Джоан Джонстън
Кид (11)

11

Джейк почувства убийствена ярост, когато разбра, че Анабет е избягала от къщата на Клер. Чак няколко часа по-късно, когато се успокои, осъзна, че яростта му бе провокирана от страх за нейната безопасност. Скоро стана очевидно, че загрижеността му за немирницата с гладко лице беше неоснователна. Когато Джейк последва следите й, той бързо откри, че Анабет Калуун можеше дяволски добре да се грижи за себе си.

Джейк фактически не беше сигурен, дали някога е проследявал един толкова опитен противник. Кид не оставяше следи, които можеха да бъдат забелязани от един обикновен каубой. Но Джейк бе прекарал целия си живот в проследяването на престъпници. И притежаваше още две преимущества, които му помогнаха да остане по следата на Кид. Първо, той знаеше, че тя отива в Санта Фе, за да намери Уат Ранкин. И второ, Кучето го следваше.

Ако не беше носът на Кучето, Джейк можеше и да пропусне прекия път, който Кид бе поел през планините. Тази тясна пътека очевидно бе направена от планинските кози. Джейк на няколко пъти затаяваше дъх, когато едното стреме се докосваше до скалата, докато другото висеше над дълбоката пропаст. И тогава той разбра, че Анабет Калуун притежаваше нерви от стомана.

Джейк почувства с неудоволствие едно уважение към противницата си, което направи всички тези негови преживявания още по-удовлетворителни, когато най-после я настигна точно преди изгрев-слънце. Беше принуден да одобри лагера, който тя си бе изградила. Който и да е учил Кид, го беше правил добре. Едно легло от пренесени камъни я пазеше от три страни и скалната стена се издигаше зад нея. Почти невъзможно бе да я стигне, без да причини достатъчно шум, за да я събуди.

Невъзможно, но все пак не напълно невъзможно. Джейк беше решен да даде на Анабет Калуун един урок. Щеше да се спусне с въже от стръмната скална стена, за да го направи. Изискваната за това смелост, без да споменаваме опасността и болката в ранения му крак, го напрегна и раздразни, когато накрая стъпи на земята до нея. Но заради задоволството, което почувства, когато стисна със силна длан нейната тънка женска китка, си струваше всяка секунда от това опасно преживяване.

Анабет подскочи и се събуди, за да бъде издърпана от леглото, от един вбесен мъж. Тя посегна инстинктивно за пистолета си, но той бе издърпан от ръката й. Свободната й китка беше хваната в мощна хватка и извита зад гърба от ръка, която я притискаше към една могъща мъжка фигура.

— Не си губи времето да се бориш, Кид — сопна й се един познат глас. — Това няма да ти донесе нищо добро.

— Джейк? Джейк!

— Така е, това съм аз, Кид — каза Джейк с дива усмивка. — Сега стой мирно и слушай.

Анабет се помъчи по-силно да се освободи. Когато се опита да ухапе Джейк, неговият лакът рефлекторно я удари в челюстта. Тя извика от болка.

— По дяволите, Кид. Виж какво ме накара да направя! — Джейк не искаше да я удари, но как иначе можеше да й попречи да не го изпохапе целия? — Успокой се — изръмжа той.

Анабет трябваше да се примири, че нямаше да може да избяга от този огромен мъж, който така добре я държеше. Той беше твърде голям и твърде силен. Тя трябваше да изчака подходящия момент за бягството си. Но щеше да избяга! Колко унизително я хвана той, спяща като бебе!

— Много добре — каза тя мрачно. — Няма да се боря с теб повече. Можеш да ме пуснеш сега.

Джейк грубо се разсмя.

— Да те пусна? По дяволите, Кид, та аз току-що те хванах! Този път няма да рискувам да ми избягаш.

Той я издърпа до мястото, където бе оставил коня си и измъкна едно кожено въже от торбите на седлото си.

Анабет настръхна.

