Айзък Азимов
Космически течения (17)

16
Обвиняемият

Дипломацията си има свой собствен език и свой собствен начин на поведение. Ако отношенията между представителите на суверенни държави се поддържат точно по протокол, те имат стилизиран, почти абсурден изказ. Например фраза като „неприятни последици“ е синоним на война, а „съответно споразумение“ — капитулация.

Когато зависеше от него, Абел предпочиташе да не използва двусмисления дипломатически език. Ако човек го чуеше как разговаря с Файф по директната връзка, щеше да си каже, че това е разговор между двама възрастни мъже на чаша вино.

— Не е лесно да те открие човек, Файф — каза той.

Файф се усмихна. Видът му беше спокоен и невъзмутим.

— Тежък ден, Абел.

— Чух нещо такова.

— А Стийн? — небрежно подхвърли Файф.

— При нас е от седем часа.

— Зная. И това е моя грешка. Мислиш ли да ни го върнеш?

— Мисля, че няма да го направя.

— Но той е престъпник.

Абел се позасмя и повъртя чашата си в ръце, наблюдавайки мързеливите въздушни мехурчета.

— Струва ми се, че можем да наречем постъпката му „търсене на политическо убежище“. Междупланетарният закон го пази на територията на Трантор.

— Правителството ти ще те подкрепи ли?

— Мисля, че да. Не съм във външната политика вече тридесет и седем години, за да не зная какво ще подкрепи Трантор и какво — не.

— Може да поискам Сарк да те отзове.

— Не виждам какво ще спечелиш? Аз съм миролюбив, добре ме познаваш. А тук може да пристигне и някой случаен човек.

Настъпи мълчание. Лъвското изражение на Файф се сгърчи.

— Имам чувството, че искаш да предложиш нещо — рече Великият Скуайър.

— Така е. При вас има един наш човек.

— Какъв човек?

— Космоаналитик. От планетата Земя, която, както знаеш, между другото е в рамките на Транторската империя.

— Стийн ли ти каза?

— Между другото и това.

— Той виждал ли го е?

— Не е споменавал такова нещо.

— Значи не е. При създадените обстоятелства мисля, че не бива да му се доверявате прекалено.

Абел остави чашата си. Отпусна в скута сключените си ръце и продължи:

— И въпреки това съм сигурен, че такъв човек съществува. Искам двамата с теб да се справим с тази история. При нас е Стийн, а при вас — човекът от Земята. В известен смисъл сме в равни позиции. Защо преди да започнеш осъществяването на плановете си, преди да изтече ултиматумът ти и да проведеш своя преврат, не проведем едно обсъждане по въпросите на кирта?

— Мисля, че не е наложително. Всичко онова, което става в момента на Сарк, е изцяло вътрешен въпрос. Искам най-сериозно да те уверя, че независимо от политическите събития тук, няма да има никакво нарушение в ритъма на киртовото производство. Струва ми се, че законният интерес, който Трантор има право да прояви, спира дотук.

Абел отпи от виното, давайки си вид, че обмисля нещо.

— Имам чувството, че при нас има и втори политически беглец — рече той. — Много странен случай. Флорински гражданин между другото. Един Пълномощник. Каза, че името му е Мирлин Теренс.

— Почти го очаквахме — блеснаха очите на Файф. — В името на Сарк, Абел, съществуват известни граници за намесата на Трантор на тази планета. Човекът, който сте отвлекли, е убиец. Не можеш да му даваш политическо убежище.

— Добре, искаш ли го?

— Намислил си нещо, нали?

— Да, обсъждането, за което ти споменах.

— Само заради един флорин-убиец! И дума да не става!

— Но обстоятелствата, при които Пълномощникът е успял да избяга, са много любопитни. Може би ще ти бъде интересно…

 

 

Джунц крачеше напред-назад, като от време на време поклащаше глава. Отдавна бе настъпила нощта, много му се искате да заспи, но знаеше, че това няма да стане без приспивателния газ.

— Можех, както Стийн предложи, да го заплаша със сила — разсъждаваше Абел. — Но тогава положението щеше да се усложни. Рисковете са неимоверно повече, а резултатите — твърде съмнителни. И въпреки всичко, докато не ни доведоха Пълномощника, не виждах друга алтернатива освен политиката на изчакване.

— Нещо трябва да се направи — поклати енергично глава Джунц. — Макар че вече граничи с изнудване.

— От формална гледна точка — предполагам, че да. Какво друго можех според вас да направя?

