Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tempest, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 62 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
solenka

Издание:

Катрин Харт. Страст

ИК „Калпазанов“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

21.

Тя и Люк цамбурнаха в топлата, мътна вода на Рио Гранде. Чарити се надигна, като се изтръскваше от водата, и се опита да запази равновесие, защото мокрите й дрехи и Люк я дърпаха надолу. Нищо не успя да го съживи така, както водата. Сега той поне отчасти съзнаваше какво става и не бе такова бреме, докато Чарити се бореше с възлите на въжето, с което бяха вързани.

Като ту се смееше, ту плачеше, тя го извлече на плиткия бряг, където се строполиха и двамата.

— О, Люк! Успяхме! Успяхме! Нали е чудесно?

— Къде сме? — изстена тихо той.

— Не знам — призна тя, като въздъхна с облекчение.

Знам само, че най-после излязохме от пустинята и имаме сянка и вода. Сега само това е важно, това е твоето оздравяване — тя се обърна към него и внимателно и сериозно огледа лицето му. — О, Люк! Толкова се страхувах за теб! Колкото повече продължаваше треската, толкова по-сигурна бях, че умираш.

— Почти нищо не си спомням.

— Не, разбира се. В безсъзнание си от почти три дни — осведоми го тя.

— И ти си се грижила за мен? — лека усмивка раздвижи устните му, макар че едва събираше сили да си повдигне клепачите. — Ти спаси и двама ни, скъпа.

— Тъй като едва не станах причина да умреш, това бе най-малкото, което можех да направя. Заради мен те ухапа онова ужасно чудовище. Ужасно съжалявам, Люк, за всичко, което преживя — блеснаха сълзи в очите й и те грейнаха като сини звездици.

С разтреперани пръсти той се протегна към лицето й, но силите му изневериха.

— Не плачи, мила. Всичко ще се оправи. Дръж се още малко, докато си възвърна силите.

— Обещай ми, че няма да умреш, Люк! — каза тя, като сподави хълцането си. — Обещай ми!

— Е, защо ще взема да върша такава глупост, когато си имам истински жив ангел, който се грижи за мен — пошегува се тихо той.

— Обещай — огромна сълза се търкулна по лицето й, като остави тънка, чиста бразда по мръсната й кожа.

— Обещавам — изведнъж умората го победи. Като затваряше клепачи, промърмори: — Сякаш си се борила с дявола и си загубила, скъпа.

— Не — спечелих — увери го тя нежно и лицето й се озари от усмивка. — Спечелих.

Макар мътна и топла, водата от реката бе по-скъпа на Чарити от всичкото злато на света. След изпълнените с притеснение дни, когато трябваше да икономисват водата, сега Чарити й се наслаждаваше до насита. Докато Люк спеше, тя се изкъпа от глава до пети и остана във водата, докато кожата й се зачерви. Напълни догоре манерките. След това изпра дрехите и одеялата и ги разстла по огряната от слънцето трева. После заведе и конете във водата и ги изкъпа от солта и пясъка, полепнали по прашната им кожа.

Като размота част от въжето, тя направи въдица от една по-здрава жичка, счупен клон и изкривена фиба за коса. Когато Люк се събуди, той видя великолепен залез и усети приятно дразнещата миризма на пържена риба и току-що сварено кафе.

— С риск да наруша обещанието си, мисля, че съм умрял и съм се възнесъл в рая — каза той, а стомахът му къркореше от глад в хор с боботещия му глас.

Чарити бързо го погледна.

— Ти си буден? — тихо попита тя. Като пропълзя до него, положи главата му в скута си и му предложи глътка кафе от своята чаша. — Как се чувстваш?

— Като претоплен смъртник — възнегодува той. — Слаб съм като дете и мръсен като грешник. Пфу! Аз ли смърдя така? — добави той, като смръщи нос.

— Е, със сигурност не съм аз — възпротиви се Чарити. — Аз се изкъпах хубаво, докато ти наваксваше съня си, така че или си ти, или е рибата.

