Кони Мейсън
Обещанието на Тъндър (7)

Шеста глава

Проблясък от светкавица протегна назъбени пръсти от светлина през стаята и оформи изпъкналостите и вдлъбнатините по медната кожа на Грейди. Превръщаше го от смъртен в езическо божество — далечно, диво, великолепно в своята голота. Сторм не можеше да откъсне очи от него. Стреснатото й изражение го подкани, той направи крачка към нея и я вдигна. Нежно я прегърна и успокояващо я залюля, после седна на леглото и я сложи в скута си.

— Всичко е наред, Сторм, копелетата ги няма. Вече не могат да ти навредят.

Треперещият й глас издаваше нейното объркване.

— Какво искаха от мен?

— Не знам, но ще разбера. Нищо не ти направиха, нали?

Тя енергично отрече с поклащане на глава.

— Ти дойде тъкмо навреме. Как… как разбра?

— Чух изстрел. Усетих опасност много преди това, но не открих причината за безпокойството си. Трябваше да ме оставиш да настигна тия мръсници.

Ръцете й се обвиха около врата му.

— Не мога да остана сама след… след като те се опитаха да… да…

— Не мисли за това, скъпа. Обещавам ти, че няма да се повтори. Следващия път ще се доверя на инстинктите си. Няма да се учудя, ако в основата на това нападение е Търнър.

Изумена, Сторм категорично протестира.

— Не, Нат не би се оставил да го въвлекат в такова долно нещо.

Тя все още трепереше и Грейди започна да разтрива гърба й бавно и ласкаво. Успокояваше я като изплашено малко дете. Не настоя повече, но дълбоко в себе си бе убеден, че Нат Търнър е способен на много по-лоши неща, отколкото Сторм можеше да си представи.

Нова светкавица пресече мастиленото небе, тътенът на гръмотевицата разтърси прозорците и стресна Сторм. Обезумяла от страх, тя се вкопчи в него и зарови глава в гърдите му, за да потърси топлина и сигурност.

— Какво има? Страхуваш се, че мъжете ще се върнат ли?

Тя пак поклати глава в знак на отрицание и обясни приглушено:

— Мразя бурите. Когато бях малка, една от приятелките ми я удари гръм. Не можех да разбера защо не става. С годините страхът ми от бурите така и не намаля.

Грейди се опитваше да вникне в смисъл на думите й, но новото усещане да държи в ръце топлата и доверчива Сторм надделяваше над всичко. Единствената дреха върху нея му даваше възможност да усети гъвкавото й тяло под батистата. Чувстваше допира на нежните й гърди до своите и инстинктивно разбра, че няма да излезе от къщата й без поне да надникне в рая. Доколкото имаше представа от жени, Сторм също го искаше.

— Май трябва да си тръгвам — рече Грейди. — Аз съм само обикновен човек, Сторм. Мога да понеса само толкова. Или искаш да изпиташ волята ми?

Ръцете на Грейди я галеха така успокояващо, че Сторм трябваше да направи голямо усилие, за да осъзнае какво й казва. И когато разбра, не обърна внимание на молбата му да го отпрати, преди да е станало прекалено късно. Не би останала сама за нищо на света. Сигурността, която намираше до Грейди, бе твърде приятна, за да се лиши от нея. Тя го погледна толкова изненадващо открито, че Грейди извърна очи, защото възнамеряваше да се люби с нея тази нощ и едва удържаше напиращата в слабините му страст.

Той желаеше Сторм Кенеди. И желанието му бе толкова силно, че надминаваше всякакви разумни представи.

— Не разбирам какво искаш, Грейди — Гласът й звучеше треперливо и несигурно. — Не можеш ли просто да приемеш, че не искам да остана сама сега?

— Любов моя, колко си невинна при цялото си самохвалство — тихо прошепна Грейди. — Прекрасно разбирам страха ти. Ти си тази, която не разбира какво искам аз. Погледни ме, Сторм.