— Точно това, което и направихте. Аз не съм лицемер, Абел. Или поне се опитвам да не бъда. Не мога да критикувам методите ви, след като имам намерение да се възползвам от резултатите им. И въпреки всичко, какво ще стане с момичето?

— Тя няма да пострада, докато Файф държи на думата си.

— Мъчно ми е за нея. Като имам предвид какво правят с флорините, изпитвам искрена ненавист към аристократите на Сарк, но не мога да не изпитам съжаление към нея.

— Ако питаш мен, и аз я съжалявам. Но истинската отговорност за нейното страдание носи Сарк. Вижте какво, случвало ли ви се е да целувате момиче в някоя кола?

— Да — в ъгълчетата на устните на Джунц заигра лека усмивка.

— На мен — също, макар че сигурно е било много преди вас. Нищо чудно в този момент най-голямата ми внучка да е заета точно с такава дейност. Какво е една открадната целувка в кола? Нищо повече от обикновен израз на най-естественото чувство в Галактиката? Само че в нашия случай имаме момиче с високо положение, което погрешка се оказва в една кола с един, нека го наречем, престъпник. Той се възползва от случая и я целува. Било е порив и без нейно съгласие. Как ли се чувства тя? Как ли се чувства баща й? Наскърбени? Вероятно. Раздразнени? Положително. Гневни? Засегнати? Обидени? Не се съмнявам, че е точно така. Но опозорени? Не! Толкова опозорени, че да бъде застрашено решаването на важни държавни проблеми само за да се избегне разгласяване на случая? Глупости. И все пак случаят е точно такъв, при това не е изключено това да става и на други места на Сарк. Единствената грешка на Са̀мия Файф е нейната самонадеяност и наивност. Сигурен съм, че и преди се е целувала. Ако го направи отново или дори безброй пъти с когото и да е друг, но само да не е флорин, никой нищо няма да каже. Но тя е целунала флорин. Няма никакво значение, че не е подозирала това. Никакво значение няма и това, че той го е сторил дори насила. Ако публикуваме снимката на дъщерята на Файф в прегръдките на един флорин, ще направим нейния живот и живота на баща й непоносими. Видях лицето на Файф, когато му показах копието. По нищо не личи, че Пълномощникът е флорин. Той е в костюм на саркит, а и кепето покрива косата му добре. Кожата му е светла, но това почти не личи. Въпреки всичко Файф знае, че е достатъчно да се пусне слух, и много хора с радост биха му повярвали, особено онези, които търсят сензациите и скандала. За тях снимката би била неопровержимо доказателство. Той знае, че политическите му противници ще извлекат всичко възможно от такъв един скандал. Може да го наречеш изнудване, Джунц, а и нищо чудно да е точно така, но не би било изнудване на никоя друга планета в Галактиката. Собствената им уродлива система ни даде в ръцете това оръжие и нямам никакви угризения да го използвам.

— До какво решение стигнахте в крайна сметка — въздъхна Джунц.

— Ще се срещнем утре по обед.

— Значи е отложил крайния срок на своя ултиматум?

— Без съмнение. Ще отида в кабинета му.

— Нужно ли е да поемате този риск?

— Не е кой знае какво. Ще има и свидетели. А за мен е много важно да присъствам лично и да видя отблизо този ваш космоаналитик, дето го търсите от толкова време.

— Аз ще присъствам ли? — тревожно попита Джунц.

— О, да. Също и Пълномощникът. Той ни е нужен, за да разпознае космоаналитика. А и Стийн, разбира се. Всички вие ще се явите с триизмерните си образи.

— Благодаря ви.

Посланикът на Трантор едва потисна прозявката си и примигна срещу Джунц с воднистите си очи.

— А сега, ако нямате нищо против, ще отида да поспя, защото вече два дни и една нощ не съм си лягал, а старческото ми тяло не може да издържи още една нощ с газ против засипване.

 

 

Откакто триизмерната персонификация се усъвършенства, почти нито една среща не се провеждаше на Сарк с лично присъствие. В желанието на стария посланик да се яви лично на срещата им Файф виждаше сериозна проява на незачитане. Не може да се каже, че мургавото му лице бе потъмняло, но бръчките се бяха врязали още по-силно от едва сдържан мълчалив гняв. Щеше да мълчи.

Никой не можеше да го накара да говори. Щеше да стои намръщено срещу мъжете насреща му.

И този Абел! Изкуфял старец, с овехтели дрехи, но с най-малко милион светове зад гърба си.

