Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Империята на Трантор (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Currents of Space, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 30 гласа)

Информация

Корекция
Mandor (2009)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
hammster (2011)
Източник
sf.bgway.com

Издание:

Айзък Азимов. Космически течения

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1991

Библиотека „Галактика“, №110

Преведе от английски: Теодора Давидова

Редактор: Жана Кръстева

Художник: Деян Веков

Художествен редактор: Димитър Трайчев

Компютърен макет: Ангел Златанов

Коректор: Светла Димитрова

Американска, първо издание

Подписана за печат м. ноември 1991 г.

Излязла от печат м. декември 1991 г.

Изд. №2375. Тираж 30100. Формат 70×100/32

Печ. коли 18 Изд. коли 11,66. Цена 10,90 лева

ISBN — 954–418–012–5

Издателска къща „Галактика“ — Варна

ДФ „Абагар“ — Велико Търново

 

© Димитър Трайчев, оформление, 1991

© Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев, библиотечен знак, 1979

© Деян Веков, рисунка на корицата, Дифузия (фрагмент), 1991

© Теодора Давидова, преводач, 1991

 

Isaac Asimov. The Currents of Space

A Fawsett Crest Book

© Isaac Asimov, 1952

История

  1. — Корекция
  2. — Редакция от Mandor според хартиенотото издание; добавяне на анотация
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

17
Обвинителят

— Мисля, че е време да прекратим този фарс — рече Файф с добре овладян глас.

С хладен поглед и безизразно лице бе изчакал присъстващите да се успокоят малко и отново да седнат по местата си. С наведена глава и стиснати клепачи Рик се мъчеше да проникне в разкъсвания си от болки мозък. Валона се опитваше да придърпа главата му на рамото си, но успяваше само нежно да го поглади по бузата.

— Защо да е фарс? — с колеблив глас попита Абел.

— А нима не е? Съгласих се да се срещнем само защото ми отправихте една заплаха. Но и тя нямаше да ме накара да се съглася, ако знаех, че срещата ще се превърне в съдебен процес срещу мен, в който ще участват ренегати и убийци в ролята едновременно и на обвинители, и на съдии.

— Това не е съдебен процес, Скуайър — с леден глас обясни Абел. — Доктор Джунц е тук, за да открие самоличността на един служител на МБКА, което е негово право и задължение. Аз — за да браня интересите на Трантор при необходимост. Дълбоко съм убеден, че този човек, наречен Рик, е изчезналият космоаналитик. Ще прекратим срещата веднага, при условие че се съгласиш да предадеш този човек на доктор Джунц за по-нататъшни изследвания, включително и на физическото му състояние. Съвсем естествено ще се нуждаем от помощта ти, за да открием кой е виновен за прилагането на психосондата и за създаване на гаранции в бъдеще дейността на една организация, която стои над междупланетарната политика, да бъде защитена от подобна намеса.

— Чудесна реч! — отбеляза Файф. — Но никой не може да скрие очевидните неща. Планът ти е твърде прозрачен. И какво ще стане, ако ви предам този човек? Склонен съм да мисля, че МБКА ще измъкне от него точно това, което иска да получи. Макар официално да е организация, стояща над междупланетарните отношения, и да не е обвързана с никой регион, на практика това не е така, защото една трета от годишния й бюджет се отпуска от Трантор, прав ли съм? Много се съмнявам, че един обективен наблюдател ще я обяви за истински неутрална. Сигурен съм, че разкритията, които организацията ще направи във връзка с този човек, ще послужат на имперските интереси на Трантор. Не по-малко очевидно е и какви ще бъдат тези разкрития. Постепенно паметта на този човек ще се възвърне. МБКА ще пуска всекидневни бюлетини. Малко по малко той ще си спомни нужните ви подробности. Първо — мойто име. После външния ми вид. После точните думи. И тогава най-официално ще ме обявите за виновен. Ще бъдат поискани репарации и временно ще се наложи окупация на Сарк, окупация, която след време ще се окаже постоянна. Има граници, отвъд които всяко изнудване се проваля. Вашето, господин посланик, свършва дотук. Ако този човек ви е толкова нужен, нека Трантор изпрати флот.

— Изобщо не става дума за използване на сила — обади се Абел. — И въпреки това виждам, че тактично избягвате да отречете последните думи на този човек.

— Няма нищо за отричане. Той си спомня дума или поне твърди, че си я спомня. И какво от това?

— Нищо ли не значи това?

