Евгений Велтистов
Реси — неуловимият приятел (12)

… — Нищо не разбирам от този сандък с опашка. Моделът вече не се подчинява. — Електроник разтвори ръце. — Няколко дни нашият Реси изучаваше и синтезираше миризмите за опасност, дразнение, примамка и забрави главния за един пътешественик знак — чувството за дома. Той дори не слуша моите заповеди. Едва сега Реси се връща.

— Победителя не го съдят! — каза авторитетно Сироежкин. — Например Колумб. Тръгна за Индия, а откри Америка. Никой дума не му каза. А нашият Реси откри Африка! Африка за свободните животни…

Както обикновено приятелите се срещнаха в кабинета по математика и обсъждаха приключенията на Реси. Електроник чертаеше точно формулите на дъската, избърсваше ги и пишеше нови.

— Разбира се, Реси е особена личност и, както е предвидено в основното правило, има свобода на действия — със скърцащ глас продължи Електроник. Но не мислех, че ще прояви такава самостоятелност… Вероятно постоянното усложняване на системата в резултат на натрупалия опит ражда нови свойства, които е невъзможно да бъдат предвидени…

Електроник си мърмореше монотонно и лицето му беше много скучно, почти натъжено. Макар в тези неинтересни научни думи и да се долавяше ново откритие на Реси, на Сироежкин му дожаля за приятеля. Неговият Електроник, математическото светило, не разбира нещо!… Това не може да бъде! Той просто се е изморил от напрежението. Трябва да го развесели.

— Ти искаш да кажеш, че Реси е по-умен от тебе? Глу-по-сти! — Сироежкин се разсмя. — Почакай, той ще се върне, ще го поставим на изпит и ще стане ясно кой е най-добрият в света фокусник и математик.

— Шегата ти не е на място — направи му бележка Електроник. — Когато системата не се подчинява и дава странни резултати, първото нещо е да се разберат тези резултати. Аз трябва да анализирам спокойно всичко.

Охо! „Системата не се подчинявала“! Поставя в безизходица самия Електроник… И той си признава това…

— Браво на Реси! — Не се стърпя Сергей. — Ех, да бях аз на негово място…

Да, Реси е гениална личност… Умее да чува шумоленето на земята, което не може да чуе дори малкото жабче, умее да разбира песента на авлигата, да подражава на рева на слона. Да лети в тъмното, да примамва животните, да вижда всички новости на пустинята…

И да пространствува! Да вижда, да чува, да бяга, да планира, да чувствува, да търси, да намира — всичко това изведнъж, едновременно — какво нещо е, а? Да пространствува в небето, в джунглите, в морето, а утре може би и на Луната, сред звездите!

Всеки човек, реши за себе си Сергей, би поискал да стане такова куче!

— Кой от нас не е прав? — размишляваше Електроник. — Аз съм стопанинът на Реси, следователно моите разпореждания са неоспорими, а той просто не ме слуша. (Не, не искаше разсъдителният Електроник да се превърне в гениално куче!) А Реси може би се мъчи да докаже, че изпълнява задачата на стопанина си, като изхожда от обстановката. Но стопанинът, за съжаление, не разбира това…

— Ще се побърка човек, като си помисли каква страшна неразбория е — махна ръце Сироежкин. — По-бързо решавай задачата си! Прави световно откритие!

— За щастие аз не се паникьосвам, като се сблъсквам с логически безизходици — продължи хрипкаво Електроник. — В такива случаи аз прилагам първата теорема на Гьодел: не всички истини могат да се докажат. И оставям бяло поле в паметта си.

— Ами ако Реси е прав? Ами ако е направил откритие?

— И тогава има изход. Трябва да попитаме професора. На учителя си аз напълно се доверявам.

— Мъдра теорема — съгласи се Сироежкин. — Как го каза — Гьодел ли?

— Велика теорема за непълнотата на формалните системи. Повтарям същината й: не всички истини могат да се докажат. Ако не я знаех и не я прилагах на практика, отдавна да съм прегорял в безсмислени разсъждения.

— Ами професорът?

— Професорът обикновено отговаря: „Благодаря ти, мой приятелю. Ти още веднъж ми напоили, че човек е изобретил машината, а не обратното. Ще трябва да помисля…“ А после изведнъж намира решението. И аз запълвам бялото си поле.

Голям ум! — възхитено рече Сироежкин. — Най-големият ум в света е професор Громов. И ти скоро ще станеш професор, Електроник. Нещастник си, ти, нещастник. Ден и нощ следиш действията на Реси, слушаш машината на фон Круг и смяташ, изчисляваш, изчисляваш… Зарежи всичко това, Електроша! Хайде да поритаме топка или да се разходим с велосипеди… Че то наистина ще прегориш преждевременно…

— Пак нищо не разбирам. — Електроник каза това така хрипкаво, че Сироежкин веднага разбра: нещо се е случило.

— Е? — Сергей отиде при приятеля си.

Електроник остана неподвижен. Няколко минути стоя тихо, заслушан в себе си и замислен. Мълчанието му смути Сергей: нима Електроник ще прегори пред очите му?

— Какво ти е?

Електроник мълчеше.

„Къде да изтичам? — трескаво мислеше побледнелият Сергей. — Май му стана лошо… В аптеката?… Какво приказвам аз, в каква аптека? Теореми в аптеките не продават… Какво да правя? Пък не зная Гьодел…“

— Не всички истини са правилни… — каза разгорещено Сергей. — Така ли е, Електроник? Отговаряй!

— Отговарям. Вече няколко часа Реси лети над стадо — прекъсна мълчанието Електроник. — Тичат хиляди антилопи. Ред след ред. Там има щрауси и дори един лъв. Лъвът не може да се измъкне от стадото. Реве, хапе, но е в плен… Те започнаха да се изкачват нагоре… Отпред е урва, пропаст!… Реси не може да направи нищо. Той ги плаши, крещи, тича отпреде им, мъчи се да ги увлече подире си. Стадото не се отби в страни… Реси не знае как да ги отклони от пътя. И аз нищо не мога да измисля. Не мога да му подскажа. Остават няколко минути…

— Да позвъним на Громов! — викна Сергей.

Те затичаха към празната учителска стая.

Громов ги разбра от първите думи.

— Колко има до пропастта? — попита той отсечено.

— Петстотин метра — отговори след няколко секунди Електроник.

— Късно е — чу се в слушалката. — Нека Реси слуша внимателно на разни вълни дали няма радиосигнали от антилопите.

— Има. Сигналите идват от животните, които бягат отпреде. Същите, каквито са от куршума, който заседна в Реси… Те вече скачат! — викна Електроник — Ред след ред, всички до една, от голяма височина — в пропастта. И стават на парчета! Реси кръжи отгоре… Аз не разбирам нищо, Гел Иванович.

— Предай на Реси: веднага да се връща!