Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sweeney Among the Nightingales, 1920 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Левчев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Томас Стърнс Елиът. Избрани стихове
Послеслов: Владимир Левчев
Съставител на бележките: Владимир Левчев
Рецензент: Александър Шурбанов
Водещ редактор: Федя Филкова
Английска. Първо и второ издание
Редактор: Владимир Трендафилов
Редактор на издателството: София Бранц
Художник: Стефан Груев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Людмила Стефанова
Формат: 70×90/32. Тираж: 2,000. Печатни коли: 7,50
ЕООД „Народна култура“ — София
ДФ „Полиграфически комбинат“ — София
Народна култура, София, 1993
ISBN–954–04–0075–9
Книгата е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.
T. S. Eliot. The Complete Poems and Plays, Faber and Faber, London, 1969
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)
ωμοι πεπληγμαι χαιριαν πληγην εσω.[1]
Изхилва се с ръце маймунски
Свиней, разтворил колене.
В петна жирафски се издува
зеброобразното чене.
Луната с бурни ореоли
на запад бяга — към Ла Плата.
Гарван и Смърт кръжат, и пази
Свиней врата — от рог вратата.
Помръкват Куче, Орион.
Повяхва стихнало морето.
Гледа Свиней — с испански плащ
една му сяда в коленете,
но пада и покривка дръпва:
с кафена чаша пода цапа;
на пода вече настанена,
с прозявка вдига си чорапа.
Зяпнал, облегнат на перваза,
мълчи облечен в мока мъж.
Донася келнер портокали,
банан, смокиня изведнъж.
Без звук кафявото гръбначно
прихваща, после изоставя.
Рахил, родена Рабинович,
със лапа гроздето разравя.
Тя и онази дама с плащ
в комплот, в съюз са подозрени.
Затуй човекът с поглед чер
гамбит отказва уморено.
Напуска стаята, отвън е
и през прозореца наднича:
където клони на глицинии
златно ухилване обкичват.
Хазайката встрани, до входа,
говори с някакво лице.
И славеите пеят близо
до манастир „Свето сърце“.
В гората кървава те пяха[2],
когато викна Агамемнон:
цедиха капки по савана —
опозорен е той, втвърден е.