Тя неохотно вдигна глава и го погледна право в невероятно сините очи.

— Искам да се любя с теб, Сторм Кенеди. — Ето, каза го. Сега или ще го изгони, преди да е станало твърде късно, или…

Думите на Грейди бяха нежни като милувка. Те проникваха дълбоко в нея и завладялата я премала не й позволи да отговори. Дъхът му изгаряше бузата й, голите му гърди и крака бяха напрегнати и настъпателни. Тя усещаше огромното му желание, толкова живо и осезаемо, че в нея се отприщи нещо дълбоко и непознато. Сякаш ей сега ще й се разкрие някакво тайнство.

— Не ме оставяй, Грейди! — Думите излязоха от устата й, преди да ги е осъзнала.

— О, мила.

Ръцете му се сключиха около нея като стоманени обръчи. Нетърпеливо разкопчаха копчетата на нощницата й. После горещите му устни докоснаха врата й, докато ръцете му сваляха нощницата до кръста. Тя видя как студеният нощен въздух сгърчи кадифените розови връхчета на гърдите й. Нова светкавица проблесна и в стаята стана светло като ден. Грейди изви глава да се наслади на голото й тяло. Очите му, пълни с възхита, гледаха стегнатите, сочни гърди с щръкнали зърна, сърцето му биеше все по-бързо и той едва поемаше въздух.

— О, мила — повтори Грейди дрезгаво. — Сладка, сладка моя. Точно такава си те представях.

Посегна да свали нощницата й, да премахне последната преграда пред сбъднатата си мечта, но Сторм се възпротиви.

— О, боже, не знам какво върша. Това не е хубаво. Не мога.

Грейди простена. Всичката му сдържаност отлетя под напора на чувство толкова пищно, че правеше за смях индианското му самообладание.

— Сигурен съм, че никой не те е любил както ще те любя аз — успя да каже. — Не ме спирай вече. Струва ми се, че цял живот чакам този миг. — Той хвана брадичката й и я наклони, за да се допре до устните му. — Целуни ме, Сторм.

Тя продължаваше да повтаря „не“ и да клати глава, но протегна устни към неговите. През съзнанието й премина порой от мисли, но всичко, което успя да каже бе:

— Толкова си порочен, Грейди Страйкър.

— Правя каквото мога — отговори той, секунди преди устата му хищно да се впие в нейната. Езикът му навлезе в устата й и през тялото й преминаха мощни вълни. Сторм усети, че пропада в странен свят, където съществуват само чувства. Грейди и преди я бе целувал, но този път целувките му обещаваха много повече. Повече, отколкото би искала да знае. Той я целуваше истински, лакомо, дръзко завладяваше целия й език.

Но изтезанието не спря, когато най-сетне той се откъсна от треперещите й устни. То дори се усили, защото неговите устни се плъзнаха надолу по изящната й шия и обхванаха втвърденото кръгло връхче на гърдите й. Той дълго и мъчително хапеше първо едната, после другата нежна пъпка с острите си зъби, след това ги обливаше в грубата топлина на езика си, за да изтръгне болезнено удоволствие. „Всички мъже ли се наслаждават така? — чудеше се Сторм изумено. — Бъди никога не си бе позволявал нещо толкова безсрамно.“

Грейди спря за момент, видя страстния поглед на Сторм и се засмя на стреснатото й изражение:

— Хареса ли ти, скъпа? Това е само началото.

„Начало на какво?“ — питаше се Сторм объркано. Любопитството надви предпазливостта й. В отговор тя зарови пръсти в дългата му коса и го притисна пак към гърдите си. Сега той издевателски целуваше ореолите около твърдите връхчета, после ги взимаше едно след друго в устата си и ги смучеше.

— О! — тя се изви към него, така че да притисне по-плътно гръдта си до устата му. Той продължаваше да я смуче и целува. Изведнъж Сторм усети, че към сладките й мъчения се прибавя още едно — той бе пъхнал ръка под нощницата й.