Бръчици се появиха около очите му, когато се усмихна.

— Пак моят пуст късмет — да спя, когато ти си била гола във водата. За тая гледка и седлото си бих дал!

— Ъ, Люк — запъна се Чарити, — вече нямаш седло. Изгорих го.

— Какво? — главата му се надигна от скута й, но веднага се отпусна.

Той я загледа свирепо, сякаш я предизвикваше да повтори това, което бе казала.

— Трябваше, Люк. То бе единственото нещо, което се сетих да използувам за огъня. Знаеш, че няма много какво да се гори в пустинята.

— Ами твоето седло? — раздразнено попита той. — Него също ли изгори?

— Не — призна тя унило и прибави: — Не се стигна дотам. Но можеше.

— Защо предпочете да изгориш първо моето седло? — продължи да мърмори той.

— Конят ти окуця. Прецених, че ако трябва да яздим моята кобила, по-добре да оставя седлото й последно. Не бях сигурна, че твоето седло ще й стане. Съжалявам. Направих каквото можах при дадените обстоятелства.

— Знам, че е така — каза той. — Не ми обръщай внимание. Не понасям да съм болен. Съвсем се вкисвам.

— Ще се почувстваш по-добре, след като се нахраниш и се изкъпеш.

Въпреки протестите му, че може да се справи сам, тя продължи да го храни, положила главата му в скута си.

— А ще ме изкъпеш ли? — подразни я той и зелените му очи шеговито проблеснаха.

— Мога и да го направя — спокойно отвърна тя, с което го изненада. — Няма да ми е за пръв път. Кой мислиш те къпа, когато изгаряше от треска?

— Ти? — изграчи той.

Усмивката й бе спокойна и подигравателна — особено, но привлекателно съчетание.

— Да, аз.

— Целия? — за нейно удоволствие и негов ужас Люк почувствува как страните му поруменяват, което рядко му се случваше.

— До пухкавите ти пръстчета — отвърна тя и се ухили.

— Да ме вземат мътните!

— Може.

Въпреки дръзките й, предизвикателни думи, сега, когато Люк бе в съзнание и се оправяше, Чарити се надяваше, че ще се изкъпе сам. Но когато се наложи да му помогне да се изправи на крака и внимателно да го заведе до близките храсти, за да облекчи нуждите си, трябваше да признае, че е твърде слаб, за да се изкъпе сам в реката. Можеше да се удави.

Той лежеше по гръб и чакаше. Негов ред бе да се хили като котка на мишка и неин — да се черви.

— Какво става, скъпа? Сега, когато съм буден, май се изплаши? — присмя се той.

 

 

— Защо просто не си затвориш очите и устата и не ме оставиш да свърша тая работа — предложи тя сърдито.

— Но аз трябва да видя, за да повярвам, скъпа. Не бих пропуснал за всичкия чай в Китай.

— Продължавай и ще ти напъхам насапунисаната кърпа в нахалната уста — предупреди тя, размахвайки кърпата като оръжие.

Той се изсмя.

— Бъди мила, сестра Приндъл. Аз съм просто един изтощен клетник, който се нуждае от нежни грижи.

Всеки момент бе мъчителен и напрегнат и за двамата, когато Чарити безмълвно започна да разкопчава копчетата на ризата му, и тя не се изненада, че се справяше тромаво. Кокалчетата на ръката й докоснаха космите по гърдите му и тя се дръпна като опарена.

А и Люк наистина се почувствува като опарен, като жигосан от лекия й допир. Той тихо и внимателно изчака, докато тя събере смелост и довърши събличането на ризата му. Макар че тя пак се опита да продължи, без да го докосва, това се оказа невъзможно. Пръстите й многократно изгаряха кожата му.