— Абсолютно нищо. Името Файф е доста разпространено на Сарк. Дори да приемем, че така нареченият космоаналитик е искрен, цяла година е прекарал на Флорина и е имал твърде много възможности да го чуе и там. На Сарк пристигна с кораба, който доведе моята дъщеря, още една чудесна възможност да го научи. Какво по-естествено от това думата да е някъде в паметта му? Естествено, може и да е искрен. Но това постепенно припомняне би могло и да бъде изрепетирано.

Абел не успя да каже нищо. Погледна към останалите. Джунц седеше намръщен и поглаждаше брадичката си с пръсти. Стийн се подхилваше глуповато и нещо си мърмореше. Пълномощникът флорин бе забил празен поглед в коленете си.

Изтръгвайки се от прегръдката на Валона, Рик заговори пръв.

— Чуйте ме! — стана той прав.

Бледото му лице беше разкривено. В очите му се четеше болка.

— Ново разкритие, предполагам — не се сдържа Файф.

— Изслушайте ме! Седяхме от двете страни на някаква маса. В чая ми бе сипан наркотик. Карахме се. Не мога да си спомня защо. След което се оказа, че не мога да се движа. Седях, без да мърдам, загубил бях и способността си да говоря. Можех само да мисля, всемогъщи Космос, та аз бях упоен. Исках да изкрещя и да избягам, но не можех. Тогава другият, Файф, приближи до мен. Преди нещо ми викаше, но сега мълчеше. Заобиколи масата. Спря и се надвеси над мен. Не можах да издам дори звук. Нищо не можех да направя. Опитвах се да извия нагоре поне очите си.

Рик замълча, но остана прав.

— И този друг човек беше Файф, така ли? — попита Джунц.

— Името му беше Файф.

— Този човек тук ли е?

— Не мога да си спомня как изглеждаше — отвърна Рик, без да се извръща.

— Сигурен ли си?

— Опитвам се. Но никой от вас не знае колко трудно е това! И много боли! Сякаш в мозъка ти се върти нажежена игла! Дълбоко тук! Ето тук вътре! — и той обгърна главата си с ръце.

— Зная, че е трудно — меко каза Джунц. — Но трябва да опиташ! Нали разбираш, че трябва да опитваш. Погледни този човек! Обърни се и го погледни!

Рик се извърна към Скуайър Файф. За миг го огледа втренчено и отново се обърна.

— А сега не си ли спомняш?

— Не! Не!

Файф мрачно се усмихна.

— Да не би вашият човек да си е забравил ролята? Или може би историята ви ще звучи по-правдоподобно, ако си спомни лицето ми следващия път?

— Не съм виждал този човек, никога не съм говорил с него — избухна Джунц. — Никой нищо не е подготвил, за да ви злепостави. Единственото, което ме интересува, е истината.

— В такъв случай може ли аз да му задам няколко въпроса?

— Задавайте ги.

— Благодаря. Нито за миг не съм се съмнявал във вашата любезност. Слушай… Рик… или както ти е името.

Той се държеше като истински Скуайър към флорин.

— Да, господине.

— Спомняш си, че човекът се е приближил към теб от другата страна на масата, докато ти, упоен, не си можел да мръднеш.

— Така е, господине.

— Последното, което си спомняш, е, че той те е гледал отвисоко.

— Така е, господине.

— Опитвал си се да го погледнеш нагоре.

— Да, господине.

— Седни.

Рик седна.

В първия миг Файф не направи нищо. Тънките му устни се свиха така, че съвсем се загубиха, а мускулите на челюстта му станаха на топка под синкавата кожа на гладко избръснатото му лице. Едва тогава той се изхлузи от стола си.

Сякаш коленичи зад бюрото си. Само след миг се появи от другата му страна и всички видяха, че той стои прав.

Джунц усети, че му се завива свят. Човекът, който толкова величествено и внушително изглеждаше на своето място, се превърна най-неочаквано в невероятен дребосък.

Деформираните крака на Файф се местеха с видимо усилие, носейки напред неугледната маса от торс и едра глава. Лицето му бе пламнало, но очите гледаха все така арогантно и предизвикателно. Стийн избухна в неистов, задушаваш го смях, който, щом Файф го погледна, секна.

Останалите мълчаха вцепенени.

Рик с ококорени очи наблюдаваше дребната фигура.

— Аз ли съм човекът, който се приближи до теб покрай масата? — попита Великият Скуайър.

— Не мога да си спомня лицето му, господине.

— Не искам да си спомняш лицето му. Можеш ли да забравиш това — и той разпери ръце, за да покаже тялото си. — Възможно ли е да си забравил как изглеждам, каква е походката ми?

