Евгений Велтистов
Победителят на невъзможното (11)

Десети април.
Как да изучаваме човека

— Ура! Нас ни признаха! — каза радостно Електроник, като влизаше в астрономическата обсерватория.

В ръцете си държи връзка с телеграми. С победен вид ги поставя пред Сироежкин.

— От Мадрас, Мелбърн, Бюрокан. От Академията на науките — изреждаше Електроник.

— Всички ни поздравяват с откритието на Свръхновата.

Сергей откъсна поглед от листа, на който пишеше, прегледа телеграмите.

— Благодаря, Електроник, за новината. Тази работа е свършена. Сега нататък. — И той погледна косо към ръкописа си.

Електроник попита:

— Защо тук е моята фотография?

На стената редом с портрета на Кеплер беше окачен портретът на Електроник. Съсредоточено лице. Нос, като на Сироежкин, малко чип. Устните обясняват нещо много важно.

— Аз го направих — призна Сергей. — В клас, когато ми подсказваше. Моментална снимка. Най-добрият подсказвач в света…

— Аз на никого не подсказвам — поправи приятеля си Електроник.

— Спомних си! Ти просто ме допълваше на урока.

— И аз си спомних, — уточни Електроник. — Ти се стараеше да ме снемеш, без аз да забележа, но аз видях и дори позирах. Добре е излязло.

— Точно какъвто си — съгласи се Сироежкин. — Само, че ти не ме доизслуша. Ти си най-добрият подсказвач в света за Свръхновата. И това е портретът на първооткривателя.

— Първооткривателят си ти — съвсем искрено каза Електроник. — Аз само правех изчисленията и набавях информация.

До портретите бе окачена и фотография на Плеядата. За тези седем звезди в древността имало легенда, че били седемте дъщери на бога Атлас, които бягали от ловеца Орион в бездънното небе и се превърнали първо в гълъби, а после в звезди.

На втората фотография се открояваше една ярка точка — Свръхновата.

Но главната тук е първата фотография, където на мястото на яркосветещата Свръхнова има мъничка неярка точка. Звездата преди възпламеняването. Единствена снимка в световната астрономическа колекция от снимки.

Сироежкин гледа снимката и спокойно казва:

— Сега нека специалистите размишляват как е произлязла Вселената.

— Може да се направи предварителен извод, че човек ще получи нова енергия за Космическия кораб „Земя“ — заяви Електроник — Това са данни на Реси, той продължава наблюденията.

— Реси нищо не изпуска — каза с удоволствие Сироежкин. — Твое изобретение!

Електроник продължаваше да сумира победите на осми „Б“:

— Каролков се срещнал с пианиста Турин, разяснил му своя метод за съчиняване на музика… По петите на Мая Светлова се мъкнат двама физици…

— Тоест как така се мъкнат? — разтревожи се Сироежкин и се изчерви. — Какви физици?

— Нашият учител по физика Виктор Илич Синица и академик Кримов. Те се мъчат да разберат как Светлова е направила антигравитационния прибор, а тя… Ти защо така се изчерви? Да не си болен?

— А-а, Синица. — Сироежкин махна с ръка. — Защо да съм „болен“? Тава е пристъп на внезапна мисъл.

Той пак сяда на саморъчно направената маса, драска с писеца по хартията. Електроник чете през рамото му: „Кълвачът дълбае еловата врата на небесата“… „Кълвачът чука по еловата врата“… „Кълвачът чупи еловата“…

— Търсене на глагол — каза Електроник. — Но какво общо има тук кълвачът?

— Ти си кълвач! — ядоса се Сироежкин, но като погледна другаря си, се успокой. — Разбираш ли, кълвачът не е просто кълвач, а символ. Съчинявам едно послание… — Сергей се позапъна, порозовя. — За един човек…

— Досетих се, че това са стихове — каза Електроник. — Вземи вместо кълвач по-съвременен символ. Например Свръхновата.

— Отказвам се от звездите — отсече твърдо Сироежкин. — Днес Свръхнова, утре Свръхнова…

Той се подаде навън до кръста през отворения прозорец, погледна синкавия априлски сняг, пое дълбоко въздух и пак забърбори за кълвача.

Гигантската работа на поета била много нагледна: той изтръгвал с перо върху хартията искрата на неповторимата дума. Чудак е този Електроник! Нима се пишат стихове за свръхнови, за свръхсилни или за а-килимче? Истинските стихове се създават от най-обикновени думи. Ето навън кълвачът чука по стария бор. Чука съсредоточено, делово. А в стиковете той трябва да чука така, че човекът, за когото те са предназначени, да запомни тези думи за цял живот.