— Какво мислиш да правиш?

— Ще осигуря оставането ни заедно, докато стигнем там, където отиваме. — Джейк завърза китките й една за друга отпред с единия край на въжето. Другият край върза за собствената си китка, оставяйки между тях около шест фута дължина.

— Ти си луд! — каза Анабет. — Не можеш да се вържеш за една жена по този начин.

— Ти си прав, Кид. Ако тук имаше жена, аз нямаше и да помисля да направя подобно нещо. Обаче ние говорим тук за едно непослушно дете!

— Но аз… но ти… — лицето на Анабет се зачерви от гняв и унижение. Тя би го убила. При първия шанс. Ще го застреля право в… по дяволите, той нямаше сърце! Безсърдечно копеле като него вероятно само щеше да се разсмее, ако тя се опиташе!

— Гладна ли си? — попита Джейк. — Аз бих изпил чаша кафе с нещо за хапване.

Анабет седна долу с кръстосани крака право на мястото, където стоеше. Нека той види колко далеч можеше да стигне, завързан за една жена, която нямаше да се помръдне оттам.

— Огънят е ей там — каза Анабет дяволито. — Тя посочи със завързаните си ръце назад към мястото на лагера си.

— Ти идваш ли? — попита Джейк, като изгледа упоритата фигура на края на въжето.

— Помислих, че мога да си почина тук малко — каза Анабет.

— Аха — каза Джейк. — Време е за закуска, дете.

Анабет извика от възмущение, когато Джейк просто уви огромната си ръка около кръста й, вдигна я на ханша си и закрачи към огъня. Той беше достатъчно висок, за да могат ръцете и краката й едвам да докосват земята. Когато стигнаха огъня, той я пусна и тя тежко се приземи на ръце и колене.

— Не ми харесва особено да те мъкна наоколо, Кид — каза той. — Но ще направя каквото е необходимо. Разбираме ли се един друг?

Анабет го гледаше с леденосини очи.

— Даааа — изсъска тя.

— Сега какво ще кажеш за малко закуска?

— Аз не съм гладна!

— Както желаеш — каза той. — Сега искам да насочиш носа си към онази твоя долина и да ме водиш натам.

Анабет помисли за момент и една брилянтна идея й дойде в главата. Джейк нямаше представа къде се намираше долината. Тя щеше да го отведе обратно в Санта Фе. Той не можеше да я държи завързана в града, без да привлече вниманието на хората. И щом вече не бяха вързани заедно, тя щеше някак си да успее отново да му избяга.

— Много добре — каза тя накрая. — Да вървим.

Анабет имаше време по-късно през деня да съжали, че отказа закуската. Джейк обядва на седлото си и тя беше твърде горда, за да го помоли за нещо за ядене в средата на следобеда. Когато дойде време за вечеря, тя умираше от глад — както имаше и други нужди, които не можа да задоволи по пътя. Когато накрая спряха за нощувката, звездите вече се виждаха.

Джейк намери една долчинка, на завет от вятъра и с достатъчно дървета, за да може пушекът от огъня им да се разсейва в клоните.

За изненада на Анабет, Джейк отвърза въжето от китката си. Обаче остави ръцете й завързани.

— Ще те оставя за няколко минути сама. Използвай ги добре. Ще имаш само тях до сутринта.

Джейк се усмихваше, когато Анабет се върна.

— Така си и помислих — че ще си твърде умна, за да избягаш.

— Гладна съм — отвърна Анабет. — Мисля, че първо ще си изям вечерята.

Джейк се разсмя, докато отново връзваше въжето за китката си.

— Няма какво да се прави, Кид. Ти ще трябва да ме влачиш, ако искаш сега да си отидеш.

Анабет яде с апетит, планирайки бягството си през цялото време.

— Трябва отново да остана сама, преди да си легнем — каза тя, след като Джейк огради огъня за през нощта.

— Аха. Няма начин.

