Джейн Ан Кренц
Пиратът (5)

Четвърта глава

— Хайде де, татко, на мен можеш да кажеш! Обещавам, че Травис и дори Карл нищичко няма да научат! Снощи се целувахте с госпожа Инскип под онова дърво в градината, нали?

Джаред изгледа преценящо сина си, седнал край кухненската маса, ухилен до уши и леко подритващ във въздуха с обутите си в сандали крака. Зад него голямата плъзгаща се врата към верандата бе широко отворена към кристалночистите води на залива и освежаващо подухващия утринен бриз.

— И защо си толкова любопитен? — Бащата сряза наполовина два узрели плода папая и посегне да вземе един лимон от купата върху масата.

— Ей така. Просто искам да знам!

— Дейв, струва ми се, че вече си достатъчно голям, за да ти обясня някои от основните правила, които мъжът трябва по необходимост да спазва, когато си има вземане-даване с жена.

— Страхотно! И какви са тези правила? — Очите на хлапака блеснаха в очакване.

— Първото е, че един истински джентълмен никога не обсъжда публично личните неща, случили се между него и някоя дама.

Лицето на Дейвид помръкна.

— Но това правило е адски тъпо! Кой, въобще, го е измислил?

— Преди много време, всички жени се събрали и единодушно взели решение да го въведат в действие като задължителен и неизменен закон.

— Имат ли право?

— Очевидно, да.

Джаред изстиска лимона върху плодовете папая и пренесе чиниите върху кухненската маса — правеше го всяка сутрин вече от пет години — от деня, когато Габриела почина. По някакъв необясним начин, за който нито той, нито Дейвид си даваха сметка, с течение на времето това се бе превърнало в задължителен ритуал — извършваха го всеки ден и без да търсят обяснение защо именно тази сутрешна церемония ги сближаваше толкова много. На обяд и вечеря неизменно ядяха в ресторанта — с нарязването на няколко плодове и препичането на филийки с масло се изчерпваха и готварските умения на Джаред, макар също така да бе цар в приготвянето на кафе. Освен това, разсъждаваше собственикът на курорта, какъв смисъл има да държи трима професионални готвача, ако не ги използва най-рационално?

Погледът му се спря на съвсем наскоро купените джинси на сина му и Джаред с изненада установи, че вече бяха значително окъсели. Отбеляза си на ум, че е необходимо да вземат нови. Времето си течеше с изумителна скорост — дори тук, на островите. Дейвид скоро щеше да навърши десет години и правилата, на които трябваше да се научи, щяха да стават все повече и повече. Най-важното обаче бе да умее да различава добрите принципи от лошите и Джаред смяташе да се погрижи за това, както подобава на един добър баща.

В продължение на още няколко минути той наблюдава сина си, който мълчаливо и намусено предъвкваше папаята, опитвайки се да проумее първото правило по отношение на така наречения слаб пол. Джаред се усмихна и продължи инструкциите си с полунасмешлив, полусериозен тон:

— Едно нещо трябва да ти кажа, хлапе — и ако наистина искаш да оцелееш сред жените, ще ме послушаш. Дамите от типа на госпожа Инскип винаги намират начин да си отмъстят на мъжа, осмелил се да разправя пикантни историйки за тях.

Дейвид се изкиска.

— И какво ще ти направи Кейт, ако разбере, че си ми казал за целуването?

— Боя се дори да си помисля — отвърна мрачно баща му, като седна и си наля чаша кафе. — Нищо чудно да ме повали на земята с една-единствена от хватките, на които се е научила.

Усмивката на Дейвид се стопи в същия миг и лицето му придоби ужасено изражение.

— Как така да те повали на земята? — Замълча, премисляйки немислимото, след което добави колебливо: — Не може да го направи! Нали, тате?

В отговор се чу пронизителен, ентусиазиран крясък. Дойде, от страна на жълтия амазонски говорещ папагал, който в момента стоеше с царствен вид на върха на голямата си клетка.

— Запази си мнението за себе си, Веселушко! — Джаред изгледа сърдито птицата, след което се обърна към сина си: — Май пак не си му дал закуска и е в кисело настроение!

— Хайде, Веселушко! Хапни си! — Дейвид протегна късче папая към папагала, който първо намръщено изгледа Джаред и едва след това с огромно достойнство пое предложеното му лакомство.