Грейди бе потънал в свят на чувствено удоволствие, възбуден от невинния отклик на Сторм. Кожата й беше бяла като мляко й мека и нежна като на бебе. Искаше му се да вкуси и докосне всеки сантиметър от сочната й плът, искаше му се да слива своята мъжественост с нейната мекота отново и отново, докато тя закрещи в екстаз. Искаше му се да й достави повече удоволствие, отколкото бе изпитала със съпруга си. Искаше неговото име да е на устата й, когато, свършва, а не името на един мъртвец.

Сторм нададе лек стон, когато ръката му се плъзна от вътрешната страна на бедрата й, промъкна се нагоре и се спря в гнездото от руси къдри между краката й. Възбудените му пръсти продължиха нагоре и тя усети непозната досега влага. Той си поигра за момент с пухкавата й мекота и след това един от пръстите му нежно проникна навътре. Всичко беше така ново и неповторимо, че Сторм се вкопчи в раменете на Грейди, за да не я погълне тъмната бездна от чувствени усещания, неизпитани досега. Тогава той достигна източника на нейната страст и Сторм почти отхвръкна от скута му.

— Грейди, о, боже!

— Отпусни се скъпа, приеми ме бавно и спокойно. Крещи, плачи, прави каквото искаш. Няма да те оставя.

Той внимателно, с лек натиск вкара в нея още един пръст, а палецът му галеше миниатюрното връхче отпред, увеличавайки удоволствието й хилядократно.

Ярки отблясъци от светкавица — или светлина, извираща от самата нея — осветиха тялото й, докато пръстите му тласкаха плътта й към неумел жадуван отклик. Сторм знаеше, че това, което Грейди прави с нея, е греховно, разбираше, че Бъди не го е правил именно защото беше осъдително да се наслаждаваш на нещо толкова плътско. Само дяволът би могъл да знае къде да я докосне, за да я накара да пищи и да се гърчи, и да се държи като развратница.

— Моля те не… — Думите й завършиха със стон и пронизващ писък от неочаквания екстаз на оргазма. Гръмотевица разтърси земята, мълнии пронизваха тялото й отвътре навън и тя чувстваше, че се извива… извива… Бе на гребена на вълната, мяташе се между здравия разум и лудостта дълги, изпълнени с удоволствие минути.

— Какво става с мен? — Писъкът й трогна Грейди както нищо друго досега.

— Преди не си ли стигала до оргазъм? — попита я стъписан. По изумения й поглед можеше да разбере, че тя изобщо не схваща за какво става дума. После изумлението й се превърна в невероятно изражение на неверие, сякаш бе загубила връзка с реалността.

Когато след няколко секунди — или часове — дойде на себе си, лежеше гола като новородено бебе на леглото. Грейди се бе надвесил над нея с дръзка, похотлива усмивка на дивак, съзнаващ силата си. Беше запалил лампата и меката светлина изпълваше стаята с танцуващи сенки. Тя наблюдаваше с нарастващи опасения как развързва връвта, придържаща препаската му. Проследи я с очи как падна на пода.

— Погледни ме.

Очите й неимоверно се разшириха, когато плъзна поглед нагоре към слабините му. За първи път в живота си Сторм виждаше напълно възбуден член. Стърчеше като остро копие — силен, неумолим, сигурен — от гъстото абаносово гнездо в основата на чатала му. Той не се смути от погледа й. Тялото му излъчваше само гордост и увереност, че ще й достави удоволствие.

— Сторм. — Притеснена от своето пламенно любопитство, тя извърна очи към лицето му. — Докосни го.

Сторм отвори уста от изумление.

— Да го докосна ли?

