Христо Пощаков
Търговска одисея (5)

5.

Светът, на който се озоваха, се наричаше Ригон Втори и бе населен с миролюбиви и честни членестоноги, които също бяха преселници. Този път Бени си бе направил труда да проучи обичаите и историята им и бе установил, че ригонците напуснали родната си планета принудително, поради драстична промяна на климата й. Само доброто стечение на съдбата им бе помогнало да намерят друга, с почти идентична атмосфера и сходни температурни условия. Служителите от местната митница не бяха много учтиви, но не можеше да се каже, че държанието им е враждебно. По-скоро то беше съвсем хладно и сигурно се дължеше на естествената природа на повечето от членестоногите. По-важното бе, че не срещнаха някакви спънки. След като напуснаха сградата на космодрума, те се огледаха и забелязаха, че навсякъде наоколо кипи оживено строителство. На съседния нулев терминал непрекъснато пристигаха контейнери със строителни панели, санитарен фаянс, кабели и тръби. Заселниците бяха прекалено заети с подобряване на собствените си жилищни условия, за да им обърнат нужното внимание. Впрочем по хитиновите им физиономии и изпъкналите им фацетни очи, едва ли можеше да се забележи проява на някакво чувство. Иначе автоматичният им преводач лесно се справяше със сериите от тракания, които те произвеждаха при удари на втория си чифт крачета по изпъкналите им гръдни корпуси. Ригонците не бяха забравили да изградят обичайното до всеки космодрум тържище (горилообразните от Кастилия го бяха пренесли в Омалина със съвсем определена грабителска цел) и търговията на него изглеждаше доста оживена. След двудневен престой и спане на кораба, Бени и Олк успяха да продадат всичките си налични холовизори на сравнително добра цена. Но стоковите им запаси катастрофално намаляваха и ако продължаваше така, скоро щяха да се стопят. Поради естеството на ситуацията, на Ригон Втори нито можеше да се закупи нещо на старо, нито да се придобие нещо изхвърлено от употреба. Сумата в тяхната сметка вече надминаваше цифрата триста и петдесет хиляди и този факт беше донякъде утешителен, независимо че представляваше размера на една средна месечна заплата, получавана на Синдия. По някое време Олк отново се сети за Соня и му се прииска да завие като диво животно, после се сети за напитката, която замъгляваше чувствата му, но на Ригон Втори не продаваха водка, понеже етиловият алкохол изобщо не действаше на нервната система на преселниците. Тази полезна алкохолна напитка липсваше дори и в магазина до нулевия терминал. По всичко личеше, че той трябваше да свиква със загубата на любовта на живота си по друг, по-традиционен и здравословен начин.

Бени забеляза лошото му душевното му състояние и веднага му намери работа. Каза му да помага на робота при товаренето на транспортната платформа, защото беше ясно, че тук нищо повече няма да продадат. Товаро-разтоварните процеси поразсеяха Олк, но не съвсем. Соня и водката продължаваше да му липсват.

След като привършиха с натоварването, Бени състави списък на съдържанието на товарния отсек и след като се измъкна от трюма, свика кратко съвещание.

— Направих инвентаризация — започна той. — Знаеш ли каква стока ни е останала?

Олк изобщо не се интересуваше от боклуците на склад, но кимна с глава от учтивост.

— Три домакински робота, от тях единият не е в много добро състояние — продължи Бени. — Двадесет и два охладители за напитки, от които досега нямаме нито един продаден, два кухненски шкафа, една машина за сухо пране, три хладилника, два фризера за дълбоко замразяване, една прахосмукачка и три автоматични масажьора, с програми за масаж на различни същества от антропоиден тип. Не си струва да добавя четиридесет и девет автоматични отварачки за консерви, шестдесет сгъваеми ножчета от различен тип и една автоматична шевна машина. Това е всичко. Какво ще кажеш?

— Какво трябва да кажа? — изгледа го тъпо Олк. — Изобщо трябва ли да кажа нещо?

— Не мога да разбера дали се правиш на слабоумен или наистина си такъв? — ядоса се Бени. — Не знаеш ли какво трябва да притежава един търговец?

— Умение и нюх — изтърси Олк.

— Не, моето момче. Стока. Независимо, че търгуваме със стари вещи, стоката си е стока. И ако я нямаме, няма да има с какво да търгуваме. Нужна ни е добра и качествена, малко употребявана стока, произведена на технологично напреднали планети. Такава, каквато може да се продава на по-западналите. Това е единствената цел на нашите занимания.

