Езра Паунд
Портрет на една жена

Вие сте за ума ни винаги Саргаското море,

Лондон не е около вас от двадесет години

и блестящи параходи ви отнасят към различни

идеи, слухове, останки от нещата,

странни късчета познание и скъпоценности без стойност.

Големи умове ви срещаха — все в търсене на нещо друго.

Вие сте била второстепенна винаги. Трагично ли е?

Не. Вие предпочитате това пред срещания случай:

на глупав мъж, тъй глупав и послушен,

със среден ум, по-беден от едничка мисъл на година.

О толкова сте търпелива, виждал съм ви да стоите

с часове, когато чакате случайно да доплува нещо.

И сега ще плащате. Да, вие щедро плащате.

Вие сте такава интересна личност, идва се при вас

и се отива след това със странна полза:

улов на трофеи и внушена някаква идея;

факт, който доникъде не води, приказка за двама,

пълна с мандрагор или пък с нещо друго,

което би могло да е полезно, но не е изобщо.

което не запълва дупка и не върши нищо,

нито пък намира свойто време във веригата на дните.

Идоли от амбра или редки наслоения,

тона са вашите богатства, вашите съкровища; и все пак

тона море от толкова натрупани неща,

загадъчни подгизнали гори и новини блестящи:

в този бавен ход на светлини и бездни,

не! това е нищо! Нищо както всичко

съвсем не е за вас.

Все пак това сте вие.