— Сигурно не бих могъл, господине — простена Рик. — И все пак, не зная.

— Бил си седнал, а той е бил прав и ти си го гледал от долу на горе, нали?

— Да, господине.

— Той те гледаше отгоре, поне така твърдеше преди малко.

— Да, господине.

— Това добре си го спомняш, нали? Сигурен ли си?

— Да, господине.

Двамата бяха лице срещу лице.

— Отгоре ли те гледам?

— Не, господине.

— А ти отдолу ли ме гледаш?

Очите на седналия Рик и правия Файф бяха на едно ниво.

— Не, господине.

— Възможно ли е аз да съм бил този човек?

— Не, господине.

— Сигурен ли си?

— Да, господине.

— И продължаваш да твърдиш, че името, което си спомняш, е Файф?

— Това име помня — упорито повтори Рик.

— Който и да е бил този човек, той е използвал името ми за прикритие.

— Възможно е.

Файф се обърна и бавно и с достойнство се върна до бюрото си, където отново се изкатери на стола си.

— През целия си живот не съм позволил на никого да ме види прав. Има ли друга причина, която да налага тази среща да продължи?

Абел се почувства едновременно и притеснен, и ядосан. Дотук нито една от целите на тази среща не бе постигната. На всяка стъпка Файф успяваше да се измъква неуязвим, а останалите правеха грешка след грешка. Файф излизаше победител. Принудили го бяха да участва в разговорите, предявили му бяха обвинения, които той веднага бе оборил.

Файф щеше да се погрижи цялата Галактика да научи за този разговор и без да се отдалечава твърде от истината, щеше да превърне информацията си в мощна антитранторска кампания.

На Абел много му се искаше да сведе до минимум загубите си. Космоаналитикът вече не беше нужен на Трантор. Оттук нататък каквото и да „си спомнеше“, щеше да бъде обект на подигравки, независимо от дозата истина и него. Всеки щеше да го счита за оръдие на транторския империализъм, при това некачествено оръдие.

И въпреки всичко се колебаеше да вземе решение. Междувременно Джунц се обади:

— Мисля, че съществуват сериозни основания да не прекратяваме нашата среща. Все още не сме разбрали кой всъщност е виновен за прилагането на психосонда. Вие обвинявате Скуайър Стийн, той пък обвинява вас. Дори да приемем, че и двамата бъркате, тоест, че и двамата сте невинни, остава фактът, че и двамата сте убедени, че някой от Великите Скуайъри е инициатор на това. Но тогава кой от всичките?

— Има ли някакво значение? — попита Файф. — Защото, що се отнася до вас, не би трябвало да има. Ако не беше намесата на Трантор и МБКА, този въпрос вече щеше да бъде решен. Не бива да забравяте, че който и да е бил инициаторът за прилагането на психосонда, неговата цел всъщност е била да завладее изцяло производството на кирт. Ето защо за нищо на света няма да му позволя да се измъкне. Щом бъде открит, ще ви върнем вашия космоаналитик здрав и невредим. Засега това е единственото предложение, което мога да ви направя, при това е съвсем разумно.

— Какво ще правите с човека, който е извършил обработката?

— Това вече е вътрешен въпрос, който не ви засяга.

— Напротив, засяга ни — възрази енергично Джунц. — Тук не става въпрос само за този космоаналитик. Има и нещо много по-важно и искрено се учудвам, че никой досега не го е споменал. Рик не е бил подложен на обработка с психосонда само защото е космоаналитик.

Абел не можеше да разбере точно какви са намеренията на Джунц, но усещаше, че думите му започват да накланят везните в тяхна полза.

— Доктор Джунц, естествено, има предвид първото съобщение на космоаналитика за опасността, която заплашва Флорина.

— Доколкото зная — сви рамене Файф, — никой до този момент, включително и доктор Джунц през цялата година, която прекара тук, не е придавал особена важност на това съобщение. Но така или иначе вашият човек е тук, защо не го попитате?

— Защото съвсем естествено е той да не си спомни — гневно се обади Джунц. — Психосондирането засяга най-силно способността на мозъка да прави причинно-следствени връзки. Човекът може и никога да не успее да възстанови количествените аспекти на своята работа до този момент.

— В такъв случай информацията е загубена безвъзвратно — заключи Файф. — Тогава какво остава?