— Джейк, ти трябва да ме оставиш да отида! — примоли са Анабет.

— Аха — каза той отново. — Време е за лягане, Кид. — Той придърпа въжето, докато Анабет застана пред него. — Имам доста добра представа за твоята изобретателност, затова смятам да унищожа още в зародиш всякакви идеи, които можеш да имаш за бягство през нощта.

Докато Анабет го гледаше с невярващи очи, Джейк приготви едно одеяло за себе си и друго за нея точно до първото. Нямаше достатъчно въже, за да може да избяга от другата страна на огъня.

— Аз няма да спя с теб, Джейк — каза тя.

— Както желаеш — каза той, като легна долу и я дръпна в ръцете си. — Будна или заспала, това е мястото, където ще прекараш нощта.

Анабет почувства как дъхът й спира в гърлото, когато ръката на Джейк се пъхна под кръста й и я дръпна здраво до него. Тя можа да почувства неговата топлина по цялата дължина на гърба си. Твърдата му сила. Огромната му мъжественост.

Джейк проклинаше на поразия. Неговото тяло имаше определени идеи какво трябва да направи с жената в ръцете му. Но наистина щеше да бъде глупак да копнее за една престъпница, която изобщо не се заинтересува от предложението му за помилване.

— По дяволите, Кид! Престани да мърдаш! — Един тих вътрешен глас напомни на Джейк, че като я наричаше дете, тя не ставаше такова.

Той почувства тежестта на гърдите й върху ръката си. Бедрата, притиснати към слабините му, определено принадлежаха на жена. И дългата копринена коса, падаща над него като наметало — тя също принадлежеше на една жена. Така че, може би беше по-добре, ако премислеше плана си.

Джейк бе на косъм от това да признае, че е направил една ужасна грешка, когато Анабет измърмори:

— Даже да доживея до сто години, пак няма да ти простя това!

— Кое? Това, че те държа в ръцете си ли?

— Това… че ме докосваш.

Слабините на Джейк болезнено се напрегнаха.

— Повярвай ми, Кид, това ми е неприятно толкова, колкото и на теб.

— То не е неприятно — побърза да го увери тя. — Не точно.

Джейк се поколеба, съзнавайки, че трябва да попита.

— Какво искаш да кажеш с това „не точно“?

Тя хвана ръката му и я придвижи надолу по корема си.

— Ето го отново. Някакво странно усещане точно там, където ме докосваш.

Цялото тяло на Джейк се изпъна като струна.

— По дяволите, Кид. Какво се опитваш да ми направиш? — Той си дръпна ръката от корема й и отново я пъхна под нея. И изстена дълбоко в гърлото си, когато отново усети меката тежест на гърдите й под лакътя си.

— Нещо не е наред ли, Джейк?

— Сякаш не знаеш! Заспивай, Кид.

Джейк затвори очи, но изобщо не му се спеше. След няколко секунди чу:

— Джейк? Буден ли си?

— Как мога да заспя, когато вдигаш толкова много шум? — изръмжа той.

— Аз не мога да се настаня удобно. Винаги спя на другата си страна.

— Обърни се тогава.

Тя го направи. И Джейк разбра какво представлява истинският ад. Защото сега те се намираха гърди до гърди и бедра до бедра. Единственото място за ръцете му беше около тялото й. Тя постави глава на рамото му и се сгуши по-близо.

— Ти си топъл — каза тя.

По-скоро горещ, помисли Джейк с въздишка на съжаление.

— Можеш ли да спиш сега, Кид?

— Мисля, че да, Джейк. — Тя направи пауза и след това каза с нежелание: — Благодаря.

На другата сутрин от одеялата се измъкна един мрачен мъж. Джейк прекара нощта, съзнаващ всяко движение, което Кид правеше. Върховете на гърдите й се докосваха до гръдния му кош. Копринената й коса го гъделичкаше по брадичката. Носът й се притискаше в шията му. Кракът й се пъхна между бедрата му. Той се съмняваше, че апахите можеха да измислят една нощ с по-лоши мъчения.