Момченцето се зае отново да разпитва баща си:

— Госпожа Инскип все пак не може да те преметне на земята, нали?

— Ако имам късмет, дано никога не ми се наложи да узная! — Джаред си взе препечена филия и започна да размазва мармалад от гуава по нея с доста напрегнати движения на ножа:

— Хм! Залагам три долара, че не би успяла! — Най-после взе решение Дейвид. — Ти си много по-едър от нея!

— Размерите невинаги са решаващ фактор при този вид борба. Все пак, благодаря ти, че имаш вяра в моите сили!

— А съществуват ли правила, които жените трябва да спазват?

— Да, няколко. Бедата обаче е, че обикновено те променят тези правила, според както им изнася в конкретния случай. — Като например, помисли си унило Джаред, дали да са достатъчно отзивчиви, когато мъжът се върне, за да си получи обещаното му преди това с целувка.

— Не е справедливо!

— А това пък е друго правило, което трябва да научиш: животът невинаги е справедлив!

— И него ли са измислили жените?

— Не. Появило се е само, без ничие одобрение и хората постепенно са свикнали да го приемат, макар и неохотно! — Джаред захапа яростно филийката.

Дейвид се умълча, подритвайки с крак във въздуха, докато обмисляше последните думи на баща си.

— Във всеки случай, мисля, че госпожа Инскип е честна. Обеща днес да ме научи на специалните хватки от каратето, които е приложила на Умника, а пък аз ще й покажа как да се гмурка с шнорхел и маска!

— Наистина ли? — Удиви се Джаред Хоторн. Мина му през ума, че май неговият син бе постигнал далеч по-голям напредък по отношение на тяхната гостенка. Защо ли на самия него не му бе хрумнало да й предложи безплатно обучение по подводно плуване? Предишната вечер определено не се бе справил кой знае колко добре. След края на церемонията с нарязването на тортата, той бързо се бе огледал, но никъде не видя Катрин. Като последен глупак, не устоя и се отправи към стаята й, където се притаи в храсталака под прозореца. Тъкмо в този миг светлината вътре угасна. Джаред спа неспокойно и тази сутрин продължаваше да изпитва необяснимо неудовлетворение, а също и гняв към себе си.

— Точно така. Снощи сключихме договор. Някакъв тип, с който Кейт танцуваше, също се канеше да й предложи уроци по гмуркане, но аз пристигнах навреме, за да й припомня уговорката ни.

Бащата вдигна рязко поглед.

— За какъв тип говориш?

— Един от туристите, мисля, че се казва Джеф Тейлър, или Тайлър — нещо такова. — Дейвид предъвкваше бавно резена папая, наблюдавайки баща си с периферното си зрение. — И знаеш ли какво? На мен госпожа Инскип май ми харесва. Снощи изглеждаше страхотно красива, нали?

Като фея от сънищата, мина през ума на Джаред.

— О, да! — каза на глас. — Снощи наистина беше красива. — Когато я бе взел в прегръдките си обаче, феята от сънищата се бе превърнала в истинска и невероятно чувствена жена, с гореща кръв и дяволски възбуждаща. А после, вместо да го изчака след тържеството, тя бе изчезнала безследно, така както един приказен сън се стопява с първите лъчи на утрото. Кога започвате с уроците по гмуркане?

— Тази сутрин. Веднага щом ми покаже някой от начините си за самоотбрана. — Момченцето дояде и последното парче папая и скочи на крака. Спусна се към верандата, като пътьом погали Веселушко по главата. Папагалът прие милувката с вид на гордо снизхождение. — Трябва да тръгвам. Имам среща с госпожа Инскип само след няколко минути.

— Почакай малко! Не си изял препечената филия.

— Ще я взема със себе си. — Дейвид грабна резена хляб и изскочи като стрела от кухнята, прекоси верандата и се спусна надолу по алеята, извеждаща до малкото заливче.

Джаред остана сам с Веселушко. Птицата го изгледа с преценящ поглед, след което бавно слезе от клетката си, премести се върху облегалката на стола, в който седеше той и оттам невъзмутимо скочи на масата, за да провери дали е останало нещо от папаята.

