Михаил Берберов
Телефонните жици

Жиците надянаха

бели ръкавици.

На хоро се хванаха

прегладнели птици.

 

Със крачета ритнаха.

„У-у-у, че студ — без слънце!“

Чик-чирик! Отлитнаха

да потърсят зрънце.

 

Отлетяха птиците.

Снежен прах поръси.

Но една от жиците

мигом се навъси.

 

Зазвъня намръщена:

„Ой, че е студено!

Ако пак на връщане

кацнете на мене,

 

хубаво мислете му

вий, крадливи птици!

Или пък върнете ни

наште ръкавици!“