Чарити взе накиснатата кърпа и изми лицето му, врата и ръцете, гърба, широките космати гърди и все избягваше изпитателния му поглед, като безмълвно му налагаше да лежи мирно и тихо под грижите й. Но въпреки това чувстваше погледа му върху себе си — питащ, властен. По своя собствена воля пръстите й го галеха през плата и тя отново изпита удоволствие от разликата в усещането, когато докосваше меките като коприна косми и твърдите мускули.

Люк преглътна едно стенание на мъчително блаженство.

Когато се наведе да събуе ботушите от краката му, с гръб към него, над тях надвисна тишина — неудобна и напрегната.

— Трябва да се избръснеш — предложи тя пресипнало и гласът й прозвуча по-дрезгаво от всякога.

Уклончивото му изръмжаване можеше да се тълкува всякак.

Като се придвижи назад, ръцете й, треперещи, се спряха върху катарамата на колана. Малките й бисерни зъби прехапаха долната устна. Затаила дъх, сякаш се готви да се хвърли от върха на стръмен водопад в опасни бързеи, тя разхлаби катарамата и набързо се справи с останалите закопчалки на панталона му. Пръстите й докосваха копнеещата му плът и когато случайно закачи пъпа му, Люк въздъхна през стиснати зъби.

На Чарити й се струваше, че гърдите й ще се пръснат. Пое жадно дъх и в същото време дръпна дънките му. Те се измъкнаха и тя седна в краката му с панталона в ръце и с прикован в члена му поглед.

Въпреки че го бе къпала много пъти преди това, когато той бе в безсъзнание и не знаеше какво става, тя все още не бе подготвена за гледката, която видя. Преди, в треската и в съня, членът му бе мек, отпуснат и не представляваше заплаха. Сега не бе така. В този момент той бе жив, твърд и пулсиращ като готова да нападне гърмяща змия.

— Чарити, погледни ме — нареди кротко той.

— Аз гледам! — изписка тя в ужас и невяра.

Ако моментът не бе толкова сериозен, той щеше да се засмее.

— Погледни ме в очите, скъпа — поправи се той.

Като преглътна с мъка, тя се насили да го погледне в очите. Те блестяха като скъпоценни камъни в нощта, отразяваха игривите пламъци на огъня и в тях гореше страст и разбиране.

— Мила, аз съм немощен като новородено жребче. Не бих могъл да ти сторя зло, дори да исках, а и не искам. Но аз те желая и не мога да го скрия.

— Знам — гласът й още звучеше като ръждясала панта на врата. Тя се прокашля, като се опитваше да вдъхне сила на треперещите си крайници, взе изпуснатото парче плат и коленичи до него. — Знам — повтори тя, за да се успокои.

Като плашлива кобилка, готова да хукне при най-малкото движение, тя започна от краката му и продължи нагоре към бедрата. Сега бе ред на Люк да потръпва при лекото й докосване, когато тя започна да се приближава към извора на болезнена нужда.

— Можеш… можеш ли да свършиш сам? — тихо заекна тя с треперлив глас и му предложи мократа кърпа.

— Мисля, че не мога — призна той и здраво стисна зъби.

— О!

С извърнат поглед тя протегна ръка да измие единствената част от тялото му, която бе останала неизмита. Само при допира й членът му се размърда, като че ли го е изплашила или наранила. Чарити на свой ред силно се дръпна и извика. Люк настръхна и измърмори сподавена ругатня. Когато тя дръпна ръката си, пръстите му сграбчиха китката й и я задържаха.

— Не. Докосни ме, Чарити… Познай ме! Моля те.

— Вече те познавам — прошепна тя.

— Не и такъв.

Под нежното и настойчиво движение на ръката му пръстите й се задържаха и бавно започнаха да разкриват тайните на възбудата му, разбраха що е калена стомана, покрита с кадифе. От гърлото му се надигна дълбоко стенание.

— Аз ти причинявам болка! — възнегодува тя и пак се опита да се дръпне.

— Не. Да. Желая те до болка, скъпа, това е всичко. Наред с всичко останало, — това бе ново и изумително откритие за Чарити. Че си го признава, а не посяга към нея, само подчертаваше това, което тя знаеше дълбоко в сърцето си. Под грубата и жилава външност се криеше нежен и уязвим мъж.

