П. С. Каст, Кристин Каст
Белязана (25)

Двадесет и трета глава

— Надявам се останалите да открият мястото. — Огледах се притеснено, докато чакахме до големия дъб със Стиви Рей.

— Не знам. Тази вечер облаците са много, луната едва се показва. Но не се тревожи, Промяната помага на нощната ни среща. Аз лично виждам по-добре и от Нала. — Стиви Рей почеса котката. Нала примижа и замърка. — Сигурно ще ни намерят.

Облегнах се на стената със свито сърце. Вечерята беше чудесна — сериозна порция варено пиле, ориз с подправки, задушен грах (едно нещо не мога да им отрека тук, наистина готвят чудесно). Изобщо всичко беше супер, преди Ерик да мине край масата ни. Каза „здрасти“, но не прозвуча като „здрасти, Зи, все още те харесвам“, а като „здрасти, Зоуи“. И точка. Само толкова. Беше взел порцията си и вървеше с други двама Близнаци, наричаха ги Лютите. В първия момент изобщо не ги забелязах. Бях прекалено заета да гледам Ерик. Те минаха край нас и аз се спрях. Вдигнах поглед към него и се усмихнах. Той ме погледна, каза „Здрасти, Зоуи“ и продължи. Изведнъж пилето вече не ми се струваше толкова вкусно.

— Защото нарани егото му. Бъди по-мила е него и той отново ще те харесва — посъветва ме Стиви Рей и ме върна в действителността.

— Откъде разбра, че мисля за Ерик? — изгледах я смаяно.

Беше престанала да гали котката и аз побързах да вдигна ръка и да я почеша, преди да започне да мяука жаловито.

— Защото аз самата си мисля за това.

— Знам, че трябва да се съсредоточа върху кръга, защото никога не съм събирала кръг, както и за пречистващия ритуал вместо за някакво си момче, само че…

— Само че той не е някакво си момче, а момчето на твоите мечти — възрази така разпалено тя, че ме разсмя.

— Сигурно говориш за Ерик — чух гласа на Деймиън и в същия миг го видях да изплува от сянката на стената. — Споко. Видях го как те зяпа днес на обяд. Пак ще те потърси.

— Така е. Послушай Деймиън, той ги разбира тия работи — обади се Шоуни.

— Той е нашият експерт по всичко, свързано с „оная работа“ — разнесе се гласът и на Ерин, която току-що се бе присъединила към групата.

— Вярно е.

Побързах да сменя темата, преди да ми надуят главата.

— Носите ли нещата?

— Да. Наложи се лично да смеся лавандулата и салвията. Завързах ги така. Дано да е добре — каза Деймиън, извади букета сухи треви от ръкава на якето си и ми го връчи.

Беше голям и дълъг поне трийсетина сантиметра. От него ме лъхна познатият сладък аромат на лавандула. Деймиън беше овързал здраво единия му край със здрав конец.

— Перфектен е — усмихнах се.

Той видимо си отдъхна и измърмори срамежливо:

— Използвах специален кръстат бод, за да е по-стегнат снопът.

— Хей, казах ти и преди, не се срамувай заради бродирането. Аз го намирам за чудесно хоби. А и ти си много добър — намеси се Стиви Рей.

— Ще ми се и татко да мислеше така — въздъхна Деймиън.

Мразех да го виждам тъжен.

— Искам да научиш и мен — излъгах и се зарадвах, когато видях очите му да се проясняват. — Винаги съм си мечтала да мога да бродирам.

— Кажи кога и почваме — каза развълнувано той.

— Ами свещите? — погледнах към Близнаците.

— Казах ти, че е фасулска… — Шоуни отвори чантата си и извади оттам една зелена, една жълта и една синя свещ, както и три дебели стъклени подложки в съответните цветове.

— … работа — довърши Ерин и извади от своята чанта червена и лилава свещ, също с подложки.

— Добре, да видим сега какво ще стане. Нека се преместим ей там, малко по-далеч от ствола на дървото, но да си останем под клоните му.

Направих три крачки встрани и те ме последваха Погледнах към свещите. Какво да направя? Може би трябваше… да… Изведнъж се сетих. И се захванах за работа, без да се замислям как и защо интуитивното познание бе дошло в главата ми.

