Хедвиг Курт Малер
Тайната на замъка Тройенфелз (22)

Двадесет и втора глава

Граф Харо прие в работния си кабинет барон Далхайм. Една минута двамата се гледаха безмълвно един друг. Баронът бе блед и видимо развълнуван, впил очи в лицето на своя приятел, сякаш искаше да проникне в душата му. Чистият поглед на графа заличи и последното му колебание. Той пристъпи напред, протегнал ръце:

— Скъпи приятелю, ще ми простиш ли?

Граф Харо отговори.

— Да ти простя ли, Фриц? Ти ли ме молиш за прошка, ти, който доскоро не искаше да ме срещнеш?

— Тъкмо затова те моля да ме извиниш. Нищо не ме оправдава. Слушах повече майка си, отколкото собственото си сърце. И тя не вярва, че си виновен, но жените по-трудно се справят с подобно положение. И аз самият бях изгубил равновесие по време на процеса. А когато те срещнах в гората, някакъв бич ме шибна и побягнах. Много пъти се разкайвах за това! Отдавна бих дошъл при теб, ако не се срамувах от постъпката си. Най-после се осмелих и ето ме. Харо, моля те, подай ми ръка и да ми бъде простено!

Граф Харо слушаше потресен. Струваше му се, че от душата му се срутва скала. Бавно сложи ръката си в ръката на своя приятел.

— Ти ми причини голямо страдание, Фриц. От теб най-много ме болеше. Аз никога, никога не бих постъпил с теб така. Дори да бяха те осъдили, щях да вярвам, че си невинен и да застана на твоя страна. Това, че ме остави да рухна, беше по-лошо от присъдата на съдиите.

Баронът държеше подадената му ръка. Днес, когато погледна отново своя приятел в очите, съвсем не можеше да разбере постъпката си.

— Не знам как стана, Харо. Не вярвах, че си виновен. Тия разпити и разкарвания ме объркаха. Заблудих се за момент поради оная фатална стъкленица. Ти имаше право да накажеш жена си. Около процеса всичко така се натрупваше, че и аз самият не знаех какво да правя. Когато се опомних, вече не се съмнявах в теб. Казах си, че ти смело би понесъл последиците от една действителна вина, сам би се осъдил.

— Ти не знаеш колко много страдах, Фриц. Зад мен лежат няколко ужасни месеца. Аз си знам как ги понесох. Не се сърди, ако не те приех достатъчно сърдечно. Още не мога да свикна с мисълта, че ти отново заставаш до мен. Дойде в къщата на един презрян, който е останал без приятели.

— Всичко ще се промени, Харо. Както аз, така и други ще осъзнаят твоята честност. Аз здраво и вярно ще стоя до теб, Харо, както и моята годеница.

— Нима си сгоден?

— Да, за госпожица Тили фон Сарнов.

— Девойката, за която спомена миналата зима?

— Същата. Узнах от майка си, която няколко месеца прекара на езерото Гарда, че в хотела била и госпожа Сарнов с дъщеря си. Веднага заминах, за да видя Тили. Е, и какво? Поисках ръката й, тя даде своето съгласие. Сега е в Далхайм и скоро ще вдигнем годеж. Макар и да не те познава, моята годеница те поздравява най-сърдечно.

— Колко е великодушно от нейна страна!

— Да, тя е хубаво създание. Искаше да дойде с мен, но майка й я спря. Изпрати ме с много добри пожелания и с една поръка.

— Поръка?

— Да. Моята годеница научила, че една нейна приятелка, госпожица Гризелдис Фон Ронах, била в твоя замък.

Едва сега граф Харо предложи на барона стол. Вече разговаряха седнали.

— Госпожица Фон Ронах е възпитателка на дъщеря ми. Значи твоята годеница е нейна приятелка?

— Тяхното не е обикновено приятелство, а истинска дружба между две девойки. Те са отрасли заедно, заедно са ходили на училище. Моята годеница, както и цялата фамилия, са влюбени в нея. Знаеш ли, преди време госпожица Фон Ронах спасила от удавяне сестрата на Тили.

Очите на граф Харо светнаха.

— Никога не ми е говорила за това. Е, то е в характера й.

Баронът го погледна изпитателно.

— Изглежда, и ти имаш добро мнение за нея, както всички от фамилия Сарнов.

— Който я познава, може да има само добро мнение.

