Страхотна книга изпълненна с много болка и дълбок смисъл относно живота ни и ценностите в него. Действието се развива в раковото отделение на една затънтена болница, и на всички лежащи в него им се казва че те нямат рак…някои от тях умират там, други няколко часа след като са били изписани а трети месеци след това по домовете си …а самите те вярват до последния си миг че са се излекували. Просто защото никой не им казва истината. Целия смисъл е в това че докато си близо да смъртта всичките ти принципи и възгледи всякаш губят значение…просто защото пред смъртта всички сме равни.
Не случайно Солженицин получава нобелова награда за литература.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.