— Как се осмеляваш да правиш това, стар пират такъв? Знаеш, че не ти е позволено да се качваш върху кухненската маса! Слизай веднага или ще ти откъсна опашката, а после ще продам перата като сувенири на туристите!

— А на бас! — изграка Веселушко и деликатно клъвна парченце плод, придържайки го с ноктите на единия си крак.

— Хубаво е човек поне да е наясно кой всъщност командва парада. — Джаред се изправи и започна да разчиства масата. — Как мислиш, тя защо побърза да се измъкне снощи, още преди края на бала? Бях съвсем сигурен, че ще ме изчака — пък и след проявената отзивчивост преди това под дървото, какво друго можех да си помисля? Желаеше ме с не по-малка страст от тази, която изпитвах аз — в това няма никакво съмнение. Но кой може да ги разбере жените? И особено това войнствено създание, този командос в рокля, изкарала цял двуседмичен курс по самоотбрана — и то основно за от кръста надолу! Нищо чудно просто да е искала да докаже, че като нищо може да ме разгорещи! Едно нещо обаче ще ти кажа, приятелю! Ако съмненията ми се потвърдят, много скоро ща я накарам да съжалява за игричките си!

— А на бас!

 

Половин час по-късно Джаред стоеше пред широко разтворения френски прозорец на своя офис, зареял поглед сред проблясващите под ярките слънчеви лъчи пясъчни дюни на залива. Едва-едва успяваше да различи фигурите на няколкото подранили посетители на плажа: някои бяха облечени във водолазни костюми, а други бяха просто излезли на разходка по брега. В далечния край на залива забеляза тези, които всъщност търсеше. Дейвид бе заел поза на един крак, като с другия се опитваше да ритне някакъв невидим противник пред себе си. Кейт, облечена в зелен на цвят цял бански, стоеше встрани и обясняваше нещо на момчето. Когато някой внезапно почука на вратата, Джаред нито помръдна от мястото си, нито направи опит да отклони своя вперен в далечината поглед.

— Да, влез.

Вратата се отвори със замах.

— Добро утро, Джаред! — поздрави полковникът, влизайки с бодра стъпка в стаята. — Чудесен ден, нали?

— Ъхъ… — Хоторн се намръщи, наблюдавайки Кейт, която в този миг демонстрираше поредния страхотен, невероятно бърз удар с крак. — Но тук всъщност всеки ден е чудесен. Ела насам, приятелю, за да видиш нещо.

Полковникът се приближи и застана до Джаред, напрягайки очи, за да различи двете фигурки в далечината.

— О-хо! Това там не е ли страшната госпожа Инскип?

— Че кой друг? Обучава Дейв на някаква смесица от джудо и карате!

— Техниката, която използва срещу Умника Арни, ли?

— Именно.

— Доста добре се справя, както виждам.

— Не съвсем. Тялото й е твърде стегнато — трябва малко да се поотпусне, движенията да са по-гъвкави.

— Какво имаш предвид? Стилът й на самоотбрана или нещо друго?

— О, я стига! — Джаред продължи известно време да наблюдава мълчаливо, след което подхвърли: — Питам се дали тя може да се справи с приготвянето на домашни бисквити също толкова добре. Готов съм да се обзаложа не на пет, а на десет долара, че дори не знае как да приготви тестото!

— Дейвид май не го е грижа особено дали Катрин Инскип притежава кулинарен талант. Изглежда, страхотно се забавлява!

Джаред присви очи.

— Тази сутрин дори не си дояде закуската — толкова беше нетърпелив да започне уроците.

— Явно са се сприятелили с Катрин.

— Да, виждам.

— Не ми звучиш особено доволен от този факт — подхвърли насмешливо полковникът.

— Тук е само за един месец. После си тръгва.

— Зависи: може и да има причина да остане. — Едрият мъжага се отправи с типичната си стегната стъпка на военен към бюрото. — Донесох сметките от снощи, а също и няколко заявки за бара и ресторанта, които е необходимо да подпишеш.

Джаред отговори, без да се помръдне, все така зареял поглед към залива:

— Остави ги на бюрото. Ще ги видя по-късно.

— Имаш някакви планове за тази сутрин, така ли? — любезно запита полковникът, повдигайки учудено гъстите си вежди.