— Какво предлагаш, тогава?

— Да си размърдаш задника и да помислиш по въпроса, а не из главата ти да бръмчат глупави мухи. Ако знаеш колко милиони Сончета те чакат в тази галактика, свят ще ти се завие. Само че всички те ще искат да притежаваш известна икономическа основа за създаване на семейство, тоест да имаш по сметка някаква поне приемлива, да не кажа солидна сума. Но за да я придобиеш, трябва да се напънеш да мислиш как да стане. А ти никога не го правиш.

— Слушай, Бени. Вече десетина години се мотаем с теб из космоса и какво толкова спечелихме? Оставих те да мислиш вместо мен и ето какъв е резултатът — озъби се внезапно Олк. — Само от време на време слушам бълнуванията ти за „големия удар“, но досега не съм го видял наяве. Понякога припечелваме нещо, понякога го губим, но ако трябва да бъдем искрени, в крайна сметка си оставаме на такова ниво, на което се намирахме и преди десетина години. Ако не беше продал имота на баща си, за да купиш този кораб, може би по-добре щеше да си живееш. Можеше и да купиш кораб от още по-малък клас, този има три каюти в повече, които изобщо не се използват. Така щеше да заделиш и по-висок основен капитал, който щеше да допринесе за по-голям тласък в началото на търговските операции, а засега превъртаме сравнително малка сума, която кой знае защо, почти винаги си стои в същия размер. Засега единственото, с което можем да се похвалим е, че видяхме доста свят. Нагледахме се на всякакви същества — с щипки, с пипала, с мехури, с перки, с израстъци и с какво ли не още. Сега ми идва наум поговорката, която ми каза Соня: „Когато фактите говорят, боговете мълчат“. Какво толкова си се заял с мен? Не разбираш ли? Толкова мога и затова съм тръгнал след теб, а ти ме влачиш след себе си поради липса на друг глупак, който винаги да се съгласява с твоите приумици.

Този път замълчаха не боговете, а Бени. Лицето му потъмня и той се замисли здравата.

— Извинявай, Олк — изрече съдружникът му след известно време. — Аз съм виновен за всичко, не винаги обмислям добре нашите действия. Но може би и аз толкова мога. Сега и на мен ми се иска на кораба да имаше поне няколко бутилки с алкохол, но и за това не съм помислил както трябва. Но даваш ли си сметка като какви можем да работим без нужната квалификация? Не ставаме дори и за общи работници. Нито знаем да боравим с различни товаро-разтоварни устройство, нито с по-нови модели роботи. Не ни бива и за санитари в някоя болница, дотам сме я докарали. Остава ни само да си намерим някоя собствена планета, но и за това не сме годни. Нали трябва да изберем подходящите координати, за да знаем къде да я търсим? Иначе ако я намерим, можем да си построим къща и да засадим около нея подходящи плодни дървета, после да научим робота да сее и прибира зърнени култури, за да не умрем от глад, когато дърветата не раждат плодове. След като се запасим с достатъчно зърнени храни, можем да започнем да отглеждаме и домашни животни, накрая да си потърсим жени, подобни на нас самите и лека-полека да си създадем собствена цивилизация, в която никой няма да ни се меси.

— Да, но това са само мечти, Бени — въздъхна Олк. — Макар че звучат красиво, нямат особена практическа стойност. Предлагам да продължим да я караме така, както сме свикнали. Нека да се оставим да плуваме по течението, което сами сме създали и да видим докъде ще ни довлече накрая. Може би съдбата все някога ще се смили над нас и ще заживеем по-свястно Но ти си прав, че не ти помагам. Прочети ми отново списъка от инвентаризацията, може би бедната ми глава ще роди нещо.

Съдружникът му отново изреди остатъците от стоката им.

— Хайде да помислим заедно — предложи Олк. — Трите робота спадат към по-скъпите артикули, но като че ли основните ни запаси принадлежат към хладилната техника. Трябва да потърсим планета на която е топло и където имат навика да охлаждат напитките си. Като си помисля, сигурно пак трябва да бъде населена с наши събратя и макар че няма да предполага условия за „голям удар“, по-добре отново да изберем нещо сигурно и сравнително безопасно, което макар и с малко, ще увеличи оборотния ни капитал. Съгласен ли си с разсъжденията ми?

— Добре, нека да бъде така — съгласи се с неудоволствие Бени. — Понеже даде предложението, ти трябва да се поровиш в информационните масиви. Но нали не искаше да се срещаш със себеподобни?

Олк се намръщи и влезе в каютата за управление.