на ръкавите да се подават ръце.

— Това е Беоулф — каза адмирал Станфорд като посочи към призрачното създание. Гласът му бе спокоен, но по лицето му ясно се долавяше отвращение. — Той е ИИ, представител на Военноморската служба за разследване.

После се обърна встрани от холограмата и продължи.

— Тази сутрин трябва да обсъдим няколко важни въпроса, затова нека да започваме.

Светлините угаснаха. В средата на залата се появи кехлибарено на цвят слънце, заобиколено от три близко разположени планети.

— Това е системата Харвест — каза той, — с население от около три милиона души. Въпреки че се намира в периферията на пространството, контролирано от КУОН, тя е една от най-продуктивните ни и спокойни колонии.

Холографското изображение се приближи и показа в близък план повърхността на света. Виждаха се затревени поля и гори, хиляди езера, гъмжащи от риба.

— На 3 февруари по военния календар, в 14:23 часа, орбитална платформа на Харвест осъществява далечен радарен контакт с този обект.

Над сцената се появи размазан силует.

— Резултатите от спектроскопските анализи са неопределени — каза адмирал Станфорд. — Тялото е изградено от непознат за нас материал.

Встрани на екрана се появи графика на молекулното поглъщане, на която пиковете и назъбените линии показваха относителното съотношение на химичните елементи. Беоулф вдигна загърнатата си ръка и картината потъмня. Върху затъмнените данни се появи надпис: „СЕКРЕТНО — САМО ЗА ПРОЧИТ“. Адмиралът Станфорд го стрелна с поглед.

— Скоро след това — продължи той — изгубихме връзка с Харвест. Военната администрация на колониите изпрати на оглед патрулния кораб „Арго“. Корабът навлезе в системата на 12 април, но не успя да предаде нищо повече, освен кратко съобщение за координатите си на излизане от хиперпространството. Вследствие на това командването на флота изпрати на разузнаване бойна група от кораби. В състава на групата влизат разрушителят „Херакъл“, под командването на капитан Вереди, както и фрегатите „Арабия“ и „Восток“. На 7 октомври те навлязоха в системата Харвест и откриха следното.

Холограмата от планетата Харвест се промени. Тучните поля и гористите хълмове се преобразиха, преляха се в осеяна с кратери, оголена пустиня. Сивкавата светлина на слънцето се отразяваше от остъклената почва. От повърхността лъхаше горещина. Отделни места все още бяха нажежени до червено.

— От колонията бе останало само това. — Адмиралът спря за миг, вгледа се в картината и после продължи: — Смятаме, че всички жители на планетата са загинали.

Загуба от три милиона души. Джон не можеше да си представи силата, която бе необходима, за да се унищожат толкова много хора — за миг бе разкъсан между ужаса и завистта. Погледна към пурпурното сърце на гърдите си и си припомни загиналите си другари. Как можеше една рана от куршум да се мери с пропилените животи на толкова много хора? Изведнъж престана да се гордее с отличието си.

— А ето на какво се е натъкнала в орбита бойната група на „Херакъл“ — рече адмирал Станфорд.

Неясният силует, който висеше във въздуха, се избистри. Имаше гладка форма и изглеждаше изграден от органична материя. Корпусът излъчваше особено опалесцентно сияние — приличаше по-скоро на тялото на екзотично насекомо, отколкото на металния корпус на космически кораб. Скрити в задната част се намираха издутини, които пулсираха с червена и бяла светлина. Носът на кораба бе издут като главата на кит. За Джон той притежаваше странната красота на хищник.

— Неидентифицираният съд — каза адмиралът — започва незабавна атака срещу нашите сили.

От кораба проблеснаха сини светкавици. След това по корпуса му се появиха червени светлинки. Отделните импулси енергия се сляха в едно пламтящо огнено петно на фона на заобикалящото го черно пространство. Смъртоносните светкавици се стовариха върху „Арабия“ и обляха корпуса му. Еднометровата му броня закипя и от пробойната изригна огнен стълб от газове.

— Това са импулсни лазери — поясни адмирал Станфорд — и ако трябва да вярваме на този запис — някакво оръжие със самонасочваща се, свръхгореща плазма.

