Николай Гумильов
Сън

От лош сън снощи се събудих,

от скръб сърцето ми изстена.

Че друг обичаш ти, сънувах,

а си от него наранена.

 

И от постелята избягах

като убиец от въже.

Фенерите навън блестяха

с очи на диви зверове.

 

Едва ли някой друг така

бездомен се е лутал в мрака.

Реки със пусти корита

за мене улиците бяха.

 

Стоя пред твоята врата

и няма връщане назад.

Но зная, че не бих посмял –

не бих прекрачил твоя праг.

 

Обидил те е той, разбирам,

макар било е само сън.

И все пак в този миг умирам

пред тъмния прозорец вън…

 

1914