— Синът ми ще показва на госпожа Инскип как да се гмурка с шнорхел и аз смятам да съм наблизо за всеки случай.

— Чудесна идея! — ухили се до уши неговият събеседник.

 

Кейт стоеше с ръце опрени на бедрата, здраво стъпила с разкрачени крака в пясъка и вперила строг поглед в Дейвид. Със здраво стиснати устни тя съсредоточено наблюдаваше движенията му. Момченцето изпробва още няколко пъти удара с крак, преди най-сетне тя да кимне доволно.

— Много добре! Вече усети как става. Трябва само да гледаш винаги да запазваш равновесие — това е най-важното качество и основно предимство при бойните изкуства. Моят инструктор непрекъснато повтаряше, че почти всеки човек губи равновесие в един момент или в друг. Номерът е да се възползваш от този факт по най-удачния начин.

Дейвид се ухили и ритна още веднъж с крак във въздуха, като същевременно нададе пронизителен вик. После се обърна към Кейт.

— Мислиш ли, че вече мога да се справя с Умника Арни?

— По-добре е да избягваш хора като него, вместо на всяка цена да се стремиш да им се противопоставиш — посъветва го младата жена, като нежно разроши косата му.

— Но ти му се противопостави и му хвърли един хубав тупаник!

— Да, но тогава бях изнервена, а и преди това бях преживяла значителен стрес. Най-умното в случая бе да му дам парите и да си плюя на петите!

— Хващам се на бас, че никога и от никого не би избягала! Приличаш на баща ми. Тази сутрин го попитах дали смята, че можеш да го победиш в схватка.

Кейт премигна изненадано.

— И какво ти отговори той?

— Каза, че предпочита да не му се налага да разбира.

— Много мъдро!

— Ъ?

— Нищо, нищо. Готов ли си за моя урок по гмуркане с шнорхел?

— Разбира се! Донесъл съм всичко необходимо. Можеш да оставиш нещата и плажната си хавлия тук. — Дейвид се наведе, за да вземе двете маски, като същевременно внимателно огледа плажа, след което бързо се изправи и се провикна:

— Я, виж, ето го баща ми! Татко, татко, насам!

Кейт съвсем целенасочено се постара да потисне трепетното вълнение, което обзе тялото й при думите на момченцето, като спокойно обърна глава по посоката, в която гледаше Дейвид. Видя Джаред да се приближава бавно към тях — беше бос, облечен в избелели, провиснали джинси и бяла памучна фланелка, а по грижливо сресаната му назад черна коса играеха проблясъци от утринните лъчи на слънцето.

Макар да носеше съвсем обикновени ежедневни панталони, той отново страшно много й заприлича на пират — също както предишната вечер, когато се бе пременил с истински корсарски дрехи. Кейт се зачуди за миг какво ли щеше да се случи снощи между тях двамата, ако се бе решила да го изчака след края на бала. Тогава в последния момент бе осъзнала, че все още не е готова да поеме риска за подобно изживяване. Едно е да се разправяш с разни негодници от типа на Умника Арни, съвсем друго — да се забъркваш в любовна авантюра с човек като Джаред Хоторн!

— Добро утро, Кейт! — поздрави приближилият се мъж и ослепителната му усмивка я прободе като с нож. — Как върви урокът по самоотбрана?

— Страхотно беше — отвърна вместо нея Дейвид. — Сега вече мога да поваля на земята Умника Арни също като госпожа Инскип!

— Уф, направо ме побиха тръпки от ужас — измърмори Джаред под нос и сребристосивите му очи срещнаха тези на Кейт. — Забавлявахте ли се снощи, госпожо?

— Да, прекарах изключителна вечер! — Втренченият му поглед започваше да я изнервя и тя се наведе, вдигна хавлията си от пясъка и я наметна върху раменете си, като по този начин успешно прикри и гърдите си.

— Попитах ви от чисто любопитство, тъй като изчезнахте толкова бързо, та човек би си помислил, че сте се отегчили!

— Нищо подобно!

— Нима? Да не би в такъв случай да сте изгубили кураж? — усмихна й се леко подигравателно той.

— Вече минаваше полунощ и се почувствах изморена. Можете да ме наричате Пепеляшка, ако ви харесва! — Нескрито предизвикателните му думи я разгневиха.

— Едва ли това име е най-подходящото!