Коленичила до него, все още хванала го интимно, тя почувствува, че в нея се заражда нещо удивително. С всеки удар на сърцето то разцъфваше все повече и се разливаше по тялото й с удивителна топлина и лекота.

— Мисля, че и аз те желая.

Думите й бяха просто шепот, но той ги чу така ясно, сякаш ги бе изкрещяла в ухото му. Те го пронизаха като трептяща стрела, насочена към сърцето му.

— Тогава вземи ме, скъпа — тихо промърмори той, а блестящите му очи се загледаха в нейните. — Оставям се на твоето благоволение.

— Как? — тя срещна погледа му с такъв невинен и жаден израз, че сърцето му се сви.

— Първо трябва да си свалиш дрехите, мила. Или аз съм твърде оскъдно облечен за случая, или ти си с твърде много дрехи. Аз трябва да те видя. Искам да ти се полюбувам.

Като мило се изчерви, тя си свали ризата и ботушите. Колебливо се изправи, разкопча полата си и я остави да падне в краката й. Не знаеше как да продължи, докато той не й подсказа нежно.

— Всичко, Чарити. До копринената кожа.

— Никога не съм го правила — призна тя нерешително, а пръстите й объркваха панделките на ризата, като се опитваха да ги развържат. — Никога не съм се събличала пред мъж, който ме гледа.

— Била си омъжена.

— Да — долната риза се разтвори и откри млечнобелите гърди с розови връхчета, от което силно му се прииска да ги вкуси.

— И за съпруга си ли не си се събличала?

— Не пред него. И той не се е събличал пред мен. Не съм виждала друг мъж съвсем гол, освен теб — гащите й паднаха на земята и тя се изправи пред него гола и несигурна.

Люк не бе сигурен кое повече го изненада — срамежливото й признание или самата тя, изправена пред него като прекрасна богиня.

— Ела тук, любов моя — насърчи я той, а гласът му бе пресипнал от страст. Тя доверчиво подаде малката си ръка и гой нежно я придърпа да го възседне върху мускулестия корем. Придърпа я напред, докато връхчетата на гърдите й докоснаха черните му косми. Очите й се разшириха, сини като лятно небе, и в тях затрептяха радост и учудване.

— Целуни ме, Чарити. Вземи дъха ми и после го върни. Тя направи много повече. Може би чувството, че й е предоставена свобода, крехката представа, че властвува над положението и мъжа, макар и за кратко, прогонваха страха този път. Каквато и да бе причината, Люк бе дълбоко благодарен, но два пъти по-благодарна бе Чарити.

С блажено облекчение устните й откриха неговите, без да се бори със сковаващия страх. Докато устните й галеха неговите, отначало леко, а после по-дръзко, сърцето й силно биеше от нарастващата възбуда, а не от необуздан ужас. Дишаше учестено, но не от страх, а в очакване. Лекото й потръпване изразяваше просто удоволствие, когато космите по гърдите му подразниха чувствителните пъпки на нейните и от това те се превърнаха в твърди камъчета.

Езикът й проникна между зъбите му и се вплете с неговия в дълъг и бавен танц на страстта, от който главата й се замая. Под дланите си, където се бе опряла на Люк, тя усети лудия ритъм на сърцето му, което биеше в такт с нейното. Когато целувката продължи, той изстена, обгърна я с ръце и я привлече по-близо, но не направи нищо, за да промени предоставената й свобода. Топлите му загрубели ръце рисуваха нежни, чувствени картини по голия й гръб и тя се изви под допира му като котка, която се протяга на слънцето, после се отпусна повече върху него, а пръстите й се плъзнаха по врата му и се заровиха в твърдата му черна коса.

Замаяна от страст, тя прекъсна целувката, пое си дълбоко въздух и въздъхна, разтреперана в обятията му. — О, Люк! Люк!