— Ще дам на всеки от вас по една свещ. И вие, точно както вампирите на ритуала на Пълната луна на Неферет, ще представлявате съответния елемент. Аз ще бъда духът.

Ерин ми подаде лилавата свещ и подложката и аз продължих:

— Аз съм центърът на кръга. Вие ще се наредите около мен. — Грабнах червената свещ от Ерик и я подадох на Шоуни. — Ти ще си огън.

— Правилно. Всички знаят колко пламенна личност съм — ухили се тя и се премести към южната страна на кръга.

Следваше зелената свещ. Дадох я на Стиви Рей.

— Ти ще си земята.

— Любимият ми цвят! — зарадва се тя и застана срещу Шоуни.

— Ерин, ти си вода.

— Супер. Обичам да лежа, а това включва и плуване, когато искам да се разхладя премести се на запад тя.

— Аз трябва да съм въздух — досети се Деймиън и взе жълтата свещ.

— Точно така. Твоят елемент отваря кръга.

— Нали точно това искам? Да отворя човешките умове — отвърна той и зае позиция на изток.

Усмихнах му се и кимнах.

— Точно така.

— Добре. Сега какво следва? — погледна ме любопитно Стиви Рей.

— Сега ще използваме пушека от снопа, за да се пречистим.

Оставих лилавата свещ в краката си и се заех със снопа от билки, но веднага извъртях очи.

— По дяволите! Някой сети ли се да вземе кибрит или запалка?

— Естествено — откликна Деймиън и извади запалка от джоба си.

— Благодаря ти, въздух — отдъхнах си аз.

— Дреболия, Велика жрицо — отвърна той.

Не казах нищо, но когато чух да ме нарича така, потръпнах от вълнение.

— Ето как ще използваме снопа — казах аз, доволна, че гласът ми звучи по-уверено, отколкото се чувствах.

Реших, че трябва да започна от началото на кръга, и застанах срещу Деймиън. Осъзнавайки, че повтарям плашещо точно думите на баба и уроците от детството, започнах да обяснявам на приятелите си смисъла на ритуала.

— Опушването е ритуал за пречистване на човек, място или предмет от натрупана негативна енергия, зли духове или нечие пагубно влияние. Церемонията включва изгарянето на специални свещени треви и билки, после поставяме обекта над пушека или разпръскваме пушека около човека или мястото. Духът на растенията пречиства замърсения обект. — Спрях и попитах Деймиън: — Готови ли сме?

— Абсолютно и категорично — отвърна ми той в типичния си стил.

Запалих снопа и оставих сухите треви да погорят известно време, после ги изгасих, но не напълно, за да продължат да пушат. Започнах от краката на Деймиън. Поставих пушещия сноп там и изчаках димът да обгърне тялото му. През това време продължих да обяснявам:

— Много е важно да помним, че молим духовете на свещените растения за помощ. Трябва да им засвидетелстваме подобаващо уважение и признание на силата им.

— Какво правят лавандулата и салвията? — попита Стиви Рей.

Заговорих, като продължих да опушвам тялото на Деймиън:

— Бялата салвия се използва често в традиционните церемонии. Прогонва негативните енергии, духове и влияния. Лилавата салвия прави същото, но аз предпочитам бялата, защото мирише по-хубаво.

Деймиън кимна, явно затова бе избрал бяла салвия. Усмихнах му се и побързах да го похваля:

— Добър избор, Деймиън.

— Понякога ми се струва, че имам дарба на медиум — каза той.

Ерин и Шоуни изсумтяха, но ние се направихме, че не ги забелязваме.

— Добре, сега се завърти по часовниковата стрелка, за да опуша и гърба ти. — Той се завъртя и аз продължих: — Баба винаги използва и лавандула при този ритуал. Сигурна съм, че основната причина според мен е, че притежава плантация с лавандула.

— Колко интересно! — обади се Стиви Рей.

— Да. Там наистина е върховно място — усмихнах й се през рамо, но продължавах да движа пушещия сноп по тялото на Деймиън. — Другата причина е, че лавандулата възстановява баланса и възвръща покоя на духа. Носи позитивна енергия.