„Херакъл“ и „Восток“ изстреляха към кораба залп от ракети. Лазерните оръжия на противника откриха огън преди те да изминат и половината си път до целта. Останалите ракети се взривиха и обвиха кораба в огнен водовъртеж, който обаче скоро избледня. Около него трептеше сребристо, полупрозрачно покритие, което малко по-късно изчезна.

— Изглежда разполагат и с отразяващ енергиен щит — адмирал Станфорд си пое дълбоко въздух и чертите му се сковаха от мрачна решителност. — „Восток“ и „Арабия“ бяха напълно унищожени. „Херакъл“ успя да извърши хиперпространствен скок от системата, но поради причинените повреди на кораба на капитан Вереди бяха нужни няколко седмици, за да се върне обратно на Рийч. Тези оръжия и отбранителни системи в момента са извън границите на нашите технологични възможности. Следователно… този кораб е от извънземен произход. — Той спря за момент, после добави: — Продукт на раса, чието технологично развитие далече изпреварва нашето.

Стаята се изпълни с шепот.

— Разбира се, ние сме разработили множество сценарии за първоначален контакт — продължи адмиралът — и капитан Вереди е следвал установения от нас протокол. Винаги сме се надявали контактът ни с нова раса да е мирен. Случаят обаче явно не е такъв — извънземният кораб е открил огън, когато нашите сили са направили опит за установяване на връзка.

Той замлъкна, като обмисляше думите си.

— Прихванати са били фрагменти от предаванията на нашите врагове — продължи той — и няколко думи са преведени. Смятаме, че самите те се наричат „Съглашението“. Преди да открие огън обаче, корабът на извънземните е излъчил следното съобщение.

Той направи въпросителен жест към Беоулф, който кимна. След миг от високоговорителите на амфитеатъра отекна глас. Джон замръзна на мястото си. Гласът звучеше странно изкуствен, необичайно спокоен и официален, но наситен с ярост и заплаха:

— Волята на Боговете е да бъдете унищожени… и ние сме тяхното оръдие.

Джон бе поразен. Той се изправи.

— Какво има, спартанец? — попита Станфорд.

— Сър, това превод ли е?

— Не — отговори адмиралът. — Те излъчиха това на нашия език. Вероятно, за да подготвят това съобщение, са използвали система за превод, но това означава, че са ни изучавали известно време.

Джон седна на мястото си.

— Считано от 1 ноември, КУОН е вдигнато под пълна тревога — каза Станфорд. — Вицеадмирал Престън Коул мобилизира най-голямата бойна флотилия в човешката история, за да си възвърне системата Харвест и да се изправи срещу тази нова заплаха. Едно поне е ясно — те искат да се бият.

Само култивираната през дългите години военна дисциплина удържа Джон на мястото му — иначе той на мига би се изправил и би поискал да участва в акцията. Би дал всичко, за да може да отиде и да се сражава. Точно за такава заплаха той и останалите спартанци се бяха подготвяли през целия си живот — сигурен беше в това. Не за разпръснати бунтовници, пирати или политически дисиденти.

— Поради всеобщата мобилизация на КУОН вашата тренировъчна програма ще бъде ускорена до крайната си фаза — проект „МЪЛНИЯ“.

Той слезе от подиума и сложи ръце зад гърба.

— В тази връзка, опасявам се, че трябва да направя и друго неприятно съобщение. — Той се обърна към Главния. — Главен морски старшина Мендес ще ни напусне, за да започне обучението на следващата група спартанци. Главен?

Джон стисна ръба на седалката. Главния Мендес винаги бе до тях, единственото неизменно нещо в цялата Вселена. Със същия ефект адмирал Станфорд можеше да им каже, че Епсилон Еридани напуска системата Рийч. Главния се изкачи на подиума, потискайки вълнението си.

— Новобранци — каза той, — обучението ви скоро ще приключи и ще завършите с чин морски старшина втори ранг към КУОН. Едно от първите неща, които ще научите, е че промяната е част от живота на войника. Ще печелите й губите приятели. Ще се местите на различни места. Това е част от работата ви.

