Сандра Браун
Добре пазени тайни (2)

Глава II

Алекс съблече сакото на костюма и го захвърли на леглото в стаята си в мотела. Цялата беше потънала в пот и коленете й трепереха. Повдигаше й се. Сцената в офиса на областния прокурор я беше развълнувала повече, отколкото бе допускала.

Беше напуснала кабинета с високо вдигната глава. Каза довиждане на Имоджийн с усмивка на лицето, понеже разбра, че тя явно е подслушвала на вратата, защото я гледаше втренчено и със зяпнала уста, когато мина покрай нея на излизане.

Беше репетирала хиляди пъти последните думи и успя съвършено да ги изпълни. Срещата бе преминала точно така, както я беше планирала, и сега изпитваше голямо облекчение, че всичко свърши.

Започна да съблича дрехите си една по една. Харесваше й да мисли, че най-лошото е зад гърба й, но се страхуваше от това, което я очакваше. Тримата мъже, с които се беше срещнала през деня, нямаше да останат безучастни. Щеше да й се наложи отново да се изправи срещу тях и тогава може би те нямаше да се радват, че я виждат.

Енгъс изглеждаше доста благоразположен на пръв поглед, но Алекс знаеше, че никой в неговото положение не би могъл да бъде толкова безобиден, както той се опитваше да се преструва. Все пак беше най-богатият, най-силният човек в областта. Човек не можеше да постигне всичко това, ако притежава само качества на добър бизнесмен. Трябваше да води жестока битка, за да запази постигнатото.

Джуниър беше очарователен мъж и знаеше как да се държи с жените. Годините явно са били благосклонни към него. Не се беше променил много от снимките му като юноша, които беше виждала. Знаеше също, че той използва добрия си външен вид като свое предимство. Не би било много трудно да го хареса, както не би било трудно и да го заподозре в убийство.

Най-трудно й беше да разбере що за човек е Рийд Ламбърт, защото впечатленията й от него бяха съвсем оскъдни. За разлика от останалите мъже в стаята, него не беше в състояние да го гледа в очите. Мъжът Рийд изглеждаше много по-упорит и силен от момчето Рийд на снимките в албума, който баба й пазеше от ученическите години на майка й. Първото й впечатление беше, че той е навъсен, недружелюбен и опасен.

Беше сигурна, че един от тези мъже е убил майка й.

Селина Гейдър не е била убита от обвинения в това Бъди Хикс. Мърл Греъм беше втълпявала това на Алекс като катехизис през целия й живот.

— Всичко зависи от теб, Александра. Трябва да се поставят нещата на местата им — повтаряше почти всеки ден баба й. Или: — Това е най-малкото, което можеш да направиш за майка си.

В такива моменти тя обикновено поглеждаше към някоя от многото снимки на Селина, поставени в рамки из цялата къща и започваше да плаче. Внучката й с нищо не можеше да попречи на това.

Допреди няколко седмици обаче Алекс не знаеше кого подозира Мърл в убийството на дъщеря си. Мигът, в който разбра това, бе най-тежкият в живота й.

След спешното обаждане на лекаря от частната клиника в Уейко Александра се отправи веднага натам. Помещенията в клиниката бяха чисти, тихи и препълнени с лекари специалисти, които се грижеха за болните. Пенсията на Мърл от телефонната компания, където беше работила през целия си живот, стигаше за разноските по лечението. Въпреки модерното оборудване, по коридорите се усещаше миризмата на старата постройка.

Когато пристигна в онзи студен мрачен и дъждовен следобед, й съобщиха, че баба й е в критично състояние. Влезе в притихналата стая и се приближи до болничното легло. Лицето на Мърл видимо се бе деформирало, откакто Алекс я беше посетила само преди седмица. Но очите й бяха все така живи. Само блясъкът им беше враждебен.

— Не идвай тук — каза Мърл грубо. — Не искам да те виждам. Ти си виновна за всичко.

— Какво, бабо? — каза слисана Алиса. — За какво говориш?

— Не те искам тук.

Притеснена от крясъците на баба си, тя погледна към лекаря и сестрата, които също бяха в стаята. Те свиха рамене в недоумение.

— Защо не искаш да ме виждаш? Пътувах дълго, за да дойда при теб.

— Знаеш, че тя умря заради теб. Ако не беше ти… — Мърл стенеше от болка и сграбчи чаршафа с бледите си пръсти.

— Мама? Казваш, че аз съм виновна за смъртта на мама?

