Артуро Коркуера
История за лъва и огледалото, което загуби паметта си

Когато арогантният Лъв се погледна в огледалото, за да си среше буйната грива, остана изумен: оттам го гледаше лицето на укротителя. Предизвикателен черен мустак, огнен пистолет и свистящ камшик се отразяваха застрашително върху стъклото. След лъва си изпати жирафата: пред удивения й поглед изникна силуетът на хипопотам с къса шия, дебел и подпухнал. Котаракът остана посрамен, като се видя в облика на плашливо мишле, седем пъти по-малък, без страшните си нокти и паднал по гръб. Вълкът-лунатик, прочутият хищен вълк, се виждаше в огледалото с муцунка на великденско агънце, блеещо псалми към луната. Беше се случило най-странното нещо: огледалото се беше объркало.

Розата, която не искаше да преживее подобен срам, предпочете да се оглежда само в очите на славея. А лебедът, изпаднал в екстаз, се затвори в себе си, отказвайки да излезе от езерото, от страх да не се превърне в селски паток само заради някаква си абсурдна фотографска грешка. Огледалото явно бе загубило паметта си и бъркаше образите. Това сигурно би могло да се избегне, ако навреме му бяха сменили водата. Но сега не оставаше друг изход, освен да се гмурнат в океанските му дълбини, за да подредят объркания архив от маски на загубилото паметта си огледало.

В началото странното явление предизвика смут и дълбоко възмущение сред обитателите от цялата околност. Но с времето всички свикнаха със своя нов образ и само далече някъде в спомените си запазиха старото си и така обичано отражение. Само Лъвът като истински цар не се примиряваше, ръмжеше гневно и удряше с лапа винаги когато в огледалото се покажеше укротителят, демоничен и мустакат, деспотичен и обладан от зъл дух, напразно сипещ закани със смешния си, бълващ огън пистолет към него, Царя на джунглата.