Метаданни
Данни
- Серия
- Чун Куо (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Broken Wheel, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Вълкова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Дейвид Уингроув. Счупеното колело
Редактор: Светлана Комогорова
Художник: Буян Филчев
Коректор: Валери Калонкин
Оформление: Силвия Янева
Печат ДФ „Балкан-прес“
ИК „Прозорец“
ISBN 954-8079-81-Х
История
- — Добавяне
Речник на термините на мандарин
Повечето от понятията на мандарин в текста са обяснени в контекста. Тъй като няколко са използвани по-често обаче, реших, че е най-добре да дам кратко обяснение.
Ай я! — често възклицание, изразяващо изненада или слисване.
Ама — домашна прислужница.
Кан — китайската камина, служеща и като фурна, и през студените зими за платформа за спане.
Кан пей! — „добро здраве“ или „наздраве“ — тост.
Кан хси — император от династията Чин (или Манчу), чието дълго царуване (1662–1722) се смята за златен век за изкуството на порцелана. Глазираната в лавандулово купа в „Звукът на нефрита“ обаче не е кан хси, а Чун чу от периода Сун (960–1127) и се смята за едно от най-красивите (и редки) произведения на китайския порцелан.
Као лян — силен китайски алкохол.
Ко мин — „революционен“. „Тиен Мин“ е Мандатът на небето, предаден, както се приема, от Шан Ти, върховния предтеча, на земния му съдружник, императора (Хуан Ти). Този Мандат може да продължава само толкова, докато императорът е достоен за него, и въстанието срещу тирана, който наруши Мандата с липсата си на справедливост, добронамереност и честност, се смята не за престъпен, а за оправдан израз на небесния гняв. В този смисъл ко мин означава прекъсване на Мандата.
Куан ин — богинята на милосърдието. Първоначално будистки бодхисатва, Авалокитешвара (преведено на хан като „Този, който слуша звуците на света“ или „Куан ин“), китайците объркват добре развитата гръд на светеца с женски гърди и от IX век обожават богинята Куан ин. Изображенията на Куан ин обикновено я представят като източна Мадона, държаща дете в ръцете си. Понякога в нея виждат и съпругата на Куан Кун, китайския бог на войната.
Куай — съкращение от куай тао, „остър нож“ или „бърз нож“. Може и да означава да си остър или бърз (като нож). Асоциативно значение е „буца пръст“. Тук се използва за означаване на класа бойци под Мрежата, чиито способности и самодисциплина ги отличават от обикновените наемници.
Куо-ю — мандарин, езикът, говорен в най-голямата част от континентален Китай. Известен още и като куан хуа и пай хуа.
Лао джен — „старец“ (също и вен); обикновено се използва като израз на уважение.
Ли — китайска „миля“, приблизително половин километър или една трета от милята. До 1949 г., когато в Китай са адаптирани мерките, ли може да варира на различните места.
Муй цай — сведено в Кантон до „моой-джай“. Може да означава или „малка сестра“, или „робиня“, но най-често, както е тук, последното. Други понятия на мандарин, използвани да назоват същия статус, са пей-ну и яту. Технически робството на момичето изисква законно подписан документ за предаване срещу парична сума.
Ну ши — неомъжена жена; понятието е адекватно на „госпожица“.
Пай пи — „стоте писалки“; понятие, използвано за експерименти с изкуствена реалност и преименувано Черупки от Бен Шепърд.
Пау — проста дълга дреха, носена от мъже.
Пин — изток.
Пин тяо — изравнявам; смъквам надолу или правя плосък.
Пи па — четириструнна лютня, използвана в традиционната китайска музика.
По — „животинската душа“, която след смъртта остава в гробницата с тялото и се храни от носеното на гроба. По се разлага с трупа, потъва надолу в подземния свят (под Жълтите извори), където продължава по някакъв начин съществуването си като сянка. Вярва се, че по започва да съществува от момента на раждането (вж. и хун).
Ту чи — Glicine max, или черни соеви зърна, използвани в китайското билколечение срещу безсъние.
Тян фан — буквално „заемам мястото на мъртвата съпруга“; използва се да означи издигането на наложница до по-уважаваната позиция на съпруга.