— Радвам се, че го чувам от теб. И така, както ти казах, моята годеница узнала, че госпожица Фон Ронах е в Тройенфелз и ми поръча да я поздравя от нейно име и да й отправя покана да посети Далхайм, докато е още тук.

— Разбира се. Госпожица Фон Ронах е господарка на себе си. Ще те запозная с нея.

— Да, на всяка цена. Но първо да си поговорим ние двамата. Толкова много неща имаме да си кажем. Майка ми също те поздравява. Тили вразуми и нея. От името на майка ми и годеницата ми, те моля да дойдеш вдругиден на годежа. Поканени са всички съседи, ще те види обществото.

Граф Харо поклати отрицателно глава.

— Не, Фриц, още не съм в състояние да сторя това. Голям жест от твоя страна е да ме въведеш сред гостите си. Но не е по силите ми да седя там и да понасям как ме гледат. Не мога и не го желая. Не искам да се натрапвам никому. Който иска да дойде при мен, ще намери пътя, както ти го намери. Толкова добре се почувствах от твоето посещение! Ако някога имаш свободен час за мен, от сърце бих се радвал да те видя в Тройенфелз. Кажи го и на майка ти. Целувам й ръка, задето е готова да ме приеме в своя дом. Моите уважения и за годеницата ти. Желая ви от все сърце щастие. Дано вашата женитба бъде сполучлива. Моята разруши живота ми.

— Благодаря ти, Харо. Няма да те увещавам повече.

— Извини ме, станал съм саможив. Мисълта, че някой може да ме погледне с недоверие, ме ужасява. Остави ме на съдбата, Фриц. Ако искаш да я направиш по-поносима, идвай при мен, когато можеш. И Беата ще се радва, тя също страда от самота. Видя ли я?

— Да ти призная, стори ми се много променена. Направо се уплаших от вида й. Дали е добре психически?

Графът мрачно го погледна.

— Който живее с мен, поема част от проклятието, което ми тежи. Те са толкова невинни, както и аз.

Двамата мъже си поприказваха доста. Най-после баронът помоли да го представят на госпожица Фон Ронах.

Излязоха в парка да се разходят. Гризелдис ги видя и сърцето й силно заби. Очите на графа светеха. Би стиснала с благодарност ръката на барона, задето изпълни обещанието си.

— Госпожице Фон Ронах, мога ли да ви представя барон Фон Далхайм?

— Имам една поръка за вас, милостива госпожице — каза баронът. Той, както и момичето, с нищо не издаде, че се познават. — Моята годеница, госпожица Тили фон Сарнов сега е с майка си в Далхайм. Днес на обяд пристигат баща й и Рут. Тили е узнала, че сте в Тройенфелз и ви моли да я посетите. Фамилия Сарнов ще бъде щастлива да ви види.

Гризелдис се поклони.

— Благодаря ви, господин барон. Моля, предайте им, че с удоволствие ще дойда. Някой следобед, нали, господин граф?

— Разбира се. Ще се радвам, ако се развлече малко.

— Аз нямам нужда от развлечение, но ще се радвам да се срещна с мили приятели. Ако нищо не ви пречи и ако позволите, господин барон, утре след обед ще дойда в Далхайм.

Двамата мъже се поклониха в знак на одобрение.

По този случай узнах неочаквано една тайна, госпожице Фон Ронах — каза графът с усмивка.

— Тя го погледна въпросително.

— Една тайна?

— Да, една тайна, която не ми бяхте поверили. Чух от барона, че сте спасили сестрата на годеницата му от удавяне.

Гризелдис се изчерви като уличена в лоша постъпка.

— Нищо особено — каза тя смутена.

— Позволете, госпожице, да кажа, че семейство Фон Сарнов съвсем не смята, че постъпката ви е неособена — каза баронът шеговито.

— За мен не представляваше трудност да спася Рут; аз съм опитна плувкиня — усмихна се тя.

— Но вие сте рискували своя живот, тъй като Рут в уплахата си се вкопчила за вас. Видите ли колко добре съм осведомен — каза баронът. — Не омаловажавайте заслугата си. Моята годеница ми описа случая много по-драматично и, простете ми, на нея аз повече вярвам, отколкото на вас — пошегува се баронът.

— Нека оставим тази тема, господин барон, за да не си противоречим повече — каза възпитателката.