— В една хиляда петдесет и четвърта година — разнесе се скърцащият глас, — през месец юни, както свидетелствуват хрониките, в небето се появила, „звезда-гостенка“. Тя светела толкова ярко, че я виждали дори и денем. Звездата превъзхождала Венера — най-яркото светило след Луната и. Слънцето. После угаснала.

Сироежкин с учудване се вслушваше в познатите интонации. Колко хитро Електроник се мъчи да привлече вниманието му: „В една хиляда петдесетия четвърта година…“. Сякаш говори самият Таратар.

— Ти готвиш ли се за урока? Репетираш ли? — усмихна, се Сергей. — Утре ще имаш важен ден. Първият урок на учителя Електроник. Извинявай, но как да се обръщаме към тебе? — озадачено попита той. — Питам, защото нямаш бащино име…

— Наричай ме просто учителю — с достойнство каза Електроник. — Утре аз ще демонстрирам нови възможности; за преподаване.

— Слушам, учителю!

Сироежкин не се съмняваше в успеха на Електроник. И добре ще е, ако разкаже за Свръхновите звезди. Как веднъж в зората на земния живот грейнала Свръхновата в нашата Галактика. Астрономите казват, че са минали десетки години, докато светлината от възпламеняването й стигнала до планетата. Минали още десетки хиляди години и измрели гигантските динозаври — възможно е, от космическото излъчване.

Сергей съжаляваше вече, че никой освен Електроник и Реси не беше видял как се е възпламенила неговата Свръхнова. Навярно след възпламеняването небето дълго още е светело със загадъчно виолетово сияние. Но всички познати спяха.

— Таратар не е спал — уточни прецизният Електроник. — Няколко нощи прозорецът му свети.

— Мъчи се, клетият — въздъхна Сергей, — проверява нашите работи.

— Аз уважавам дълбоко учителя по математика — каза Електроник. — Той поправя своите грешки. Аз му изпратих списък на грешките му.

— Ти?

— Сто и двайсет страници изчисления — добави Електроник. — Или признава нашите изобретения, или — не.

Оказва се, че и бащата на Виктор Смирнов получил от Електроник дебел том с изчисления за изкуственото животно. По пощата. Може би и той ги изучава вечер?

— Защо правиш това? — учудено попита Сергей. — Нима ще накараш инженера да обикне кравата?

Електроник обясни, че проверява върху противниците полезността на опитите. Самият той ни най-малко не се съмнява, че оня, който отрича безспорните изобретения, прави грешка.

„Най-добрият в света колекционер на чужди грешки“ — помисли си Сергей.

— Ти и за мене ли можеш да кажеш нещо… особено? — реши да изпита той новия талант на приятеля си.

— Разбира се.

— Готов съм да изслушам истината.

Сироежкин се отпусна в саморъчно направения стол.

— Ти си сериозно болен — с хрипкавия си глас каза Електроник. — Още не зная каква ти е болестта. Току-що почнах да изучавам медицина. Но заболяването ти не е обикновено, като треската например.

Сергей снизходително се усмихна.

— Да предположим… В какво е моята болест?

— Когато някой говори за Мая, ти изведнъж се изчервяваш или побледняваш.

Сергей скочи, стисна юмруци:

— Веднага млъкни!

— Аз говоря истината — каза Електроник и отстъпи, — Ето и сега ти от едната страна си червен, а от другата бял. Внимателно!

Около минута те се гледаха мълчаливо в очи един друг. Сергей разтвори юмруците си.

— Извинявай — каза уморено той. — Това е такъв един яростен вирус. По-лош от грипа.

— Може би трябва да сторя нещо за тебе? — попита Електроник болния си другар. — Може ли да се посъветвам с Мая? Да й позвъня ли сега?

— Ти какво, да не си телефонна свръзка? Нямаш ли си по-важна работа от тая да плещиш с момичета?

Електроник поклати глава.

— Имам неразрешима задача. Ако не я реша, ще остарея.

Той не добави и това, че може да прегори от напрежение. Но и тъй беше ясно, че работата е много сериозна — толкова печален изглеждаше сега винаги спокойният Електроник.

Сироежкин се изплаши.

— Какво приказваш, Електроник — бодро каза той. — Какви проблеми могат да съществуват, когато ние побеждаваме във всичко!

— Не мога да реша главната задача — повтори Електроник. Ти си мой приятел и трябва да знаеш, че за мене съществува таван…

И Електроник много точно изложи в какво се заключава таванът за развитието на електронната система.

Оказва се, че има формула, според която един грам от която и да е материя — жива или изкуствена — не може да обработва повече от 10⁴⁷ бита информация в секунда. Електроник открил тази формула в старите трудове и сам я проверил. На пръв поглед цифрата на този таван изглежда грамадна: защото от момента на образуването на Земята са минали всичко 10²³ микросекунди, а броят на атомите в известната на нас Вселена е 10⁷³. Но Електроник не възнамеряваше да брои атомите и микросекундите, той искаше да решава нови задачи. А не можеше да се залови за много от тях поради изключителната им сложност.

