Христо Пощаков
Търговска одисея (6)

6.

Подбраната от Олк планета бе наименована с претенциозното име Просперитет 2 и от обработените данни излизаше, че името й не напълно отговаря на икономическата й ситуация, в която тя се намираше. Планетата притежаваше доста топъл климат, но в случая, по-важното беше, че средностатистическата консумация на алкохол на глава от населението й бе една от най-високата в рамките на галактиката и се предполагаше, че той се предлага преимуществено в охладено състояние, същото важеше и за всяка безалкохолна напитка. На нея Олк спокойно можеше да угаси остатъците от мъката си, свързана с безнадеждното му влюбване в Соня, без това да попречи на успеха на бъдещата търговска операция.

Митничарят, които ги посрещна на космодрума на Просперитет 2, погледна декларацията им и каза небрежно:

— Десет хиляди галакси.

Естествено, той ги прибра в джоба си, без да им издаде някакъв документ, но те бяха свикнали с подобен тип държание и го преглътнаха, както го бяха правили много пъти досега.

— Тържището се намира между единствения град Успех и космодрума. Превоза на стоката ви дотам ще струва още пет хиляди галакси, може да ползвате услугата на моята транспортна фирма — добави униформеният служител.

Бени и Олк не желаеха по-нататъшни усложнения и бързо се съгласиха с предложението.

Митничарят показа известни признаци на задоволство и им отправи последен съвет:

— Ще бъде по-добре да се настаните в хотел „Метропол“, държат го мои роднини, които ще ви гарантират собствената неприкосновеност, защото тукашните нрави не са от най-добрите. Хотелът е сравнително евтин и предлага необходимите минимални удобства.

Двамата вехтошари кимнаха, с което окончателно спечелиха благоразположението на местния служител на властта. Пребиваването им на тази планета, макар и с известни първоначални загуби, изглеждаше напълно гарантирано. Те вече се намираха под егидата на местната мафия, а това несъмнено беше добър признак.

Хотел „Метропол“ се оказа не съвсем приветливо място. Боята по стените тук-таме бе олющена, вътрешното му обзавеждане беше доста износено. По матраците в стаята им имаше останали вдлъбнатини, като носталгичен спомен от много други тела, които ги бяха притискали преди тях и душовете в банята капеха, но това не ги притесни особено. Чаршафите, които намериха сгънати върху малките нощни шкафчета имаха жълтеникав оттенък и тънките завивки определено издаваха мирис на мръсно, но в сравнение с предишните им премеждия, този малък проблем им се стори нищожен.

Бени и Олк се наспаха добре, независимо от гърмежите, които ги разбудиха посред нощ, но те скоро престанаха. Вероятно беше някаква местна престрелка с по-примитивни оръжия, която се бе разрешила бързо. На сутринта се събудиха изпотени, понеже климатичната инсталация не работеше, ала след като се изкъпаха, околната топлина им се стори дори приятна. Съдружниците облякоха възможно най-леките леки дрехи, които носеха и слязоха в ресторанта на хотела, за да закусят. Безвкусните сандвичи, които им сервираха, все пак утолиха глада им.

Първият ден на продажбата премина с известен успех. До обед успяха да се отърват от десетина охладители на напитки, които поне щяха да покрият разноските по престоя им на Просперитет 2, включително и настаняването им в хотела. Те се нахраниха на крак с храна, взета от техния кораб и до вечерта успяха да продадат един домакински робот, макар и на не особено изгодна цена. Докато стояха на тържището, Олк прибяга до близкия магазин, за да си купи няколко бутилки много евтина водка и незабавно, въпреки критичния поглед на Бени, пристъпи към нейната консумация. Душевният му пожар все още тлееше и той обезателно трябваше да го угаси. В интерес на истината, с намаляването на алкохола в бутилката, който блажено се настаняваше в кръвта му, опита в тази насока вървеше съвсем успешно. Малко преди да се стъмни, Олк дори се опита да разкаже няколко вица. По някое време, Бени се възползва от момента, и докато русият му съдружник се бореше с гравитацията, устремен към тоалетната, успя да скрие останалите му пълни бутилки. Просто реши, че душата му вече е достатъчно излекувана. Естествено, че след като се върна, Олк осъзна загубата и се опита да протестира, но Бени показа желязна непоколебимост.

— Стига ти толкова — изрече той твърдо. — Трябва да се връщаме в хотела и да вечеряме, после ще видим какво ще правим.

Безвкусната вечеря премина в относително тиха обстановка, след това келнерът ги посъветва да посетят бара в съседство на ресторанта, където биха могли да прекарат приятно остатъкът от вечерта. Олк вече имаше допустимо поносим вид и Бени реши да послуша съвета на келнера. Освен това в бара съществуваше вероятността да се срещне и с други търговци, които да му помогнат за продажбата на остатъка от стоката.

Нощното заведение ги посрещна със задимена от опиати и осветена от червена светлина атмосфера. Климатичната инсталация функционираше, но трудно се справяше с облаците от дим, които излизаха от многобройните сепарета. Слабият наркотик, станал моден в тази част на галактиката, беше официално позволен за пушене и се продаваше почти навсякъде, дори и в магазините за хранителни стоки. Върху естрадата, разположена в центъра на голямото помещение, уморено показваха прелестите си две полуголи танцьорки. Бени и Олк намериха свободно сепаре и се разположиха на диванчетата около малката масичка. Скоро пред тях се появи келнер, беше висок и мършав тип с бледно лице.

— Какво ще поръчате? — попита той.

— Водка с тонизираща напитка — каза Олк. — И ако може с повече бучки лед.

— Нямаме лед. Фризерът ни от една седмица е повреден и едва ли скоро ще бъде поправен. Шефът ми каза, че поръчката на резервни части за ремонта му ще струва почти колкото цената на нов фризер. Това е положението.

