Клодин Уолън
Като древна богиня (8)

VIII

— Стив, имаш толкова потиснат вид — обърна се към него Уенди няколко часа по-късно в палатката й. — Не се ли радваш на находката?

— Разбира се, че се радвам — отвърна той.

Беше застанал на входа и в светлината на залязващото слънце гледаше нагоре към планината, където следобеда заедно с нея изследваха храма.

— Но това означава, че досегашните ми планове се провалят напълно…

Извади една цигара от смачкания пакет в джоба на ризата си и я запали.

— Всъщност, аз все още не съм говорил с теб за всичко онова, което от дълго време се върти в главата ми, Уенди. Просто имахме твърде много работа. И сега, когато тъкмо се наканих да побъбрим на спокойствие, пак изскочи нещо…

— Не разбирам за какво намекваш — отбеляза Уенди и го погледна изпитателно, тъй като в думите му долови нещо, което съвсем не й хареса.

Вече имаше някакво смътно предчувствие, когато след основно проучване на пещерата се отправиха обратно към лагера. Изведнъж Стив бе станал някак си замислен, отчужден.

— Би ли могъл да говориш за това? — попита тя. — Нали знаеш, че винаги ще те изслушам.

— Уенди, съвсем различно е от онова, което си мислиш — Стив си изгаси цигарата, тъй като днес съвсем не му се пушеше. — Знаеш, че проучванията при гробницата кажи-речи свършиха. Все още не съм ти споменавал нищо за това, но бях запланувал ние двамата да приберем на сигурно място предметите, които намерихме и след това да ги изпратим в Лондон. Бях запланувал още утре да летя с тебе за Лондон. А сега се появи пък тази находка в пещерата.

— И какъв е проблемът? — попита Уенди, тъй като все още не разбираше притесненията му. — Разполагаме с достатъчно време или ти имаш нещо друго предвид?

— Тъкмо с време не разполагаме вече, Уенди. Тайтъс Смит беше прав за това, което каза горе в планината. Спомняш ли си? Той смята, че Лондон трябва да бъде осведомен за находката колкото е възможно по-бързо. И тъкмо това ще бъде твоята задача. Бих искал утре да вземеш самолета за Лондон и да говориш с управата там. Имам нужда от по-голяма подкрепа, за да мога да подсигуря надеждна охрана за съкровищата там горе в планината. Тайтъс Смит ще лети с теб — той е наясно с нещата тук и ще те подкрепи.

Докато го слушаше, Уенди го гледаше с широко отворени очи.

— А какво ще стане с теб, Стив? — попита тя с тих глас. — Кога ще ни последваш?

— Тъкмо това не мога да кажа, Уенди. Ще ми е нужна може би още една седмица. Моля те, не се натъжавай. Разбери колко е важно за мен да отлетиш веднага за Лондон. Ако ти не ми беше асистентка, трябваше да уреждам всичко сам. Така обаче мога да разчитам на теб и да съм сигурен, че някои от предметите ще бъдат надлежно транспортирани до столицата. Ти трябва да се погрижиш пратката със съкровищата да пристигне невредима до местоназначението си. Не мисля, че това е лека задача…

Стив замълча. Уенди отчаяно се бореше със сълзите си. Страхуваше се от раздялата, дори и ако тя траеше само една или две седмици.

— Стив, няма ли някакво друго решение на проблема? Защо да не изпратим телекс до Лондон? Не ме разбирай погрешно, моля те, най-много от всичко на света бих искала да съм при теб.

— Но аз се нуждая неотложно от твоята помощ, Уенди — отвърна Стив. — Обичам те, Уенди. Обичам те повече от всичко на света. И на мен не ми е приятно да се разделим дори и за кратко време. Но, повярвай ми, в наш собствен интерес е, ако ти сега отлетиш. Тогава част от работата в музея вече ще бъде свършена и ще имаме повече време един за друг, когато пристигна в Лондон. Погледни така на нещата…

— Ах, Стив — въздъхна Уенди и се хвърли в обятия му. — Просто не мога да се примиря с мисълта, че бъда без теб. През това кратко време се случиха толкова много неща. Обичам те така силно, че…

Гласът й замря, тъй като чувствата й отново взе връх.

— Стив, ще мислиш ли за мен, докато съм в Лондон? Ще ми се обадиш ли по телефона през това време, за да те чуя как си?

— Обещавам ти това, а и много повече — той я притисна силно към себе си. — В края на краищата, не желая жената, за която искам скоро да се оженя, да е тъжна…

Уенди вдигна поглед и се взря в очите му. Прониза я сладка болка от думите му.

Сърцето й затуптя бързо и сълзи заблестяха по бузите й, но тя не се срамуваше от тях.

— Стив, правиш ме по-щастлива, отколкото можеш да си представиш. — Уенди го целуна нежно по бузата. — Аз също бих искала да се омъжа за теб. За мен отдавна вече е ясно, че ти си мъжът, когото винаги съм чакала. Мисля, че сега ще ми бъде по-леко да понеса раздялата. Не се връщай в палатката си, дори и да имаш някаква работа. Остани при мен тази нощ. Не ме оставяй сама…

Стив трябваше само да я погледне, за да съзре в очите й безпределното й желание за любов и нежност. Отиде безмълвно до входа и спусна брезента. Завърза го така здраво, че никой да не може да смути уединението им. Когато се обърна, Уенди вече беше съблякла блузата си.