— Прав сте! Ако аз съм Пепеляшка, следва изводът, че вие пък сте Очарователния принц, а не мисля, че подобна грешка по отношение на вашата самоличност е особено желателна!

— О, какъв язвителен език! — Поклати глава с престорено разочарование Джаред. — И то още рано сутринта!

— Тате, кажи, искаш ли госпожа Инскип да те научи и теб на някои от хватките си за самоотбрана? — намеси се Дейвид, отегчен от разговора, който се провеждаше край него. — Знае страхотни номера!

— Шегуваш ли се? Да не искаш да ме сполети същото като Умника?

— Е, хайде де, татко! Нека поне ти покаже! Няма да го нараните, нали, госпожо?

— Разбира се! Ще се постарая да бъда съвсем нежна и внимателна — убеди го Кейт, като чувството и за хумор надделя над започналото да я обзема раздразнение. — Все пак, сигурна съм, че баща ти има да върши далеч по-важни и интересни неща тази сутрин.

Очите на Джаред проблеснаха, отразили ярките слънчеви лъчи.

— Е, струва ми се, че бих могъл да отделя време колкото за един кратък урок. Имам чувството, че сте наясно с всички бойни трикове, а, Кейт?

— О, да! Няма нещо, което да не ми е познато! — отвърна с нахална самоувереност младата жена.

Джаред кимна.

— Така си и мислех. Като, разбира се, едно от нещата, които владеете най-добре, е изкуството да изчезвате яко дим! Е, готов съм за първата демонстрация.

Кейт усети неприкритата подигравка в думите му и неочаквано се изпълни с решимост да накара този присмиващ й се мъж да смени ироничното си отношение с респект. Застана пред него, спокойно отпуснала ръце от двете си страни.

— Хватката е съвсем лесна, а и пясъкът ще омекоти падането. И така, Джаред, престорете се, че ме нападате.

— Готов съм да поема риска.

Без да се колебае нито миг, той се приближи към своята противничка с протегнати напред ръце, готов да я сграбчи за кръста. В очите му проблясваше дяволито пламъче. В последния момент Кейт изпита съмнение, че ще съумее да се справи с атаката, но вече бе късно за отстъпление. Плъзна се напред, сграбчи го за лакътя с две ръце, завъртя се плавно и после силно го дръпна така, както й бе показвал инструкторът. Стана като по учебник — всъщност, дори по-лесно, отколкото бе очаквала. Джаред изгуби равновесие и без да успее да окаже каквато и да била съпротива, само след миг се намери по гръб на пясъка. Изпъшка, затвори очи и не помръдна.

— Тате! Тате! — втурна се към него Дейв. — Добре ли си, тате? Госпожо Инскип, нали не му е станало нещо? Защо не се помръдва?

Чувството на триумф, обзело Кейт, моментално бе заместено от тревога. Тя също пристъпи бързо към лежащия в пясъка мъж и се отпусна на колене до него.

— Не зная. Не би трябвало да съм го наранила — преметнах го съвсем леко. Дано само не си е ударил главата в някой скрит в пясъка камък или нещо подобно!

Пъхна ръката си под тила му, за да провери и със закъснение разбра, че й бяха скроили номер — в същия миг, пръстите на Джаред я сграбчиха със страшна сила за китката. Той бавно повдигна клепачи и Кейт срещна погледа на проблясващите с лукаво задоволство сребристи очи.

— Хванах ли те!

— Ама че си измамник… — въздъхна тя, наясно, че каквато й да бъдеше реакцията й в този момент, тя щеше само да забавлява Джаред.

— О, тате! Значи, си се преструвал! — Разтревоженото изражение върху лицето на Дейвид моментално се смени с истинска радост. — А сега е време и ти да покажеш на госпожа Инскип един-два метода за самоотбрана. — Обърна се към Кейт и гордо допълни: — Баща ми също знае няколко хватки!

— Сериозно? — Младата жена изви китката си в опит да я измъкне от здраво сграбчилите я пръсти на Джаред, но бързо установи, че усилията й няма да се увенчаят с успех.

— Ще се радвам, ако мога да ви демонстрирам някой и друг номер, госпожо! — Хоторн се претърколи на една страна и се изправи, като повлече след себе си и Кейт.