Ами Джунц! Тъмнокож нахалник, с коса като вълна, чиято тъпа упоритост доведе до тази криза.

А и Стийн! Предател! Страхува се да го погледне дори в очите.

Най-трудно му беше да гледа Пълномощника. Флоринът, който бе опозорил дъщеря му с докосването си и въпреки всичко си стоеше здрав и читав зад стените на посолството на Трантор. Ако беше сам, Файф щеше да скърца със зъби и да тропа по бюрото от безсилие. Но сега нито един мускул не биваше да трепне по лицето му, макар вътрешно да се разкъсваше.

Само Са̀мия да не беше… Реши да не мисли за това. Неговата небрежност бе довела до тази нейна самонадеяност и следователно не можеше да я обвинява за това. Не се бе опитала нито да намери извинение за себе си, нито да омаловажи вината си. Казала му беше цялата истина за опитите й сама да проведе разследване и колко ужасно за нея беше завършило всичко. В срама и огорчението си бе разчитала напълно на разбирането му и беше го получила. Щеше да го получи дори това да означаваше сриване на цялата система, която той бе изградил.

— Този разговор ми бе натрапен — заяви той. — Не виждам смисъл да взимам участие в него. Тук съм само, за да слушам.

— Мисля, че Стийн ще иска да говори пръв — обади се Абел.

Очите на Файф го стрелнаха с такова презрение, че Стийн изстина.

— Ти ме принуди да се обърна към Трантор, Файф. Ти наруши принципа на автономността. Не можеше да очакваш, че ще се примиря с това. Така си е.

Файф мълчеше и Абел не без известна доза презрение подкани Великия Скуайър:

— Върви към целта, Стийн. Твърдеше, че имаш да кажеш нещо. Кажи го.

Жълтеникавите страни на Стийн порозовяха и без помощта на руж.

— Имам, така си е. Естествено, не мога да претендирам, че съм такъв добър детектив като Скуайър Файф, но мога да мисля. И аз помислих! Вчера Файф разказа една история за някакъв изменник, когото нарече „Х“, Добре разбирам, че всичко това му беше нужно, за да обяви извънредно положение. Но мен не можа да ме излъже.

— Значи няма такъв човек? — обади се тихо Файф. — Ти тогава защо избяга? Този, който бяга, не се нуждае от повече обвинения.

— Така значи. Така ли? — извика Стийн невъздържано. — Разбира се, че ще бягам от сграда, която гори дори и когато не съм запалил аз огъня.

— Продължавай, Стийн — обади се Абел. Стийн облиза устни и около минута замислено разглеждаше ноктите си. Поглади ги няколко пъти и продължи:

— Тогава си зададох въпроса: защо ли му е нужно всичко това с толкова много усложнения и увъртания? Значи нещо не е наред. Файф не постъпва така. Познавам го. Всички го познаваме. Той изобщо няма въображение, Ваше превъзходителство. Истински грубиян! Почти като Борт!

— Той ще каже ли нещо смислено, Абел, или ще продължава да бръщолеви — не издържа Файф.

— Хайде, Стийн — подкани го отново Абел.

— Ще кажа, но ме оставете да говоря. На чия страна сте в крайна сметка? И затова си казах (след вечеря беше), казах си: защо човек като Файф ще измисля тази история? Имаше само един отговор. Не може да я измисли. Поне не със своя мозък. Значи е истина. Трябва да е истина. Разбира се, патрулите са били убити и Файф лично е организирал убийството им.

Файф само мръдна рамене.

— Само че остава въпросът, кой е този „Х“ — продължаваше Стийн. — Аз не съм. Значи, че не съм аз. Признавам, че не може да не е Велик Скуайър. Но кой от Великите Скуайъри знае най-добре тези неща? Кой от Великите Скуайъри вече цяла година се опитва да използва историята с космоаналитика, за да плаши другите, за да ги накара да направят нещо, което той нарече „обединени усилия“, но което аз наричам капитулация пред диктатурата на Файф. Ще ви кажа кой е този „Х“ — и Стийн се изправи, при което почти докосна с глава рамката на приемника, така че отгоре главата му малко се сплеска. Той вдигна треперещ показалец и рече: — Той е „Х“, Скуайър Файф. Той измисли своя космоаналитик. Щом видя, че не може да направи впечатление на никого от нас, премахна космоаналитика, след което го извади отново, когато подготви военния си преврат.

Файф се обърна отегчен към Абел.