Бузите й пламнаха, когато след това срещна погледа му и събу и панталона си.

— Люби ме, Стив… — промълви тихо. — Когато утре тръгна на път, бих искала да отнеса със себе си нещо в Англия — нещо, за което да си спомням. За теб и за твоята любов, Стив.

— Уенди, сладка моя… — прошепна трогнат Стив, като видя какви усилия й костваше това признание.

Тя беше жена, която обичаше безрезервно и без остатък се отдаваше на чувствата си.

Той се разсъблече бързо и я взе в обятията си. Зацелува челото й, очите, устата. Езикът му се промъкна през тръпнещите й устни, докосна нейния и започна да си играе с него, усилвайки още повече желанието й.

Изминаха безкрайни мигове, докато устните й се откъснаха от неговите, за да си поеме дъх. Под корема си усети твърдостта на мъжествеността му и разбра, че вече е готов да бъде неин. Готов да се потопи в сладостно топлата й влажна утроба и да й даде всичко онова, за което тя копнееше.

Погледна го и разбра, че в този момент и той гори от нетърпение като нея. Остави се да я вземе и сложи в постелята, като едва сдържаше копнежа си да се слее в едно цяло с него. Стив прилегна до нея, замилва тялото й с опитните си ръце и обхвана прекрасните й гърди, чиито зърна като че ли само това чакаха, за да се вирнат и втвърдят. Уенди затвори очи, отметна назад глава и започна да се наслаждава на нежните му ласки, от които й ставаше все по-горещо, сякаш под повърхността на кожата й беше запален изпепеляващ огън.

Навън, край палатката се чуха стъпки. Стъпки на човек, който минаваше в непосредствена близост и сигурно щеше да разбере, какво се разиграваше вътре в случай, че спреше за миг и си направеше труда да се ослуша. Но Уенди възприе този шум само мимолетно. Тя все по-дълбоко се потапяше в еротичната си фантазия и напълно забрави за света около нея. Беше заедно с мъжа, когото обичаше повече от всичко, който й даваше това, от което така силно се нуждаеше — любов и закрила. И ги поемаше на големи, жадни глътки в този миг.

Езикът на Стив се плъзна надолу по гладкия й корем. Уенди неволно настръхна, усещайки как той стремително се доближава до чувствената плът между бедрата й. Тръпка премина през нея, макар че в палатката беше непоносимо горещо.

Милувките на Стив ставаха все по-смели, все по-настойчиви, предизвиквайки трескави конвулсии по цялото й тяло.

— Да… да, Стив — мълвеше в транс Уенди.

Тя все още лежеше със затворени очи, галейки го неспирно, докато и него го връхлетя тази трънка на непрекъснато нарастващата страст. Когато Уенди усети, че не може повече да издържи това сладостно мъчение, направи му знак да се отдръпне. Искаше да забави кулминацията. Тази нощ им бе прощална. Трябваше колкото с възможно по-дълго да се насладят на изгарящото ги желание, преди вълните на оргазъма да ги залеят ураганно.

— Ела в мен, Стив… — шепнеше задъхано.

Бавно се извърна настрани и Стив я разбра. Той се наведе пад пея, милвайки с две ръце красивата извивка на гърба й, любувайки се на съвършено оформените й задни полукълба.

Чувствена влага струеше от тялото й — недвусмислен знак за това колко наслада й даваха нежностите му. Стив повече не се колеба. Толкова нежно и внимателно проникна в нея, сякаш този акт на сливане им се случваше за пръв път.

Дочу я да стене, докато обхващаше с длани ханша й, за да намери опора в него. Отначало тласъците му бяха съвсем бавни, постепенно обаче ритъмът им ставаше все по-бърз и завладяващ. Пред него се виеше слабичкият гръб на Уенди, обилно покрит с фини капчици пот.

Страстта им се усилваше неимоверно много и превърна любовната им игра във върховна всеотдайност. Стив излезе от унеса си, когато усети пръстите на Уенди между бедрата си. Отвори очи и разбра, че тя искаше да промени позата си. Бавно се плъзна назад, изчаквайки, докато Уенди го възседне. И отново се потопи в тази неописуема сладостна топлота, която вече почти го подлудяваше, довеждаше го до ръба на изнемогата.

Уенди се подпря с две ръце на корема му и ханшът й тутакси лудо запулсира.

Беше притворила клепачи и усещаше в себе си само Стив, който сега бе толкова силен, както никога преди, за да я направи неизказано щастлива. Усети кулминацията да се приближава и пожела да я изживее точно в този миг.

Изстена високо, неистово, когато тя я застигна едновременно със Стив. Изпаднала в бурния водовъртеж на чувството, Уенди вече не възприемаше нищо друго около себе си. Вкопчи се здраво в него и зашепна в ухото му:

— О, Стив, обичам те… обичам те… обичам те…

Той се надигна към нея, целуна я нежно, а след това отново се впуснаха в чувствена игра. Жаждата на телата им беше неутолима.