Сандра Браун
Добре пазени тайни (22)

Глава. XXII

Нора Гейл седна и пооправи ефирната нощница, с която беше облечена.

— Благодаря — каза й Рийд.

Тя го погледна укорително през рамото си, бяло като мляко.

— Колко романтично! — пъхна ръцете си в надиплените ръкави на халата, стана от леглото и тръгна към вратата. — Ще трябва да направя проверка как вървят нещата, но ще се върна скоро и ще можем да поговорим — каза тя и потупа с ръка прическата си във форма на кошер. След това излезе от стаята.

През това време Рийд я наблюдаваше. Тялото й все още беше стегнато, но след няколко години щеше да се превърне в лой. Големите гърди ще увиснат. Зърната им, които бяха доста големи, биха изглеждали грозни без нещо, което да ги поддържа. Гладкият, леко издут корем ще стане порест, а бедрата и задникът й ще се отпуснат.

Независимо от това, че бяха приятели, в момента той я мразеше. Но повече мразеше себе си. Мразеше физиологичната нужда, която го принуждаваше да води интимен живот.

Разгонваха се много по-глупаво и безумно от животните. Облекчаването би трябвало да бъде пречистващо. Би трябвало да се чувства великолепно, но не беше така. Рядко изпитваше удоволствие, особено през последните месеци.

— По дяволите — промърмори той.

Вероятно щеше да продължи да спи с нея, докато остареят. Така му беше удобно и нямаше никакви усложнения. Всеки знаеше какво може да му даде другият и не искаше нищо повече. Що се отнасяше до Рийд, страстта му беше основана на необходимост, а не на желание, и още по-малко на любов.

Нора Гейл често му казваше, че той е един от малкото мъже, които могат да я задоволял. Това не го ласкаеше, защото вероятно беше лъжа.

Отвратен, преметна крак отстрани на леглото. Пепелникът върху масичката беше препълнен с фасове. Запали цигара — нещо, което рядко правеше — и вдъхна дима дълбоко. Избягваше цигарите, особено след сношение, защото тютюнът наказваше и замърсяваше тялото, което непрекъснато го предаваше по време на сексуалния акт.

Наля си уиски от бутилката, която стоеше на малката масичка до леглото — и без това щеше да бъде включено в сметката, — и го изпи на екс. Стомахът му се разбунтува. Очите му се насълзиха. Уискито предизвика топла вълна, която се разля по цялото му тяло и той се почувства по-добре.

Легна по гръб и се загледа в тавана. Приспа му се, но само остана неподвижен и се замисли.

Затвори очи. Изведнъж пред него изплува изображението на лице, окъпано в слънчева светлина и обвито с тъмно кестенява коса. Пенисът му, който би трябвало да бъде мек от изтощение, се възбуди и се изправи с по-голямо удоволствие, отколкото малко по-рано тази вечер.

Рийд не пропъди образа, както правеше обикновено. Този път му позволи да остане и да пофантазира. Наблюдаваше как сините й очи примигват от учудване от нейната възбуда и как езикът й нервно докосва долната й устна.

Усети я върху себе си, сърцето й туптеше в такт с неговото, косата й се беше сплела в пръстите му.

Докосна устните й отново и усети допира на езика й върху своя.

Не осъзна кога ръката му се плъзна напред. Скоро тялото му се разтърси в леки спазми. Усети как се изпразни. Обхваналото го силно желание го задуши.

— Рийд!

Вратата на стаята се отвори рязко и Нора Гейл се втурна вътре.

— Рийд! — повтори тя, останала почти без дъх.

— Какво има, но дяволите?

Скочи бързо на крака. Не се притесняваше от това, че ще забележи възбудата му. Беше се случило нещо лошо.

Откакто я познаваше, никога не я беше виждал толкова уплашена. Очите й бяха широко отворени. Беше обул слипа си, преди тя да е казала и дума.

— Току-що се обадиха.

— Кой?

— От офиса. Има спешен случай.

— Къде? — попита той, обул вече дънките си и незакопчаната риза. Започна да обува ботушите си.

— Във фермата.

Замръзна на мястото си и обърна глава към нея.

— На Минтън ли? — тя кимна. — Какво се е случило?

— Помощникът ти не каза нищо. Кълна ти се, не каза нищо повече! — добави тя бързо, когато видя, че Рийд се готви да изкрещи.

— Престъпление или злополука?

— Не знам, Рийд. Каза само, че трябва да се явиш там незабавно. Мога ли да ти помогна с нещо?

— Обади им се и им кажи, че съм тръгнал — той сграбчи палтото и шапката си, избута я настрани и тръгна към коридора. — Благодаря.

