Дилън Томас
Отсам истината

Отсам истината на света

ти може да не виждаш, сине,

цар на своя лазурен взор

в ослепителната шир на младостта,

че всичко трябва да загине

под разсеяния кръгозор

от невинност и от вина,

преди у тебе да узрее

едно движение на ум или сърце

и в повиващата тъмнина

да се сбере и разпилее

като прах от нявгашно лице.

 

Добро и зло, двете страни,

гдето смъртта те призовава

край морската пила към тлен,

цар на своето сърце в слепите дни,

литнат, сякаш дъх ги отвява,

с плач се посят през теб и през мен

и през всички души без мир

право в невинния, добрия

и в злия и виновен мрак със стръв,

в злата и добра смърт, а подир

и в най-последната стихия

се преливат като звездна кръв,

 

като сълзи на слънчева жар.

като семе на месечини,

смет и огън, крилата реч

на небето извисено, славен цар

на всички свои шест години.

И прокобата — и като в сеч

звяр и птица, небе и поля.

падат и ето че ги нима,

преди за пътя ти да си готов

и твоите думи и дела.

и всяка истина-измама

мрат сред неосъждаща любов.