— Той свърши ли? Ако е свършил, махнете го. Такъв човек е обида за всеки уважаващ себе си мъж.

— Ще кажеш ли нещо по повод чутото? — попита го Абел.

— Не, разбира се. Не си заслужава. Това е един нещастник. Не може нищо съществено да каже.

— А, не така — скочи отново Стийн. — Много лесно искаш да се отървеш. — Той се огледа. Очите му се присвиха, а ноздрите му побеляха от напрежение. Остана прав. — Чуйте само. Заяви например, че открил картотеката на някакъв лекар. Самият лекар загинал при катастрофа, след като поставил диагноза на космоаналитика, че е станал жертва на психосондиране. Файф твърдеше, че този „Х“ извършил убийството, за да скрие идентичността на космоаналитика. Точно така каза. Попитайте го. Питайте го не беше ли точно това.

— Дори да съм го казал, и какво? — попита Файф.

— Нека обясни как е стигнал до картотеката на лекар, който е починал преди месеци, ако не я е имал при себе си. Нали така?

— Но това е пълна глупост. Така ще загубим страшно много време. Друг лекар е поел пациентите на починалия и, естествено, заедно с картотеката. Да не би някой от вас да си въобразява, че със смъртта на лекарите картотеките и дневниците им биват унищожавани?

— Естествено, че не — обади се Абел.

Стийн заекна и седна.

— Още някой? Няма ли още някой да каже нещо? Някакви други обвинения? — Файф говореше тихо, с пълен с горчивина глас.

— Изслушахме Стийн. А ние с Джунц сме тук по една друга работа. Бихме искали да се срещнем с космоаналитика.

До този момент ръцете на Файф лежаха спокойно върху бюрото му. Но при думите на Абел той ги вдигна и се улови за ръба. Черните му вежди се сключиха.

— Прибрахме един човек с непълноценна мисловна дейност, който твърди, че е космоаналитик. Ще наредя да го доведат.

 

 

Валона Марч никога през живота си не бе и сънувала, че може някъде да съществуват такива чудеса. Бе минал вече цял един ден, откакто бяха на Сарк, но почти всяка минута й носеше среща с удивителното. Дори затворническите килии, в които тя и Рик бяха настанени отделно, бяха пълни със смайващи неща. Натискаш копче и от тръбата потича вода. Откъм стената лъхаше топлина, макар въздухът навън да бе толкова студен, колкото никога не си бе представяла. А всички, които говореха с нея, носеха такива красиви дрехи.

Тя влизаше и излизаше от стаи, пълни с предмети, каквито никога не беше виждала. Ето тази сега беше гола, но много по-голяма от другите. Вътре обаче имаше много хора. Зад някакво бюро седеше строг човек, малко по-нататък — старец с лице, цялото в бръчки, а други трима…

Единият от тях беше Пълномощникът.

Валона се хвърли към него:

— Пълномощнико! Пълномощнико! — възкликна тя.

Но него всъщност го нямаше тук.

Беше станал и махаше с ръка.

— Стой настрани, Лона! Стой настрани!

Ала тя вече премина през него. Посегнала бе да го улови за ръкава, но той се бе дръпнал. Пристъпвайки напред, тя отново мина през него. За миг младата жена загуби ума и дума. Пълномощникът се бе отдръпнал пак и я наблюдаваше, а тя не можеше да откъсне очи от краката си.

Те бяха минали през страничната облегалка на стола, на който допреди миг бе седял Пълномощникът. Виждаше всичко толкова ясно. Столът обгръщаше краката й, а тя не усещаше нищо. Протегна разтреперана ръка и пръстите й потънаха в призрачната облегалка. Валона изписка и се свлече на земята. Последният й спомен бяха ръцете на Пълномощника, който бе протегнал към нея безплътните си ръце с надеждата, че може да я задържи.

Когато дойде на себе си, Валона видя, че са я сложили на някакъв стол. Рик здраво стискаше ръката й, а над нея се бе надвесил старецът.

— Не се плаши, мила. Това е само картина. Една снимка, разбираш ли?

Валона се огледа. Пълномощникът пак беше тук, но не гледаше към нея.

— Той не е ли тук? — попита тя, сочейки го с пръст.

— Това е триизмерна персонификация, Лона — обясни неочаквано за самия себе си Рик. — Той е на друго място, но ние можем да го видим тук.

Валона поклати глава. Щом Рик го казва, значи е така, но не искаше да вдигне очи. Не смееше да гледа хора, които хем са тук, хем не са.