— Чакайте малко! — възпротиви се тя, макар да бе наясно, че подобна молба нямаше да свърши работа. В раздразнението си обаче реши поне да опита. Хем й бе смешно, хем я изпълваше истинска ярост. Чувството й за хумор все пак надделя, макар Кейт да не можеше да намери обяснение защо.

— Хей, тате! Какво ще правиш?

— Нали госпожа Инскип искаше урок по самоотбрана? — Като каза това, Джаред я хвана през кръста и я метна на рамото си, след което се отправи към водата.

— Е, да — съгласи се момченцето, подтичвайки край тях.

— Веднага ме пуснете! — нареди Кейт, макар да знаеше, че само си хаби думите.

— Какво ще кажеш тогава да й покажем първия от уроците, за които пита още от вчера? — продължи в същия дух Джаред, без да обръща никакво внимание на нейните протести.

— Само да си посмял! — развика се тя, забелязала, че Хоторн бе започнал бавно да навлиза в океана. Той обаче продължи все по-навътре, докато водата не стигна до над коленете му, без ни най-малко да обръща внимание на това, че панталоните му се бяха измокрили.

— Първото нещо, което човек прави, когато се гмурка с шнорхел и маска, е хубаво да се намокри — обясни Джаред с наставнически тон, като прехвърли Кейт в прегръдките си.

— Всичко това е отмъщение заради снощи, нали? Според мен, постъпвате изключително подло!

— Просто обичам в отношенията ми с жените да съществува равновесие. Жалко за мъжете, които прекалено често се оставят техните нежни половинки да ги водят за носа! — Изчака да се приближи една достатъчно голяма вълна и пусна Кейт без предупреждение във водата. Лукавата му, тържествуваща усмивка, на която би завидял всеки истински пират, бе последното нещо, което жената видя, преди вълната да я залее през глава. Същата усмивка я посрещна и миг по-късно, след като най-сетне с мъка стана и си пое дъх. Задържа се на крака не задълго — върху и се стовари поредната водна стихия, чието приближаване не бе успяла да забележи навреме. Задъха се и зарита безпомощно с крака в плитката вода, след което отново някак си успя да се изправи.

— Татко, почакай! Не й даде никаква възможност да си сложи шнорхела и маската! — провикна се Дейвид, приближавайки се към тях през водата, понесъл въпросната екипировка.

— Дяволите да ме вземат! Знаех си, че нещо съм пропуснал! Дали да не го направим отново, а, Кейт?

Катрин отметна назад мократа си коса и вдигна ръка в знак, че се предава.

— Може, но не по вашия метод, Джаред. Убедена съм, че Дейвид е много по-добър инструктор в сравнение с баща си.

— Днес имате късмет, и двамата сме на ваше разположение. — Джаред смъкна дънките си и остана по къси бански панталонки, след което излезе на брега, където захвърли мокрите си дрехи направо на пясъка. През това време Дейвид помогна на Кейт да си сложи водолазната екипировка.

От тук нататък баща му пое отново обучението посредством кратки, но точни наставления и само няколко минути по-късно тримата заплуваха към рифовете. Кейт бе в средата между Дейвид и Джаред, които й показваха откъде да мине, като същевременно я запознаваха с чудното разнообразие на подводния свят. Младата жена бе смаяна от странните риби с невероятна окраска, които се стрелваха покрай тях и бързо забрави отмъстителната постъпка на Джаред. Плуваха сред калейдоскоп от цветове — великолепни и пищни. Джеф Тейлър бе твърдял с пълно право, че да се гмуркаш между рифовете е като да си в гигантски морски аквариум. Всеки следващ подводен обитател се оказваше по-зашеметяващо красив от предишния, но всичките се държаха еднакво спокойно в присъствието на хората.

Утринните лъчи на слънцето танцуваха из прозрачно синята вода и разкриваха един приказен свят от корали, пясък и цветове. Кейт напълно изгуби представа за времето, докато Дейвид и Джаред се редуваха да насочват вниманието й ту към една, ту към друга, още по-вълшебна гледка. Неохотно послуша бащата, когато той я дръпна за крака, давайки й знак с ръка, че вече трябва да излизат.

Тримата стояха прави във водата, която им стигаше едва до кръста. Хоторн вдигна маската на главата си и се усмихна, когато забеляза възхитеното изражение на своята гостенка.