— Обади се, за да ми кажеш какво се е случило! — извика тя след него. Облегна се на парапета и го наблюдаваше как слиза забързано по стъпалата.

— Когато мога — затръшна вратата след себе си и побягна по улицата.

* * *

Алекс беше заспала дълбоко, затова не можа веднага да чуе почукването на вратата. Помисли, че сънува нещо. Накрая се събуди от нечий силен глас:

— Събудете се и отворете вратата!

Олюлявайки се, тя седна в леглото и се опита да стигне ключа на нощната лампа, който постоянно й се изплъзваше. Когато светна, примигна от внезапната светлина.

— Алекс, за Бога! Ставайте!

Вратата се тресеше под ударите на юмруците му.

— Рийд? — попита тя със сънен глас.

— Ако не станете и не отворите вратата до десет секунди…

Тя погледна към часовника на нощната масичка. Беше почти два часа. Шерифът или беше пиян, или полудял. И в двата случая нямаше намерение да му отваря, имайки предвид състоянието, в което се намира.

— Какво искате?

Вратата започна да се пука около бравата, разхвърчаха се трески. С последен мощен ритник Рийд я изкърти.

— По дяволите, какво мислите, че правите? — изкрещя младата жена и дръпна завивката от леглото върху себе си.

— Дойдох да ви взема.

Той я сграбчи, измъкна я от леглото и я изправи на крака. Издърпа завивките от ръцете й. Тя стоеше и трепереше пред него, облечена само в блузка с къс ръкав и бикини, както обикновено спеше. Трудно можеше да се прецени кой от двамата е по-ядосан.

Алекс проговори първа.

— Надявам се, че имате основателна причина, за да разбивате вратата ми, шерифе.

— Имам — той прекоси стаята, приближи се до гардероба, изтегли едно чекмедже и започна да рови из дрехите й.

— Бих искала да я чуя.

— Ще я чуете — още едно чекмедже стана жертва на неговото търсене.

Тя застана зад него и затвори чекмеджето с бедро, като за малко не прищипа пръстите му.

— Какво търсите?

— Дрехи. Освен ако не желаете да тръгнете в този вид.

Той хвърли поглед към бикините й, които бяха доста изрязани. Вниманието му беше привлечено от мястото, където се съединяваше дантелата между бедрата й. След това отмести поглед и посочи стенния гардероб, в който висяха закачени дрехите й.

— Къде са дънките ви? — попита с надебелял глас.

— Никъде няма да ходя. Знаете ли колко е часът?

Рийд дръпна рязко дънките от закачалката, която падна на земята.

— Да — каза той неучтиво и й ги хвърли.

— Обуйте ги. Това също — той й хвърли и ботушите, след това я погледна от упор в очите. — Или искате да го направя вместо вас?

Не можеше да проумее с какво го е предизвикала. Явно беше обаче, че е побеснял. Щом като иска да играе тази игра, добре. Ще направи, каквото желае.

Тя се обърна с гръб към него и обу дънките си. Взе чифт чорапи от едно от отворените чекмеджета и ги обу. След това дойде ред на ботушите. Накрая се обърна отново към него и го погледна:

— И така, готова съм. Сега ще ми кажете ли за какво е всичко това, по дяволите?

— Ще ви кажа по пътя.

Той издърпа един пуловер от закачалката и се доближи до нея. Мушна го през главата й, напъха ръцете й в ръкавите и опъна подгъва към бедрата. Тясното деколте захвана косата й и той я извади отвън.

Вместо да отстрани ръцете си, хвана главата й здраво и я повдигна нагоре. Целият трепереше.

— Трябва да ви извия врата.

Но не го направи. Вместо това я целуна.

Устните му смачкаха нейните, зъбите му ги нараниха. Той грубо пъхна езика в устата й. Беше целувка на ядосан мъж, изгарящ от плътска страст.

Тя завърши рязко. Палтото й лежеше на един стол и той й го подхвърли.

— Оттук.

Алекс беше твърде потресена, за да спори с него. Облече палтото и Рийд я преведе през прага.

— Какво ще стане с вратата? — попита тя глупаво.

— Ще изпратя някой да я поправи.

— По това време?

— Забравете за тази проклета врата! — изрева той.

Избутвайки я, се качи в блейзъра, който беше оставил с работещ двигател. Лампата върху колата проблясваше, което означаваше, че има произшествие.

— Колко време трябва да мине, за да ми обясните? — попита тя, когато излязоха на магистралата. Коланът не можа да я задържи на седалката и тя политна към Рийд. Трябваше да се хване за крака му, за да не падне. — За Бога, Рийд, кажете ми какво се е случило!

— Подпалили са фермата на Минтън.