— Значи си чувал за триизмерната персонификация?

— Да, господине — отвърна той. За него този ден също бе наситен с вълнения, но колкото повече Валона се объркваше, толкова по-познато му се струваше на него всичко наоколо.

— Кога го научихте?

— Не зная точно. Знам го от преди… преди да забравя.

По време на безумния устрем на Валона Марч към Пълномощника Файф бе останал невъзмутим на своето място.

— Много съжалявам, че редът на нашата среща се наруши с влизането на тази истерична местна жена. Но така нареченият космоаналитик отказва да отиде където и да било без нея.

— Няма нищо — успокои го Абел. — Но ми направи впечатление, че вашият флорин с непълноценна мисловна дейност е добре запознат с триизмерната персонификация.

— Изглежда, дълго е бил обучаван — поясни Файф.

— Разпитван ли е, откакто е на Сарк?

— Да, разбира се.

— И какъв е резултатът?

— Нищо ново.

— Как е името ти? — обърна се Абел към Рик.

— Рик е единственото име, което си спомням — гласеше спокойният отговор.

— Познаваш ли някой от присъстващите тук?

Без никакъв страх Рик обиколи с поглед лицата.

— Само Пълномощника. И, естествено, Лона.

— Ето този човек — и Абел посочи Файф — е най-великият Скуайър на всички времена. Притежава целия този свят. Какво ще кажеш за него?

— Аз съм жител на Земята. Мен не може да ме притежава.

— Не мога да си представя, че при каквото и да е обучение един възрастен флорин може да бъде толкова предизвикателен — рече Абел на Файф така, че само той да го чуе.

— Дори след психосонда ли? — презрително подметна Скуайърът.

— Познаваш ли този мъж? — обърна се Абел към Рик.

— Не, господине.

— Това е доктор Селим Джунц. Много важна личност в Междупланетарното бюро за космоанализа.

— В такъв случай е някой от моите шефове — каза Рик, след като внимателно изгледа доктора. — Но за съжаление не го познавам. А нищо чудно и да не си го спомням.

— Не съм срещал този човек, Абел — поклати глава Джунц.

— Ето това трябва да се запише — промърмори Файф.

— Чуй ме сега, Рик — продължаваше Абел. — Ще ти разкажа една история. Искам да ме слушаш много внимателно и да мислиш. Да мислиш и пак да мислиш! Нали ме разбра?

Рик кимна.

Абел заговори много бавно. Дълго време в стаята се чуваше само неговият глас. По едно време Рик притвори очи и стисна клепачи. Устните му се разтвориха. Вдигна юмруци към гърдите си и сведе надолу глава. Имаше вид на човек в агония.

Абел продължаваше разказа си, следвайки своя подредба на събитията, разказани от Файф. Спомена за първоначалното съобщение за катастрофата, за неговото залавяне; за срещата на Рик с „Х“, за обработката с психосонда, за това, как Рик е бил намерен и откаран на Флорина, за лекаря, който е познал, че му е прилагано психосондиране, за смъртта на този лекар и за постепенното възвръщане на паметта на Рик. След като завърши, той рече:

— Това е всичко, Рик. Разказах ти го от игла до конец. Кое от всичко дотук ти е познато?

Бавно и мъчително Рик заговори:

— Краят. Всичко от последните няколко дни. Но си спомням някои неща и отпреди. Сигурно това е бил лекарят, пред който проговорих за първи път. Много е объркано… Но нищо повече.

— Спомнил си си и още по-стари неща. За опасността, заплашваща Флорина например.

— Да, това беше първото, което си спомних.

— А след това, не можеш ли да си спомниш какво е станало след това? Кацнал си на Сарк и си се срещнал с някакъв човек.

— Не мога — простена Рик. — Не мога да си спомня.

Рик вдигна лице. То беше бяло и мокро от пот.

— Спомних си една дума.

— Коя, Рик?

— Но тя е пълна безсмислица.

— Нищо, кажи я.

— Свързана е с някаква маса. Много, много отдавна. Много смътно. Аз седях пред нея. Мисля, че и някой друг седеше там. След това той стана и ме гледаше някак отгоре. И тогава идва тази дума.

— Коя дума? — търпеливо попита Абел.

Рик сви пестници и прошепна:

— Файф!

Всички с изключение на Файф скочиха прави. Стийн почти изпищя:

— Казах ли ви! — и избухна в неудържим писклив кикот.