Потупах Деймиън по гърба, за да се обърне.

— Готов си.

После отидох до Шоуни, която представляваше елемента огън, и започнах да я опушвам.

— Позитивни енергии и духове? — изрече притеснено Стиви Рей. Гласът й издаваше, че е изплашена. — Не знаех, че призоваваме нещо повече, освен елементите в кръга.

— Моля те, престани, Стиви Рей! — стрелна я гневно през пушека Шоуни. — Не може да си вампир, а да те е страх от призраци.

— Разбира се. Звучи абсурдно — подкрепи я Ерин.

Погледнах към Стиви Рей и очите ни се срещнаха. И двете мислехме за срещата ми с онова, което вероятно беше духът на Елизабет, но никоя от нас не пожела да го изрече.

— Аз не съм вампир. Засега. Още съм подрастваща. Нормално е да се плаша от духове.

— Чакай. Зоуи всъщност говори за духове на чероките. Не вярвам обаче те да обърнат някакво внимание на ритуал, извършен от банда недорасли вампири. Фактът, че не сме от тяхната раса, значи за тях повече от факта, че Великата ни жрица е чероки. Резултатът е четири на едно в полза на нечероките — замисли се Деймиън.

През това време свърших с Шоуни и се придвижих към Ерин.

— Мисля, че няма голямо значение какви сме отвън — казах аз и изведнъж усетих пълна увереност в правотата си. — Важното е какви сме отвътре. Афродита и нейната група например изглеждат фантастично, те са едни от най-талантливите в училището и клубът „Дъщерите на мрака“ се възприема за най-готиното нещо в „Дома на нощта“. Но вместо да им се възхищаваме, ние ги наричаме разглезени кучки, а момчетата им — подлизурковци.

Докато говорех, се запитах къде в тази ужасна групичка е мястото на Ерик. Дали беше с тях „просто ей така“, както ми каза, или е вътре е двата крака, както твърди Афродита?

— Или са попаднали в „Дъщерите на мрака“ насила и не смеят да се махнат оттам — каза Ерин.

— Точно така — кимнах и се поздравих наум.

Сега не беше време да мечтая за Ерик. Свърших с Ерин и се преместих при Стиви Рей.

— Сигурна съм, че духовете на прадедите ми ще ни чуят, както съм сигурна, че духовете на лавандулата и салвията работят за нас. Няма от какво да се страхуваме, Стиви Рей. Не сме се събрали тук да ги призовем на наша страна само за да сритаме задника на Афродита. — Замълчах за миг, докато наглася пушека, после продължих: — Въпреки че това момиче плаче за един здрав ритник. Сигурна съм, че тази вечер няма да има нито зли духове, нито призраци.

Накрая подадох снопа на Стиви Рей и казах:

— Добре, сега ти опуши мен.

Тя преповтори действията ми и аз поех дълбоко от познатия сладък аромат на изгорели билки.

— Значи няма да ги молим да ни помогнат да й сритаме задника? — попита Шоуни. Долових явно разочарование в гласа й.

— Не. Пречистваме се, за да можем да помолим Никс за съвет. Аз не искам просто да набия Афродита… — запънах се, щом си спомних колко добре се почувствах, като я сложих на мястото й. — Добре, де, може и да искам, но истината е, че това няма да разреши проблема с „Дъщерите на мрака“.

Стиви Рей привърши. Взех снопа от ръката й и го изгасих внимателно в земята. После се върнах в центъра на кръга, където Нала се бе свила на малко оранжево кълбо точно до свещта ми. Огледах поред приятелите си и казах:

— Вярно е, че ние не обичаме Афродита, но е важно да не се фокусираме в негативните си желания, като това да й сритаме задника или да я изгоним от „Дъщерите на мрака“. На наше място тя би постъпила точно така. Но ние искаме не отмъщение, а справедливост. Ние не сме като нея и ако успеем да заемем нейното място в клуба, той ще бъде съвсем различен от сегашния.

— Виждаш ли защо ти трябва да си Великата жрица, а аз и Ерин — твои верни поддръжници? Защото ние сме елементарни, искаме само да свалим красивата й главица от раменете — каза Шоуни и Ерин кимна в съгласие.