Устните й погалиха небръснатата му буза. После нежно го захапа за извивката на рамото. След като го бе вкусила веднъж, изглежда, не можеше да му се насити. Като зарови лице в черните къдрици под врата му, тя вдъхна дълбоко и изпита опиянение от миризмата на сапун, топла мъжка плът и някакво ухание, което бе само негово.

Тя го подлудяваше от страст, а той можеше само да я остави да прави с него каквото си иска, макар че цялото му тяло искаше да я положи под себе си и изпълнен с копнеж, да се слее с нея в едно. Всяка целувка го пронизваше като огнено копие, всяко колебливо докосване бе като светкавица. Ръцете му плавно шареха по гърба й и се спряха в нежната извивка. После, преди да се усети, те се плъзнаха към извивките на ханша и обгърнаха атлазените полукълба, като я притиснаха по-здраво към стегнатите мускули на корема му.

На онова потайно място между краката й започна яростно пулсиране. Инстинктивно тя потри долната част на тялото си в неговото, като се опитваше да облекчи сладострастната жажда, а когато притисна тръпнещите си гърди в неговите, върховете им прокараха страстни бразди в черните косми.

— Боже, Чарити! — изстена той. — Толкова си жарка, толкова сладка! Само теб усещам! Само твоя мирис долавям.

Тя пак потърси устните му, езиците им се сплетоха, устните им се плъзгаха и мачкаха в пламенно дирене на повече великолепие. Никога преди не бе се чувствала така, толкова невъздържана, така обезумяла, така изцяло погълната от необикновен сладострастен копнеж, хваната в мощните лапи на сладостното желание. По свой начин то бе толкова страшно, както и старият страх, но същевременно я караше да жадува за още и още.

Туптенето между бедрата й се усили, събираше се влажна горещина. Тялото й се гърчеше в копнеж, плътта им бе станала гладка от финия блясък на желанието. Краткотрайното й неудобство бързо отмря под пламъците на страстта, които бяха лумнали в нея.

Като откъсна устните си от неговите, тя въздъхна.

— Моля те! Моля те, Люк! Помогни ми! Покажи ми!

В отговор на молбата й дългите му силни пръсти се сключиха на кръста й, повдигнаха я, после я отпуснаха и бавно я поставиха върху пулсиращия ствол. Малко по малко, с напрегнати от усилие мускули, той я спускаше внимателно надолу.

— Опри ръцете си на гърдите ми, мила — дрезгаво каза той. — Вземи ме по малко или по много, както искаш, бавно или бързо.

Всъщност той продължаваше да й внушава, че тя налага темпото в любовната им игра, че ще продължат според нейните желания. Дори сега, изпълнена с неистов копнеж, Чарити бе благодарна, защото, когато усети върха на члена му да напира в тялото й, за кратко я прониза болка. За един ужасен миг тя си спомни разкъсващата болка от последния път, когато я облада мъж, спомни си кръвта и ужаса от мъчението, причинено й от похотливи, грабливи зверове.

Като усети внезапния й страх и вцепенението й, той започна да я успокоява, говорейки напевно:

— Спокойно, скъпа. Не бързаме — той я наведе към себе си, погали с нос врата й, ухото й, а топлите му устни и дъхът му я гъделичкаха и закачаха.

Моментът на страх бе преодолян! Нежността му победи уплахата й. Като въздъхна с трепет, тя отново се отпусна върху него.

Дългите, бавни целувки десетократно възвърнаха копнежа. Като леко я повдигна само за да направи малко място между горната част на телата им, Люк приближи главата си към гърдите й. Влажният му горещ език рисуваше сложни картини по млечните кълба и жадно смучеше розовите връхчета, с което ги караше да набъбват от желание за още.

— Бъди нежна с мен, скъпа — предупреди я той, като леко се изсмя. — Възползуваш се от оздравяващ болен, не забравяй.