Скоро на Джейк му стана ясно, че Анабет го водеше право към Санта Фе. Вместо да й го каже, той запази мълчание. Мислеше, че може да се окаже добра идеята да отидат там. В Санта Фе той поне можеше да намери жена, с която да се облекчи.

— Когато стигнем в Санта Фе, аз ще отвържа въжето от китките ти — каза Джейк, докато оседлаваше коня си. — Но искам да стоиш близо.

Когато влязоха в Санта Фе, Джейк се придържаше към задните алеи. Но не след дълго Анабет разбра накъде отиваха.

— Насам — каза Джейк, завивайки в една странична уличка. Анабет позна двуетажната къща. Малката дървена табела с надписа „Юлали Шмид“ се полюшваше на вятъра.

Джейк почука на вратата, но както обикновено не дочака отговор, а блъсна вратата и влезе вътре.

— Юлали?

Юлали се изненада да види отново Джейк толкова скоро, особено в компанията на жената, която беше разкрил пред нея като престъпника Кид Калуун.

— Какво те носи обратно насам, Джейк? — попита тя. — Влизай и се разполагай удобно, Анабет — или трябва да те наричам Кид?

— Анабет, моля.

Юлали погледна тъмните кръгове под очите на Анабет и каза:

— Джейк, засрами се! Какво правиш, обикаляйки насам-натам, че не се грижиш по-добре за това бедно дете?

— Какво аз съм…? Ти поставяш крака в погрешна обувка, Юлали.

Но Юлали вече избута Анабет в кухнята и я настани до масата. След малко пред Джейк и Анабет се появи по чаша кафе, последвана бързо от наденица с горчица.

— Сега, какво мога да направя за вас? — попита Юлали.

— Имам нужда от безопасно място, където да оставя Анабет за известно време. — Той щеше да отиде да говори отново със Сиера Стар. Може би тя щеше да му даде някакво указание за тайната долина на Буут. Стана ясно, че Кид нямаше да му помогне. Докато се намираше в салона, щеше да разбере дали Сиера все още понякога канеше някой мъж на втория етаж, Той много се надяваше, че ако отиде в леглото с друга жена, това щеше да облекчи чувството му на неудобство, когато се намираше около Детето в бричове, не излизащо от ума му.

— Аз ще почакам, докато ти заключиш Анабет — каза Джейк.

Веждите на Юлали се вдигнаха и челото й се набръчка в една река от линии.

— Това наистина ли е необходимо?

— Необходимо е, ако искам да я заваря тук, когато се върна — каза направо Джейк.

— Не ме оставяй заключена тук! — извика Анабет. — Аз ти казах какво трябва да направя и защо. Пусни ме, Джейк.

— Забрави за това, Кид. Аз също ти казах какво трябва да направя и защо. — Джейк последва Анабет до втория етаж, където я бутна в ъгловата стая, която беше негова, последния път, когато спа тук.

В момента, в който ключалката щракна, Анабет изтича до прозореца, търсейки начин, за да избяга от затвора си. Там нямаше дърво, нито веранда, която да й помогне да слезе на земята. Тя погледна нагоре и осъзна, че покривът не бе толкова далеч. Спомни си, че е виждала една външна стълба поне от едната страна на сградата. Преди Джейк да влезе накуцващ през летящите врати на Градския салон, Анабет вече се намираше на покрива и на път да избяга — и да продължи да преследва мъжете, убили чичо й. Ако провереше всички кръчми в града, беше много вероятно да открие Уиски. И можеше да разчита, че той щеше да я заведе в лагера на бандитите.

Сиера Стар се намираше зад масата с карти. Тя бе облечена в нещо червено и блестящо, привличащо окото и излагащо много гола плът на показ. Изглеждаше още по-красива, отколкото Джейк си я спомняше. Той седна на един свободен стол и сложи малко пари на масата.