— Моля всички да се заредят с позитивни мисли — извика Деймиън. — Не забравяйте, че сме по средата на ритуал за пречистване.

И преди Шоуни да успее да направи нещо повече, освен да го изгледа възмутено, Стиви Рей изчурулика:

— Добре. Ще си мисля само за приятни неща. Ще си представям колко хубаво би било, ако Зоуи стане лидер на „Дъщерите на мрака“.

— Чудесна идея, Стиви Рей — усмихна се Деймиън. — Аз ще си мисля за същото.

— Хей, и аз си бях избрала същото — провикна се Ерин и се обърна към Шоуни, която спря да се дразни на Деймиън: — Близначке, весели мисли?

— Знаеш, че съм готова за всякакви весели мисли. Наистина, би било дяволски хубаво, ако Зоуи стане водач на „Дъщерите на мрака“ и действително бъде обявена за Велика жрица.

Действително… Велика жрица.

Думите накараха стомахът ми да се разбунтува. Зачудих се дали това е добър или лош знак. Въздъхнах дълбоко и запалих лилавата свещ.

— Готови ли сте? — изгледах четиримата един по един.

— Готови — отвърнаха в хор всички.

— Запалете свещите си.

Вече без никакво колебание (което означава, че не си дадох време да размисля и да се изплаша) вдигнах моята свещ над главата на Деймиън. Нямах опит и не бях съвършена като Неферет или съблазнителна и уверена като Афродита. Бях си аз. Просто Зоуи — познатата непозната, която от нормална гимназистка се бе превърнала в странна кандидат-вампирка. Поех дълбоко въздух. Както би казала баба, реших да дам всичко от себе си.

— Въздухът е навсякъде, затова е редно той да бъде първият призован в кръга елемент. Чуй ме, въздух, призовавам те в този кръг!

Запалих жълтата свещ на Деймиън от моята и пламъкът лумна изведнъж. Видях как очите му се изпълниха със страх, когато вятърът внезапно се изви във вихрушка около нас, разроши косите и погали нежно кожата ни.

— Значи е било истина — прошепна той и ме погледна възторжено. — Ти наистина можеш да призоваваш елементите.

— Засега един от тях — отвърнах също шепнешком със замаяна от изненада глава. — Нека опитаме с втория.

Отидох при Шоуни. Тя вдигна ентусиазирано свещта си и ме разсмя, като избъбри:

— Готова съм за огъня. Дай ми го.

— Огънят ми напомня за студените зимни нощи, за топлината и сигурността на огнището, което гори в колибата на баба. Чуй ме, огън, призовавам те в този кръг!

Запалих червената свещ и пламъкът се извиси, необичайно червен и ярък. Въздухът около нас се изпълни с мирис на дърво и стана топло като пред бумтяща печка.

— Олеле! — изписка Шоуни. Танцуващият огън се отрази в черните й очи. — Фантастично е!

— Станаха два — чух гласа на Деймиън.

Приближих се към Ерин.

— Готова съм за водата — избърбори тя и се изкиска.

— Водата е благодат в горещ летен ден в Оклахома. Тя е огромният океан, който си мечтая да видя един ден. Тя е дъждът, който помага на лавандулата да расте. Чуй ме, вода, призовавам те в този кръг!

Запалих синята свещ и веднага долових хладна свежест по кожата си, свеж аромат на солена вода, който можеше да идва единствено от океана, макар да не го бях виждала още.

— Страхотно, наистина страхотно! — възкликна Ерин и пое дълбоко от морския въздух.

— Станаха три — отчете Деймиън.

— Вече не се страхувам — каза Стиви Рей, когато застанах пред нея.

— Браво! — усмихнах се аз и се съсредоточих върху четвъртия елемент. — Земята ни закриля, дава ни опора. Без нея няма живот. Чуй ме, земя, призовавам те в този кръг!

Зелената свещ поде веднага пламъка от моята и изведнъж около нас със Стиви Рей се разнесе аромат на прясно окосена трева. Чух шумоленето на листата и клоните на дъба се приведоха над нас, сякаш искаха да ни защитят от всяко зло.