— Нещо съвсем конкретно. Точно там е работата. Има и друг, който знае, и това е именно човекът, приложил психосондата. Той самият може и да не е бил космоаналитик, може и да не знае подробностите. Но е разговарял с човека, когато е бил съвсем наред. Без да е знаел достатъчно, никога нямаше да посмее да пристъпи към унищожаване на източника си на информация. И така, спомняте ли си нещо в тази връзка?

— Само това, че съществуваше опасност и тя беше свързана с космически течения — промърмори Рик.

— Дори да разберете, каква полза ще имате от това? — попита Файф. — Доколко може да се има доверие на теориите, които заболелите космоаналитици предлагат. Много от тях твърдят, че знаят тайната на вселената, а се оказва, че са толкова тежко болни, че едва разчитат показанията на собствената си апаратура.

— Може и да сте прав. Да не би да се боите, че ще науча нещо?

— Не, само съм категорично против разпространяването на каквито и да е мрачни слухове, верни или не, които могат да повлияят на киртовото производство. Съгласен ли сте, Абел?

Абел проскърца мислено със зъби. Файф се измъкваше и заставаше в позиция, подходяща, за да хвърли обвинението за нарушаване на киртовите доставки върху действията на Трантор. Но и Абел не беше играч от вчера.

— Не съм — спокойно заяви той. — Предлагам ви да изслушате доктор Джунц.

— Благодаря — рече Джунц. — Сам казахте, Скуайър Файф, че който и да е инициаторът на психосондирането, то той е виновен за смъртта на лекаря, прегледал Рик. Това означава, че човекът, който е извършил психосондирането, е имал възможност да следи отблизо престоя на Рик на територията на Флорина.

— Е и?

— Не може да не е оставил улики, докато го е следил.

— Да не би да мислите, че местните тук ще могат да ви кажат кой е наблюдавал Рик?

— А защо не?

— Не сте саркит и затова правите грешки. Уверявам ви, че флорините знаят къде им е мястото. Те не се доближават до Скуайърите, а и дори някой Скуайър да се приближи до тях, те гледат само във върховете на обувките си. Нямат и представа дали някой ги следи.

Джунц видимо потрепера от възмущение. За Скуайърите техният деспотизъм бе нещо толкова естествено, че дори не виждаха колко срамно и нередно е да го изричат публично.

— Обикновените местни може би — да — продължи той. — Но тук при нас има човек, който не е обикновен местен. Мисля, че, съдейки по действията му, той не е от онези флорини, които спазват стриктно ограниченията. Още повече че до този момент не е взел никакво участие в разговора ни и аз искам да му задам няколко въпроса.

— Показанията на този местен са без всякаква стойност. Използвам случая отново да настоя Трантор да го предаде, за да бъде изправен по съответния ред пред съда на Сарк.

— Нека първо поговоря с него.

— Струва ми се, това няма да навреди никому, Файф — подкрепи го меко Абел. — Ако не желае да отговаря или не може да му се вярва, ще обмислим молбата да ви бъде предаден.

Теренс, който до този момент съсредоточено разглеждаше пръстите на ръцете, си вдигна очите за малко.

Джунц се обърна към него.

— От момента, в който е бил намерен на Флорина, Рик е живял във вашия град, нали?

— Да.

— И вие сте бил в града през цялото това време? Искам да кажа, налагало ли ви се е да отсъствате за дълго по работа?

— Пълномощниците никога не отсъстват по работа. Работата им е вътре в града.

— Добре. А сега се отпуснете и не се засягайте без причина. Сигурно в задълженията ви влиза и да знаете дали някой Скуайър ще идва в града на посещение.

— Така е. Когато идват, разбира се.

— А идват ли?

— Веднъж или два пъти. Съвсем формално — мръдна с рамене Теренс. — Мога да ви уверя, че Скуайърите не обичат да си цапат ръцете с кирт. Имам предвид необработения.

— Дръж се прилично — провикна се Файф.

— Можете ли да ме принудите? — погледна го Теренс в очите.

— Файф, нека оставим разговора да се води между Джунц и човека — намеси се меко Абел. — Ние двамата с вас сме само зрители.

Джунц изпита истинска симпатия към дързостта на Пълномощника, но каза:

— Моля ви, Пълномощнико, отговаряйте ми без допълнителни коментари. Кажете ми кои Скуайъри ви посетиха през последната година.