Мърл гледаше с широко отпорени, пламтящи от гняв очи.

— Да — изсъска злобно.

— Но аз съм била бебе, едва на два месеца — бранеше се Алекс отчаяно. — Как бих могла…

— Попитай тях.

— Кого, бабо? Кога да попитам?

— Този, който я уби. Енгъс, Джуниър, Рийд. Но ти беше виновна, ти… ти…

Няколко минути по-късно, когато Мърл изпадна в дълбока кома, изведоха Алекс от стаята. Гнусното обвинение я беше вкаменило, то отекваше в съзнанието и сковаваше душата й.

Щом Мърл смяташе, че Алекс е виновна за смъртта на Селина, можеше да си обясни много неща в отношението й към нея. Все се беше чудила защо баба Греъм никога не е била мила с нея. Колкото и големи да бяха успехите й, те никога не бяха достатъчни, за да получи похвала от баба си. Знаеше, че Мърл не я смята за талантлива, нито за умна, когато я сравняваше с момичето на снимките, гледащо с такъв тъжен копнеж.

Алекс не винеше майка си за това. Наистина я считаше за идол, обожаваше я със сляната страст на дете, което с израснало без родители. Непрекъснато се трудеше, за да може да бъде добра като нея. Искаше не само да бъде достойна нейна дъщеря, но отчаяно се надяваше да спечели любовта и одобрението на баба си. Затова, когато чу това обвинение от устата й, в първия момент не можа да повярва на ушите си. Тя била виновна за убийството на Селина!

Лекарят нерешително предложи на Алекс да отстранят животоподдържащите системи.

— Не можем да направим нищо повече за нея, госпожице Гейдър.

— Можете! — каза Алекс толкова свирепо, че лекарят остана шокиран. — Трябва да живее. Ще поддържам връзка с вас.

Веднага след като се върна в Остин, тя започна да търси делото за убийството на Селина Греъм Гейдър. Прекара много безсънни нощи, проучвайки преписи на документи от съда, преди да се яви пред своя шеф, областния прокурор в Травис.

 

Грег Харпър премести димящата цигара от единия ъгъл на устните си в другия. В съдебната зала той беше проклятие за подсъдимите, даващите свидетелски показания и за дежурните съдии. Говореше високо, пушеше твърде много, пиеше прекалено, носеше раирани костюми от петстотин долара и ботуши от кожа на гущер, които струваха двойно.

Меко казано, беше егоцентричен, опърничав, амбициозен и безмилостен, непреклонен и богохулен, търсеше си място и в политиката, която бе голямата му амбиция. Вярваше в силата на паричните награди и насърчаваше младите таланти. Ето защо Алекс работеше в неговата кантора.

— Искаш да подновиш дело за убийство отпреди двадесет и пет години, така ли? — попита я, когато тя изложи целта на своето посещение. — Имаш ли причини за това?

— Да, защото жертвата е била майка ми.

За първи път, откакто го познаваше, той й беше задал въпрос, на който не знаеше отговора, и дори не можеше да го отгатне.

— Боже мой, Алекс. Съжалявам. Не знаех за това.

Тя повдигна леко рамене.

— Да, то не е нещо, което се афишира, нали?

— Кога се е случило? На колко години си била?

— Пеленаче. Дори не я помня. Тя е била само на осемнадесет.

— Делото било ли е официално приключено или е останало неразрешено в съдебните регистри?

— Имало е един заподозрян, когото са арестували и обвинили в убийство, но делото е било прекратено и никога не е стигнало до съдебната зала.

— Запознай ме накратко със случая. Днес ще обядвам с главния прокурор на щата — каза той. — Разполагаш с десет минути. Казвай набързо.

Когато тя свърши, Грег сви неодобрително вежди и запали цигара от предишната, която бе изпушил почти до филтъра.

— По дяволите, Алекс, нали не искаш да кажеш, че семейство Минтън са замесени в това дело? Баба ти наистина ли вярва, че един от тях е убил майка ти?

— Да. Или техният приятел — Рийд Ламбърт.

— Имали ли са повод?

— Мисля, че не — отговори Алекс уклончиво. Не искаше да му каже, че баба й смяташе нея виновна за смъртта на Селина. — Явно мама е била близка приятелка с тях.

— Тогава защо е трябвало някой от тях да я убива?

— Ето това искам да разбера. Много е важно за мен.

— Ти имаш само съмнения.

— Това с нещо по-силно от съмнение.