— Хареса ти, нали? — неусетно бяха преминали на „ти“.

— Фантастично е! Никога преди не бях виждала такава красота! Щастливи сте, че живеете на острова и можете да се наслаждавате всеки ден на подобна приказна гледка!

Джаред я изгледа мълчаливо, след което кимна замислено.

— Да, с Дейв сме щастливи тук, нали, дребосъче? — обърна се той към сина си, застанал малко по на плитко.

— О, да, наистина е върхът! На мен обаче ми харесва и в Дисниленд. С татко ходихме там миналата година.

— Аз лично бих предпочела Аметистовия остров дори пред Дисниленд. Е, благодаря и на двама ви за урока по гмуркане, и тъй като съм достатъчно добре възпитана, предпочитам да оставя без коментар първата част от него. — Сбърчи нос и добави: — Трябва ли вече да излизаме?

— Двамата с Дейвид можете да продължите с изследването на подводното царство, но аз, за съжаление, имам работа. Както знаеш, не всички сме във ваканция. Ще се видим по-късно. А ти, дребосъче, не забравяй да измиеш маските и шнорхелите, като свършите с гмуркането.

— Обещавам! Хайде, госпожо Инскип, да идем да ви покажа една друга част от кораловите рифове.

— Горя от нетърпение!

Кейт постави отново маската на лицето си и последва момченцето под водата. Докато се отдалечаваха сред плитчините, тя усещаше, че Джаред ги проследява внимателно с поглед, но когато няколко мига по-късно повдигна глава над повърхността на водата, видя, че бе изчезнал. Не можа да си обясни единствено защо изпита толкова силно чувство на разочарование от този факт.

 

Късно следобед пристигна покана за вечеря в личната вила на Джаред и неговия син. Кейт се бе излегнала в сянката на верандата и разсъждаваше за това, че на всяка цена трябва да се захване с нещо полезно, с което да запълва времето си тук, като например, да започне нов роман. Внезапно мислите й бяха прекъснати от рязко почукване по вратата. Изправи се и отиде да отвори. На прага стоеше момче в бели панталони и риза на цветя — униформата, която носеше прислугата в курорта, като явно едва успяваше да прикрие усмивката си.

— Съобщение за вас, госпожо Инскип. От ръководството на хотела. Наредено ми е да изчакам за отговора.

— Благодаря. — Кейт хвърли любопитен поглед на детския почерк, с който бе адресирана бележката, после разгъна листа хартия, очевидно откъснат от ученическа тетрадка, и зачете краткото съобщение, грижливо изписано с едри печатни букви. В него се казваше: „Моля, приемете нашата покана за вечеря. Очакваме ви тази вечер, в седем часа.“ Подписът бе на Дейвид Хоторн.

— Изчакайте секунда — каза тя на прислужника, след което намери един празен лист с емблемата на хотела и написа кратък отговор, че приема поканата. Сгъна бележката на две, постави я в плик за писма и я предаде на момчето. В мига, в който вратата се затвори след него, младата жена се втурна към гардероба. Със задоволство установи, че Сара и Маргарет се бяха справили успешно с избора на дрехи. Усмихната, тя започна да изпробва какво да си сложи за вечерта.

Точно в седем часа Кейт се отправи надолу по алеята, водеща към просторната и елегантна вила на Джаред и Дейвид, която се намираше на известно разстояние от хотела. Бе облечена в скромна, но изящна тясна памучна рокля в блестящо зелено, дълга до глезените и чудесно подхождаща на златистите сандали на краката и.

Къщата бе разположена на върха на стръмния скалист нос, надвесен над залива, откъдето се разкриваше неописуемо красива гледка към океана и десетките коралови рифове и плитчини, заобикалящи острова. Забелязваше се едва-едва сред буйната тропическа растителност, където кокетно се бе сгушила.

За един кратък миг Кейт се поколеба, преди да почука на вратата. Никога преди не бе получавала подобна покана и сега бе силно заинтригувана, като се питаше дали Джаред бе запознат с плановете на сина си за вечерта. Най-накрая, тя почука леко — миг по-късно от вътрешната страна се чу тропот на крака и вратата се разтвори със замах.