Той коленичи на леглото. Големината и мощта му я плашеха и едновременно с това странно я възбуждаха. Не беше съвсем сигурна, тъй като никога не бе виждала Бъди гол, но беше почти убедена, че съпругът й не е бил така щедро надарен. За момент подаде език, за да навлажни устните си и от това чувствата на Грейди се разбушуваха.

Очите му проследиха предизвикателния начин, по който езикът й опипа ъгълчетата на устата й и облиза сочните възглавнички на нежните й устни. Всеки нерв и мускул предвкусваше удоволствието, което беше сигурен, че ще изпита.

— Докосни ме — повтори. — Не се плаши. Не съм по-различен от другите мъже.

„Различен?“ — помисли си Сторм. Искаше да му възрази, да му каже, че никой мъж не може да се сравни с него. Силното ъгловато лице, гордото му излъчване, тъмно медната кожа го отличаваха от другите мъже като деня от нощта.

Понеже тя не изпълняваше желанието му, той взе ръката й и я постави върху набъбналия си член. Очите й се разшириха, но любопитството надви отвращението, тя погали с безчувствени пръсти копието му и кадифения му връх. Той изстена и се наклони към ръката й. Тя го погледна — очите му бяха затворени, лицето — напрегнато, като обхванат от спазми на агония. После ръката му покри нейната, застави я да го обгърне по-плътно и той се притисна в нежната топлина на дланта й.

— Стига — прошепна той, отмести ръката й и падна на леглото до нея. — Сега, скъпа моя, да видим дали Тъндър може да укроти Сторм.

Надигна се на колене и лакти и легна целият върху нея, вмъкна се уютно между бедрата й. След това започна да я целува навсякъде, докъдето стигаше, възбуждаше я, захапваше, побъркваше я с горещата си влажна уста. Ръцете му неспирно се местеха по тялото й, галеха, милваха, предизвикваха дръзко възбуда, караха я да усеща неща, непознати за нея. Когато едната му ръка се мушна между телата им и достигна между краката й, Сторм се дръпна бурно.

— Моля те, недей! Не знам какво ми правиш!

— Правя те щастлива, мила — отговори Грейди, стегна бедрата си и намести набъбналия си член в лоното на нейната женственост. Ръцете му се плъзнаха под нея, за да я подхванат отзад. Държаха я здраво, докато отново и отново се отдръпваше, проникваше, плъзгаше се в горещата й влага. Дълбоко, още по-дълбоко… Когато той изцяло проникна в нея, Сторм трескаво пое дъх и се намести, за да му е по-удобно. Нищо от бедния й опит не я беше подготвило за шока от цялостното отдаване на невероятен мъж като Грейди Страйкър. „С Бъди никога не съм изпитвала такова пълно удоволствие“ — помисли си учудено.

— О, мила, не съм изпитвал нищо по-хубаво — простена Грейди до устните й.

Любеше я бавно, умело, и отвътре, с ръце, устни и член. Тя му поднасяше устните си, несъзнателно молеща за още и той всеки път й доставяше удоволствие. Изведнъж бавните надигания и спускания на таза му станаха неистови, наближаваше оргазмът и сетивата на Сторм изригваха в диво, вихрено удоволствие. Навътре, навън, навътре — тя изцяло се подчини на неговата смайваща страст. Посрещаше тласъците му с все по-шеметни изригвания в блестящ, великолепен отговор. Дъхът на Грейди секна от изумление.

„Яростта на гръмотевицата укроти бурята“ — помисли си той победоносно. Нищо на света не можеше да се сравни със свирепото, диво удоволствие, което изпита в обятията на Сторм Кенеди.

Сторм се носеше върху крилата на страстта му. Примамливото обещание за оргазъм се люшкаше пред очите й като зрял плод и тя се пресягаше към него, отдавайки се напълно на Грейди. Когато след секунди дойде вторият оргазъм в живота й, той предизвика в нея вълни на сластно чувствено удоволствие и тя изкрещя от неудържим страх. Като през мъгла усети, че тялото му се напряга, съсредоточено върху облекчението. Мускулите му се стегнаха и той се замята, тласъците му станаха свирепи и неудържими.