— Сигурна ли си, че не го правиш от лични подбуди?

— Разбира се, че не — обиди се Алекс. — Ще водя това следствие съвсем обективно. Ако Бъди Хикс се е явил на съдебен процес и е бил осъден, тогава не бих повярвала на думите на баба Греъм. Но всичко е в архивите на съда.

— Как е станало така, че тогава тя не е вдигнала шум около убийството?

— Аз самата често съм я питала. Не е имала много нари, била е заставена да мълчи и се е страхувала от машинации в съда. Освен това убийството я е изтощило. Малкото, което й е останало, е използвала, за да ме отгледа.

Сега на Алекс й стана ясно защо баба й я беше тласнала към юридическата професия и какво очакваше от нея. В училище изпъкваше над всички и завърши Юридическия факултет в десетката на най-добрите от своята група. Правото беше професията, която Мърл беше избрала за нея, но за щастие това беше област, която интригуваше Алекс и й доставяше удоволствие. Беше добре подготвена да направи това, което се очакваше от нея.

— Баба ми е била само една вдовица, останала с бебе, за което да се грижи — каза тя. — Не е могла да направи почти нищо, за да оспори компетентността на съдията, който е разпитвал Хикс. Тя опаковала нещата си и с парите, които имала, напуснала града, където никога вече не се върнала.

Грег погледна ръчния си часовник, стана и изпъна сакото на костюма си.

— Не мога да подновя дело за убийство, без да разполагам с никакво ново доказателство или друга вероятна причина. Ти го знаеш много добре. Не те измъкнах направо от факултета просто така. Е, трябва да призная, че и сексапилният ти задник имаше значение.

— Благодаря.

— Виж, Алекс, услугата, за която ме молиш, не е съвсем безобидна — каза той. — Няма смисъл да говорим глупости, след като добре знаем кои са тези момчета. Преди да се намеся, аз трябва да съм запознат по-добре с твоите подозрения и брътвежите на баба ти.

Тя го последва до вратата на офиса.

— Хайде, Грег. Мислиш само за себе си.

— Права си, постоянно мисля за това.

Неочакваното му признание не й даде възможност да маневрира.

— Поне ми разреши да го разследвам, докато не съм заета активно с други дела.

— Знаеш колко недовършена работа имаме. Не можем да изпращаме навреме всички дела в съда, както досега…

— Ще работя извънредно. Няма да пренебрегвам другите си задължения. Знаеш добре, че няма да го направя.

— Алекс…

— Моля те, Грег!

Разбра, че той искаше от нея да оттегли молбата си, но нямаше намерение да се предава. Предварителното проучване възбуди любопитството й като следовател и усили отчаяното й желание да докаже, че баба й греши. Това оправдаваше упорството й.

— Ако скоро не стигна до нещо определено, ще се откажа.

Той изучаваше напрегнатото й лице.

— Защо не задоволиш чувството си на безсилие, като преспиш с някого, както правят всички останали? Поне половината от момчетата в града са ти навити, били те женени или ергени.

Тя го погледна със смразяващ поглед.

— Добре — отстъпи Грег. — Можеш да направиш твоето разследване, но само през свободното си време. Ела при мен с нещо конкретно. Ако искам да спечеля избирателите, не мога да си позволя да действам като глупак, а и хората от тази кантора също. Сега закъснявам за обяда. Довиждане.

Папката с делото беше доста дебела, а времето, което можеше да отдели за разследване на убийството на майка си, беше твърде ограничено. Препрочиташе по няколко пъти всичко, което й попаднеше под ръка — изрезки от вестници, преписи от разпита на Бъди Хикс — докато не научеше фактите наизуст.

Те никак не бяха много. Господин Бъди Хикс, душевно болен, е бил арестуван близо до мястото на убийството и по дрехите му е имало кръв от жертвата. В него е намерен хирургически инструмент, с който, както се твърди, той е убил жертвата. Разпитът продължил няколко дни. Съдията Джоузеф Уолис обявил Хикс за неспособен да се яви на съдебен процес и се ограничил да го изпрати в приют за душевноболни.

Изглеждаше като дело, което съвсем закономерно е било спряно. Точно когато започна да вярва, че Грег е прав и че напразно търси улики, откри един любопитен факт в показанията на психиатъра. След като го проследи внимателно, Алекс отново се яви пред Грег.

— Открих нещо! — извика победоносно.

Грег я погледна навъсено.