Уей чи — „обкръжаващата игра“, известна по-често на Запад с японското си име „Го“. Смята се, че тази игра е измислена от легендарния китайски император Яо през 2350 г. пр.н.е., за да тренира ума на сина си, Тан Чу, и да го научи да мисли като император.
Фу джен — „мадам“; тук е използвано като антоним на тай тай — „госпожа“.
Хей — буквално „черен“ — китайската пиктограма за това представлява мъж, покрит с цветовете на войната и с татуировки. Тук се отнася до генетично създадените („Джен Син“) получовеци, използвани като щурмоваци за потушаване на въстания по долните нива.
Хо йе — Nelumbo nucifera, или лотос, чиито семена се използват в китайското билколечение срещу безсъние.
Хсиао джен — „човечец/хорица“. В книга XIV на „Диалекти“ Конфуций пише: „Джентълменът преминава през онова, което е горе над него; човечецът — през онова, което е долу под него.“ Разликата между „джентълмен“ (чун цу) и „човечец“ (хсиао джен), погрешна още по времето на Конфуций, е не по-малко значима в социалната перспектива на Чун Куо.
Хсиао чие — „госпожица“ или „неомъжена жена“; алтернатива на ну ши.
Хсиен — исторически административен район с променливи размери. Тук понятието се използва за означаване на съвсем специфична административна единица, състояща се от десет пирамиди (всяка пирамида пък се състои от десет палуби). Палубата е шестограмна единица за живеене от десет нива в диаметър две ли, или приблизително един километър. Пирамидата може да се представи като вертикална пчелна клетка в огромния кошер на Града.
Хун — „по-високата душа“ или духовната душа, която, както вярват китайците, се възнася на небето след смъртта, присъединява се към Шан Ти, върховния предтеча, и живее в двора му завинаги. Вярва се, че хун влиза в съществото в момента на зачатието (вж. и по).
Хун мао — буквално „червени глави“, името, което китайците са дали на холандските (и по-късно на английските) моряци, които са се опитвали са търгуват с Китай през XVII век. Заради пиратската природа на действията им (често са били ограбвани китайски кораби и пристанища) името носи в себе си и значението „пират“.
Цу — север.
Ча — чай
Чи — китайският „фут“, приблизително равен на 14.4 инча, или 37 сантиметра.
Чие хсия — обръщение със значение „ваше величество“, произхождащо от израза „под стълбите“. Било е официален начин да се обърнеш към императора чрез неговите министри, които са стояли „под стълбите“.
Чи пао — роба от една част, обикновено без ръкави, носена от жените.
Чу — „държава“; тук име на игра на карти, основаваща се на държавната политика на Чун Куо.
Чу — запад.
Чун — порцеланова чаша за ча, обикновено с капаче.
Чун цу — древно китайско название от периода на Воюващите държави, описващо определена класа от благородници, подчинени на изискванията на благородството и морала, познати като ли, или обреди. Тук понятието се употребява свободно и понякога иронично; превежда се като „джентълмени“. Чун цу е много повече от образцово поведение — както е определено в „Аналекти“ от Конфуций; това е действителна класа в Чун Куо, смятана за необходима заради степента си на финансова независимост и високия си образователен стандарт.
Шан — юг.
Ши — „господар“. Тук се използва като уважително обръщение, еквивалентно донякъде на употребата на „господин“. Понятието първоначално е използвано за най-малките в йерархията цивилните служители, за да ги разграничи социално от обикновените „господа“ (хсиан шен) под тях и от джентълмените (чун цу) над тях.
Юан — основната валута на Чун Куо (и на съвременен Китай). Понякога (но не и тук) може да се нарича и куай — „парче“ или „бучка“. В един юан има сто фен (цента).
Юе лун — буквално „Лунният дракон“, колелото от седем дракона, което е символ на управляващите цялото Чун Куо Седмина: „В средата муцуните на царствените чудовища се срещаха и оформяха приличен на роза орнамент, а във всяко око ярко пламтеше по един огромен рубин. Стройните им, силни тела бяха извити навън като спиците на гигантско колело, а по ръба преплетените им опашки оформяха окръжността.“ (Из „Лунният дракон“, Глава четвърта от „СРЕДНОТО ЦАРСТВО“.)
Ян — „мъжкият принцип“ на китайската космология, който заедно със своята допълваща го противоположност, женския ин, образува тай чи, произлизащ от самата Първичност.