— Здрасти! — посрещна я Дейвид. — Знаех си, че ще дойдеш. Масата вече е сложена, а татко е във всекидневната.

Кейт пристъпи в прохладното фоайе и се огледа с любопитство. Всичко бе подбрано с изтънчен вкус и напълно хармонираше с останалата мебелировка: подът от полирани дъски, тръстиковите рогозки, саксиите с екзотични тропически растения. Френските прозорци, които заместваха почти всички стени на фоайето, превръщаха помещението в нещо като закрита веранда; те бяха широко разтворени и свободно пропускаха свежия океански бриз, като същевременно разкриваха и невероятната красота на залива отдолу.

Дейвид въведе своята гостенка в обширна стая, обзаведена с мебели от палмово дърво. Кейт слезе по двете стъпала, които представляваха прехода към помещението и веднага забеляза Джаред, който стоеше до малка масичка за сервиране на напитки. Чул стъпките й, той рязко се обърна и я огледа с преценяващ поглед. По лицето му плъзна лека усмивка.

— Невинен съм — подхвърли шеговито. — Идеята бе изцяло на Дейвид.

— Не се и съмнявам — Кейт също се усмихна в отговор, намигвайки на момченцето, което сияеше от задоволство.

— Хайде, татко, би трябвало да й предложиш питие — обърна се Дейв към баща си. — После ще я запозная с Веселушко.

— Благодаря ти, че ми напомни, дребосъче. Какво ще пиеш, Кейт?

— Малко шери ще ми дойде много добре.

Джаред кимна и взе една бутилка от масичката на колела, като междувременно запита Дейвид:

— Кога ще изпратят от ресторанта поръчаното за вечеря?

— Казах им да го донесат в седем и половина. Не е прекалено рано, нали? — разтревожи се внезапно момченцето.

— Напротив, точно навреме. — Джаред подаде чашата с шери на Катрин. В погледа му се четеше нещо средно между насмешливост и сексуално предизвикателство. — Дейв ми каза, че се е погрижил за всичко необходимо тази вечер.

Дейвид кимна доволно.

— Кейт, ела да те запозная с Веселушко.

— А кой е Веселушко? — поинтересува се младата жена, като послушно последва хлапака извън всекидневната. Влязоха в просторна кухня, където Кейт видя голям жълто-зелен папагал, кацнал върху метална клетка. Изгледа я недоброжелателно и с нескрито презрение.

— А, сега разбирам. Не ми прилича кой знае колко на Веселушко. Дали няма да се опита да ми отхапе пръста, ако се опитам да го погаля по главата?

— Не, естествено! — увери я Дейв.

— А на бас! — изграчи Веселушко, сякаш за да го опровергае, но въпреки това протегна врат в очакване на милувка.

— Красавец е — възхити се гостенката им, докато предпазливо галеше папагала. — Много думи ли знае?

— Току-що чу целия му репертоар — осведоми я Джаред.

— А на бас! — измери го с гневен поглед птицата.

— За щастие, поне се е научил да използва най-доходоносната фраза на Аметистовия остров.

През това време Кейт бе започнала да разглежда кухнята. Видя, окачени на хладилника, няколко рисунки с молив. Приближи се, за да ги разгледа по-добре и установи с удивление, че представляваха доста точни и умело нарисувани скици на залива и различни места от курорта.

— Прекрасни са! — Възхити се тя. — Твои ли са, Дейв?

— Ами, да. Наистина ли ти харесват?

— Много! Ти действително притежаваш невероятен талант!

Момченцето се изчерви от радост при този комплимент и побърза да каже:

— Благодаря! Е, както виждам, — погледна Джаред, после Кейт и започна бавно да отстъпва назад към вратата, — май всичко е наред и аз мога да вървя!

Катрин го изгледа изненадано.

— Няма ли да вечеряш с нас?

Дейв поклати глава.

— Карл Шимазу ме покани да преспя тази нощ в тяхната къща. Майка му е съгласна. А утре двамата с него ще учим заедно. — Хвърли поглед към Джаред и добави: — Няма защо да се притесняваш, татко! Помолих хората в кухнята на ресторанта да се погрижат за всичко необходимо.

— Изключително съм ти признателен, дребосъче — ухили се баща му. — Оценявам усилията ти!

— Е, няма защо! Приятна вечер.