— За Бога, не крещи толкова и престани да тряскаш книжата по бюрото — промърмори през гъстия облак от дим. После дръпна от цигарата си, след което отпи една глътка от кафето на масата. — Как прекара уикенда?

— Чудесно и далеч по-ползотворно от теб. Прочети това.

Той отвори досието и бегло погледна съдържанието с присвити очи.

— Хм… — Първоначалното прочитане му беше достатъчно, за да прикове вниманието му. Като се облегна назад и вдигна краката си на бюрото, той го препрочете по-внимателно.

— Това е от лекаря на приюта за душевноболни, където е бил изпратен Хикс, така ли?

— Да. Хикс е починал преди няколко месеца.

— Интересно.

— Интересно ли? — извика Алекс, разочарована от ироничната му интонация.

Стана, заобиколи шефа си и застана зад него, сграбчвайки развълнувано облегалката на стола.

— Грег, Бъди Хикс е прекарал в този приют двадесет и пет години за нищо!

— Ти все още не знаеш това със сигурност. Не прави прибързани заключения.

— Последният психиатър, който го е лекувал, твърди, че Бъди Хикс е бил примерен пациент. Никога не е проявявал наклонности към насилие. Не е бил сексуално извратен и според компетентното му мнение не е бил в състояние да извърши подобно престъпление и да отнеме човешки живот. Признай, че това изглежда подозрително!

Грег прочете още няколко кратки пасажа от досието и след това промърмори:

— Изглежда подозрително, но не е достатъчно.

— Дори да беше станало чудо, за такъв кратък срок нямаше да мога да намеря конкретно доказателство. Делото е отпреди двадесет и пет години. Всичко, на което мога да се надявам, за да поискам преразглеждане, е някаква вероятна, останала неизвестна причина. Признание от истинския убиец — защото аз съм убедена, че Бъди Хикс не е убил майка ми — би било просто чудо. Съвсем малки са изгледите да намеря очевидец.

— Нямаш никакъв шанс, Алекс.

— Защо?

— Ти свърши достатъчно работа вкъщи, така че би трябвало да разбереш това сама. Убийството е извършено в една конюшня във фермата на Енгъс Минтън. Кажеш ли името му, където и да е в областта, земята потреперва от страх. Дори да е имало очевидец, той не би свидетелствал срещу Минтън, защото ще си изяде хляба. Минтън управлява около дванадесетина предприятия в областта.

Грег отпи от кафето и запали нова цигара.

— Което ни довежда до друг деликатен въпрос — продължи той. — Правителствената комисия по конни надбягвания даде зелена улица на предприятията на Минтън да построят писта за стипълчейз в Пърсел.

— Запозната съм с това. Какво общо има тя?

— Ти ще ми кажеш.

— Нищо! — извика Алекс.

— Добре, вярвам ти. Но ако ти започнеш да сипеш обвинения върху една от най-влиятелните личности в Тексас, как мислиш ще се отрази това на губернатора на щата? Той страхотно се гордее със своята комисия по надбягванията. И безспорно иска всичко да върви гладко. Без дискусии и съмнителни сделки, изпипано чисто. Така че ако някой следовател със сексапилен задник започне да си отваря устата и обвини един от членовете на тази комисия в убийство, губернаторът ще бъде изритан. И ако този следовател работи в тази кантора, кой мислиш ще изхвръкне? Аз.

Алекс не оспори чутото, само каза кротко:

— Добре. Тогава ще подам оставка и ще извърша разследване сама.

— Господи, ти си ужасна. Не ми позволи да се доизкажа.

Той натисна един бутон на вътрешния телефон и извика силно на секретарката си да му донесе още кафе. През това време запали нова цигара.

— От друга страна — продължи през дима, — аз също не мога да понасям онова копеле, което живее в замъка на губернатора. Не крия това. Ще се радвам, ако го видя да се гърчи като червей. Можеш ли да си представиш само как ще се оправдава, че в подбраната от него комисия някой е замесен в убийство? — Той се усмихна под мустак. — Трудно ми е дори да си го помисля.

Алекс не хареса обяснението на Грег, но тържествуваше, че е получила неговото разрешение.

— Сега мога ли да подновя делото? — попита тя.

— Делото остава неразрешено, защото Хикс не се е явявал никога на съдебен процес — свали краката си и столът се залюля напред. — Все пак трябва да ти кажа, че правя това против убежденията си и само защото вярвам във вродената ти интуиция. Харесваш ми, Алекс. Ти доказа себе си, когато беше на стаж тук като студентка. Шегата настрана, радвам се, че работиш тук.