— Откъде да знам — троснато отвърна Теренс. — Не мога да отговаря на такъв въпрос. Скуайърите са си Скуайъри, а местните — местни. Какво като съм Пълномощник, за тях аз си оставам местен. Не ги посрещам пред градската порта и не ги питам за имената им. Получавам съобщение, адресирано до Пълномощника. Казва се, че на еди-коя си дата ще пристигне на проверка Скуайър, и аз трябва да направя съответните приготовления. Да се погрижа работниците да са с най-хубавите си дрехи, да се почистят фабриките, да се стегне дисциплината, да се попълнят запасите от суровина, всички да изглеждат щастливи и доволни, бараките да се измият, улиците да лъщят и да има подръка няколко танцьорки, в случай че на Скуайърите им се поиска да погледат любопитни национални танци, както и няколко хубави моми…

— Достатъчно, Пълномощнико. Това няма значение — прекъсна го Джунц.

— За вас може и да няма, но за мен — има.

След продължителния му опит с флорините от Гражданската служба Пълномощникът действаше на Джунц като глътка прясна вода. Реши, че ще направи каквото зависи от него и от МБКА, за да се попречи на предаването на този човек на Скуайърите.

Вече по-спокойно Теренс продължи:

— В това се състои моето участие. Когато дойдат, аз се нареждам до всички останали. Не зная кои са. Не говоря с тях.

— Имаше ли някакво подобно посещение през седмицата, преди онзи лекар да бъде убит? Предполагам, знаете кога е починал той.

— Струва ми се, че чух нещо такова в новините. Но не мисля, че по това време е имало проверка от Скуайъри. Не, не мога да се закълна.

— Чия собственост са земите, в които вие работите?

Устните на Теренс се разтеглиха силно в някакво подобие на усмивка.

— На Скуайър Файф.

С неподозирана бързина на реакцията Скуайър Стийн се намеси.

— Виж ти! Наистина! С този разпит вие помагате на Файф, доктор Джунц. Не виждате ли, че до нищо няма да ви доведе. Така си е! Допускате ли, че ако Файф иска да държи под око онова същество, ще си прави труда да пътува до Флорина, за да го наглежда? Че за какво са патрулите?

— В толкова особен случай — ядосан не на шега прекъсна го Джунц, — когато икономиката на един цял свят, а може би и неговата цялост са в паметта на един-единствен човек, онзи, който е направил сондирането, надали ще остави нещата в ръцете на патрулите.

— Та дори когато е изтрил всичко от неговата памет, така ли? — не издържа Файф.

Абел издаде напред долната си устна и смръщи чело. Пред очите му и Джунц започваше да губи играта.

Но Джунц още не се предаваше. Вече малко колебливо, той продължи да пита:

— А имате ли определен патрулен отряд или група от патрули, които да се навъртат наоколо?

— Не ми е известно. За мен те не са нищо друго освен униформи.

Джунц се обърна към Валона рязко и напористо.

Само миг преди това тя бе пребеляла като платно, а очите й бяха широко отворени и блестяха. Нещо, което не убягна на Джунц.

— Какво има, момиче?

Но тя само клатеше глава безмълвно. „Нищо повече не може да се направи — мислеше си Абел. — Всичко свърши.“ Вече права. Валона трепереше от главата до краката.

— Искам да кажа нещо — с хриптене промълви тя.

— Кажи, разбира се. Казвай.

— Аз съм само една проста селянка — започна тя почти без дъх и обзета от страх, който се излъчваше от цялото й същество. — Моля ви, не ми се сърдете. Струва ми се, че има само един отговор. Наистина ли моят Рик е толкова важен? Толкова, колкото казахте, че е преди малко?

— Убеден съм, че е така. И все още е.

— Щом казвате, сигурно е така. Онзи, който го е закарал на Флорина, не би посмял да го изпусне дори за миг. Нали? Искам да кажа, че можеше да се случи надзирателят да пребие Рик или децата да го ударят с камък, или пък да се разболее и да умре. Нямаше да го остави безпомощен в полето, където можеше и да го намери някой? Не би могъл да разчита само на късмета, че някой ще го открие и ще го прибере — сега вече тя говореше напрегнато, но речта й се лееше.

— Продължавай — окуражи я Джунц.

— Имаше такъв един човек, който наблюдаваше Рик от самото начало. Той го откри в полето, нареди нещата така, че аз да се грижа за него, пазеше го от неприятности и почти всеки ден знаеше какво се е случило. Той дори знаеше за лекаря, защото аз отидох и му разказах. И това беше той. Той беше!

Гласът й от напрежение бе станал писклив, а пръстът й сочеше недвусмислено към Мирлин Теренс, Пълномощника.

В този момент дори свръхчовешкото спокойствие на Файф не издържа и улавяйки се за бюрото си, той надигна тежкото си тяло от стола и бързо изви глава към Пълномощника.