Нажеженото до бяло великолепие, което се спускаше върху Грейди, не можеше да се сравни с нищо, познато дотогава. Тялото му се разтърси от спазми, лицето му изразяваше екстаз, близък до агония, и най-сетне семето му се вля в очакващата го гореща утроба.

Когато най-сетне дишането му се успокои, Грейди се плъзна по бедрата на Сторм и легна до нея. Намести я удобно в извивката на своето тяло, като не преставаше да я гали и милва. Чувстваше се силен и непобедим, по-силен от всякога, толкова силен, че би я пожелал отново… веднага.

— Сторм? — Гласът му бе тих. — Добре ли си?

Промълвеният отговор бе малко несигурен.

— Да.

— Това, което ми каза преди, вярно ли е? Имам предвид, че никога не си достигала оргазъм с мъжа си.

Сторм зарови лице във възглавницата, прекалено смутена, за да му покаже объркването си. Та тя дори не знаеше, че жената може да изпитва удоволствие в брачното легло. Нито бе искала да го знае.

— Аз… Защо трябва да говорим за това? Защо трябва да знаеш какво е ставало в брачното ми легло? — Бе прекрасна в яда си. — Ако ти кажа, че с Бъди не съм изпитвала нищо, дори далечно наподобяващо това, ще се почувстваш ли повече мъж? Трябва ли да унищожиш докрай брака, който до твоята поява смятах за идеален?

Грейди подскочи от радост. Неохотното признание на Сторм тутакси му припомни думите на Великия Баща. Наистина ли душевният му мир и щастие зависеха от Сторм Кенеди? Само времето ще отговори — помисли си той, докато ръцете му властно се сключваха около нея. Беше преуморен, знаеше, че тази нощ няма да заспи. Трябваше да премисли твърде много неща, а искаше и да е на крак, в случай че двамата среднощни нападатели на Сторм решат да се върнат, макар и това да не изглеждаше особено вероятно.

— Спи, Сторм. Късно е, а на теб ти се събра много тая нощ.

Сторм не искаше да мисли сега. Беше уморена, толкова уморена. Но все пак си даваше сметка, че когато бъде в състояние да разсъждава трезво, ще трябва да се справя с последиците, да се изправя срещу взаимни обвинения и да потиска съвестта си. Но беше трудно да се мисли, още повече да се взимат решения в момент, когато тялото й още пламтеше под ръцете и устата на Грейди и продължителното удоволствие не се беше уталожило в тялото й. „Утре — помисли си сънливо — утре ще се изправя срещу срама и проблемите, породени от ужасния грях, който извърших.“

 

Сторм се пробуждаше бавно. Чуваше вятърът да свисти през разбития прозорец, но се чувстваше уютно и удобно увита в топли одеяла. Одеяла ли? Няма одеяла с такава копринена сила, като тази, която я обгръща. Разбит прозорец? Изведнъж събитията от изминалата нощ нахлуха в съзнанието й с безмилостна яснота.

Сигурно не е била на себе си, за да допусне дивака полуиндианец в леглото си! И ако добре си спомня беше отговаряла на милувките му с ослепителна проява на позорно отдаване. Тъй като реакцията й бе коренно различна от изпитаното в брачното ложе, Сторм реши, че случилото се е лошо и греховно.

Бавно, с въздишка на отвращение, тя обърна глава, видя Грейди, който я гледаше с неразгадаемо изражение.

— Ти се събуди — каза той. — Добре ли спа?

Спомените за споделените през нощта удоволствия смекчаваха острите черни на лицето му. Въпреки лилавите кръгове на изтощение под очите му, нищо не издаваше, че е прекарал нощта в съзерцаване на спящата Сторм. Бе се наслаждавал на чистото й лице и съвършените й форми и бе навивал около пръстите си кичури бляскава руса коса. Когато тя се размърда и отвори очи, Грейди изведнъж се възбуди. При самата мисъл как да се люби с нея, усещаше в себе си прилив на нови сили.