Погледна надолу към материала, който беше натрупала върху масата, и започна да си играе с ъгълчето на една папка.

— Все още мисля, че имаш нещо лично против тези момчета и града. Не искам да кажа, че нямаш основание за това. Просто не е достатъчно, за да искаш подновяване на делото. Ако не беше тази писмена клетвена декларация на психиатъра, бих отхвърлил молбата ти. Но помни, че докато си в играта, аз също съм застрашен. — Вдигна очи и я погледна съкрушително. — Не ме прецаквай!

— Това означава ли, че мога да отида в западен Тексас?

— Там ли беше мястото на убийството?

— Да, а какво ще стане с моите дела?

— Ще назнача стажанти, за да ги подготвят, и ще помоля за отсрочване. Междувременно ще разговарям с областния прокурор в Пърсел. Учили сме заедно в Юридическия факултет. Той е много подходящ за това, с което искаш да се заемеш. Винаги се стреми да прави услуги на хората около себе си. Ще го помоля да ти помага при нужда.

— Не се престаравай много. И не ги предупреждавай.

— Добре.

— Благодаря ти, Грег — каза тя искрено.

— Не бързай толкова. Ако се провалиш, ще се откажа от теб! Главният прокурор не крие, че се кани да ме определи за свой наследник. Искам работата и не бих имал нищо против една добре изглеждаща, елегантна дама със свободни възгледи да стане шеф на някой от моите отдели. Това би се отразило добре на избирателите — каза той и я посочи с пръст, пожълтял от никотина. — Но ако сега се провалиш, да знаеш, че никога не съм те познавал. Разбра ли добре?

— Ти си един безскрупулен кучи син.

Той само се ухили насреща й.

— Дори и майка ми не ме обичаше много.

— Ще ти изпратя картичка — каза Алекс, след което се обърна и тръгна към вратата.

— Почакай малко. Имам още нещо. Разполагаш с тридесет дни.

— Моля?

— Тридесет дни, за да се натъкнеш на нещо.

— Но…

— Само толкова мога да ти отделя, като няма да разрешавам отпуск на останалите в кантората. Дори ми се струват много, имайки предвид твоите съмнения и неубедителни доводи. Решавай — или приемаш, или оставаш тук.

— Приемам.

Той не знаеше, че интересът й към това дело беше много повече личен, отколкото предполагаше. Алекс искаше да узнае името на убиеца на майка си, преди баба й да умре. Независимо че беше в кома, то щеше да проникне по някакъв начин в нейното съзнание. Последният й час би бил спокоен и Алекс беше сигурна, че най-накрая тя ще похвали внучката си.

Облегна се на бюрото на Грег.

— Знам, че съм права. Аз ще изправя истинския убиец пред съда и когато това стане, ще бъда удовлетворена. Ще видиш, че ще успея.

— Да, да. Междувременно разбери нещо повече за секса с каубои. И си води бележки. Искам подробности за шпори, револвери и уиски.

— Развратник.

— Кокошка!… И не тряскай вратата, по дяволите!

Алекс се усмихна, припомняйки си тази среща. Не приемаше сериозно хапливите му подмятания, защото знаеше, че той я уважава като професионалист. Въпреки своята необузданост, Грег Харпър беше неин ръководител и приятел още от лятото преди първия й семестър в Юридическия факултет, когато работеше в кантората му. Сега се излагаше на риск заради нея и тя оценяваше неговото доверие.

След като получи разрешение от Грег, Алекс не си пропиля времето напразно. Само за един ден се справи с книжата и разчисти бюрото си. Напусна Остин рано и за малко се отби в клиниката на Уейко. Състоянието на Мърл беше все същото. Младата жена остави телефонния си номер в мотела в Пърсел, където можеха да я намерят в случай на нужда.

Набра домашния телефон на областния прокурор.

— Господин Честейн, моля — каза тя в слушалката на женския глас, който й отговори.

— Няма го вкъщи.

— Госпожа Честейн ли е на телефона? Трябва да говоря със съпруга ви по важен въпрос.

— Кой го търси?

— Алекс Гейдър.

Чу се приглушен смях.

— Значи това сте вие?

— Моля?

— Вие обвинявате семейство Минтън и шериф Ламбърт в убийство. Нат беше в ужасно настроение, когато се прибра вкъщи. Никога не съм го виждала толкова…

— Извинете — прекъсна я Алекс задъхана. — Шериф Ламбърт ли казахте?