— Играеш ли, Джейк? — попита Сиера.

— Да — отговори той.

Той игра карти около час, губейки и печелейки по малко, като през цялото време наблюдаваше Сиера Стар. Ясно стана, че тя избира къде да хвърля усмивките си и Джейк се почувства привилегирован, когато получи една. Когато тя предаде кутията на един по-възрастен джентълмен и напусна масата, Джейк откри, че усмивката не е била покана за нещо повече.

— Бих искал да говоря с теб — каза той, когато я настигна до бара.

— Поръчай ми едно питие.

Джейк се усмихна цинично. Винаги кокетна. Той предположи, че тя така е постигнала всичко, което беше сега и повече й се възхищаваше, отколкото обвиняваше за това.

— Разбира се. Какво ще искаш?

— Уиски.

Джейк поръча същото за себе си.

— Нека намерим маса.

Тя го последва до една маса в ъгъла на стаята, където Джейк седна с гръб до стената.

— Аз се чудя дали ти не знаеш къде се намира долината на Буут Калуун — попита той.

Очите й се превърнаха в парченца зелено стъкло.

— Той не ми каза.

Джейк реши, че тя или казва истината, или е дяволски добра лъжкиня.

— Идвал ли е някой от бандата тук да пита същото?

Тя повдигна косата си отстрани на врата, за да му покаже сини следи под формата на пръсти.

— Уат Ранкин ме посети. Трябваше да опра нож до гърлото му, за да го убедя, че не знам нищо. Ако ти го преследваш, аз ще съм щастлива да ти разкажа каквото знам.

— Ще ти бъда благодарен за това. Но има нещо друго, с което първо бих искал да се занимая.

Сиера вдигна вежди.

— Какво?

— С теб.

Сиера срещна очите на големия мъж и почувства как един трепет премина надолу по гръбнака й при чувствения, гладен поглед на сивите му очи. Тези дни тя можеше да подбира и избира мъжете, на които даваше благоволението си. Чувстваше се самотна. И Буут никога нямаше да се върне.

— Ела с мен. — Сиера взе Рейнджъра за ръка и го поведе нагоре по стълбите.

Стъпките на Джейк едва се чуваха, но те звучаха като барабани в ушите на Анабет Калуун.

Тя се добра навреме до Градския салон, за да види през един страничен прозорец как Джейк изчезва нагоре по стълбите със Сиера Стар. Тя не беше съвсем сигурна какво щяха да правят там горе, но почувства едно изгаряне в корема при мисълта, че Сиера можеше да прегърне Джейк. Или при мисълта за големите, мазолести ръце на Джейк върху другата жена.

Анабет постави ръка върху корема си, за да се опита да отстрани особеното чувство. Тя беше глупачка да мисли за Джейк Кърни. Сиера Стар щеше да му дойде добре! Ако нямаше да върши по-важна работа, щеше направо да се качи горе по стълбите и да му каже какво мисли за него!

Иронията се заключаваше в това, че не изминаха и тридесет секунди от изчезването на Джейк горе, когато Уиски влезе в Градския салон. Той не остана дълго, а само отиде до бара, купи си еднопинтова бутилка уиски и излезе през вратата.

Анабет хвърли един последен поглед към мъжа, изчезващ нагоре по стълбите, преди да му обърне гръб. Точно сега нямаше нищо по-важно от спазването на клетвата за отмъщение заради смъртта на чичо си.

Тя се отдръпна от прозореца и се запъти към конюшнята, където тя и Джейк бяха оставили конете си. Докато Джейк излезеше от леглото на онази жена, тя щеше да е свършила отмъщението си срещу Уат Ранкин и на път да се скрие в долината.

Анабет не можа да забележи особените жълти очи, които я наблюдаваха, докато яхваше коня си, за да поеме пътя на отмъщението.