— Невероятно! — промълви Стиви Рей.

— Четири — развълнува се Деймиън.

Бързо отидох до центъра на кръга и запалих моята свещ.

— Последният елемент е във всичко и във всеки от нас. Той ни прави неповторими и вдъхва живот на целия свят. Чуй ме, дух, призовавам те в кръга!

Изведнъж се видях обградена от четирите елемента в центъра на вихър от въздух, огън, вода и земя. Но не беше страшно. Ни най-малко. Усетих невероятно спокойствие и в същото време се изпълних с огромна енергия. Трябваше да стисна устни, за да не се засмея от радост.

— Вижте! Вижте кръга! — извика Деймиън.

Примигах, за да видя по-добре, и в същия миг забелязах елементите да се успокояват, сякаш бяха игриви котенца, насядали около мен в очакване да ги почеша зад ушите. Сравнението ме накара да се усмихна. После видях бялата светлина, която свърза Деймиън, Шоуни, Ерин и Стиви Рей. Беше ярка, чиста и сребриста като пълната луна.

— Станаха пет — каза Деймиън.

— Мамка му, супер яко е! — изтърсих с необичаен за една Велика жрица тон. Четиримата се засмяха, изпълвайки нощта с весели гласове и аз за пръв път разбрах защо Неферет и Афродита танцуваха по време на ритуали. На мен също ми се искаше да танцувам, да се смея и да крещя от радост. Но не сега. Тази вечер ни предстоеше още много и сериозна работа.

— Добре. Сега ще кажа пречистващата молитва — продължих аз. — И докато произнасям думите, ще се изправям пред всеки от елементите.

— Ние какво трябва да правим? — попита Стиви Рей.

— Съсредоточете се в молитвата. Концентрирайте се. Вярвайте, че елементите ще предадат думите на Никс и богинята ще откликне на молбите ни. Ще ми каже какво да правя — казах с увереност, каквато все още не чувствах.

И отново се обърнах на изток. Деймиън ми се усмихна насърчително. Започнах да рецитирам древната пречистваща молитва, която бях повтаряла поне милион пъти след баба със съвсем леки промени, които бях обмислила предварително.

— Велика богиньо на нощта, чийто глас чувам във вятъра. Ти, която вдъхваш живот в дъха на своите чада, чуй ме, нуждая се от твоята сила и мъдрост.

Спрях за момент и се обърнах на юг.

— Покажи ми пътя към красотата, направи така, че очите ми да задържат завинаги червения и лилав залез, който предшества великолепието на твоята нощ. Направи така, че ръцете ми да погалят нещата, сътворени от теб, и ушите ми да чуят гласа ти. Дай ми мъдрост, за да вникна в нещата, на които ни учиш.

Отново се обърнах надясно, гласът ми укрепна и навлязох уверено в ритъма на молитвата.

— Помогни ми да остана силна и непоколебима пред лицето на злото, което идва към мен. Помогни ми да науча уроците, скрити от теб във всяко листо и всеки камък. Просветли мислите ми и ме научи да помагам на другите. Да изпълня сърцето си с любов и състрадание и да забравя за омразата.

Обърнах се към Стиви Рей, чиито очи бяха затворени, за да не се разсейва.

— Търся сила не за да бъда по-велика от другите, а за да се боря с най-големите си врагове — собствените си съмнения.

Върнах се в центъра на кръга, довърших молитвата и за пръв път в живота си усетих силата на древните думи да протича през мен към онова, което с цялата си душа и сърце се надявах да е моята богиня.

— Нека винаги да идвам при теб с чисти ръце и открит поглед. И когато животът ми залезе като вечерното слънце, духът ми да не се срамува да се изправи пред теб.

Тук молитвата, както я помнех от баба, свършваше, но аз продължих:

— Никс, не разбирам защо ме беляза и защо ме дари с усещането за петте елемента. Но и не искам да знам. Искам само да ми посочиш какво да правя и да ми вдъхнеш смелост да го направя.

После завърших молитвата, както бях чула да го прави Неферет.

— Нека пътищата ни се съберат отново! Бъдете благословени!

— Бъди благословена! — отвърнаха всички.