Сторм не можеше да се застави да го погледне в очите, затова се втренчи в гръдта му. Беше гладка, развита и бронзова, с нежни черни косъмчета. Мускулите му изпъваха кожата в чудесни пропорции. Накъдето и да погледнеше, все си представяше гордото му царствено тяло проснато върху нейното и как изключителната му мъжественост я изпълва.

— Спри! — Думата изскочи от устата й, преди да се усети, че говори на глас.

Грейди хитро се усмихна.

— Сбърках ли нещо? — Още нищо не беше направил, но имаше сериозни намерения да го стори.

— Всичко обърка! — каза Сторм, събрала най-сетне смелост да вдигне глава и да го погледне прямо в очите.

— Сбърках ли, като те спасих от ония двамата, дето щяха бог знае какво да ти направят?

— Не, не, разбира се. Аз… ох, стига си ме обърквал. Знаеш какво направи тази нощ.

Загадъчна усмивка се появи на устните му и очите му блестяха с див копнеж.

— Любихме се, Сторм Кенеди, и беше прекрасно. Вълшебно докрай, както и очаквах. И не ми казвай, че не ти е харесало, аз по-добре зная.

Тя простена и скри лице в шепи, отдаде се на отчаянието. И сто години да живее, няма да надживее ужаса от събуждането в едно легло с човека, отговорен за смъртта на Бъди. Ужасът се умножава и от факта, че отвърна на страстта на един дивак по начин, по който никога не го е правила с Бъди.

— Дявол да го вземе, Сторм, какво ти става? Онези мъже нищо не ти сториха. И къщата ти се отърва само със счупен прозорец, разбита панта и няколко дупки от куршуми.

Тя махна ръце от лицето си и прошепна ожесточено:

— Защо? Що за човек си ти, да се възползваш от безпомощността на една жена? Що за жена съм аз, да… да… О, боже, дори не мога да го изрека. Оскверних паметта на Бъди.

Грейди наистина се обърка. Според неговите представи нямаше нищо срамно в това един мъж и една жена да се искат и да задоволят взаимната си нужда по най-естествен начин.

— Бъди е мъртъв, но ти си жива, много по-жива от когато и да било. Ако е вярно това, което си мисля, покойният ти съпруг никога не ти е доставял удоволствие като изпитаното с мен нощес. Ще отречеш ли страстите, които пробудих в теб?

— Не! — свирепо отвърна тя. Светлокафявите й очи се присвиха от ярост. — Но е грехота да изпитваш такива неща с дивак.

Думата се заби в мозъка на Грейди като куршум.

— Дивак? Това ли съм за теб? Не съм достоен да бъда човек заради индианската си кръв? Ти си ужасна лицемерка, Сторм Кенеди. Аз може да съм дивак, но ти си лъжкиня, която не смее да признае истинските си чувства. Миналата нощ ми каза, че аз съм първият мъж, който те довежда до оргазъм!

Сторм преглътна от страх, осъзнавайки, че се е хванала в собствения си капан.

— Ами… Аз настина съм лъжкиня. Не исках да кажа това. Разбира се, че не си първият мъж, който ме кара да го изпитвам. Бракът ни с Бъди беше чудесен.

— Искаш да кажеш, че винаги си такава малка развратница ли?

Тя пламна от грубите му думи.

— Мисли каквото щеш, ти си специалистът.

Той изведнъж отметна одеялото и разголи тялото й пред сладострастния си поглед. Дръзките сини очи тръгнаха от пръстите на краката й и се спряха чак на ядосаното й лице.

— Нещо ми подсказва, Сторм Кенеди, че прекалено много протестираш. Повтори пак, че не съм ти доставил удоволствие.