Известно е например, че броят на вариантите в шахматната игра възлиза приблизително на 10¹²⁰. Ако Електроник играе честно, като прехвърля през ума си всички варианти, както е свикнал да прави това, то за една партия няма да му стигне не само един човешки живот, но и няколко хилядолетия. Дори и да се научи да смята милиони пъти по-бързо, пак няма да успее да изиграе нито една партия, защото броят на комбинациите ще си остане твърде голям — не 10¹²⁰ а 10¹¹⁴.

Електроник изгуби спокойствие. Бариерата на неговото смятане беше непреодолима за него.

Електроник преживяваше мъчително това, че не е човек!

Хората — Електроник виждаше това — постоянно правеха открития, без да прехвърлят през ума си целия поток от постъпващата информация; те се трудеха много, но не механично, а изкусно и изобретателно; резултатът идваше като че ли от само себе си, в минута на просветление. Иначе, както каза професор Громов, нямаше да има шампиони по шахмат, пълководци, учени. Електроник не можеше така.

Сироежкин гледаше смутено двойника си и се чувствуваше безсилен.

— В тази глава — Електроник потърка с длан челото си — са анализирани и събрани победите на Сократ, Архимед. Македонски, Колумб, Наполеон, Фермá, Айнщайн и много други. Милиони велики открития и… грешки.

От разказа на Електроник ставаше ясно, че той напразно беше извършил тази голяма работа. Беше установил точно, че през последните деветстотин години във всички енциклопедии в света са наречени гениални 29 771 човеци. Следователно средно за година се падат по 33,7 гения в една или друга област на дейността на обществото. Изучаването на многото хиляди животоописания на велики хора съвсем обърка Електроник. Между тях той не намери нито един точно формулиран начин на труд, който би могъл да му помогне да превъзмогне бариерата на механичното смятане. Нито едни математически знак, който да означава раждането на гениално творение.

— Формула за гениалност? — измърмори Сергей. — Велико нещо ще е, ако можеш да я откриеш!

Електроник поклати глава.

— С тази формула си служат само хората. Но такава няма… Навярно ще трябва да изучавам самия човек, за да разбера как мисли той.

Сироежкин искрено се зарадва на извода:

— Изучавай го, Електроша! Още сега, почни с мен. — Той зае важен вид. — Задавай всякакви въпроси! Не се стеснявай.

— А как да изучавам човека? С какви средства? — попита приятелят.

Сергей се замисли.

И наистина как да изучава него, Сироежкин, когато и самият той не знае с какво живее в момента и какво ще последва само след минута? Понякога си мислеше: кой е той — Сергей Сироежкин? И си представяше лицето си, сякаш гледаше в огледало. Ами ако надзърне по-надълбоко? Как например мисли? Ясно е, че през тези минути вътре в него работят някакви сложни механизми на паметта и той по навик ги управлява. Но как действуват те, как той, Сироежкин, управлява себе си и в какво се състои формулата на гениалността на човека, която търси да открие Електроник, не можеше да си представи.

— На много сериозни въпроси още няма отговор в книгите — каза Електроник. — Например за твоя яростен вирус.

— За какъв вирус?

— Когато ти пребледняваш или се изчервяваш.

— Всичко това — за вируса — е измислица — призна Сергей. — Просто се вълнувам, когато ми говорят за нея. Само на тебе го казвам.

Сергей взе от масата листа и прочете своите стихове.

— За нея ги съчиних, разбираш ли? Изучавай ме, изучавай!

Електроник преценяваше получената информация.

— Прочети ми още стихове — изведнъж помоли той.

Сергей се учуди, но започна да чете, като си припомняше онова, което беше учил. Отначало плахо, с половин глас, после по-уверено, дори изразително. Електроник застина неподвижно, той попиваше непознатите звуци и словосъчетания.

— Поетите сбито и точно са предавали важна информация — каза Електроник, когато Сергей млъкна. — Струва ми се, че поетите, художниците, музикантите знаят това, което търся аз.

Сироежкин се досещаше, че в схемите на Електроник се води сложна борба, че той взема важно решение.

— Спомних си думите на Нютон — каза Електроник. — Той се виждал като малко момченце, което играе на морския бряг сред камъните и раковините, тогава, когато пред него лежи великият непознат океан на истината… Океанът на истината — това е твърде много за един човек. А пък аз дори не съм човек.

— Аз съм човек! — каза уверено Сергей. — Не бой се. Заедно ще открием тази формула. Ти ме питай, питай ме!

— Добре. Отговори ми как разбираш прекрасното?

Сироежкин се замисли…