Евгений Велтистов
Реси — неуловимият приятел (10)

— Нашата приятелка змията! — хрипкаво каза Електроник.

И Сергей попита смутено:

— Змия ли? Каква змия?

— Нашата приятелка змията помага на Реси да види шосето в тъмнината. Неговите антени, чувствителни като специалните точки по главата на змията, уловиха слабата топлинка…

На хиляди километри от африканската пустиня, в училището на младите кибернетици, в обикновения кабинет по математика Електроник чуваше отлично далечния Реси. За Сергей той повтаряше всичко на глас, а за себе си пишеше формули на дъската. Сироежкин постепенно разбираше как пространствува Реси над нощната пустиня. Най-после той започна да разбира какво значи тайнственото „И така нататък“ в името на техния рунтав приятел!

— Нашата приятелка котката — със скърцащ глас каза Електроник, като чукаше с тебешир по дъската, и обясни: — В тъмното Реси има стопроцентово зрение като котка. А по очите на котката може дори да се определи точно времето: посред нощ те са идеално кръгли и светят.

Очите на Реси, по-точно, неговото многоочие особено удивляваше Серьожка. Докато костенурката сякаш гледа през зелени очила; кучето, кравата, конят не различават никакви цветове; орелът, щраусът, октоподът виждат като човека; водното конче дели света на син горен край и пъстра долна част, а пчелата ясно различава невидимата част на слънчевата дъга, Реси гледаше разстлалия се пред него свят така, както му беше удобно. Той можеше да го превърне в черно-бял и в обикновено цветен, можеше да съчетае жълто-зелено-оранжевите цветове и да различава недостъпните за човека нюанси. Можеше, пожелае ли много, да види как света около него прелива в най-тънки отсенки, течащ бавно като цветна река, като безкрайна мелодия от цветове, толкова разноцветно-ярки, че на обикновения човек, ако е на негово място, би се замаяла главата. Реси можеше да види всички богатства на слънчевия свят тук, на Земята, а не на поразяващия въображението Юпитер.

Когато Реси летеше плавно над колоната и следеше с две очи всъдеходите, а с третото, невидимото „око на рак“ — въздушната машина на командира, Електроник притаи дъх, като решаваше заедно с далечния разузнавач сложна задача. Но ето, че Реси издаде пробудилия пленниците вик и Електроник подскочи на място, а после рече:

— Това е нещо ново, трябва да се запомни. На пръв поглед — вик за най-голяма опасност, съставен от сигналите на разни животни. Ще направя по-точен анализ после. — И той се усмихна.

— Не се усмихваш за добро! Какво стана там? — Сергей дърпаше нетърпеливо приятеля си за ръкава.

— Животните бягат към реката. Усмихвам се на необикновената информация.

— Бих искал и аз да видя това! А къде е Реси? Какво стана с него?

— Реси ги води след себе си.

— А какво става сега? А сънните стрелци? Хайде де, отговаряй, отговаряй, де!

— Когато веднъж попитали скрипя — спокойно отговори Електроник, — как успява да мести и четиридесетте си крака, той изведнъж отвикнал да ходи. Не ми пречи, моля ти се. Ще ти кажа всичко, което успея да науча. Връзката работи отлично. Спокойствие и анализ… И не отвличай, моля ти се, Реси с излишни думи. Защото той чува и тебе…