— Ти си нахален мръсник, Грейди Страйкър. Бъди беше по-добър любовник от тебе. — Лъжата бе изречена повече заради самата нея, отколкото заради него.

Очите на Грейди светнаха с порочен блясък, той я хвана и я изправи до себе си. Тя разбра намеренията му още преди безмилостната му уста да достигне нейната. Целувката му беше гневна, езикът му — ненаситен меч, който разтвори устните й като свирепо доказателство за пълно надмощие. Ръцете му, о, боже, ръцете му галеха, милваха и опипваха неумолимо, завладяваха я цялата до последния милиметър. Държеше се като дивак, точно както го бе нарекла, и дори повече. Тя се опита да се освободи, но не успя.

С ловкост и сила, които му бяха втора природа, той я повдигна върху себе си и я прониза докрай. Втвърденият му член проникна дълбоко, като пулсираше между стегнатите стени на влагалището й. Сторм се задъха, когато той я изпълни и разтегна, достигайки толкова навътре в нея, че тя се чувстваше чудодейно проникната от цялата му същност. Тя очакваше диващина. Той й даде нежност.

Устните му омекнаха, устата му захапваше гърдите й изключително ласкаво и възбуждащо. Пръстите му галеха и мачкаха заоблените възвишения на задните й части, докато я плъзгаше нагоре и надолу по налятия стълб от стомана и кадифе. Оргазмът й настъпи изведнъж, разкъса я на хиляди частици, а след това я извиси до небесата. Тя едва дочу крясъка на нечовешко удоволствие, нададен от Грейди, достигнал върха на мъжкото възмездие.

— Сега какво ще кажеш, аз ли съм по-добър, или съпругът ти? — прошепна в ухото й.

— Няма място за сравнение. Не можеш да му стъпиш и на малкия пръст.

Червени петна от гняв заиграха пред очите му.

— Ти си жалко подобие на жена, Сторм Кенеди. — Лъжата почти го задуши, но беше прекалено късно да я върне назад. — Нямаш нищо общо със скъпата ми малка Лятното небе. Тя поне знаеше как да ме накара да се чувствам мъж. Ти имаш още много да се учиш как се доставя удоволствие на мъжа.

— О!

Грейди скочи от леглото и гордо тръгна към вратата, забравил, че е чисто гол, забравил всичко, освен необходимостта да избяга от жената, която не е достатъчно честна да признае, че изпитва страст към него. Дръпна полуразрушената врата с трясък и с ругатня, като почти я откачи от единствената й панта. Суровият леден вятър пресече дъха му, но той беше прекалено горд да се върне и да поиска одеяло, с което да се завие, прекалено обиден, за да се върне за оскъдната защита, която щеше да му предложи захвърлената препаска. Втурна се през вратата, истински див и свиреп като безстрашните воини Лакота, който от огорчение и омраза бяха обявили война на бялата раса. Обърна се само веднъж, отправи на Сторм пълен с презрение поглед и затръшна вратата.

Сторм остана втренчена в нея дълго след като отзвуча тропотът на копита в полузамръзналата земя. Мили боже, какво направи? Що за жена е, да забрави всичко, преживяно с Бъди през годините? Един-единствен миг на изключителна… страст превърна Бъди в блед спомен от миналото. Явно полуиндианецът я е омагьосал, направил е от нея дръзка сладострастница без капчица морал. Как можа Грейди да открие в нея нещо, което Бъди, най-близкият й приятел, не бе открил?

„Какво отличава Грейди от другите мъже?“ — запита се тя.

Отговорът беше толкова прост, че тя се смая. Никой друг не можеше да я развълнува като него. Тя мразеше начина, по който я подведе. Ненавиждаше начина, по който тялото й отвръщаше на докосванията на ръцете му и на ласките на устните му. И решително не й допадаше откритието, че той пръв бе достигнал в нея някакво чудодейно място, недокосвано от друг.

Дори и да беше така.