Той погледна към слушателите си. Тъмните му очи се спряха на всеки един от тях. Той кимна, явно удовлетворен от това, което бе видял.

— Спартанците са най-забележителните войни, които някога съм срещал — каза той. — За мен бе истинско удоволствие да ви обучавам. Никога не забравяйте това, на което се опитах да ви науча — дълг, чест и саможертва за всеобщото благо на човечеството са качествата, които ви издигат сред най-добрите.

Той спря за миг, като обмисляше какво още да каже. Но друго нямаше. Той застана мирно и отдаде чест.

— Мирно! — излая Джон. Спартанците станаха като един и отдадоха чест на Главния.

— Свободно, спартанци — каза Главния Мендес. — И успех.

Така завърши приветствието му. Спартанците свалиха ръцете, които бяха вдигнали за почест. Поколебаха се и неохотно, един след друг, излязоха от амфитеатъра. Джон остана последен. Искаше да поговори с Мендес.

Д-р Хелси размени няколко думи с Главния и с адмирала, после излезе от помещението заедно с адмирала. Беоулф отстъпи към стената и се стопи като призрак. Главния взе баретата си, забеляза Джон и се насочи към него. Кимна към холограмата на изпепелената колония Харвест, която все още висеше във въздуха.

— И един последен урок, морски старшина — каза той. — С какви тактически възможности разполагаш, ако трябва да атакуваш по-силен от теб противник?

— Сър! — отвърна Джон. — Има две възможности. Внезапно нападение с всички сили на най-слабото място на противника, за да го извадя от строя, преди да е имал възможност да реагира.

— Добре. А другата възможност?

— Оттегляне — отвърна Джон, — организиране на партизански групи до пристигането на подкрепления.

Главния въздъхна.

— Това са правилните отговори — каза той, — но в този случай да постъпиш правилно, може и да не е достатъчно. Седни, ако обичаш.

Джон седна и Главния се разположи до него.

— Има и трети вариант. — Главния премяташе шапката си в ръце. — Вариант, който може би някой би сметнал за възможен…

— Сър?

— Да се предаде — прошепна Главния. — Възможност, която обаче никой от нас двамата не би избрал. Не можем да си позволим този лукс. — Той вдигна поглед към Харвест, превърнат в блещукаща стъклена топка. — А и не вярвам противник като този да ни позволи да се предадем.

— Мисля, че ви разбирам, сър.

— Надявам се да е така. И се постарай да не оставиш някой друг да се отчае и предаде.

Той се вгледа в сенките зад подиума.

— Проектът „МЪЛНИЯ“ ще превърне спартанците в нещо… ново. Нещо, което аз никога не бих могъл да постигна. Не мога да ти обясня напълно — проклетият шпионин на ВСР още е наоколо — просто се довери на д-р Хелси.

Главния зарови ръка в джоба на куртката си.

— Надявах се да те видя, преди да ме преместят. Исках да ти дам нещо.

Той сложи на седалката между тях малък метален диск.

— При пристигането ти тук — каза Главния — ти се сби с инструкторите, когато те поискаха да ти вземат това, — доколкото си спомням даже счупи няколко пръста. — Каменните черти на лицето му се разчупиха в една от редките му усмивки.

Джон вдигна диска и започна да го разглежда. Беше древна сребърна монета. Завъртя я между пръстите си.

— От едната страна има орел — рече Мендес. — Тази птица прилича на теб — и двамата сте бързи и безпощадни.

Джон сви пръсти около монетата.

— Благодаря, сър.

Искаше да каже, че е станал бърз и силен, благодарение на неговото обучение. Искаше да му каже също, че е готов да защити човечеството срещу новата заплаха, че без него той не би имал цел в живота, чувство за пълноценност и дълг, но думите му се изплъзваха. Мендес стана.

— За мен беше чест да служа заедно с теб. — И вместо да козирува, той му подаде ръка.

Джон се изправи. Пое ръката на Главния и я стисна. Не му беше лесно да се противопостави на инстинкта си, който му повеляваше да вдигне ръка за почест.

— Сбогом — каза Мендес.

После бързо се завъртя на токове и излезе от стаята. Джон никога повече не го видя.