Закачливата му забележка извика усмивка на устните й, а в гърлото й се надигаше весел смях. И последните следи от страх изчезнаха от очите й и те засияха ясни и изпълнени с радост. Бавно, с негова помощ, тя отново се настани отгоре му и усети как тялото й му прави място, как цялата се изпълва от него. Изненадан и щастлив стон се изтръгна от устните й и се сля с тихото ахване на Люк, когато той усети, че го приютиха в атлазената нощница.

Когато пое цялата му дължина без болка, Чарити просто остана седнала и се наслаждаваше да го усеща дълбоко в себе си. Очите им дълго се взираха едни в други и празнуваха победата над старите страхове и надеждата за предстоящ празник.

После тя се надигна — първо леко, като колебливо се мърдаше, сякаш да изпробва непознати граници. Това бе най-сладката мъка, която бе изпитвал. Полазиха го тръпки, които същевременно го правеха и слаб и силен.

Тя ставаше все по-уверена и дръзка с всеки кадифен удар. Бедрата й здраво се притискаха в неговите, а ръцете й бяха опрени на тупкащите гърди. Косата й се разпусна и разпиля, за да обгърне и двамата в златен облак.

Доволен, че я оставя да наложи темпото, той потърси гърдите й, улавяше ги нежно, играеше си със срамежливите зърна, а те се надигаха и спускаха пред ненаситния му поглед. Вълни на възторг го заливаха. Жилите на врата му изпъкнаха, като се опита да задържи удоволствието си, докато и тя достигне своето.

Чарити се къпеше в море от страсти, мяташе се в стихийни приливи, сигурна, че ще се удави в този порой от усещания, над които нямаше власт. Но пък бе така чудесно, така замайващо, че не й се искаше да оцелее. Грабна я вълнение, което я издигаше все по-високо към върха на нещо непознато и страховито и с което препускаше към място, което не бе посещавала.

Той усети и разпозна първите кадифени тръпки на надвисналия оргазъм, усети как тя се стегна и по лицето й се изписа изненада и удивление.

— Не му се противопоставяй, скъпа — изрече през зъби той. — Това е раят, който ни е отредено да познаем тук.

Тогава я разтърсиха спазмите. Тя отметна назад глава с радостен вик и се остави на възторга. И Люк я последва, като я притискаше силно до себе си, когато го разтърси екстаз с такава сила, че достигна душата му.

След цяла вечност те се понесоха в по-спокойни води. С тихи въздишки и нежни целувки се къпеха в златистото затишие.

— Не знаех, че се случва и така — срамежливо и несигурно прошепна тя, опряла глава на рамото му.

— Да си призная, и аз не знаех — отвърна той, удовлетворен до състояние на вцепенение.

— Ако не бях се отправила към ада преди, сега съм — тихо прибави тя.

Той изведнъж почувствува, че спокойствието му се разсея.

— Би ли ми обяснила това, скъпа.

— Колкото и красиво да бе, все пак е грешно.

— В това няма нищо грешно, скъпа — промърмори той, като овладя желанието си да я разтърси. Като извърна глава, повдигна брадичката й и я накара да го погледне. — Не бе нито срамно, нито грешно, независимо какво са те учили. Удоволствието не е грях, Чарити. Проклет да съм, ако те оставя да развалиш с чувство за вина удоволствието, което споделихме. Бе хубаво, правилно и чудесно. И ако се осмелиш да кажеш противното, ще ти нашаря закръгленото задниче и ще ти се наложи да вървиш пеш до Ел Пасо.

По устните й премина усмивка и заблестя в дълбоките й сини очи, където му се стори, че прочете благодарност.

— За човек, който се чувстваше толкова немощен преди малко, ти наистина ставаш нахален. Сигурен ли си, че можеш да ме напердашиш?

Той се изсмя и каза:

— Може би не още сега, но ще ти покажа какво мога, скъпа.

С тези думи той я повдигна, положи я пак върху себе си и когато устните му се впиха в нейните в зашеметяваща целувка, тя усети набъбващият член да я изгаря до бедрото.