— Ха! — възкликна Бени. — Ние имаме два фризера за продажба, няма да ви струва много скъпо, ако ги купите.

— Откъде ги имате? — като че ли се учуди келнерът.

— Какво те интересува откъде ги имаме, нали ги продаваме? — реагира остро Олк. — И то на изгодна цена.

— Сега ще съобщя новината на шефа — каза келнерът и се отдалечи.

Собственикът на заведението скоро се появи лично. Сигурно беше някой от роднините на митничаря, който на външен вид изглеждаше здрав и набит субект със свински очички и дебела шия.

— Маноло — представи се той и се здрависа с двамата. — Разбрах, че продавате два фризера. Колко искате за тях?

— Трийсет хиляди — рече Бени. — Продаваме ги горе-долу на половин цена.

— Употребявани ли са? — почеса се шефът по тила.

— Много малко — отвърна Олк максимално убедително и хлъцна — Да си призная, почти никак.

— Значи са втора ръка — констатира Маноло. — Давам ви петнадесет хиляди.

— Двадесет и пет — каза Бени. — И нито кредит по-малко. Мъкнем ги от другия край на галактиката, а това са разходи.

— Добре, но пет хиляди от тази сума ще отидат за почерпка на околните маси. При нас има установена традиция, всеки новопристигнал е длъжен да го направи, това повдига и тонуса на заведението. А ако се споразумеем, ще гледам да ви създам известни допълнителни удоволствия.

— Изнудваш ни, но хайде от нас да мине — съгласи се с неудоволствие Бени. — Кога ще оформим сделката?

— Веднага, след като донесеш фризерите.

— Добре, но превозът им остава за твоя сметка. Иначе трябва да си ги вземеш от тържището. Мисля, че така е редно.

— Вие търговците сте опасна работа — каза човекът с дебелия врат, но личеше, че бе останал доволен. — Сега нека първо да преминем към почерпката.

Келнерът им донесе питиета, после музиката се усили и скоро хората от съседните маси започнаха да обръщат доброжелателно към тях и с усмихнати физиономии да повдигат чаши в тяхна чест. Поради околния шум, наздравиците не се чуваха, но смисълът им беше достатъчно ясен. Бени и Олк си помислиха, че да се намираш всред представители на собствената си раса, не е чак толкова лошо. Някъде към полунощ, те осъзнаха, че са прегърнали две доста грозни дами, които им отправяха непрекъснати усмивки, изпълнени с развалени зъби. Прекарването на остатъка от нощта с тях им отне донякъде символична сума, вероятно заслугата беше на шефът на бара, който явно беше останал доволен от направената покупка.

На следващия ден, Бени изпълни поетия ангажимент и докато откарваше фризерите до хотела, Олк успя да продаде повредения домакински робот, който все пак можеше да бъде оправен с дребен ремонт. Бутилката с водка, която Бени благоволи да му остави, поддържаше тона на вече подобреното му настроение.

Те прекараха вечерта отново в бара, но този път определено се чувстваха съвсем всред свои, а дамите с развалените зъби изявиха желанието да ги придружават навсякъде и завинаги. Все пак на Бени му беше останал достатъчно здрав разум, за да им заяви, че предложението е твърде сериозно и ще трябва да го обмислят.

— Слушай, Олк — разтърси той съдружника си на следващата сутрин и след третото разтърсване успя да го събуди. Гримасата, която направи издаваше силно главоболие, още една причина Бени гневно да го запита: — Даваш ли си сметка накъде отиваме?

— Какво толкова правим? — попита сънено Олк и веднага се намръщи. — Защо не ме оставиш да поспя още малко, може би ще ми мине. — Впрочем въпреки ударите на чукове в главата ми, отдавна не съм си прекарвал времето толкова добре.

— Продадохме вещи за около петдесет хиляди галакси, а вече сме изхарчили двайсет хиляди от тях. — Ако стоим още два дена тук и продължаваме по този начин, ще стигнем до нулева печалба. — Предлагам ти да се запасим с провизии и да се махаме възможно най-бързо от това място, иначе скоро ще се превърнем в безпризорни. Забранявам ти повече да се докосваш до алкохол! Снощи и аз се подлъгах покрай тебе, за което сега съжалявам. Хайде, надигай се, работа ни чака!

Олк се надигна от леглото с вид на смачкан чаршаф, взе от малкото шкафче до леглото си тубичката с разтворими таблетки против махмурлук, която беше успял да набави предишния ден и изчезна в тоалетната.

Те заплатиха за престоя си в хотела, след това направиха необходимите покупки, закараха ги на кораба и се върнаха на тържището. До вечерта успяха да продадат с голяма отстъпка дузината останали охладители и после извършиха обичайните товаро-разтоварни операции, които им отнеха минимално време, понеже стоката им беше почти на привършване. Нощта ги завари на собствен терен.

— Не прекарахме толкова лошо — установи Олк и отпи глътка от успешно скритата в кораба бутилка водка. — Не ме гледай така, последната е — озъби се той на Бени. — И аз съм човек, който си има своите нужди.

— Докато отново се наливаш, помисли накъде ще се запътим — рече съдружникът му. — Омръзна ми само аз да се грижа за всичко.

— Извинявай, но тази планета аз я избрах, а престоят ни на нея излезе достатъчно удачен.

— Добре, че навреме те измъкнах да си ходим — отвърна Бени. — Ако бяхме останали тук още няколко дни, с нас щеше да бъде свършено. Да ти призная, в момента нищо не ми идва наум. Като че ли засега най-добре е да легнем да спим, а на сутринта да му мислим.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се Олк и отпи дълбокомислено поредната глътка.