Роман, който отново поражда тръпката дали това са реални събития от живота на автора, наблюдения върху себеподобни или излюзия. Където/Ако тук и се крие истината поднася простично въпроса: Имаме ли нужда, хората в общата си част, от такъв цар, отварящ бялата истина, такава, която всички виждаме, но не осъзнаваме? Може спокойно да се замени и с: Какви са положителните и отрицателните страни на мислещия и действащия човек, ако можем да създадем подобен двубой?
Джек Лондон има свойството да пише живо, не натоварващо, разбираемо за глупаво обозначени като философски проблеми.
И да, все повече се убеждавам, че книга трябва простичко да се прочете на един дъх, за е човек в сравнително еднаква кондиция, когато осъзнава и асимилира текста и вади заключенията;накъсванията водат и до накъсвания и незавързаност на заключенията и анализите на читателя след(по време на) прочита.
Оценяващата система посмъртно не работи при мен, но книгата е шедьовър според нейните критерий.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.